Известно е, че ако искаш да откриеш кой е извършил едно престъпление, най-напред си задаваш въпроса „Кой има изгода от това?”. Ако приложим това просто правило за последните резонансни убийства в Киев /на бившия депутат от „Партия на регионите” Олег Калашников на 15 април и писателя-журналист с антиукраински възгледи Олес Бузина на 16 април – б. ред./, се получава приблизително следното.
Версия №1 Украинските националисти или „киевската хунта”
Версията, която, естествено, усилено разпространяват руските медии. И която се надпреварват да съобщават привържениците на Кремъл. Украинското правителство беше обвинено за смъртта на Бузина, например, от украинската партия „Русский блок”, в чиито списъци през 2012 г. писателят беше кандидат за народен представител, но получи незначителен брой гласове.
„Неговото убийство е процес на физическо елиминиране на другомислещите от страна на украинското правителство. Олес Алексеевич многократно заявяваше, че украинските служби за сигурност изучават прецизно къде и как се придвижва и го следят”, заяви лидерът на вече забранения „Русский блок” Генадий Басов.
В същия дух бяха изказванията и на други членове на „клуба на украинофобите”. Престъплението беше безапелационно приписано на „кървавата хунта” минути след като се появи новината за убийството, като че ли просто са чакали смъртта на Бузина.
Но дали властта наистина има изгода от това убийство?
Първо – в страната и без Бузина има доста другомислещи, които причиняват на правителството много по-големи главоболия от журналиста с неговите статии от рода на „Травестит с украинска носия” или „Страшилищата на киевския майдан”. За какво опозиционно мислене говорим изобщо, ако в момента президентът и премиерът са във взаимна опозиция?
Второ – покойният, меко казано, не беше авторитетна фигура в Украйна. Разбира се, сред руските националисти и реакционери Бузина се котираше несъмнено високо. Но точно там е въпросът – че това беше само стока за износ. Олес Бузина пишеше за пламенните патриоти на Русия, за руския читател, който винаги възприемаше с удоволствие всяка нова порция гадости за „хохлите”. Но в Украйна, чието очерняне беше в основата на цялото творчество на писателя, към текстовете на Бузина се отнасяха предимно с една лесно обяснима погнуса. Затова версията за разправа на властта с този другомислещ е лишена от смисъл.
В Украйна нападките на Бузина имаха по-скоро обратен ефект – когато скандалният писател се гавреше с някого в своите пасквили, това предизвикваше преди всичко неприязън към самия писател и неволно съчувствие към неговите „жертви”. Нека да 
бъдем честни – човек, който редовно се кипреше с бутафорна белогвардейска униформа и екстравагантни мустачки, едва ли е представлявал сериозна заплаха за властта.
Колкото и цинично да звучи, мъртвият Бузина нанася на властите много по-голяма вреда от живия. Още повече, че напоследък неговата популярност намаляваше, престанаха и да го канят за участия в телевизионни предавания.
По-реалистична изглежда версията за някаква радикална групировка, причастна към убийството. Украинският политолог, председател на управителния съвет на Центъра за приложни политически изследвания „Пента” Владимир Фесенко съобщи във Фейсбук, че е получил в електронната си поща писмо от украинска националистическа групировка, наречена УПА, която твърди, че е извършила убийствата на Калашников, Бузина, Чечетов, Мелник и Пеклушенко /последните трима – влиятелни фигури в „Партия на регионите”, самоубили се през последния месец – б. ред./.
Фесенко цитира откъси от полученото писмо и споделя, че писмото свидетелства по-скоро за причастност на руските специални служби, отколкото за някаква националистическа следа. Посланието е съчинено твърде бездарно, като в някакъв лош сериал. Преди всичко, твърде е съмнително, че украински националисти биха избрали названието УПА за своята организация. То е въздействащо по-скоро за средностатистическия руснак. Освен това, ако убийствата на Калашников и Бузина определено са извършени по сходен начин, то убийството на Чечетов е съвсем друга история. Нямало е никакъв смисъл националистите да го маскират като самоубийство, ако са имали намерение да признаят, че е извършено от тях. /Междувременно анализът на писмото, извършен от СБУ, показа, че то е било изпратено от Германия, като е използван анонимизатор, вероятно TOR, с транзитни IP-адреси във Великобритания и САЩ – б. ред./
Олес Бузина винаги е живял и работил в Киев. Първата му книга – пасквил за поета Тарас Шевченко – излезе още през 2000 година. По-късно Бузина издаде още няколко провокативни произведения, спокойно даваше пресконференции, срещаше се с читатели. Никогда не е имал никакви проблеми, ако не се смята тортата, която метна в него през 2009 г. една активистка от „Фемен”.
Бузина беше много популярен до преди няколко години. Ако около първите му книги наистина се вдигна много шум, то следващите оставаха почти незабелязани и нямаха предишния успех. Ако Олес Бузина наистина играеше по нервите на някого в Киев, изстрелите срещу него определено щяха да прозвучат много по-рано.
Версия №2 Кремъл
В дадения случай „Кремъл” е събирателно понятие, което включва и Кадиров, и „ДНР”, и „ЛНР”, и всички останали кремълски пипала. Мотивите на Кремъл са неизброими: дестабилизиране на ситуацията в Украйна, поръчкови политически убийства като огледална ситуация на тази в самата Русия, очерняне на ръководството на страната, поддържане на пропагандния мит за страшните киевски фашисти… А най-вероятно – всичко това накуп.
Гневните обвинения по адрес на киевската власт, които изглеждат като предварително подготвени, само засилват подозренията. Изказа се дори Захарченко от „ДНР”. „Там няма да се спрат след убийството на журналиста Олес Бузина и ще продължат да унищожават другомислещите”, обеща той и добави, че ще има още не една жертва. Напълно логично е, когато един кремълски терорист уверено прогнозира нови убийства, неволно да се замислиш: а не се ли кани самият той да приложи на практика казаното от него?
Очевидно е, че Русия не се е отказала от плановете си да дестабилизира политическата ситуация в Украйна. И проявите на насилие в центъра на столицата явно не увеличават стабилността в страната. Политическите убийства се извършват с цел повишаване на градуса на омразата в обществото, предизвикване на ответна реакция и ескалиране на въоръженото насилие. Кремъл явно няма нищо против да организира в Украйна нещо от рода на „оловното време” в Италия през 70-години на миналия век. А за целта някой, както казваше терористът Стрелков, „трябва да натисне спусъка на войната”. Изглежда, че сега се опитват да започнат реализирането именно на този сценарий.
По руските телевизии толкова много и толкова дълго лъгаха за тормоза на руснаците в Украйна, че в края на краищата това трябваше да бъде потвърдено. Разбира се, убийствата на писателя Бузина и скандалния мошеник Калашников /замесен в афери с пари от партийната каса на „Партия на регионите” за заплащането на участия в антиукраински митинги – б. ред./ са много подходящи за онагледяване на ужасните репресии, за които от толкова време говореха в Русия. Явно на някой много му се иска да превърне Киев в Донецк – град, в който убийствата по улиците станаха нещо обичайно, а страхът кара хората да се крият по къщите си. И този някой явно не живее в Киев, защото донецките обичаи със сигурност не са по вкуса на столичаните.
Версия №3 „Партия на регионите”
Това е най-екзотичната от всички версии, но и тя има право да съществува. Смъртта на Бузина и Калашников, които изобщо не бяха сред най-влиятелните фигури, но бяха ярки и скандални проруски глашатаи, може да повиши рейтинга на прокремълските сили в Украйна и да мобилизира техния електорат за тазгодишните местни избори.
Резонансните убийства могат да бъдат използвани от представители на „Опозиционния блок” /„наследник” на вече несъществуващата „Партия на регионите” на Янукович – б. ред./ за оказване на натиск върху властта с цел възпрепятстване на бъдещи съдебни процеси срещу представители на предишната власт. Освен това, гибелта на едни от най-пламенните прокремълски глашатаи в известен смисъл изпуска парата на напрежението в обществото, което настоява за арестуването на представителите на режима на Янукович. Бузина и Калашников може да са станали „жертвени агнета”, избрани от своите с цел удовлетворяване на „жаждата за възмездие”, намаляване на възмущенията на украинците и предпазване от разследване на много по-сериозни личности и престъпления.
С една дума, може да се гадае дълго. Но фактите са неумолими – който и да е убил Калашников и Бузина, вредата е преди всичко за Украйна. Каквито и да са били убитите – тяхната смърт не носи никаква полза на страната. Защото кървави трупове по улиците не могат да красят нито един град в света, а още по-малко един европейски Киев.
Денис Казанский
Главен редактор на портала „Четвертая власть“