Върховната Рада на Украйна прие Закон, позволяващ на украинските спецслужби да провеждат операции за внедряване на агенти сред терористичните групи и за ликвидиране на терористи. Защо това не е правено по-рано, как се подготвят такива операции, а също така и какви са мащабите на проникване на руски „къртици“ в украинските служби – за всичко това при запазване на анонимност разказва пред изданието ГОРДОН Виктор К., действащ офицер от спецподразделението „Алфа“.
Виктор се пенсионира няколко години преди Революцията на достойнството. Когато започва Майданът, той се присъединява към защитниците му, а веднага след анексията на Крим се завръща в „Алфа“. В първия ден на антитерористичната операция попада под обстрела на диверсионна група на руския спецназ близо до Славянск. Тежко ранен е и след възстановяването си и до сега тренира бойците от „Алфа“ за провеждане на специални операции в източна Украйна. Виктор К. се съгласи да да бъде интервюиран при условие, че анонимността му ще бъде гарантирана и няма да бъдат разкривани детайлни подробности за службата му.
– Цяла година беше нужна на Парламента ни, за да разреши на украинските спецслужби да се внедряват в организациите на терористите и де факто, да ги ликвидират. Защо досега не са правени опити за неутрализирането на Гиркин (Стрелков), Безлер (Бес), Бородай, Моторола, Гиви?
– Това не е съвсем така, такива опити имаше. Например, през юли 2014 година в Славянск беше осъществен опит да бъде ликвидиран Гиркин (Стрелков). По наши оперативни канали успяхме да получим информация за мястото, където живее. По къщата, в която живееше беше нанесен артилерийски удар, но снарядите попаднаха в сградата буквално няколко минути след напускането й от него. Имаше и други опити да бъдат ликвидирани предводителите на терористите, но по различни причини бяха също неуспешни.
– Какви са причините?
– Причините са цял комплекс от субективни и обективни фактори – слабата работа на нашето контраразузнаване и високата степен на предателство на всички нива в спецслужбите. Заради това не бих рискувал нито да участвам сам в операция по внедряване в средите на терористите, нито бих изпратил някой от личния състав. Непосредствените изпълнители на подобни задачи са професионалисти, но проблемът е в разработващите тези операции. Често такива планове на 90% не съответстват на ситуацията, в която попада агентът. Причината е, че ръководните органи на АТО и армията са много инертни структури. Докато достигне информацията до самия връх, докато там я анализират и вземат решение, минава много време. И много често има теч на информация. Затова най-ефективната и най-гъвкава структура е тази, в която веригата „щаб – изпълнители“ е най-скъсена. Например, доброволческият батальон „Десен сектор“ „работи“ с терористите много по-ефективно, отколкото редовната армия и спецслужбите. Имат малък щаб и тесен кръг хора, вземащи решения и разработващи операциите и практически теч на информация е изключен.
– Много ли са „къртиците“ на ФСБ в нашите разузнавателни структури?
– Не са никак малко. Помните ли, как в края на април 2014 г. в Славянск сепаратистите на Стрелков плениха трима сътрудници на „Алфа“? Знаете ли защо? Защото ги „изпяха“ бившите им колеги от „Седмицата“ (Управлението за външно наблюдение в СБУ), които преминаха на страната на „ДНР“ и „ЛНР“. Всички те са местни, познават градовете си и когато в Донецк, Славянск или Горловка се появи някой нов екипаж (спецгрупа) с непознати, те ги разкриват и докладват в службата за безопасност на терористите. По тази причина се наложи да бъде отменена операцията по освобождаването на превзетото от сепаратистите здание на СБУ в Луганск. Тази операция беше планирана от много тесен кръг офицери. Беше решено зданието на СБУ да бъде щурмувано от страната на намиращия се в близост 16-етажен недостроен блок, който беше идеална площадка за щурма и гарантираше успешно проникване в обекта. И ето, тръгваме ние да реализираме операцията, а в същия момент постъпва информация, че сепарите вече ни очакват на строежа. И това се случва само час след съвещанието, на което се планира операцията и на което присъстваше много тесен кръг от офицери. И се наложи да отменим щурма.
– Знаете ли кой ви е издал?
– Подозирам, но докато тече разследване по този случай и се събират доказателства, а това в условията на нашата военна бюрокрация е времеемък процес, няма да назовавам имена. Ще разкажа за друг случай, меко казано, странен, имайки предвид, че сме във война, а именно за поведението на някои наши военни. Освобождението на гр. Славянск беше планирано за 13 април 2014 г. – веднага след окупирането му от паравоенното формирование на Стрелков. Градът трябваше да бъде освободен от подразделенията „Алфа“ и „Омега“ (полицейския спецназ) с поддръжката на БТР-ите на 25-та днепропетровска бригада на ВДВ. Командирът й беше длъжен да предостави БТР-ите в определената начална сборна точка, където слезлите от въртолетите спецове от „Омега“ да се прехвърлят на тях. Но когато прелитат над този район, командирът на бригадата не подава димен сигнал, че БТР-ите са на място. В резултат на което, момчетата от „Омега“ са били спуснати директно в самия Славянск, където веднага влизат в бой с бандитите, а след това се налага самостоятелно, без прикритие да го напуснат. След тази случка, командирът на 25-та бригада се оправдаваше, че не бил получил команда от Михаил Ковал – и.о. министър на отбраната, за провеждането на операцията. А за каква допълнителна команда може да става въпрос, когато сам си участвал на съвещанието по планиране на операцията и си се подписал под плана й?!
Но и това не е всичко. Бригадата на този същия командир не ни помогна даже и тогава, когато бяхме буквално нападнати от терористите след провала на операцията в Славянск. В същото време, в което нашия „Фолксваген“ беше просто разрязван на части от ураганния кръстосан огън на сепаратистите, БТР-ите на 25-та стояха на около 50 метра от нас и не произведоха нито един изстрел. Тогава бях ранен – първият куршум ме улучи в бедрото, но успях да се измъкна от колата, а вторият попадна под ключицата – спаси ме дръжката на бойния нож. В този момент ми налетя един сепаратист и аз и той стреляхме едновременно. Убих го, а предназначеният за мен куршум попадна в иконата на Почаевската Божа Майка, която носех в джоба си и мина на милиметри от сърцето ми. Докато бях все още в съзнание, взех граната РГД в ръката си и мислех: ако ме пленят, ще взривя и себе си и тях. В този бой загина моят приятел Гена Беличенко – първата жертва в тази война.
През цялото време БТР-ите на 25-та бригада бяха почти на една ръка разстояние от нас и не се намесиха, тъй като командирът им е дал команда да не стрелят. Въпреки това, приятелят ми Андрей Черкашин, ранен в коремната област и губещ кръв, успя някак да убеди командира на единия БТР да ни прикрие от огъня. Провървя ни, че попаднахме на достоен и честен офицер – неговият БТР ни прикри, след което сепаратистите отстъпиха. Ако не беше той, нямаше да съм сред живите. След това някой е изтръгнал гранатата от ръката ми, инжектирали са ми буторфанол и в безсъзнание са ме транспортирали 11 часа в търсене на болница. За цялото това време дойдох в съзнание само веднъж и то от студ – в някакъв селски фелдшерски пункт. Гледам – лежа на масата без обувки и веднага си помислих „Моргата.“ Но когато не видях окачен на пръстите на крака си номер, напрежението спадна и отново съм загубил съзнание. Все пак ме закарали до болница в Донецк, откъдето с последния преди падането на Донецкото летище в ръцете на сепаратистите рейс ме откарват във военната болница в Киев. А същият този командир на 25-та бригада след това води преговори със сепаратистите, в резултат на което им оставя 16 единици украинска бронирана техника, в т.ч. и две самоходни артилерийски установки „Нона“. Но и до сега служи в Генералния Щаб и даже е повишен.
– За какво мислехте, след като се измъкнахте от тази кървава баня?
– Първите дни бях в безсъзнание. И докато бях в това състояние, ми се яви баща ми, който ми каза, че ми е още рано да ходя при него. А след това дойдоха убитите на „Институтска“ приятели, които също ме пъдеха. Помня, че от изненада от това видение дойдох в съзнание. А когато са ме ранили, дъщеря ми е почувствала силна болка в хълбока си, на същото място, където ме улучва куршума, а жена ми пък се е събудила от тревожно предчувствие.
– Споменахте за полицейския спецназ „Омега“. Онзи, който беше обвинен в разстрела на майдановците на „Институтска“, 18-20 февруари 2014 г. и който е бил под командването на Сергей Асаволюк. Черна униформа, жълти ленти на ръкава. Те ли са?
– Това не е истина. Познавам Сергей и сам бях в числото на майдановците на „Институтска“ на 20 февруари. Група „Аси“ не е стреляла по хората, там е работила абсолютно чужда група, чуждестранна. А неговите бойци са стреляли в стената на Октябрския дворец, в кошчетата, в стълбовете, но не и в хората – т.е. просто са имитирали бурна дейност. Готов съм да потвърдя това във всеки съд. А сега Сергей воюва в Донбас, и то отлично. В сметката му са вписани не малко успешно проведени операции.
– Преди време в мрежата се появи информация, че в Амвросиевски район на Донецка област неизвестен спецназ е унищожил повече от 80 руски окупатори. Според Вас, кой би могъл да бъде?
– Подозирам, че това би могло да е батальон „Дудаев“, който беше под комадването на моя приятел Иса Мунаев до самата му гибел. Почеркът е идентичен – грамотно са блокирали пътищата за отстъпление и красиво са ги поставили в засада. И всичко това, защото сред тях няма предатели и теч на информация. Знам това, тъй като сам съм помагал на Иса Мунаев да легализира чеченските доброволци в Украйна и не толкова отдавна подготвях снайперисти за този батальон. На наша страна воюват чеченци, а на страната на сепаратистите – кадировци и те, по правило, се ненавиждат помежду си. За чеченците е въпрос на чест да унищожат кадировец или ФСБешник. Почти всички те са преминали през първата и втората чеченски войни, а след това Кадиров ги натирва в Европа. И за нищо не ни молят – оръжието, амунициите и оборудването купуват за своя сметка. Тези, които съм тренирал имат великолепни пушки, оптика и екипировка. И това са много високо мотивирани бойци, които няма да отстъпят, най-малкото заради това, че пред тях са кръвните им врагове. И между другото, са съгласни да влязат в структура на Министерството на вътрешните работи – батальон „Златна порта“
– Каква е технологията за внедряване и подготовката за неутрализиране на терористите?
– Разработва се комбинация за внедряването на агента в ниските нива на терористичната групировка. Това може да е човек както от техните среди, така и страничен човек. Но страничните са за предпочитане, доколкото местните могат да бъда превербувани. Това може да са онези патриотично настроени донецки момчета, които в никакъв случай не трябва да крещят „Слава на Украйна!“. Нека крещят „Путин е нашият баща!“, за да им вярват. След това агентът трябва да се прояви по такъв начин, че да скъси дистанцията на доверие от страна на ръководството на терористите. А там вече, както се казва, е техническа работа.
– От какво разстояние опитния снайперист може да свали целта и какво оръже е най-подходящо за такава задача?
– С моята снайперска винтовка Z-15, която се произвежда от нашето, украинско предприятие „Зброяр“ и която не отстъпва на западните аналози, гарантирано улучвам цел на разстояние 400 метра. А с Z-10 с 308 натовски патрон, гарантираното попадение е от 600-700 метра. Но тук трябва да работи „двойка“ – коректировач и снайперист плюс група за прикритие. Това е оптималния състав на снайперистката група.
– Казахте, че нашето военно ръководство – това на Министерство на отбраната, Генералния щаб, контраразузнаването работи много слабо. А какво трябва да се направи, все пак, други няма?
– Да се разформирова сегашното и да се сформира ново ръководство от майорите и полковниците, които реално воюват вече повече от цяла година в АТО. Помните ли как в донецкото летище нашите „киборги“ разбиха елита на руския спецназ – отряд „Вимпел“? А аз ги познавам много добре – по-рано ходехме на състезания между спецслужбите и затова мога да потвърдя, че това са сериозни момчета. И кой ги разпертушини? Обикновените украински мъже – работяги, учители, студенти, шофьори. Така че, офицерите, които са сега на фронта, реално са много „по-професионални“ от щабните генерали, които са получили звезди само защото грамотно са се навеждали пред началниците си.
Източник: ГОРДОН