Ресторантьорският бизнес е високорисков: около 70% от заведенията се закриват още на първата година от съществуването си. В същото време, този бизнес е един от най-консервативните в света. Иновациите проникват в него постепенно, но по своята същност моделът на работа с клиентите – сядаш на масата, правиш поръчка, хапваш и плащаш – е непроменен от вече стотици години. Украинският предприемач и изобретател Дмитрий Костик, основателят на Kodisoft и реализирал редица други проекти, не се примирява с това и решава да създаде ресторанта на бъдещето. През 2011 година започва проекта IRT – Interactive Restaurant Technology, който става участник в програмата Microsoft BizSpark.
Към настоящия момент, по технологията IRT в света работят три ресторанта – в Кипър, в Дубай и в Абу-Даби, но вече се строят още няколко нови – в Европа, в Северна Америка и в Азия. Кое е особеното в тях? Посетителите се разполагат около големи интерактивни плотове, с тяхна помощ дават поръчката си, извършват покупки онлайн и също така общуват с останалите посетители. Даже самият интериор на ресторанта може да се променя, тъй като на сензорните панели може да бъде показано всякакво изображение. А сензорните панели се произвеждат в Киев. Независимо от значителните инвестиции, два от ресторантите, открити в рамките на проекта Interactive Restaurant Technology вече са ги изплатили – единият за пет, а другият за 11 месеца и вече реализират печалба. А самата компания IRT, основана едва преди три години, се оценява вече на десетки милиони долара.
Ще ви запознаем с част от интервюто, в което Дмитрий разказва как му е дошла идеята за интерактивните маси в ресторанта, как заради нея са променили съществуващата вече технология на сензорните панели и как интерактивните маси влияят на схемата на работа в съвременния ресторант.
„За да проверим жизнеспособността на тази идея, през 2011 година избрахме Кипър като локация и открихме ресторант Oshi.
Подробно разказвам за това при участието си в TEDxKyiv
Сега имаме вече три работещи ресторанта: един в Кипър, един в Дубай и един в Абу-Даби, като последните два открихме в партньорство с човек, който е посетил нашия кипърски ресторант, възхитил се и сам предложи да работим заедно. Два от ресторантите – в Кипър и в Дубай вече напълно са покрили вложената в тях инвестиция.
Инвестицията в Кипър беше 460 000 евро, а след пет и половина месеца ресторантът излезе вече на печалба. В Дубай – инвестицията беше 970 000 долара и за 11 месеца я избихме. Как стана това ли? Първо, увеличихме продажбите с 32%, банално продавайки с помощта на интерактивните маси повече храна и напитки. Второ, както всеки ресторантьор ще потвърди, в един ресторант за всеки 100 седящи места са нужни 8-9 сервитьори. А при нас сервитьорите са двама. Сервитьорската заплата в Кипър е 1 000 евро и вместо 8 000 – 9 000 евро на месец за заплати, ние плащаме 2 000.
За бъдещите планове
„Нямаме за цел задължително да търсим инвестиции в проекта, макар че често получаваме предложения от различни VC- фондове и ангели да им продадем 1-2%, до 30-40% от бизнеса. Средната оценка на цената на компанията, ако се ориентираме по входящите предложения, е около $70-120 млн. Не съм сигурен, че искам да увеличавам инвестициите. Би ми било интересно да пробвам, но никога не съм работил с външен партньор и не зная до колко това ще забави оперативната дейност и вземането на решения. Все пак, появява се алтернативно мнение и вместо да вървим напред и да реализираме идеите и вижданията си, ще губим достатъчно много време в търсене на компромисни решения.“
