Опит от курса по украинска революция на Университета в Албърта
Тази година в университета в Албърта (град Едмънтън, Канада) започна уникален курс, посветен на събитията от украинската еврореволюция от края на 2013 и началото на 2014 г. За опита от обучението Олександър Панкеев разговаря с Наталия Пилипюк и Олег Илницки – професори по украинска литература и култура в университета в Албърта, основали и преподаващи този курс.
Мина точно една година от началото на Евромайдана. Как оценявате събитията от дистанцията на времето? Има ли преосмисляне на тези събития?
Олег Илницки: Мисля, че никой не можеше да каже какво всъщност представляваха събитията от ноември миналата година. Дори когато някъде в края на декември – началото на януари за първи път започнахме да мислим за курса, не беше още ясно дали това не е само искра от политически емоции, които е възможно скоро да утихнат.
Мисля, че от гледна точка на времето е ясно, че това действително може да се нарече революция, а не само Евромайдан. Най-много ни впечатли осезаемата промяна, която настъпи в психологията на украинския народ. Изведнъж видяхме как Украйна се превърна в истинска нация, не само етническа, но и гражданска.
Много ми харесва, че украинците не са някакви ксенофоби и етноцентрици, а че всички етнически групи в Украйна създават истинска политическа нация. Това е най-ясната следа от Евромайдана и Еврореволюцията. Ние в нашия курс изрично подчертаваме именно това – че Украйна не е моноетническа държава.
Извърши се еволюция в политическите възгледи и разбирания, че Украйна е полиетническа държава и че се гордее с това.
Наталия Пилипюк: Да, съгласна съм с Олег, че наблюдаваме много голяма трансформация в украинското общество. Общувам с колеги във Фейсбук и забелязвам и индивидуални трансформации.
Ако трябва да говоря за себе си не само като за индивид, но и учен, то за мен голямо откритие е фактът, че сега концептуализирам историята на украинската литература изцяло по друг начин.
Очевидно е, че за това има основание, защото вече започнахме да говорим за полилингвизъм през 17-ти век, а не сме стигнали до 20-ти и 21-ви век.
Олег, например, повдига въпроса за билингвизма на Гогол през 19-ти век и го определя като украински, постколониален писател. Миналата зима, когато водих курс по съвременна украинска литература, реших да експериментирам.
Има ужасно много писатели, които са рускоезични. Четохме със студентите например Андрий Курков. Четохме и други, по-специално харковски писатели. Разбрах, че за един литературен теоретик е много важно да преосмисли целия организъм на украинската литература и да включи рускоезичните писатели към историята ѝ.
Тогава започнах да пиша на колеги от Киев и Харков. Питах ги дали съществуват награди, с които да признават постиженията на рускоезичните си колеги.
Тогава разбрах, че това почти не се случва. Което означава, че руснаците канят рускоезичните писатели от Украйна и там ги награждават, а украинците още не са стигнали до това да организират събития, където украинската литература да се концептуализира като полилингвистично явление.
За това до голяма степен ми помогна Андрий Курков. Чела съм статиите му в литературната критика и смятам, че пред нас стои задължението да преосмислим начина, по който пишем за историята на украинската литература, как я преподаваме и как се отнасяме към този полилингвизъм.
Имаме добри модели в канадската литература. Говорим за англофони и франкофони, но всичко това е все канадска литература. Така че има теоретичен модел, който може да ни вдъхнови за тази промяна на концепцията.
Какво ви подтикна да направите курса за Евромайдана в университета в Албърта? Как се зароди идеята?
Олег Илницки: В началото ни се струваше, че ще бъде прекалено рано да водим курс за събития, които се случват пред очите ни. Но колкото по-дълго се случваха те и колкото по-дълго наблюдавахме как Западът и Северна Америка реагират, разбрахме, че Евромайданът и Еврореволюцията не са само съвременно събитие, а трябва да се осмислят в исторически и културен контекст.
Започнахме да мислим за студентите си, които също имат много ограничени познания по история и особено по украинска култура. Решихме, че бихме искали да покажем тези събития и новите елементи от украинското общество в исторически и културен контекст.
Ние лично започнахме с това, че говорим не само за най-новите събития в Украйна, свързани с Евромайдана, но използваме Cultural studies, културологичен подход, за да се контекстуализира всичко.
За нашите студенти са неразбираеми не само отделни явления, но те нямат никакъв контекст и перспектива: например, защо именно Украйна преживява тези събития, а не Русия. Ние наблягаме именно на тази разлика и я свързваме с културата и историята на Украйна.
Наталия Пилипюк: Имаше и много практическа нужда, като например да запалим студентите по славистиката и по-специално по украинистиката. За последните години славистиката в Канада, а и като цяло у нас на Запад, много пострада. Малко студенти се записват на курсовете по украинистика. Оттук и практическия въпрос – как да запалите студентите по тази дисциплина.
Очевидно е, че Украйна е феноменално явление, но учените рядко се опитват да я представят по такъв начин, че да заинтересуват студентите. Ние се ръководим от принципа, че искаме да имаме не само студенти от украински произход, но и такива от други култури.
Колко са вашите студенти и много от тях ли са от украински произход?
Имаме 24 студенти. От тях 14 са с украински произход – първо, второ, дори трето и четвърто поколение. Останалите нямат никакво отношение към украинската култура. Двама от нашите студенти са русисти. Една студентка е фармаколог, петима са биолози. Един студент е от точните науки, още не се е ориентирал. Една студентка учи украинистика. Друг учи германистика. Трети – история. Имаме студентка, която едновременно учи драма и френска култура. Имаме двама политолози. Така че имаме много широк спектър, но това е така, защото създадохме курс за начално ниво.
Олег Илницки: Имаме една индийка в групата, китаец, полякиня, италианец и от други етноси.
Наталия Пилипюк: Да, 10 от студентите не са от украински произход. Ние се опитахме да представим Украйна като сексапилен продукт, така да се каже. И тя е! Отдали сме живота си на изучаването на тази култура и по някакъв начин трябва да предадем този интерес на други хора, особено неукраинци. Това е един от принципите, от които се ръководим.
Олег Илницки: Мога да добавя, че един от проблемите ни като преподаватели е да предвидим какво знаят студентите ни и какво не.
Променя ли се структурата на курса ви в процеса на преподаване?
Олег Илницки: Да, постоянно се променя. Изключително динамично водим курса. Ако събитията го изискват, променяме курса или акцента. Отдавна знаем, че днешните студентите не са наясно с фактите нито за Украйна, нито за Европа. Например, ако говорим за Европейския съюз, то трябва да обясним какво е това.
Трябва да обясняваме и много други исторически факти. Също така се сблъскваме с проблема, че аудиторията ни е свикнала с митовете. На първо място с руските митове. Тоест, когато говорим за Украйна ни се налага също да преодоляваме стереотипите и митовете.
Например, този за Киевска Рус като първата руска държава. Това трябва да го направим доста бързо и умело, ако искаме да се фокусираме върху Евромайдана.
Наталия Пилипюк: Има митове, които царуват сред студентите от украински произход. Те са запознати с украинската култура единствено чрез танците, кухнята, знаят няколко украински думи и познават фолклора, но нямат понятие от украинските интелектуални традиции, литература и философия. Опитваме се да преодолеем вътрешните и външните митологични концепции.
Като основа на литературата за курса избрахме две книги. Първата е „История на Украйна“ на Сергий Йекелчик, която концептуализира историята според съвременните теоретични модели.
Втората е дневникът на Андрий Курков, който е преведен на английски език. За съжаление още не е излязъл в Канада и имаме само британската версия. Имахме проблем с това, защото канадските книжарници не купуват британски издания. Което е смешно! Но студентите успяха да купят електронен вариант от Аmazon.com.
Това са двата ни основни текста. В допълнение използваме публицистика на сериозни автори. Например статиите на професор Тимъти Снайдър или да речем редакторски статии в „New York Times“, „Forbes“ или „Bloomberg“.
Олег Илницки: Поставихме въпроси за различните дискурси: за руския, за украинския, за западния дискурс. Анализираме как различните медии се отнасят към Украйна и как отразяват събитията.
Сравняваме какво ще кажат медиите, да речем руските, какво ще кажат северноамериканските, европейските и т.н. Така че се опитваме да представим този курс възможно най-обективно. Ясно е, че и ние самите преживяваме събитията, но…
Наталия Пилипюк: Няма да крием позицията си!
Как успявате да комбинирате студената логика на учен и преподавател с гражданската си позиция? Има ли емоционално напрежение в аудиторията по време на обсъждането на събитията в Украйна?
Наталия Пилипюк: За разлика от Олег аз съм по-емоционален човек и не крия емоциите си. Балансираме се взаимно. Между студентите също има емоционални реакции, но те са емоционални по-скоро затова, че искат да проверят това, което са чули вкъщи.
Тогава им даваме апарат, който им е нужен, за да анализират. Но в никакъв случай не крием гражданската си позиция. Смятам, че би било нечестно. Предварително казваме, че нашето мнение е такова и такова и то е базирано на такива факти или такива модели.
Олег Илницки: Не крием факта, че сме били на Майдана по време на Оранжевата революция, че сме били на встъпването в длъжност на Юшченко. Знаехме от самото начало, че ще има такъв момент в курса.
Културологията казва, че ученият трябва ясно да дефинира позицията си.
Наталия Пилипюк: Той трябва да е с ясна позиция. С ясна позиция!
Олег Илницки: Не се крийте зад някакви риторични конструкции. Ясно е, че се стараем да бъдем обективни. Показваме моменти, които да речем са неблагоприятни за Украйна. Например, неофашизмът, елементите на супернационализъм, с които не сме съгласни.
Наталия Пилипюк: Или хомофобията… Говорим и за това.
Изглежда, че вашият курс излиза далече извън границите на събитията от Евромайдана.
Наталия Пилипюк: Революцията започна с това, че трябва да се преустрои обществото, защото е нездраво на икономическо, социално и междукултурно ниво. Засягаме всички теми и ги обсъждаме критично.
Например, вчера говорих за реформата в милицията, защото миналата седмица една студентка попита как може „Беркут“ да се държат толкова брутално. Дали не са руснаци?
Отговорих, че революцията започва с това, че трябва да промениш първо себе си. Тези хора са престъпници, защото са се съгласили да изпълняват незаконни нареждания, дошли от по-горе.
Започнахме да говорим за традицията на бруталност сред украинската милиция. Вчера се появи статия за реформирането на милицията, напечатана от харковска правозащитна група. В нея Олег Мартиненко и Евген Захаров предлагат сериозни промени. Изглежда, че правителството е приело тези предложения.
Така че ние нагледно показваме как по време на революцията се протестира против злоупотреби на различните нива и как сега, след революцията, постепенно под влиянието на обществото реформите започват.
Така че ние сме представили и обсъдили този документ за реформа на студентите, защото за нас е много важно студентите да разберат, че това не е външно създаден проблем. Има вътрешни проблеми, които трябва да бъдат преодолени.
Олег Илницки: Също така наблягаме много на живота на Майдана. Говорим за неговия художествен аспект: за плакатите, концертите, музиката на Майдана. Говорим и за ролята на жените на Майдана. Следователно, стараем се да представим явлението много широко, като не се ограничаваме само с политиката и историята.
Наталия Пилипюк: Иначе казано, Майданът не само като революция, а и като творческо място.
Олег Илницки: Например, планираме да говорим също за хумора и сатирата.
В описанието на курса ви е посочено, че при обсъждането на отделни теми планирате да каните специалисти от тези сфери. Били ли са при вас вече някои от поканените лектори и кого още планирате да поканите?
Наталия Пилипюк: При нас вече беше Сергий Йекелчик. Скоро Хедър Колман ще говори за църквата. Тя се интересува от въпроса за религията в Украйна. Надяваме се, че ще имаме гост, с когото ще говорим за историята на Крим. Лично аз ще говоря за кримските татари. Ще говоря също и за украинските евреи. Ще говорим и за отношението на Виталий Портников, Евген Захаров, Борислав Береза по тези въпроси.
И това, как да кажа, са много интересни, но и нелеки моменти за представяне, но историята на украинско-еврейските отношения, както знаем, не е проста. Именно затова искаме да покажем, че независимо от тежките моменти, Украйна претендира, че е привлекателна за своите еврейски граждани, които стават украински патриоти.
Наблюдаваме социална трансформация в различните етнически групи. Например, татарите помогнаха на украинските войски в Крим. Този патриотизъм на кримските татари също свидетелства за това, че Украйна престава да бъде етнически ексклузивна, а става политически инклузивна.
Олег Илницки: Наблягаме на такива моменти като интернет, социалните мрежи, за да обясним как именно революцията успя да се осъществи. И че благодарение на тези нови технологии в Украйна се случва нещо изцяло ново.
Правите ли сравнение между украинската революция и други революции и движения? Тези в Грузия, Египет?
Наталия Пилипюк: Не сме стигнали до там, но го сравнихме с това, което междувременно се случваше във Венецуела и с това, което се случва в Хонконг.
Олег Илницки: Една група студенти избраха именно тази тема за своите презентации, за да сравнят революциите в Египет и Украйна. Така че, точно такъв урок ще има в бъдеще.
Наталия Пилипюк: Бих искала само да добавя, че в курса наблягаме на обществения договор. Това е, което украинците изискват – да се спазва този договор.
Обществен договор?
Наталия Пилипюк: Това е връзката между държавата, властта и гражданите. Защо акцентирам върху това ли? Защото за мене парадигмата на украинската култура е именно борбата за равни права и спазването на обществения договор.
Може много негативно да се говори за казаците, но ключов елемент в тяхната митология е идеята за златната свобода, а именно правата и привилегиите в замяна на служба. Разглеждам идеята и разкривам връзката ѝ с идеите на Жан-Жак Русо.
Днес продължението на идеята за златната свобода е как съвременните украинци също изискват уважение към себе си, към културата, в замяна на своята лоялност като граждани. Може би това е малко по-широко, но тези детайли са главната идея на нашия курс.
Превод от украински: Габриела Джоглева