На 24 февруари интернет изданието НОВАЯ ГАЗЕТА публикува документ, представляващ план на Русия за откъсването на редица украински територии, изготвен по времето, когато Янукович все още е президент на Украйна.
Предполага се, че въпросният документ е бил внесен в администрацията на президента в периода между 4 и 12 февруари 2014 г.
Съдейки по информацията, с която разполага НОВАЯ ГАЗЕТА, и съгласно оценките на експертите, на които материалът е прадоставен за анализ, може да се предположи, че в изготвянето му вероятно е участвал „православният бизнесмен“ Константин Малофеев (информация за него ще намерите в края на материала).
НОВАЯ ГАЗЕТА подчертава, че след като в ефира на радио „Эхо Москвы” бе публично обявено за съществуването на този документ, от пресслужбата на бизнесмена категорично опровергават предположението за неговото участие и заявяват, че г-н Малофеев възнамерява да се обърне към съда.
НОВАЯ ГАЗЕТА коментира също, че документът, който публикува, е интересен с това, че още в ранния етап на украинската политическа криза – тоест още преди бягството на Янукович от Киев и идването на власт на „бандеровската хунта“ – в него подробно, стъпка по стъпка, са описани обосноваването, както и политическата и пиар логистика на руската намеса в украинските вътрешни работи и откъсването от Украйна на Крим и източните области. И въпреки че реалният развой на украинската драма внася известни корекции в този план, високата степен на съвпадение на планираните и фактическите действия на руските власти се набива на очи.
Публикуваме превода на този документ на български език с кратките съкращения, направени от редакцията на НОВАЯ ГАЗЕТА.
***
1. При оценката на политическата ситуация в Украйна следва да се изхожда от признаването на:
първо – несъстоятелността на президента В. Янукович и на неговото управляващо „семейство“, което стремително губи контрол върху политическите процеси;
второ – парализата на централната власт и липсата в страната на ясен политически субект, с който Руската федерация би могла да преговаря; и
трето – ниската вероятност за появата на такъв консенсусен субект след предсрочните парламентарни и президентски избори, обявени от В. Янукович на 4 февруари тази година.
Ако в Русия олигархията е балансирана от мощната чиновническа класа, то в Украйна държавният апарат е очевидно по-слаб от олигополите. Той, както и сферата на обществената политика, е под контрола на олигарсите.
Именно олигарсите (Р. Ахметов, Д. Фирташ, И. Коломойский и др.) управляват киевското политическо общество, включително Върховната рада и системната опозиция. Несистемната опозиция (така нареченият Майдан) не е подконтролна на лидерите на системната опозиция, тук тон задават „полевите командири“ (в значителната си част – футболни фенове и представители на криминалния контингент), които нямат електорално влияние и очевидно са под контрола не толкова на олигархичните групировки, колкото до голяма степен на полските и британските специални служби. При това много олигархични групи финансират Майдана, за да „не слагат всички яйца в една кошница“. <…..>
Президентът В. Янукович е човек с ниски морално-волеви качества, той се страхува да остане без президентския пост и същевременно е готов „да размени“ представители на силовите структури срещу гаранции за запазване на поста си на президент и за неприкосновеност след напускането на този пост.
Трябва да се има предвид, че частите на „Беркут“, които се използват за потушаване на размириците в Киев, са формирани основно от жители на Крим и източните области. Според местните наблюдатели, всеки опит на наследника на В. Янукович да организира репресии срещу МВР и СБУ (Службата за сигурност на Украйна) като наказание за потушаване на Майдана, неизбежно ще се сблъска с една твърда реакция с използване на сила.
Още по-неясна е позицията на украинската армия, която, по думите на служител от Министерството на отбраната на Украйна, „е заключена в казармите, а офицерите пазят складовете с оръжие, за да не попадне, не дай Боже, в ръцете на войниците на договорна служба, които в такъв случай ще започнат да стрелят един срещу друг“. <…..>
Предсрочните парламентарни и президентски избори могат да станат повод за една нова вълна на гражданската война, проявяваща се в митинги и бунтове, както и за задълбочаване на електоралния разкол в източните и западните региони, което в крайна сметка ще ускори разпадането на Украйна.
Ходът и резултатите на Мюнхенската конференция (поредната конференция по проблемите на сигурността бе проведена в Мюнхен на 31 януари и 1 февруари 2014 г. – Ред.) дават достатъчно основания да се смята, че Евросъюзът и САЩ допускат разпадането на страната и дори не смятат подобно развитие на събитията за нещо изключително.
Концепцията, че Евросъюзът може да погълне „на части“ тази голяма източноевропейска държава не само се изказва публично от редица официални говорители на ЕС, но и намира поддръжници сред украинския елит.
Ще участва ли Русия в тази геополитическа интрига?
2. Руската политика по отношение на Украйна трябва най-после да стане прагматична.
Първо, режимът на В. Янукович окончателно се срути. Политическата, дипломатическа, финансова и информационна подкрепа за този режим от страна на Руската федерация вече е напълно бесмислена.
Второ, в условията, при които спорадичната гражданска война под формата на градска партизанска борба на така наречените „привърженици на Майдана“ срещу ръководството на редица области в източната част на страната вече е факт, а разпадането на украинската държава по линията на географската граница между двата регионални алианса („западните области плюс Киев“ и „източните области плюс Крим“) вече е част от политическия дневен ред – в тези условия Русия в никакъв случай не трябва да ограничава политиката си в Украйна само с опити да влияе върху политическата ситуация в Киев и върху отношенията на системната опозиция (А. Яценюк, В. Кличко, О. Тягнибок, П. Порошенко и др.) с Еврокомисията.
Трето, в условията на една почти пълна парализа на централната власт, която е неспособна да състави отговорно правителство дори под заплахата от дефолт и от липса на средства в „Нафгогаз“ за разплащане за руския газ, Русия просто е длъжна да се намеси в геополитическата интрига на Европейската общност, насочена срещу териториалната цялост на Украйна.
Преди всичко защото в противен случай страната ни рискува да загуби не просто украинския пазар на енергоносители, но – и това е много по-опасно – да загуби дори косвения контрол върху газопреносната система на Украйна.
Това ще застраши позициите на „Газпром“ в Централна и Южна Европа, нанасяйки огромни щети на икономиката на страната ни.
3. Конституцията на Украйна при всички случаи не може да бъде онзи механизъм, чрез който по легитимен начин да бъде стартиран процесът на интеграция на източните украинските региони и Крим в държавно-правното поле на Руската федерация.
Според чл. 71 от основния закон на Украйна, въпросите за промяната на територията й се решават изключително чрез всенароден референдум. В същото време, съгласно чл. 72 от Конституцията на страната, референдум се свиква по инициатива на гражданите, по искане на не по-малко от три милиона украински граждани с право на глас, при условие, че подписите за свикване на референдум са събрани в поне две трети от областите и при наличието на минимум сто хиляди подписа във всяка област.
Независимо от това, колкото и парадоксално да звучи, вече има създадена юридическа основа за целите на руско-украинския интеграционен процес. Това е системата от руско-украински еврорегиони, влизащи в Асоциацията на европейските гранични региони (която на свой ред е колективен член на Асамблеята на европейските региони).
Така например в еврорегион „Донбас“ влизат Донецка, Луганска, Ростовска и Воронежска области, в еврорегион „Слобожаншчина“ – Харковска и Белгородска области, в еврорегион „Днепр“ — Брянска и Черниговска области и т.н.
Чрез използването на легитимните от гледна точка на Евросъюза правни инструменти за еврорегионите Русия трябва да постигне сключване на договори за гранично и трансгранично сътрудничество, а след това да установи директни държавно-договорни отношения с тези украински региони, в които са налице устойчиви проруски електорални симпатии.
Преди всичко – с Република Крим, Харковска, Луганска, Запорожка, Николаевска, Днепропетровска области и в по-малка степен – с Херсонска и Одеска области. (От този списък преднамерено и доста условно са изключени Сумска и Донецка област. Първата – предвид доста високото електорално влияние там на партия „Баткившчина“. Втората – заради тесните делови и политически връзки на местния бизнес елит, оглавяван от Р. Ахметов, с редица представители на опозиционния олигархичен алианс, които имат своите големи интереси в този регион.)
Местните елити са мотивирани както никога досега да спомагат за новите интеграционни инициативи на Русия. До кризата източноукраинският елит предпочиташе „слабия Киев“ пред „силната Москва“, но сега, под заплахата да загубят „всичко“, те не възнамеряват да дочакат безропотно масовите чистки (включително въз основа на натрупаните срещу тях в столицата „икономически” компромати). А такива чистки неизбежно ще бъдат предприети от централната власт, независимо от това кои политически сили ще участват в „новия Киевски консенсус“, след като В. Янукович напусне поста президент на Украйна. В тези условия те са готови да жертват своята „независимост“.
Текущите събития в Киев убедително показват, че времето на Янукович във властта може да приключи всеки момент. Така че Русия разполага с все по-малко време за една адекватна реакция. Броят на загиналите по време на безредиците в украинската столица е пряко доказателство за това, че гражданската война е неизбежна, а консенсусът е невъзможен, докато Янукович остава на поста си.
При тези условия изглежда уместно да бъдат използвани центробежните стремежи на различни региони в страната с цел под една или друга форма да се инициира присъединяване на източните й области към Русия. Приоритетни региони за прилагането на тези усилия трябва да станат Крим и Харковска област, където вече има достатъчно силни групи, подкрепящи идеята за максимална интеграция с РФ.