Президентът на РФ загуби кампанията и провали задачите в Украйна. В Кремъл вече искат да се отърват от лидера си и са намерили кой да го замести. Това е прогнозата на руския политолог Андрей Пионтковский.
Интересите на Путин и тези на близкото му обкръжение започват сериозно да се разминават. Всички планове на Кремъл по отношение на Украйна се провалиха. И ако преди година все пак се разглеждаха плановете «руски свят», «Новорусия», анексиране на 12 области чак до границата с Приднестровието, то сега руската пропаганда и думичка не споменава за тях.
Следващият план на Путин е «План Б», в който, позовавайки се на своята интерпретация на Минските договорености, Москва отчаяно се опитва да имплантира като раково образувание в тялото на Украйна, окупираната Лугандония (бел. Ред.: заетите от терористи и руски войски райони на Луганска и Донецка области), съблазнявайки вече няколко месеца украинците с илюзията за териториална цялост. Един вид, това е част от вашата Украйна, решавайте си проблемите на местната политика. Но и този план се провали с трясък.
Имаше силна надежда, че Западът ще подтикне Киев в тази посока. Действително, Нуланд посети Върховната Рада, след което Порошенко промени някои формулировки в преходните разпоредби на Конституцията, но по същество ни на йота не отстъпи от украинската позиция, запазвайки възгледа, че тази територия е временно окупирана от агресор, който е изцяло отговорен за случващото се там. С което беше провален и плана украинската революция да бъде задушена и да се блокира европейския избор на Украйна, чрез пробутването на Лугандония.
Останаха единствено отчаяните замисли за военна ескалация, като например намеренията да все превземе Мариупол или пък по-амбициозната идея — да се пробие коридор, водещ към Крим. Но Западът формулира много ясно последствията, до които биха довели подобни действия на Москва. На първо място това е рязкото ожесточение на санкциите, които вече на практика са сринали руската икономика, на второ — продажбата на Украйна на летално оръжие, включително противотанкови ракети. Но с това не се изчерпва отговорът на Запада: провеждат се арести на сметките на руски чиновници и олигарси, активизират се обвиненията с наказателен характер срещу руското ръководство, касаещи малоазийския «Боинг», убийството на Литвиненко в Лондон и др.
Ако Путин се откаже от плановете за военна ескалация, ще изглежда като човек, отговорен за сериозно външнополитическо поражение. Така че и двата варианта са неприемливи за Кремъл. Военната ескалация е абсолютно неприемлива за обкръжението на Путин и за по-голямата част от руския политически естаблишмънт. Те прекрасно разбират, че това ще доведе до загубата на милиарди долари и до скорошна смяна на режима. А сценарият, предвиждащ отстъпление и връщането на Лугандония е особено опасен за Путин лично. Както е известно, в авторитарните режими това води до бързо отказване от лидера.
Спомняте ли си как Хрушчов претърпя поражение в Кубинската криза? Беше принуден да отстъпи, в резултат на което дните му във властта бяха преброени. Както се казва в руския престъпен свят «Униженият главатар не е главатар.» Най-малкото зло за естаблишмънта е да жертват Путин, да се разделят с него и да създадат някакви отношения на що-годе мирно съществуване със Запада. Сигнали в тази посока се изпращат вече отдавна — например, статията на Лукьянов (бел. Ред.: приближен на Кремъл политолог) от април м.г.
Мисля, че всичко ще се реши в близките няколко седмици. От чисто оперативно-техническа гледна точка, ако военното обостряне от страна на Москва не се случи през август-септември, то то няма да се случи изобщо. Октомври не е сезон за военно настъпление. Но виждаме и сигнали за сплашване — например, безумната статия на Наришкин (бел. ред.: председател на Държавната Дума на РФ), в която той предупреждава за някакви си, готвени от Запада провокации. Възможно е също Москва да се опита да устрои огромна провокация, в отговор на която украинската страна да започне настъпление или пък да отговори по-рязко, което да бъде използвано за претекст Киев да бъде държан отговорен пред общественото мнение. В такъв случай, ако Киев бъде приет за виновен, Западът няма да предприеме резки икономически или дипломатически мерки спрямо Москва. На това, всъщност, може би и разчитат в Кремъл.
Струва ми се, че на Киев сега са му необходими стоическо търпение и бдителност, а от друга страна — агресивно дипломатическо настъпление. Преди всичко да бъде заявено пред Съвета за безопасност на ООН за явната ескалация във военните приготовления на Москва, които се изразяват в концентрация на войски, въоръжение и усилване на провокациите.
Но да се предскаже с точност поведението на Москва е трудно, защото кремълската върхушка е в паника. За това свидетелстват както вече споменатата статия на Наришкин, така и акциите по унищожаване на хранителни продукти, последната издънка на министър Лавров, който на официална пресконференция изруга министъра на Саудитска Арабия. Москва разбира безизходността на положението си: и военната ескалация, и отстъплението, и предаването на Лугандония са все политически губещи сценарии, но все пак, трябва да избере един от тях.
В случай, че Путин напусне политическата сцена, най-вероятната фигура, която би била избрана за лидер е тази на Сергей Иванов. Формално, той заема неполитическа длъжност — ръководител на Администрацията на Президента. Въпреки това непрекъснато дава интервюта за чуждестранни медии, интервюта с по-скоро примирителен характер, намекващи, че именно той би бил за Запада конструктивен партньор. Например, знаменитото му изявление за Financial Times: «Какво се вълнувате за някаква си военна ситуация, в сравнение с НАТОвския слон, ние сме като малко пале» – сигнали от ето такъв род изпраща постоянно.
Ще промени ли оттеглянето на Путин политиката на Москва? Безусловно, макар че във властта ще дойдат подобни мерзавци. Когато Сталин бил отстранен, обкръжението му съществено променя външната политика на СССР. Така ще бъде и в нашия случай. Ще се проведе 20-я конгрес на партия «Единна Русия», на който ще бъдат осъдени сериозните грешки на другаря Путин в украинския въпрос.
Източник: Апостроф