През януари 1918 г. е създадена Украинската народна република (УНР), а на територията, която влиза в състава на Австро-унгарската империя, е основана Западноукраинската народна република (ЗУНР).
На 1 декември 1918 г. в гр. Фастов членовете на Съвета на държавните секретари на ЗУНР изготвят предобединителен договор с Директорията на УНР за „сливане на двете украински държави в една държава“.
На 3 януари 1919 г. в град Станислав (Ивано-Франкивск) Националният съвет на УНР одобрява обединяването на Западноукраинската народна република и Надднипрянската украинска народна република в една Народна република.
На 21 януари 1919 г. в гр. Хуст Общонародното събрание одобрява присъединяването на Закарпатието към Украинската народна република.
На 22 януари 1919 г. този договор, останал в историята като „Акт на съединението“ – акт на обединяването на украинските земи, е обнародван в Киев на Софийския площад.
Този държавен празник символизира единството на украинските земи. И макар тогава държавата да не успява да запази целостта и независимостта си, Актът на съединението се превръща в реално въплъщение на многовековната мечта на украинците за собствена суверенна държава.
Украйна остава единна за кратко: тежкото икономическо и военно положение, взаимното недоверие между политиците водят до катастрофа. Само няколко месеца след обявяването на Възсъединяването болшевиките превземат Киев. Източна Галичина е окупирана от поляците, а Закарпатието – от Чехословакия.
И макар Актът на съединението от 1919 г. да се оказва само декларативен, идеята за единството продължава да живее.
И на 22 януари 1990 г. милиони украинци се нареждат в жива верига от Киев до Лвов, отбелязвайки Деня на съединението.
Празникът се отбелязва съгласно Указ на Президента на Украйна № 42/99 от 21 януари 1999 година.
Днес, в това драматично за Украйна време, този празник като никога е символ на териториалното и духовното единство на нашата държава, а също и напомняне за това, че нашата Родина е единна навеки.
Прессъобщение на Посолството на Украйна в България