Предприемачът от Луганск Сергей Шахов в интервю за УНИАН разказва как живее днес Донбас, как се приспособява бизнеса и кой покровителства сътрудничеството с терористите.
Русия масово извозва от окупираните територии оборудването на украинските предприятия, хората са наплашени, инфраструктурата е унищожена, нелегалното производство се покровителства от екс-лидера на „Партия на регионите“ и бивш депутат във Върховната Рада Александър Ефремов, а произведената продукция също така нелегално се реализира на територията на Украйна. За това разказва луганският бизнесмен и обществен деятел Сергей Шахов.
До началото на военните действия Сергей Шахов е начело на „Луганска промишлена група“. Освен това е и сред учредителите на Стахановската градска обществена благотворителна организация „Добродий“. През 2006 година става депутат в Луганския областен съвет, а от 2010 година е член на изпълнителния комитет на Стахановския градски съвет. След началото на АТО основава обществената организация „Народно доверие“, която оказва помощ на украинските военни, участва в организацията за временно преселване на жителите от Донецка и Луганска области на мирните територии на Украйна.
– Как живее окупираният Донбас сега? Продължава ли Русия да унищожава и изнася украинските предприятия?
– Режат за скрап не само цеховете, но и металните огради на предприятията. Вече са нарязани жп-релсите и вагоните. Всичко се продава за скрап. В АМК „Алчевски металургически комбинат“ (чийто акционери са група руски инвеститори, но според някои данни част от акциите са още притежание на украинския бизнесмен Сергей Тарута – бел.ред.) се произвеждаше металопрокат (от металните отпадъци), който се изнасяше в Русия.
Що се отнася именно до Луганска област, то още до началото на войната предприятията там бяха на 70% нарязани за скрап от Ефремов (ръководител на парламентарната фракция на „Партия на регионите“ по времето на Янукович – бел.ред.). Оцеляха само заводите, които бяха под общински контрол. Но когато на окупираните територии местната администрация беше премахната, то и тези предприятия бяха изнесени в Русия – „Лугансктепловоз“, оборудването от завода в Брянка, акумулаторния завод, който частично работеше в Луганск и много други. Днес, всичко което е останало се реже и предава за скрап.
– В Донецка област картинката същата ли е?
– В Донецка област е същото. Заводи, които не принадлежаха на някой олигарх и които бяха държавни, бяха на практика изнесени в Русия. Сега са се заели със Стахановския завод за феросплави, собственост на Коломойский. Дремов – руският казак-терорист е издал нареждане да го режат. (9 000 души остават без работа. В резултат, това модернизирано, бюджето- и отраслообразуващо предприятие се унищожава по мародерски начин. И всичко се прави за това, за да може някой от руските терористи да си купи къща в Москва на Рубльовка или в анексирания Крим. Така направиха вече Болотов, Бородай, Безлер и прочие мръсници – натъпкаха си джобовете с пари и избягаха, захвърляйки всичко останало на произвола на съдбата.
– Останаха ли на окупираните територии ваши колеги-бизнесмени? Как оцеляват?
– На окупираните територии днес всичко е замразено, от предприятията работят само мините. Миньорите не са терористи, те се трудят и вече им е безразлично – Украйна не се обръща към тях за помощ, тяхното участие никому не е нужно, затова най-главното вече за тях е да нахранят семействата си. По-рано за труда им им плащаше Украйна, а от скоро терористите започнаха да им плащат в рубли, все пак миньорът е винаги ценен – добива така нужните въглища. Според мен, ако Украйна се беше обърнала към тях, един вид, моля, помогнете да се избавим от терористите, вдигнете миньорски бунт, а ние също ще ви помогнем да промените живота си, то те биха се вдигнали. Но никой не разговаря с тях… Изглежда, че на политиците им е изгодно да продължават войната.
– Сега са въведени ограничения върху придвижването на стоки и хора през разграничителната линия в Донбас. Независимо от това, продукция и стоки се доставят и в двете посоки. Как успяват да ги прекарат?

– Има много бизнеси, които се реализират между Украйна и окупираните територии. Преди всичко, това е търговията с цигари и водка. От това се печелят милиони долари месечно и именно такава стока се вози в Украйна. Всичко се произвежда на окупираните територии.
– Сега ли стартира производството?
– То съществуваше и по-рано, Всичко беше и е под контрола на Ефремов, Тихонов, Галенко – на цялата тази банда. По-рано се правеха доставки и за Русия, но днес, предвид военните действия, са им развързани ръцете и се появиха възможности потоците към Украйна да бъдат увеличени. Още повече, че те знаят всички пътечки: от къде да минат, за да заобиколят блокпостовете. А на обратно, към окупираните територии се возят продукти, под формата на хуманитарна помощ, която на практика се продава, а на някои места и на тройна цена. Никой не я раздава безплатно на населението.
От още един вид стоки се печели и то, десетократно –от лекарствата. Болниците на окупираните територии практически не работят, а лекарствата са в разпореждане на кметовете в окупираните територии или на местните депутати-регионали, които между другото, никъде не са се дянали. Дори и да постъпят лекарства под формата на хуманитарна помощ, то те пак не се раздават, а продават – дори и инсулина. Представете си мащабите на аферата, като имате предвид, че лекарствата се транспортират с тирове. Това става с нечия благословия и някой богатее от войната… Моето виждане е, че компетентните органи задължително трябва да проведат разследване.
Старите схеми не са разрушени, те продължават да действат. За да бъдат разрушени, трябва да се създаде Департамент по Донбас, по подобие на Департамента по Крим и Севастопол.
– В обръщението си към Върховната Рада Президентът Порошенко заяви, че Украйна е готова да възстанови икономическите връзки с Донецка и Луганска област, но съществуващите за окупираните територии ограничения ще бъдат запазени до степен на възстановяването на контрола над външните граници с Русия. Какво е отношението Ви към това решение?
– Президентът пое огромна отговорност и прави това обосновано. 23 години Донбас се намира в окупация– от Янукович, Ефремов и подобните им. Сега в региона са руските окупанти. Президентът е прав. Мисля, че той ще предостави и „зелени коридори“ за излизане на хората от окупираните територии. Така че е много важно да се разшири помощта за преселниците. Вероятно Върховната Рада ще направи това. В днешни дни, обикновеният преселник получава 400 гривни. Как е възможно да преживее с тези пари? А все пак, почти всеки преселник е истински украински патриот – не е напуснал страната, вярва в Украйна. За съжаление, преселниците не са обезпечени с жилище, работа, нито пък финансово. Всички разчитат на волонтерите, на обществените организации, на обикновените хора, които носят продукти в детските лагери, където са настанени. Президентът трябва да обърне внимание и на това, даже това е приоритетно.
– Юрий Луценко и губернаторът на Луганска област Генадий Москал предложиха да бъде обявена пълна блокада на окупираните територии. Според Вас, доколко резонна е такава стъпка?
– Никой няма право да посяга на конституционното право на човека, на гражданина на Украйна, на живот. Това трябва да се пресече. Блокадата е смърт. Макар че мога да разбера Москал, на чиято глава се струпаха всички проблеми на Луганска област. Но все пак там са останали украинци. Считам, че терористите, които развиват диверсионна дейност в Украйна, вече отдавна са се прехвърлили от окупираните територии тук. А да не пуснеш старците, които пътуват през блокпостовете, за да получат пенсията си, нямаш право, никой няма право. Необходимо е възможно най-бързо да се направи електронна база за контрол на човекопотока, преминаващ през разделителната линия. Местните чиновници богатеят от издаването на пропуски за преминаване през блокпостовете – милиони гривни ежедневно, когато става въпрос за незаконното превозване на стоки. Защо товарите да могат да преминават през блокпостовете, а хората не?! Не трябва войната да се използва за манипулиране, а трябва да се помага на тези хора. Ако намериш правилния начин да общуваш с тях, то те с вили и лопати в ръка ще свалят окупационната власт.
– Какво имате предвид под „да общуваш с тях“?
– Необходимо е правителството и депутатите да се обърнат официално към миньорите, металурзите, химиците, учителите, към всички, които останаха на тези територии, към онези, които нямат какво да ядат и да им кажат, че Украйна не е забравила за тях, че те са нейни граждани и страната винаги ще им помогне, но в същото време очаква и помощ от тяхна страна във войната с окупантите. За съжаление, на разграничителната линия (от страната на Украйна) няма даже ретранслатор за теле-радиосигнал. А от страната на Русия има. И Жириновски може да им изпее „И Ленин такой молодой…“
Излиза, че Украйна не може да организира добре пропагандата си. Но защо тогава не се общува с тези милион и половина преселници? Те все пак поддържат връзка с роднините си, с приятелите си, съседите си, с учителите и работещите на окупираните територии… Те ще им разкажат, че в Украйна се живее добре, че им се помага и не ги унижават.
– С какво конкретно може Украйна да помогне на преселниците?
– Трябва да им се предостави работа, предвид житейската ситуация, в която са попаднали да им се разреши да не плащат данъци, на предприемачите-преселници да им се разреши данъчна ваканция – все пак, те са се лишили от бизнеса си. Аз също захвърлих всичко и дойдох тук. Окупантите ме обявиха за враг на т.нар. „ДНР“ и „ЛНР“, обявен съм за издирване. Но всички мои работници, които останаха на окупираните територии не станаха сепаратисти. Те останаха верни на Украйна.
– Според Вас колко бързо ще може да се възстанови икономиката на Донбас и възможно ли е изобщо това?
– Не е нужно да се възстановява Донбас – Донбас трябва да бъде построен наново. Там цялата инфраструктура е унищожена и то, още при предишната власт, а не толкова от войната. Що се отнася непосредствено до икономиката, то ще е нужна модернизация – нови технологии, ново оборудване. Но всичко това струва пари. Необходими са инвестиции, прилагане на световния опит и практики за развитие.
Донбас – това не е само въглища, които едва сега стана ясно, че са нужни на страната. Това са и находищата от природен газ, и златото, и електроенергията. Преди три години бяха сложени ветрогенератори за милиони долари. Луганската „Роза на ветровете“ произвежда 10 пъти повече зелена енергия в сравнение с аналозите си в Германия. В гр. Стаханов, където живеех, лично открих мина със залежи около 100 млн. тона коксови въглища – а това е експортна позиция. Сондата, разбира се, беше на дълбочина хиляда метра, но добивът е възможен. Има в земята и вода. Когато започваха военните действия, разбирайки, че жителите ще останат без вода, помолих предприемачи да пуснат сонда и да направят кладенец в южния район на Стаханов. Терористите им отнеха оборудването, а предприемачите и до сега са в затвора, но хората имат вода, ако и за нея да се налага да се чака на километрова опашка. Наливат си вода в бидони и ги мъкнат без асансьор до деветия етаж (които асансьори, между другото не работят от 23 години), изливат я във ваната и се мият, след това с тази вода мият съдовете – с чиста вода сливат чиниите, а мръсната изливат в тоалетната… Ето така се научиха да пестят водата…
– Много хора от Донбас заминаха за Русия. Има ли такива сред роднините Ви и ако да – как живеят там?
– Имам роднини, които заминаха за Русия. В този момент не мога да им помогна – когато започнаха военните действия, заминаха, тъй като първото предложение дойде от руска страна. Живеят в села, където е имало свободни къщи и обработват земята, за да се прехранват. Много искат да се върнат в Украйна. Разговарят на украински език – и те, и децата им.
Да се говори кой е направил верния избор, а кой не – не е правилно. Животът, особено животът на децата ти е по-скъп от всичко. Затова и заминаха, където може. Трябва да се борим за тези хора, за да се завърнат в Украйна, за да се върнат децата им тук.
– Ако всичко се нареди, ще се върнете ли у дома си?
– Разбира се! И с изранени до кръв ръце ще строим новия живот в Украйна – без мръсотията, която Майданът успя да измете. И съм сигурен, че ще построим нова страна!
Източник: УНИАН