След активизирането на военните действия в зоната на АТО много от жителите на Донбас, които досега се залъгваха с надеждата, че ще поседят в мазетата, докато всичко отмине, решиха да се преместят по-близо до „хунтата“. Но „евакуацията“ не е проста работа.
По официални данни на Министерството на социалната политика, от април миналата година до днес почти 950 000 души са напуснали Крим, Донецка и Луганска области. Впрочем, далеч не всички успяват да се настанят в нови домове. Повечето от принудителните вътрешни преселници се сблъскват с проблема за намиране на жилище и работа. И съвсем логично липсата на едното от тези две неща прави намирането на другото двойно по-трудно.
По думите на социалния министър Павло Розенко, благодарение на усилията на доброволци и чиновници засега убежище са намерили 660 000 души от почти милион принудителни преселници.
При това преселниците получават социални помощи: хората с увреждания – по 884 гривни, работоспособните – по 442 гривни. Доста трудно е да се изкара месеца с тези пари без помощ от другаде.
Въпреки това, от всички вътрешни преселници в държавната служба по заетостта са се регистрирали едва 30 000 души, повечето от които са получили статут на безработни …
Пътят за никъде
Много от хората, които искаха да напуснат опасните райони, го направиха още през лятото. По думите на бившата жителка на Донецк Яна Булатникова, през юни времето още е било „благоприятно за преместване“. „Независимо, че антитерористичната операция беше в разгара си тогава, в началото на юни, вече се чуваха изстрели, но тежката техника още я нямаше“ – разказва тя.
На родителите на Яна, които заминават през август, не им е провървяло толкова – напускат дома си вече по време на бомбардировките. Според момичето е било истинско чудо, че са се измъкнали, без да попаднат под обстрел. Така или иначе, Яна е щастлива, че родителите й успяват да напуснат неспокойния си дом.
Защото много семейства, разделени от войната, се сблъскват с най-големите си проблеми точно в този момент – когато възрастни роднини трябва да бъдат изведени от зоната на АТО.
Първо, защото на по-възрастните хора им е тежко да напуснат дома си, дори когато покрай него ежедневно се чуват изстрели или в него всеки момент може да попадне снаряд. Освен това много от тях са инвалиди или лежащо болни и физически не могат да излязат от дома си без чужда помощ.
Второ, защото повечето от местните хора не са виждали нито заплата, нито пенсия от 4-5 месеца. А липсата на пари не ти дава възможност да си купиш поне еднопосочен билет, който да те отведе далеч от зоната на АТО.
На пръв поглед, точно тук на помощ могат да се притекат и доброволците, и държавата. Да ама не.
Доброволците имат нужда от помощ
Причината за това са несъгласуваните действия на активистите и чиновниците. Доброволците посочват три ключови проблема, с които им се налага да се сблъскват сега, когато броят на хората, желаещи да напуснат зоната на АТО, се увеличи в пъти.
Първо, това е новата пропускателна система, която е в сила от 21 януари.
От украинската Държавна служба по извънредните ситуации съобщават, че подробна информация за необходимите документи за получаване на специални пропуски и за коридорите за изход от зоната на АТО може да се получи на телефони 101, (044) 247-30-02, а също и в регионалните комисии за техногенна и екологична безопасност в Луганска област – (0645) 71-43-71 и в Донецка област – (0629) 51-59-01. Спасителите уверяват, че телефоните работят денонощно. На свой ред доброволците добавят, че може да се окаже трудно да се свърже човек, но си струва да се опита.
По информация на доброволческата инициатива „Изток – SOS“, пропуските се издават от координационни групи при щабовете на секторите в градовете, които са под контрола на Украйна – Великая Новоселка, Артемивск, Мариупол, Старобелск…
Освен това, документи за получаване на пропуск могат да се подават на контролния пропускателен пункт, през който се преминава при напускането на зоната на АТО. Проблем за жителите на районите, които са извън контрола на Украйна, е и това, че пропуските се издават в рамките на 10 дни и се получават лично от човека, който ще преминава през блокпоста. Всичко това прави получаването на пропуски от възрастни и инвалиди много трудно.
Вторият проблем, с който се сблъскват доброволците, е големият недостиг на транспорт, тъй като минибусовете, с които активистите разполагат, могат да превозват максимум 50 човека на курс. „Разполагаме с 20 до 55 седящи места, на ден всяка група прави от един до три курса. В зависимост от транспорта и дължината на маршрута, едно пътуване на доброволците, които помагат за евакуацията, излиза 2 500 – 5 000 гривни“, обясняват от доброволческата организация „Станция Харков“.
По думите на активистите, независимо от честия недостиг на средства и гориво, стотици хора биват извозвани ежедневно, а желаещите да напуснат са десетки хиляди.
И третият проблем, който е трудно да бъде разрешен само с усилията на неравнодушните граждани, е разселването на преселниците. Въпреки множеството обществени инициативи, които помагат да се намерят както временни, така и постоянни жилища, по този въпрос доброволците все още разчитат на държавата.
Временните решения
Но въпреки донорската помощ и активното участие на местните власти, засега Украйна не се справя много добре с решаването на този въпрос. Например, временното селище за преселници в микрорайон „Южен“ в Запорожие, оборудвано по договор с Германия, е с капацитет 500 души, но в момента в него са настанени едва 45.
Нека припомним, че проектът за временно настаняване през зимния сезон на жителите на Донецка и Луганска области се реализира със средства, предоставени от правителството на Германия и Немското дружество за международно сътрудничество (GIZ). 25 милиона евро ще позволят в транзитните селища да бъдат настанени 3 500 – 4 000 принудителни преселници.
Впрочем, пребиваването в тези селища не е безплатно. Според първия заместник на кмета на Запорожие Дмитрий Свиркин, средната месечна цена на пребиваването ще бъде 416 гривни на човек, 80 от които ще отиват за поддръжка на селището (почистване, охрана, поддръжка на инфраструктурата, други услуги), а останалите – за ток, отопление и топла вода.
Подобно транзитно селище за 400 преселници бе открито и в Харков. То се състои от 10 фамилни жилищни сгради, 3 общежития, пералня и административно-обслужваща сграда.
Но местните комунални фирми са изчислили далеч по-ниска стойност на услугите си за преселниците в сравнение с тези в Запорожие – 102 гривни на човек. Като цяло, според министъра на регионалното развитие, строителството и жилищно-комуналното стопанство на Украйна Генадий Зубко, всички селища с модулни домове за принудителните преселници трябва да бъдат готови до края на февруари.
Освен в Харков и Запорожие, вътрешни преселници ще бъдат настанявани в Кривой Рог, Никопол, Днепродзержинск и Павлоград (градове в Днепропетровска област – б. ред.).
Но всичко това няма да реши проблема с преселниците в глобален мащаб. Особено като се има предвид, че повечето от хората, след като са напуснали зоната на АТО, нямат намерение да се връщат обратно. В тази връзка проблемите с жилищното настаняване и трудоустройството на вътрешните преселници остават на дневен ред и трябва да бъдат решени. И главна роля в оказването на помощ на принудителните преселници трябва да играят не доброволците, а държавата.
Алина Жабинская, Елена Пашченко