4. Разбира се, поемайки издръжката на Крим и няколко източни региона, Русия ще бъде принудена да поеме доста обременителни за сегашното й положение бюджетни разходи.
Несъмнено това ще повлияе на макроикономическата стабилност и перспективите за растеж на икономиката й. Но от геополитическа гледна точка печалбата ще е неоценима: страната ни ще получи достъп до нови демографски ресурси, ще получи на разположение висококвалифицирани кадри от промишлеността и транспорта.
Освен това тя ще може да разчита на зараждането на нов славянски миграционен поток от запад на изток – в противовес на централноазиатската миграционна тенденция. Промишленият потенциал на Източна Украйна, включително военно-промишленият сектор, включен във ВПК на Русия, ще способства за по-успешното и бързо изпълнение на програмата за превъоръжаване на ВС на РФ.
И което е не по-малко важно, конструктивното, „изглаждащо“ участие на Русия в процеса на много вероятното разпадане на украинската държава не само че може да даде нов импулс на интеграционните проекти на Кремъл, но и ще позволи на страната ни да запази, както вече бе споменато по-горе, контрола си върху газопреносната система на Украйна, и същевременно съществено да промени геополитическата ситуация в Централна и Източна Европа, като върне на Русия ролята й на един от основните играчи в региона.
5. С цел стартирането на процеса на „проруски дрейф“ на Крим и източните украински региони следва предварително да бъдат създадат събития, способни да придадат на този процес политическа легитимност и морално оправдание.
Също така трябва да бъде изградена PR стратегия, която да акцентира върху това, че Русия и проруски настроеният политически елит в Южна и Източна Украйна са били принудени да предприемат съответните ответни действия.
Последните събития в Западна Украйна (Лвовска, Волинска, Ивано-Франковска области), при които опозицията провъзгласи независимостта им от киевската власт, дават основание и източните региони да провъзгласят суверенитет – с последваща преориентация към Руската федерация.
6. Структурата и сценарият на ответните акции в източните украински региони трябва да съдържат два компонента:
Участниците в акциите на неподчинение трябва да изискват от Върховната рада да бъде разширен форматът на конституционната реформа, която се обсъжда в украинския парламент, включително облекчаване на реда за организиране на всенароден референдум:
„Ние не можем да бъдем заложници на Майдана. Единната държавна структура, която позволява на едно агресивно националистическо малцинство да натрапва на цялата страна своя избор, трябва да бъде преразгледана. Русия е федеративна държава, в която такова нещо е немислимо. Като укрепваме държавните и юридически връзки с Русия, ние ще укрепим целостта на украинската държава“.
Първоначално протестиращите трябва да обявяват нежеланието си да бъдат „заложници на Майдана“, на опитите му да узурпира правото на другите региони и по-голямата част от населението на страната на собствен цивилизационен и политически избор, да заявяват, че не приемат „идеологията на гражданската война и разкола на страната“, която изповядват политическите представители на западноукраинския елит.
Протестиращите, развявайки руски знамена, не трябва да настояват за изменение на конституционния ред. Трябва да им се вмени решителното осъждане на действията на „западноукраинските сепаратисти, чиито действия при подкрепата на техните чуждестранни господари застрашават териториалната цялост на страната“, както и искания за ускореноустановяване на „отношения на асоцииране между източните области на Украйна и Руската федерация“: „Ние сме с Русия. Не на гражданската война“.
Лозунгите за този момент трябва да бъдат справедливото нежелание „да се поддържат с данъците на гражданите профашистките сили“ от Западна Украйна и зависимото от тях правителство, водено от изискванията на Европейския съюз, а не от нуждите на своите граждани.
Целесъобразно е последователното издигане на три лозунга, които при развитието на събитията ще произтичат един от друг:
— Настояване за „федерализация“ (или даже „конфедерализация“) като гаранция за тези региони, че прозападните и националистическите сили няма да се месят във вътрешните им работи;
— Независимо от Киев влизане на регионално ниво на източните и югоизточните области в Митническия съюз с цел осигуряване на необходимите условия за нормална работа и развитие на промишлеността;
— Пряко суверенизиране с последващо присъединяване към Русия като единствена гаранция за устойчиво икономическо развитие и социална стабилност.
Политическото движение за проруски избор и отношения на асоцииране между източните и южните украински региони и Руската федерация според нас трябва също така да бъдат конституирани организационно и законно регистрирани. За тази цел е необходимо да се подготвят условията за провеждане на референдуми в Крим и Харковска област (а по-късно и в други региони), на които да се постави въпроса за самоопределението им и по-нататъшната възможност за присъединяване към Руската федерация.
Смятам, че е важно да бъде организирано едно неформално събиране в Москва на ръководителите или представителите на източните региони на Украйна, където да им бъде изразена подкрепа и дадени политически гаранции (било то и устни) като на лица с достатъчни пълномощия.
Такива представители на източноукраинския елит са, например, Н. Добкин (кмет на град Харков), В. Константинов (председател на върховния съвет на Република Крим), С. Аксьонов (председател на партия „Руско единство“)…
Изключително важно е „световната общественост “ да има колкото може по-малко поводи да се усъмни в легитимността и честността на тези референдуми.
За тази цел изглежда целесъобразно за процеса на провеждане на референдуми да бъдат осигурени съвременни средства за удостоверяване (уеб камери и онлайн предавания). Предварителният план за тези действия вече е разработен и може да бъде изпълнен в рамките на две седмици.
7. Необходимо е тези събития да бъдат съпроводени с PR кампании в руската и украинската преса.
В това число – да се изготвят и да се пуснат да циркулират в медиите концептуални документи, нещо като манифести на западноукраинския и източноукраинския сепаратизъм. В подкрепа на присъединяването на източните области на Украйна към Русия трябва да се обявят широки обществени кръгове в самата Русия (възможен лозунг – „Путин 2.0 — за Переяславска рада 2.0“) /„Переяславска рада (съвет)” – общовойскови съвет, свикан от хетман Богдан Хмелницкий в гр. Переяслав през 1654 г. за приемане на решение за взаимоотношенията между Запорожката войска и Московската държава. В резултат на Переяславсата рада и последвалите преговори между хетманското и царското правителство е сключен военно-политически съюз между Украйна и Московия (държавното название „Русия” е въведено едва през 18 век с указ на Петър І). Необходимостта да се избави от зависимостта от Полша подтиква Б.Хмелницкий да се съгласи Украйна да бъде под протектората на московския цар – б. ред./.
***
Коментар на редакцията на НОВАЯ ГАЗЕТА
Този документ има няколко характерни особености:
1. Както вече отбелязахме, той е изготвен преди бягството на Янукович и преди „системната опозиция“ временно да поеме властта. Тоест, още преди да настъпи моментът, който Москва определи като „държавен преврат“ и който стана главното оправдание за последващите й действия.
- Документът дава презрителна оценка за Янукович, когото впоследствие руската страна дълго време ще представя в публичното пространство като жертва на преврат и единствен легитимен ръководител на Украйна.
- Документът е написан в прагматичен, стигащ до цинизъм стил. В него няма никакви „духовно – исторически“ оправдания на руската намеса в Украйна. Никакви разсъждения за „Новорусия“, за защитата на рускоезичното население, за „Руски свят“ и приближаваща „Руска пролет“. Само геополитика и студена целесъобразност.
- Авторите на документа са загрижени от придаването на „легитимност“ на включването на украински територии в „държавно-правното поле“ на Русия. Те по-специално считат, че съществува правна основа за предприемане на първата стъпка – това са смесените руско-украински еврорегиони (например, в еврорегион „Донбас“ влизат Донецка и Луганска , а също Ростовска и Воронежска области), които са членове на Асоциацията на европейските гранични региони. Авторите вярват, че използвайки този правен инструмент, украинските региони с „устойчиви проруски симпатии“ могат да бъдат въвлечени в преки държавно-договорни отношения. И чак след това да се проведат „легитимни“ референдуми за самоопределение.
- В документа има редица груби изопачавания на действителността, чиято цел е да покажат, че Русия е била принудена да предприеме „ответни“ действия (например – лидерите на Майдана са от средите на футболните фенове и криминалния контингент, те са под контрола на полското и британско разузнаване; САЩ и Евросъюзът допускат разпадането на Украйна, Евросъюзът е започнал геополитическа интрига за разкола на Украйна и т.н.). Всички тези доводи впоследствие бяха активно използвани от руската пропаганда.
- Документът съдържа също така много доводи от геополитически и икономически характер, които е трябвало да убедят ръководството в необходимостта от незабавна намеса в Украйна, като по този начин ще бъдат укрепени руските позиции не само в Украйна, но и в Централна и Източна Европа, ще бъда запазен контрола върху газопреносните мрежи, преминаващи през Украйна, ще бъдат получени предприятията от украинския ВПК в Източна Украйна (с цел ускоряване на превъоръжаването), и дори „централноазиатският“ миграционен поток ще бъде заместен от „славянски“, „западен“.
Като цяло може да се отбележи, че препоръките на авторите на този документ за поетапна намеса на Русия в украинските вътрешни работи с крайна цел завземането на редица украински територии, в общи линии фактически бяха изпълнени от Москва:
— организиране на акции на неподчинение на киевския режим в областите с проруски настроения;
— придаване на „политическа легитимност“ и „морално оправдание“ на този процес;
— поставяне от страна на протестиращите на изисквания за облекчаване на реда за провеждане на референдуми в Украйна;
— след това поставяне на изисквания за „федерализация“ или даже „конфедерализация“;
— настояване за независимо от Киев встъпване на Крим и югоизточните области в Митническия съюз;
— провеждане на „легитимни“ и „честни“ референдуми за самоопределяне и обединяване с Русия;
— активно PR отразяване на тези процеси в руските и украинските медии.
Съществената грешка, която авторите на този документ са допуснали, е свързана с определянето на регионите, които са най-готовите да се обединят с Русия: те споменават Крим и Харковска област, като смятат „империята на Ахметов“ – Донецка област за по-малко перспективна. Действителността внесе своите корекции в тези сметки. Но като цяло схемата беше реализирана.
Андрей ЛИПСКИЙ, редактор на Отдел „Политика“ на НОВАЯ ГАЗЕТА
***
Справка на НОВАЯ ГАЗЕТА за Константин Малофеев
Милиардерът Константин Малофеев е основател и „управляващ партньор“ в инвестиционния фонд Marshall Capital Partners. Той е най-големият миноритарен собственик в „Ростелеком“ (с около 10% от акциите), член е на попечителския съвет на „Лига за безопасен интернет“ (считан е за инициатор на създаването на черни списъци на сайтове) и е председател на управителния съвет на Благотворителния фонд „Свети Василий Велики”.
Освен това, той е известен с активната си подкрепа за сепаратистите в Крим и Източна Украйна – чрез идеи, пари и кадри (в частност, Гиркин-Стрелков и Бородай са работели за него).
Фактически Малофеев направи голяма услуга на Кремъл: неговите пиар-агенти и „реконструктори“ разпалиха конфликта в Крим и Донбас, като предадоха щафетата на доброволците и „отпускарите“ и избавиха Русия, поне формално, от статута на „страна в конфликта“.
Малофеев е известен и с друго. Името му е замесено в редица скандали, които стигнаха до съда и медиите. Ето и най-шумните от тях:
В края на 2012 – началото на 2013 г. полицията обискира дома на Константина Малофеев и офиса на Marshall Capital във връзка със заведено от Следствения отдел на МВР наказателно дело по чл. 159, ал. 4 (измама) за кражбата на над 200 милиона щатски долара от банка ВТБ. ВТБ обвинява Малофеев, че не е върнал кредит, предоставен на „Руссагропром“ през 2007 г. за закупуване на компанията „Нутритек“, най-голям акционер в която по това време е Marshall.
По-рано, през 2009 г. VTB Capital Plc вече е подавал иск в Лондонския съд срещу Константин Малофеев в качеството му на бивш съсобственик на „Нутритек“, предполагайки, че е станала жертва на измама. През август 2011 г. Върховният съд в Лондон издава решение за замразяване на активите на Малофеев. По-късно страните сключват споразумение за доброволно уреждане на спора. В крайна сметка ВТБ оттегля заявлението си в полицията.
Малко преди обиските с решение на Вяземския районен съд Константин Малофеев е отстранен от участие в изборите за депутати в Знаменския селсъвет в Смоленска област. Чрез тези избори той е разчитал да стане сенатор, но съдът постановява, че е подкупвал избирателите.