Роман Николаев, Симферопол
Една година след анексирането на Крим обещаното благоденствие на полуострова така и не настъпи. Напротив, икономическата ситуация сериозно се усложни. Без да могат да отрекат всички очевидни трудности, пропагандистите на властта продължават да противопоставят ситуацията в Крим на тази в останалата част на Украйна. Видите ли, нещата в Украйна така или иначе са къде-къде по-лоши, така че кримчани извадиха голям късмет.
За да изясним доколко това твърдение е близко до действителността или, обратно, далеч от нея, ще използваме данните от официалната статистика. Както кримската, така и украинската. Те ще ни помогнат да анализираме основните икономически показатели на полуострова за изминалата година и да ги сравним с тези на Украйна. Това ще ни даде отговор на въпроса дали животът в „прехвърлилия се“ в Русия Крим е станал по-добър от този в континенталната част на страната.
При това няма да е излишно да отбележим, че върху икономиката на Украйна оказва голям натиск войната, натрапена й отвън, както и постоянната дестабилизация на социално-политическата и икономическата ситуация от страна на „северния й съсед“. Докато Крим живее в условия на стабилност под „мирно небе“, с което така много се гордеят както руските, така и кримските ръководители.
Инфлация и цени
Ще започнем с показателя, който е близък до всеки обикновен човек – потребителските цени или нивото на инфлация. Според данни на Кримския статистически институт (тук и по-нататък са използвани неговите официални данни), през 2014 г. инфлацията в Крим се е увеличила с 42,5%. В това число през декември, в сравнение с предходния месец, инфлацията се е увеличила с 5,7%.
За сравнение, в Украйна, която е в състояние на война, годишният ръст на инфлацията е 24,9%. Това също не е малко, но е 1,7 пъти по-ниско, отколкото в мирния Крим. В това число през декември, по данни на Държавния статистически институт, цените на потребителските стоки са се увеличили с 3%.
През януари 2015 г. година потребителските цени в Украйна са се увеличили с 0,2%, а на Кримския полуостров – с 8%.
При това разходите за храна в Крим през януари, в сравнение със същия месец на миналата година, са се увеличили с 69,1% (в Украйна януарският индекс на ръста на цените на хранителните продукти е 2,3 пъти по-нисък – 30,1%).
В това число, по данни на официалната статистика през изминалата една година на полуострова най-много са поскъпнали плодовете – със 112,9%, брашното и зърнените храни – с 92,2%, яйцата – с 83,6%, месото – със 76,7%, зеленчуците – със 71,9%, рибата – с 69,2%.
Алкохолните напитки са поскъпнали с 67,6%, безалкохолните напитки – с 63,9%, захарта – с 61,2%, млечните продукти – с 45,4%, макаронените изделия – с 44,8%, хлябът – с 35,7%.
Впрочем, и без тези цифри кримчани отлично съзнават, че цените на потребителския им пазар са значително по-високи от украинските. Ненапразно съседната на Крим Херсонска област стана Мека на продуктовия туризъм за жителите на полуострова.
Производство, строителство и транспорт
Да разгледаме базовите отрасли на икономиката.
Промишленото производство в Крим през 2014 г. се сви с 9,9%. В Украйна тази цифра е малко по-висока – 10,7%. Следва да се напомни обаче, че според оценката на украинските официални власти, Украйна е загубила една пета от промишления си капацитет в резултат на войната в Донбас, докато в Крим всички предприятия останаха и се съхраниха напълно. Някои от тях бяха дори „национализирани“ от местните власти, които сметнаха, че могат по-ефективно да се разпореждат с тази собственост.
На фона на промишления спад както на материка, така и на полуострова, двете територии показаха увеличение на селскостопанското производство. В Крим това увеличение е 0,7%, а в Украйна то е четири пъти повече – 2,8%. В този случай шансовете бяха на страната на континентална Украйна, тъй като кримските земеделски производители се оказаха лишени от възможността за интензивно напояване поради затваряне на Северно-Кримския канал.
В сферата на строителството, където Крим традиционно показва високи резултати сред останалите украински региони, този път провалът е сериозен. През 2014 г. обемът на извършените строителни дейности в републиката намаля с 55,5% (до 3208,7 милиона рубли). В частност, въвеждането в експлоатация на жилищни обекти намаля с 34,2%.
В Украйна строителните предприятия съкратиха обема на работата си през миналата година с 21,7% (темповете на спад са 2,6 пъти по-малки) – до 50,2 милиарда гривни. Показателят за въвеждането в експлоатация на жилищни обекти намаля с 13,2% (спадът също е с 2,6 пъти по-малък).
В сферата на транспорта на Крим през изминалата година обемът на товарните превози е намалял с почти една трета – с 32,1% (до 7,6 милиона тона), а обемът на пътническите превози е спаднал с 14,2% (до 253,2 милиона души) в сравнение с 2013 г. Транспортните предприятия на Украйна също показаха спад, макар и не така сериозен: превозът на товари бе съкратен с 10,1% (до 671,2 милиона тона), превозът на пътници – с 5,3% (до 5,9 милиарда души).
Икономически климат
Нивото на регистрираната безработица в Крим през декември 2014 г. е било 1,5%, а в Украйна – 1,9%. Но и в първия, и във втория случай този показател е повече от условен и няма особена връзка с действителността.
Що се отнася до доходите на населението, то по официални данни в края на 2014 г. средната номинална работна заплата на щатни служители в Крим е била 21619 рубли (около 7,2 хиляди гривни или 334 евро). За една година този показател се е увеличил 1,7 пъти, но и инфлацията на полуострова (а значи и темповете на обезценяване на доходите), както вече споменахме, аналогично е 1,7 пъти по-голяма от украинската.
В Украйна средната заплата на щатните служители през декември е била 4290 гривни (172 евро), което е 40% по-малко от съответния показател в Крим. Така че, дори да не вземаме под внимание разликата в цените на полуострова и материка и покупателната способност, то заплатите са един от много малкото показатели, с който жителите на Крим могат да се похвалят.
И накрая бих искал да дам едни доста симптоматични цифри за спада на бизнес активността в Крим. Докато преди анексирането от Русия в региона са функционирали 54 хиляди фирми и 135 хиляди частни предприемачи, то през март тази година са останали 22 хиляди юридически лица и 39,8 хиляди физически лица. Спадът е съответно 2,5 и 3,4 пъти. Не успях да намеря съответните данни за Украйна, но може със сигурност да се твърди, че цифрите за намаляване на бизнес активността са просто несравними.
Следователно, можем да кажем, че темповете на икономическия спад в Крим след скъсване на икономическите връзки с Украйна изглеждат отчайващо. В повечето случаи мирният Крим губи в развитието си много повече от воюващата Украйна. А единственият благоприятен показател под формата на по-високи заплати и пенсии се дължи не на собствените икономически резултати, а на наливане на пари от бюджета на РФ. Вътрешни пътища за ръст на кримската икономика не се наблюдават – както и начини за изход от ситуацията.
„Според оценката на новия ръководител на Крим Сергей Аксьонов, спадът на брутния регионален продукт през изминалата година е надхвърлил 11 процента. Докато в Украйна, която е в състояние на война, спадът е едва 7 процента.
Тоест, както сами разбирате, ситуацията е лоша за всички, но за полуостров Крим тя е най-лоша – отбелязва руският политолог Дмитрий Орешкин в своя публикация за „Ежедневный журнал“. – При това на Украйна поне й е ясно какво трябва да прави – спешни реформи в пазарния сектор, намаляване на корупцията, стимулиране на частния сектор, развиване на конкуренцията по примера на Балтийските страни, Полша, Чехия и други държави.
В Крим в момента се говори за национализация и за това, че трябва да се изчакат паричните постъпления от Руската федерация … В такъв случай дори ако в средносрочен план Украйна успее да се справи с икономическите проблеми, които възникнаха в последно време, то полуостров Крим няма никакви перспективи, защото там няма дори теоретична възможност ситуацията да бъде разрешена“.