Автор: Евелина Здравкова, www.marica.bg
Защо тази книга на Тарас Шевченко е библия за украинците?
Снимка: Този екземпляр на емблематичната книга „Кобзар” се пази в Пловдивската библиотека „Иван Вазов” като изключителна ценност. Тя е показана в изложбата, посветена на 200 г. от рождението на Тарас Шевченко.
Уникалният поетичен сборник с картини „Кобзар” на Тарас Шевченко излезе за първи път на български език в най-новата ни история. Той е издание на Посолството на Украйна по случай 200 г. от рождението на писателя, художника, бореца, с подкрепата на Почетния консул на Украйна инж. Димитър Георгиев. Книгата е двуезична – на украински и на български език. Премиерата ще бъде в края на ноември.
Първото издание на „Кобзар” е през 1840 г. В него намират място осем произведения: „Перебендя”, „Катерина”, 4Тополь”, „Мысль” („Зачем мне чёрные брови”), „К Основьяненко”, „Иван Пидкова”, „Тарасова ночь” и „Думы мои, думы мои, горе мне с вами”, написано специално за този сборник, което става епитафия към цялото творчество на Шевченко.
След издаването на сборника писателят започва да се подписва като Кобзар Дармограй. А творбата става настолна книга на украинския народ – вече повече от 150 г.
Първото издание на този сборник от стихове и рисунки е впечатляващо като полиграфическо изделие. То привлича вниманието с хубавата хартия, удобния формат, четливия шрифт. Изключителна особеност на този „Кобзар” е и офортът в началото на книгата по рисунката на Василий Штернберг: Народният певец – кобзар. Това не е просто илюстрация към отделно произведение, а обобщен образ на кобзаря. На царската цензура изземва тиража на „Кобзар”. Затова в света са запазени едва няколко екземпляра на „Кобзар” от 1840 г.
20 г. по-късно Платон Симиренко – известен за времето си меценат, дава 1100 рубли, за да се издаде отново „Кобзар” – вече със 17 поеми и портрет на самия писател.
В годините той постоянно допълвал своя „Кобзар”.
През 1975 г. е преведен на български от Димитър Методиев и излиза в колекцията библиотека „Световна класика”.
Издаван е в 8 милиона екземпляра, преведен на повече от 100 езика.
През последните години ценители правят няколко колекционерски издания с илюстрации.
Най-малката ръкописна книга в света е „Кобзар”, която е в музея на микроминиатюрите в Киев. Площта на корицата е 0,6 квадратни милиметра, съдържа 12 страници. В тях са поместени 6 стихотворения на Шевченко, откъс от предисловие, портрет на писателя, снимка на стаята, в която се е родил. Дебелината на буквите е 3 микрона. Книгата е съшита с обикновена паяжина, а обложката е направена от цвета на растението безсмъртник. Изработката е коствала четири месеца на украинския майстор на микроминиатюрата Николай Сядристим.
„Кобзар” е единствената книга, която има собствен музей – в къщата на семейство Цибулский в Черкас, където Шевченко е гостувал три седмици през 1859 г.
Творчеството на Шевченко поставя основата на съвременната украинска литература и език.
Роден през 1814 г. Остава сирак на 12 г., принуден да скита, за да търси препитанието си. Работи при свещеника, помага на самоуки художници, когато рисуват икони в селските църкви. 16-годишен е продаден към личната прислуга на помешчика Енгелгард. Той го праща да учи. Така Тарас попада в Санкт Петербург, но все още не е свободен, защото трябва да се откупи от помешчика си. Това се случва през 1857 г. след намесата на вицепрезидента на Академията по художествени изкуства. Като брат на тайната политическа организация т.нар. Кирило-Методиево братство в Киев, той става борец срещу крепостничеството. Пише сатирични стихове за императрица Александра Фьодоровна – жената на Николай I. Напредничавият млад интелектуалец се обявява за една панславянска държава. Затова е наказан – изпратен да служи като войник в Оренбургска губерния, под строгото наблюдение на началството и със забрана да рисува и пише. Смирява се, но ограничението да твори го води до очаяние. Въпреки това не спира да пише. Опитът да създаде семество е неуспешен. Започва да пише учебници за народа на украински език. Но заболява от воднянка – болест, която се предизвиквала от прекомерна употреба на горещи напитки”, както пишат историците. Умира едва на 47 г.
