Руският философ и религиовед Андрей Зубов смята, че Владимир Путин, за разлика от Адолф Хитлер, няма мълчаливото съгласие на международната общност за агресия по отношение на други страни
Професор Андрей Зубов/Снимка: yeghiazaryan.info
Професор Андрей Зубов, който заплати с работата си в МГИМО (Московския държавен институт за международни отношения) заради откритата си критика на руската агресия в Украйна, смята, че ООН може да повлияе на действията на Русия в качеството на морален фактор, като покаже единогласно международно неприемане на политиката на Владимир Путин. За това говори Зубов в коментар за изданието “ГОРДОН”.
“ООН не може да спре агресията пряко. Ако руската армия нахлуе в Украйна и започне поход срещу Киев или Херсон, ясно е какво може да направи ООН. Ще обяви Русия за агресор, Русия ще наложи вето и с това всичко ще приключи. Но ООН има огромно морално значение, и с тази цел САЩ и Австралия свикаха последното заседание на Съвета за сигурност” – смята професорът.
“Откритото публично обсъждане, изразяването на позиции от страна на много държави, не само, да речем, на страните от НАТО, но и от държавите от третия свят, е много значимо. Това създава определен климат. Тъй като не е абсолютно независим субект, агресорът също е свързан със санкциите и опасността от нови санкции, с опасност от изолация в света, и той винаги ще го има предвид. Той ще държи под внимание доколко светът е готов да приеме неговата агресия” – отбелязва Зубов.
“Дори страните от третия свят на практика всички са против агресията на Русия”
По думите на учения, между агресията на Хитлер в края на 30-те години на ХХ в. и нахлуването на Путин в Украйна разликата е в това, че президентът на Русия няма съгласието и подкрепата на европейските държави.
“Когато Хитлер започва своята агресия против Чехословакия, той си е осигурил в Мюнхен съгласието на основните европейски държави, иначе той не би се решил. Доколкото сега никакво подобно съгласие няма, обратното, има съгласие, че действията на Русия са недопустими, мисля, че това ще има голямо значение кремълското ръководство да избира по-внимателни пътища и да не тръгне по пътя на пряката агресия. Така ми се струва, макар че, естествено, сега политиката на Кремъл е непредсказуема” – отбелязва Андрей Зубов.
“И в Австралия, на срещата в Бризбейн, и в Ню Йорк в ООН Путин няма да получи подкрепа. Дори страните от третия свят практически всички са против тази агресия. Това е много съществено. Да, той се опитва, но не става. Много би искал да разцепи Европейския съюз, много би искал да разцепи ООН и Съвета за сигурност, но, както виждате, не се получава. Това говори за достатъчно здраво засега състояние на международната общност” – смята професорът.
“Когато се е създавала ООН, е било немислимо самите страни от антихитлеристката коалиция, току-що победили агресора, да извършват агресия.”
По думите на Андрей Зубов, по времето на създаването на ООН никой не си е представял, че страните, победили агресора, самите ще станат агресори, затова постоянните членки на Съвета за сигурност се ползват с неотменимо право на вето.
“Навремето, когато се е създавала ООН, се е обсъждал въпросът правото на вето да се отнема в случай, че постоянен член на Съвета за сигурност извърши агресия. Но това решение така и не е било прието, защото тогава е изглеждало немислимо страните от антихитлеристката коалиция, току-що победили агресора, да извършат агресия. Обаче много скоро става ясно: Берлинското криза от 1948 г. и други събития показват, че СССР е агресор. Но положението за право на вето остава. Мисля, че трябва да се разработи механизъм, при който страна, призната от две трети от страните в ООН за агресор, временно, докато трае агресията, да бъде лишавана от правото на вето” – смята Андрей Зубов.