Дмитрий Биков сравнява побеждаващия засега в Русия фундаментализъм с неговия ислямски аналог и разсъждава върху това, което предстои
Според мен руският фундаментализъм е по-опасен от ислямския – най-малкото, защото Русия има ядрено оръжие, но и заради това, че руските фундаменталисти вече водят война в центъра на Европа, като при това убиват съвсем не карикатуристи и съвсем не заради рисунки. Тези фундаменталисти са опасни още и поради това, че не разполагат с фундамент, а само с една омраза, която науката нарича ресентимент.
Ако някой не знае – ресентимент е термин, въведен от Ницше, и означава желание да се създаде такъв образ на врага, че да бъде излята върху него цялата вина за един провал; ресентимент – това е моралът на робите, които страстно желаят да станат господари, моралът на завистниците, на озлобените неудачници, които обвиняват целия свят в липса на морал. По отношение на днешна Русия за ресентимент първи заговаря Сатаров (руски политически и обществен деец – бел. прев.) – не защото останалите не виждат очевидното, а защото той, за разлика от тях, знае тази дума.
И ето това е най-страшното – липсата на фундамент, на повече или по-малко ясна идеология, различна от готовността да считаш за свой този, който е по-кръвожаден и по-луд. С фундаменталист (ислямски, православен, католически) можеш поне да разговаряш, да влезеш в диалог, в идеалния случай може даже да го накараш да размисли; фанатикът има вяра, която може да бъде оскърбена, което значи, че вярата му поне е формулирана, тя има поддръжници и врагове.
Фанатикът има за какво да умре; може да го ненавиждаш, но не можеш да не признаеш, че поне е искрен. Когато става дума за тероризъм, това е съмнителна добродетел, но той поне убива заради идея, а не заради това да създаде стая за мъчения на длъжници или да отнеме имота на съседа си (това той нарича „геополитика“).
Днешният руски фундаменталист, който иска да стигне до Киев, а после и до Брюксел, няма никаква вяра, освен чувството за мъст; той ненавижда Запада само защото там хората живеят по-добре и нямат нужда от непрекъснато нарастващи репресии, за да се самоуважават.
Руският фундаментализъм безпроблемно обединява в редиците си политика Рамзан Кадиров и певицата Валерия, философа Александър Дугин и композитора Юрий Лоза, мотоциклетиста Хирург-Залдостанов и командира Игор Стрелков – без всякаква социална, професионална, дори национална връзка, освен абсолютната нетърпимост към начина на живот на другите и страстната любов към гаранта, докато същият този гарант гарантира нещо.
Всъщност той гарантира само едно – атмосфера, в която сероводородът е преобладаващ. В една такава атмосфера Кадиров е учен и борец против тероризма, Дугин е идеолог на патриотизма, Стрелков е талантлив военен и велик историк, Патриарх Кирил е обединител на руския свят, а Вика Циганова (руска певица – бел. прев.) – въплъщение на духовните му устои. Това е всичко, което обединява тези персонажи: първият лъч светлина, първата глътка кислород ще разсеят тази душна тъма, разстлана върху Русия, и ще разкрият пред всички истинската им стойност.
Путин осигурява на своите последователи само среда, в която те изглеждат някой си, без да е ясно кои са всъщност. Фундаментът на руския фундаментализъм се свежда до неконкурентоспособност, озлобеност, абсолютна безпринципност, гаднярско приспособленчество, чудовищен непрофесионализъм и готовност да не се спираш пред нищо. Този набор от добродетели, ако наистина ги смятате за такива, е по-лош от всеки ислям – особено, ако се има предвид факта, че тези хора имат едно копче. И ако не им остане друг начин да опазят властта си в културата, религията или политиката, те ще го натиснат.
Ако, разбира се, техните 140 милиона съплеменници са готови за такова развитие на събитията. И ако те, при пълната си липса на морал, не успеят да се изпокарат до смърт при първите сериозни колебания на своята съмнителна опора.
Дмитрий Биков – руски писател, поет, журналист