Името на Виктор Суворов със сигурност е познато на всички, които се интересуват от история и публицистика. В края на 70-те години успешният агент на съветското разузнаване бяга от Швейцария във Великобритания. Така Владимир Резун (истинското име на писателя) казва завинаги „сбогом” на съветската система. А след известно време на Запад се появяват неговите книги, които развенчават Сталин и предлагат един алтернативен поглед върху действителността в СССР. Най-популярни стават „Аквариумът” и „Ледоразбивачът”.
Животът на Владимир Резун до голяма степен е свързан с Украйна. Той е роден в Далечния изток, но след време родителите му се местят в украинския град Черкаси.
Със спомените за този град е свързан и първият въпрос от интервюто на журналиста от украинския вестник „День“ Игор Самокиш с Владимир Богданович Резун.
– Баща ми беше офицер. Воювал е цялата война. След края на войната е бил изпратен в Далечния изток. Там родителите ми са живели дълго време в най-различни гарнизони. Затова и аз съм се родил по онзи край. Баща ми е служил там седем години. В един момент идва заповед: всички офицери, които са служили в онези ужасно трудни условия пет години, ги сменят, като времето се смята от издаването на заповедта. Естествено, тогава никой не повярвал на тази радостна вест. Но минават още пет години и изведнъж баща ми го прехвърлят в Киевския военен окръг, в град Конотоп.
Това беше през септември 1957 година, бях в четвърти клас. Пристигнахме в Конотоп, когато новата учебна година вече беше започнала. Още преди тя да завърши, баща ми го прехвърлиха в Черкаси. До края на учебната година оставаха само няколко дни. Родителите ми получиха всички документи: Володя Резун успешно е завършил четвърти клас.
Пристигнахме в Черкаси – трябва да се търси квартира и ново училище. Родината не проявяваше особена щедрост във връзка с осигуряването на жилище на офицерите. Докато родителите ми бяха заети с решаването на многобройните проблеми, занесох
документите от училището във военния комисариат. Там ми ги приеха без никакви въпроси. Сигурно са си помислили, че не бих могъл да ги взема без знанието на родителите. Готвеха една група момчета за постъпване в Суворовското военно училище във Воронеж. Тогава приемаха на 11 години, след четвърти клас. Включиха ме и мен в групата.
Качихме се на влака Одеса–Москва, в Бахмач се прехвърлихме на влака Киев–Воронеж. В Бахмач пуснах едно писмо: не ме чакайте за обяд, заминах на изпити… От цялата група приеха само мен. Прибрах се вкъщи на Нова година – за ваканцията. След това си ходех три пъти в годината – за зимната, пролетната и лятната ваканция. Пет години във Воронеж и две години в Калининското суворовско военно училище.
След това постъпих във втори курс на Киевското висше военно училище за подготовка на командния състав, станах офицер, бях в Чехословакия, служих в Черновци, след това – в Разузнавателния отдел на щаба на Приволжкия военен окръг. Там срещнах своята единствена. Учихме заедно във Военно-дипломатическата академия на Съветската армия. Готвеха ни по двойки: аз – водещ, тя – водена. На моята Татяна баща й също беше офицер, служеше в Германия. Дойде време да се ражда детето ни и тя замина за Черкаси при моите родители. Дъщеря ми е родена в Черкаси. Много неща в живота ми са свързани с този град. Там живее по-големият ми брат. Там са погребани дядо ми, баща ми и майка ми. Черкаси за мен е роден град, въпреки че не съм роден там.
– Когато през 1978 година заминахте за Великобритания, не се ли страхувахте, че това решение ще се отрази на Вашето семейство в Украйна?
– По времето на Сталин най-близките роднини на съветските дипломати бяха заложници. След Сталин тази система беше премахната. Знаех за това. След моето заминаване не пострадаха нито родителите ми, нито брат ми. Той след това още 13 години служи в ракетни войски и стигна до чин подполковник.
– Как възприе Вашето семейство решението да заминете на Запад?
– Древните китайци са смятали, че най-важното в живота е да се даде правилното название на всяко нещо. Ако назоваваме нещо правилно, значи сме вникнали в същността, значи го разбираме правилно. Така че хайде да наричаме нещата със собствените им имена: аз никъде не съм заминавал. Аз избягах, като измених на Родината – Съюза на съветските социалистически републики. И не съжалявам за това.
Съветският съюз беше криминална държава. Кремълските вождове не бяха способни да организират нормален живот за собствения си народ, но седем десетилетия се опитваха да налагат със сила своите правила на всички страни наоколо. Аз не можех да променя системата. Но имах възможност да избягам. И се възползвах от тази възможност. Напуснах СССР, а след 13 години Украйна последва примера ми.
Сега Украйна се стреми към семейството на европейските народи и към военния съюз на демократичните държави. Същият този път аз доброволно избрах преди много години. А как моите родители са преживели всичко това – най-добре щеше да бъде те да отговорят. Аз не мога да си го представя.
– В едно интервю назовахте краен срок за падането на Путин 23 юли 2015 г. Защо именно тази дата? Какви са предпоставките за това?
– На 23 юли 2014 година ми зададоха въпрос колко още Путин ще се задържи на власт. Отговорих: не повече от година – обадете ми се на 23 юли 2015-та да обсъдим дали съм бил прав или съм сбъркал. Една година е крайният срок. Мога да се обоснова с това, че със своята глупост Путин стъжни живота на всички руснаци и най-вече на онези с многомилиардните състояния.
Народът още не е разбрал в каква яма затъна Русия, но олигарсите вече се усетиха. Те вече изгубиха много и във всеки един момент могат да изгубят всичко, включително свободата си, а може и живота си. Путин стана неудобен за олигарсите. Те са заинтересовани да скочат от трамвайчето на Путин, да го премахнат и да се дистанцират от извършените от него престъпления. Именно по този начин навремето висшата съветска номенклатура премахна Сталин, а после обвини мъртвия не само за сталинските, но и за своите собствени престъпления.
– Украинският президент Петро Порошенко казва, че е „президент на мира”, а не „президент на войната”. Как оценявате мирните инициативи на Украйна срещу руската агресия? Според Вас как може да изглежда мирът с днешната, путинската Русия?
– На този въпрос е отговорил древнеримският историк Корнелий Непот: Si vis pacem, para bellum. Няма какво да му се възрази: ако искаш мир – готви се за война. Две хиляди години по-късно другарят Сталин добави към тази максима: слабите ги бият! И в това той е абсолютно прав. След разпадането на Съветския съюз Русия, САЩ и Великобритания дадоха на Украйна гаранции: разоръжавайте се, никой няма да ви пипне. И веднага забравиха за тези свои гаранции. И ето че сега Украйна, която доброволно се отказа от ядреното оръжие, има война на своя територия.
Ако украинските политици не вярваха на разни лукави гаранции, ако Украйна беше останала ядрена държава, ако от момента, в който получи независимост, Украйна беше започнала сериозно да се готви за война, никой не би се осмелил да наруши мира.
Според мен като „президент на мира” има право да се самоопределя само онзи, който е способен да спре войната, като изхвърли окупаторите от земите си и осигури на Украйна вечен мир и просперитет. За тази цел е необходимо да се протяга приятелска ръка на далечни и близки съседи, а в другата ръка да има една тежка сопа (желателно ракетно-ядрена).
– През последната година украинците се убедиха, че твърденията на Русия се разминават с реалната ситуация. Путин казва, че в Украйна няма руски войници, а те са тук и т.н. Защо Путин се страхува да отговаря за думите си?
– Аз се убедих, че думите на кремълските вождове се разминават с делата още през 1968 година, при „освобождаването” на Чехословакия. Въпросът защо Путин не е готов да застане зад думите си трябва да го зададете на него, не на мен. Аз съм абсолютно убеден, че този въпрос ще му бъде зададен. И няма дълго да чакаме този момент.
– От какво най-много се страхува руският президент – от санкциите на Запада или от „санкциите” на своите граждани?
– Не се наемам да съдя от какво Путин се страхува повече, но няма съмнение, че той е наплашен. Достатъчно е да си припомним как го караха в Кремъл да поема за пореден път поста на вожд. В Москва всички улици бяха затворени. Градът сякаш беше измрял. По московските улици нямаше нито една кола, нито един човек. Освен Путин и охраната му. Какво е това, ако не проява на панически страх от собствения си народ?
– Вие писахте много за това как Съветският съюз се е готвил за война, как е било планирано той да нападне Германия. Приключихте ли вече с тази тема или ще продължите да я развивате?
– Темата за разгрома на Червената армия през лятото на 1941 година е неизчерпаема. Задачата ми беше не да разкрия темата изцяло, а само да събудя интереса на милиони читатели към този въпрос – и не само в Русия и в Украйна, но и в Полша, Германия, Унгария, Латвия, Естония, Литва, Япония и други страни. Според мен успях да събудя интереса на масовия читател.
Вече три десетилетия моите поддръжници и опоненти се сражават ожесточено на историческо-идеологическия фронт. Тази битка не утихва и явно няма да утихне в близките години. А аз през това време преминах към един по-късен период от нашата толкова противоречива история.
– Върху какво планирате да работите занапред? За какво или за кого ще бъде следващата Ви книга?
— Пиша учебник „Основи на шпионажа. Кратък курс”.
Снимки: gordon.com.ua