Ако той върне Крим, това ще означава неговото абсолютно поражение.
За Русия това е много драматично време. Струва ми се, че не само аз, не само ние – опозицията – разбираме колко много загуби Русия през тази година. Загуби принципно, стратегически. Това е една тежка загуба, която далеч не всички са осъзнали, но руснаците започват, за съжаление – през стомаха си – да го осъзнават.
Някой може ли да спре Путин? За съжаление, няма кой да го спре. Най-важният въпрос за мен през тази година беше дали той наистина се е побъркал или само симулира. Аз отговарях на този въпрос по различен начин през тази година. Даже утешавах и успокоявах украинците, казвах им, че са щастливци, че си имат работа не с някой побъркан, а с корупционер. Това дава надежда, тъй като лудият не би се спрял пред нищо. Докато Путин все пак се опитва да мине между струйките, някак си не стига до края. Имам предвид ядрения шантаж, но Путин, както се казва, никога не изпуска своето.
Той явно си мисли, че все още ще може да се върне назад и като си играе на патриотични игри с населението, някак си ще се разбере със Запада. Не мисля, че ще успее, а това означава, че в Русия тепърва всичко ще се развива още по-драматично и преди всичко това се отнася за вътрешнополитическата ситуация.
В много далечна перспектива действията на Путин, ако той продължи в същия дух, могат да доведат до разпадането на Русия. Защото по принцип империите не са жизнеспособни. Империите се разпадат, не само руската. Днес те не могат да съществуват. Ние вече нямаме боеприпаси за нашите имперски амбиции. По-точно, амбициите са повече от боеприпасите. Затова последните му опити да върне имперското величие на Русия чрез напълно негодни икономически и социални методи могат да доведат до вълнения или поне до пукнатини, разпространяващи се по цяла Русия.
Защо се държат Съединените американски щати? Защото те не са империя. Защото Тексас, Калифорния, Монтана, Алабама, Нова Англия са напълно различни щати, те сами избират своята власт, живеят и се договарят самостоятелно. В Русия това го няма.
Гари Каспаров в своето неотдавнашно интервю каза, че за да се промени нещо в Русия, трябва да излязат не 50 хиляди души, а 500 хиляди и повече. Разбира се, в политиката числителните имат значение. Може би сега в Русия ги няма тези 500 хиляди души, готови да излязат. Но за съжаление, ще ги има. За съжаление – защото тези, които излязат този път, няма да бъдат с бели лентички – това ще бъде марш на гладните празни тенджери. Когато след година – година и половина свършат златно-валутните запаси и когато путинският електорат, този, който десетилетия го е поддържал, престане да получава заплата, когато портмонето му се окаже празно и коремът се окаже празен – тогава те ще излязат.
Но това ще бъде съвсем друг вид протест. Това ще бъде протест, който ще завърши с експлозия, а не с промени. Защото тези, които можеха да извършат някакви промени, заминаха. А инструментите, с помощта на които можеше да се промени нещо, бяха демонтирани. Затова тези изменения могат да бъдат много драматични и, за съжаление, нелегитимни.
През февруари „връщането” на Крим все още беше много радостно събитие за повечето руснаци. Сега започна да става ясна цената, платена за полуострова. Една огромна цена – не само като пари, но и в геополитически план.
Въпросът е хората да разберат, че изчезването на елдата от магазините, поскъпването на продуктите един път и половина до два пъти, мизерията, девалвацията – всичко това е свързано с Крим. Постепенно започват да разбират.
Путин, разбира се, няма проблем с елдата. Страхувам се, че ние усещаме цялата плачевност на ситуацията по-ясно от него. Но трябва също да разбираме, че върне ли Крим на Украйна, това ще означава неговото абсолютно поражение.
Украинската тема, темата за обединяването на руските територии – това е последното, което му остана. Той загуби всичко. Загуби икономиката, статута на Русия. Остана му само тази тема. И той никога няма да изпусне този коз от ръцете си.
Виктор Шендерович – руски журналист и писател