Пред сградата на Община Добричка срещу барелефа на цар Борис III бе открит мемориалният знак „В памет на таврийските българи“.
Както съобщава Добрич Онлайн, с паметника се отбелязват доброволното преселване на около 2000 таврийски българи в България (1943 – 1944 г.), трагичното самоубийство на предводителя им Мишо Хаджийски (7-12-1944г.) и 70-та годишнина от трагедията на депортирането на вече заселилите се в България таврийски българи обратно в СССР (1945 г.). Надписът на паметника гласи: „В памет на таврийските българи, преселили се през 1943 – 1944 г. в прародината си България с благословията на цар Борис III – Обединител. През пролетта на 1945 г. в условията на фактическа окупация на България от Червената армия, стават жертва на Сталин и отечественофронтовската власт при депортирането им обратно в СССР”.
Домакин на събитието е Община град Добрич, организатори – Инициативен комитет за построяване на мемориалния знак „В памет на таврийските българи“ и Общобългарски съюз „Истина“. Гости на тържеството бяха новоизбраният кмет на града Йордан Йорданов, председателят на общински съвет – Добрич Иво Пенчев, д-р Маргарита Новоселска – областен управител, Негово Превъзходителство Микола Балтажи – посланик на Република Украйна в България, дипломатът Иван Станчов, както и потомци на таврийските българи. Сред присъстващите бяха българи от днешна Таврия, както и жители на град Добрич. 
Паметният знак бе открит от Йордан Йорданов – кмет на община Добрич и Георги Чунчуков – член на инициативния комитет и зам. председател на Общобългарски съюз „Истина”. Освещаването на паметника бе направено от отец Иван Дойчев.
Паметният знак бе открит от Йордан Йорданов – кмет на община Добрич и Георги Чунчуков – член на инициативния комитет и зам. председател на Общобългарски съюз „Истина”. Освещаването на паметника бе направено от отец Иван Дойчев.
Георги Чунчучков произнесе трогателно слово, което запозна присъстващите с историята на таврийските българи и идеята за издигане на мемориален знак в тяхна памет. А кои са таврийските българи? Те са потомци на българите от ямболския, сливенския и одринския край, преселили се в началото в Бесарабия, по време на руско-турските войни, а после установили се в Таврия (географска област в днешна Украйна). През април 1942 година Украйна е окупирана от немски и румънски войски. Таврийските българи пишат писмо до Цар Борис III, с молба да им помогне в тези тежки времена и да ги приеме на територията на България. През 1943 г. започва преселването им от Украйна в Добруджа и Лудогорието. Активни участници в процеса са таврийският писател и журналист Мишо Хаджийски, пълномощникът на българското правителство Любомир Кузупов, както и българският генерален консул в Галац Иван Д. Станчов. В пределите на България таврийските българи получават земи, безлихвени заеми и храна. През 1945 г. България е окупирана от Червената армия и таврийските българи се преследват, смятани за изменниици на отечеството. Сталин иска от българското правителство да ги предаде, следват гонения и убийства. Малцина имат късмет да оцелеят.
В края на церемонията всички присъстващи поднесоха венци и цветя пред новооткрития паметник. 