Роман Юхновец, руски блогър, siapress.ru
И така – да разкажа за Лвов. Жив съм и дори нахранен. Това първо.
Второ – моят паспорт с двете орлови глави и големия надпис „Россия“ през двата дни не предизвика никаква емоция нито от страна на персонала на хотела, нито на служителите на банката.
Трето – като започваш да разговаряш с местните, отначало масово започват да говорят на местния украински език, който доста се различава, да речем, от киевския украински. Въпреки това, като чуят руска реч, хората свободно преминават на руски без никакви проблеми.
Четвърто – вчера вечеряхме в един еврейски ресторант, където в менюто няма цени и в крайна сметка трябва да се пазариш с келнера. Това е за тези, които разказват за тукашните фашисти.
Пето – по стените на вековните сгради в Лвов нито веднъж не видях някакви реакционни лозунги, още повече – свастики, или някакви техни интерпретации.
Шесто – във всички институции надписите се дублират на полски, английски, украински и руски.
Седмо – тук страшно не харесват Владимир Путин и това се вижда главно по сувенирите, които гостите от Европейския съюз купуват активно.
Осмо – в Лвов има много туристи. На всяка крачка се чува английска, германска и полска реч.
Девето – театрите и музеите в Лвов са пълни с посетители- както туристи, така и местни жители.
Десето – цените в Лвов са с 30 % по-ниски от тези в Киев.
Единадесето – единственият момент, когато бях в опасност, бе изкачването на кулата на местното кметство. Десет минути се изкачвах и наистина едва не умрях.
Дванадесето – Кметството е отворено за всички желаещи, а кметът на Лвов спокойно се разхожда по улиците и разговаря с хората.
Тринадесето – в Лвов вероятно е въведено смъртно наказание за безразборно застрояване и за саботиране на реставрацията на паметниците на архитектурата. Не мога да си обясня външния вид на жилищните сгради по друг начин.
И последно – Лвов е прекрасен, иска ти се да се разхождаш из него без никаква почивка, да ядеш местната храна без прекъсване, да пиеш местните напитки без спиране и да похапваш местния шоколад без всякакви ограничения.
И да, за пореден път си помислих, че телевизорът е един сандък, който трябва да изхвърля през прозореца. Съветвам ви да направите точно това – след като си купите билети за Лвов.
