Анализ на журналиста и блогър Петър Гаврилов.
От известно време гледам постове и коментари на украинци във Фейсбук, които се оплакват от недостатъчната подкрепа на правителството и по-специално на техните МВР и МО за частите, воюващи на фронта срещу руската агресия. Това вероятно е свързано с факта, че армията и службите на Украйна са изцяло проядени от про-руски агенти, които директно саботират и парализират възможността им да воюват и да се отбраняват, в добавка към повсеместната корупция, наследство от Янукович. Това е нещо, с което самите украинци трябва да се справят, както се изрази един от тях – да проведем лустрация с АК-то.
Украинците също се оплакват и от липсата на явна подкрепа от страна на НАТО и ЕС за каузата им. Покрепа, която да не се ограничава с дипломатични изказвания и призиви за мир, отправени на едро. Точно тук мога да цитирам/префразирам Збигнев Бжежински – докато украинците не започнат истинска война срещу окупаторите, не могат да очакват истинска помощ от Запада.
– най-напред – Украйна все още не е прекъснала дипломатическите отношения с Русия, въпреки обвиненията на Порошенко и Яценюк срещу Кремъл за руска намеса в Донбас. Тези обвинения ще си остават голословни, докато не бъдат подкрепени с реални действия – изгонване на “руските дипломати” и прекъсване на всякакви отношения с агресора. Това е краен ход, но ако в Киев се надяват, че така да държат конфлкта в “приемливи” граници, то явно не са узрели и за реална западна военна помощ.
– цялостно затваряне на границата с Русия – извън Луганска и Донецка област границата си функционира нормално, дори влаковете Киев-Москва се движат по разписание. Това явно не е в полза на Украйна, доколкото разни сепаратистки тенденции се промъкват и в Харков, който е огромен град в североизточната част и Москва би искала също да го подпали. Време е украинците да прекратят инфилтрацията не само на думи и не само в определени участъци на границата.
– започване на реална война, в която да отнемат инициативата от руските окупатори и сепаратистите. Прави впечатление, че засега украинските войски и доброволчески батальони се отбраняват и правят опити просто да сдържат напредването на агресорите, вместо да вземат реални мерки за унищожаването им. Провеждането на настъпателна операция и подривни действия на руска територия (за каквито украинците също имат потенциал) би вдигнало цената за Кремъл и би показало на Запада, че има реални събития, които изискват негова намеса и подкрепа.
– и не на последно място – газът. Украйна трябва да вземе в свои ръце инициативата и не просто да чака Русия да изпълни заплахата си да спре транзита на газ. Освен че не би трябвало да плаща никакви пари на Кремъл за използвания от нея газ (все едно да финансира окупацията си), от Киев следва да поставят искане за 10 млрд. кубични метра годишно (примерно) като репарации и компенсации за причинените вреди от Русия на Украйна в следващите 50 години (примерно). Трябва да поемат инициативата и да прекъснат транзита на газ, ако Москва предприеме мащабен щурм в опит да ги овладее, което ще накара ЕС и НАТО да се задействат в спешен порядък. И тук може да повторим – за Европа спирането на газа е голям проблем, но за Русия това ще е катастрофа. Буквална.