В Крим се проведе трета поред Международна научно-практическа конференция „Прабългарски страници в историята на Крим“
На 20 септември в Универсалната научна библиотека „И.Я.Франко“ в Симферопол се проведе научно-практическа конференция на тема „Прабългарските страници в историята на Крим“, посветена на 106-тата годишнина на Независимостта на България.
Организатори на конференцията са Кримската републиканска общност на българите „Паисий Хилендарски“ под ръководството на Иван Абажер и Обществената организация „Кримска републиканска асоциация на татарите от Поволжието – Идел“ с Председател Илмир Темиргалиев.
Организационна и информационна подкрепа за провеждане на конференцията оказаха кримското Представителство на Република Татарстан и Агенцията за информация и бизнес комуникации.
Към участниците в конференцията се обърнаха с приветствени слова:
– Руслан Шаяхметов – заместник на постоянния представител на Република Татарстан в Република Крим, който поздрави всички присъстващи с Деня на Независимостта на България и пожела успешна работа на конференцията.
– Иван Абажер – Председател на Републиканската общност на българите в Крим „Паисий Хилендарски“, който в словото си заяви следното: „Днешната конференция, посветена на Деня на Независимостта на България е трета поред. Със задоволство искам да отбележа, че предишните конференции не преминаха незабелязано, тъй като в организацията им участват вече две обществени организации. Провеждането на такива конференции в бъдеще ще бъде част от работата на Българската национално-културна автономия в Крим. В резултат на тези 3 конференции, планираме създаването, отпечатването и представянето на каталог-албум, чиято цел е популяризиране на историческия произход на народа ни. Пожелавам ви успешна и плодотворна работа.“
– Полина Станева – историк, член на Републиканската общност на българите в Крим „Паисий Хилендарски“ даде кратка анотация на конференцията: „Последното десетилетие учените си задават въпроси: „Защо българите – такова не голямо племе от ранното средновековие, са изминали такъв, изпълнен с перипетии на съдбата, път? Не са се асимилирали, създали са през вековете свои държави, през 11-12 век са преживели 200-годишно византийско робство, преживели са и османско иго, продължило 500 години, успели са да съхранят своята идентичност, своята култура, своя език. Къде са корените на този български народ, къде е неговия „извор“? Всяка държава се стреми да намери корените на своя народ – защо тъкмо тук сме се установили и как тази държава в днешния ден е независима и от значение за света?“
Председателят на Съвета на обществената организация „Българска национално-културна автономия“ Хамзя Ямбаев, гост на конференцията, покани всички присъстващи на предстоящата „Българиада-2015“, която за първи път ще се проведе в Русия, в гр. Уляновск. На музея по история към Републиканската общност на българите „Паисий Хилендарски“ той предаде книги, издадени от Фонда „Българско възраждане“, сред които и „Обичаи и право във Волжска България“. Също така отбеляза, че през юни 2014 г. Българският държавен историко-архитектурен музей-резерват е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Конференцията беше открита от Вадим Майко, доктор на историческите науки, заместник директор по научната работа в Кримския филиал на Института по археология. Той изложи някои археологически въпроси на изучаването на прабългарската култура на Таврия като например:
– етнически – селско и градско население, тюрки или гърци;
– терминологически – салтово-маяцка, протобългарска, прабългарска или провинциално-византийска;
– териториален – различия на материалната култура на прабългарите от различните региони на Таврия;
– хронологически – откриване на закритите комплекси, увеличение на хроноиндикаторите, ревизия на съществуващите;
– източниковедчески – теснота на източниковедческата база, необходимост от увеличение на обема на изследванията;
– исторически – невъзможност за използване на българските археологически комплекси, за да се реконструира политическата им история;
Вадим Майко също така освети политическата ситуация в средновековен Крим и разясни понятията протобългари, хазари, Византия.
За това как византийската цивилизация и Хазарския каганат са повлияли на Крим, как се развивала етнополитическата ситуация на полуострова, разказа Юрий Могаричев – доктор на историческите науки, водещ научен сътрудник в Кримския филиал на Института по археология.
Занимавайки се с изследователска дейност в областта на кримскотатарските държава и право, Енвер Умеров, директор на юридическата кантора „Омер – Бекташ“ се сблъсква с оскъдността на изследванията и научните разработки по въпросите за възникването, създаването и развитието на държавността при такива народи като оногурите, отугурите, котургурите и българите, определили до голяма степен съдбата на кримскотатарския народ.
Страниците от историята за Великата българска цивилизация говорят за българите като високодуховна, културна нация. Предаваните от поколение на поколение сведения за българите гласят: „Много трудолюбиви, много скромни, много независими, уважаващи себе си и другите, но непреклонни.“
В своя онлайн доклад „За историята на българския народ“ Шаукат Богданов – известен българист, председател на Съвета на Уляновската просветителска обществена организация „Българско възраждане“, заместник-председател на Българската национално-културна автономия, академик в Международната Академия по българознание, иновации и култура (МАБИК), заслужил деятел на Организацията на обединените българи (гр. София), отбеляза, че „Националното си самосъзнание и единство съхранява само този народ, който добре познава истинската и многовековна история на своите деди, както и дълбоките корени на зараждането и развитието си в състава на световните цивилизации.“
Камил Зиннуров – Председател на обществено-просветителската организация „Словото на България“ (гр. Санкт Петербург), член на Съвета при Конгреса на мюсюлманската интелигенция на Русия, икономист, виден български поет и бард на съвременността прочете пред аудиторията свои стихове, посветени на българите и изпълни песен в съпровод на китара.
Мероприятието завърши с „Моя страна, моя България“ (песен на столетието и неофициален химн на България), изпълнен от Петр Петков и Мария Семенчи.
Източник: http://zinnur.ru/