Герои, роднини, милионери, корупционери, „диктатори“ и българин.
Централната избирателна комисия на Украйна все още обработва протоколите от гласуването на извънредните парламентарни избори, но вече са ясни повечето от победителите в мажоритарните окръзи.
УД ви запознава с най-интересните от тях.
1. Едномандатен избирателен окръг (ЕИО) № 12. Олексий Петрович Порошенко, Партия „Блок на Петро Порошенко“.
Кандидатът не е просто еднофамилец на президента, а е неговият най-голям син (от четири деца).
На 29 години бъдещият депутат е успял да завърши най-престижния ВУЗ в Украйна – Института за международни отношения при Киевския държавен университет „Тарас Шевченко“ (както и неговият баща, между впрочем), след това – London School of Economics and Political Science и международното бизнес училище във Франция INSEAD.
Работи в компанията на именития си татко „Рошен„, която е най-големият производител на сладкарска продукция в Украйна и Източна Европа. Година и половина работи на отговорни постове в Генералното консулство на Украйна в Китай. Между другото, в същото време, когато Порошенко-младши започва работа като заместник на ръководителя на търговско-икономическата мисия при Генералното консулство на Украйна в Шанхай, Порошенко-старши е министър на външните работи.
Последните няколко години работи като заместник на генералния директор на компания „Подилля“, става депутат на областния съвет на Виницка област (във Виница се намира и една от бонбонените фабрика на „Рошен“).
На 7 юни 2014 г. Алексей не присъства на инаугурацията на баща си по уважителна причина – същия ден неговата съпруга Юлия Алиханова ражда син. Така в един ден Петро Порошенко става едновременно президент и дядо.
В биографията на Олексий Порошенко има и героична страница – той доброволно отива в зоната на АТО. В интервю пред CNN Петро Порошенко казва: „Ние украинците сме готови да се сражаваме с опасността, с агресора. И това не са просто думи – моят син е там. Той отиде там доброволно… Командва артилерийско подразделение. През последните три седмици в неговия отряд има четирима ранени.“
2. ЕИО № 27. Борис Албертович Филатов. Заместник на днепропетровския губернатор Игор Коломойский и най-известната фигура в неговото обкръжение.
Историк, юрист, кандидат на юридическите науки, адвокат, бизнесмен, преподавател по гражданско право, правозащитник, журналист, телевизионен водещ, документалист, популярен блогър – страницата му във Фейсбук се следи от почти 102 000 последователи…
Бъдещият депутат има и други, по-екстравагантни интереси: Филатов е световно признат специалист по японска миниатюрна пластика; собственик е на най-голямата в света колекция от фигурки нецке; един от първите се записва за суборбиталния полет със SpaceShipTwo, организиран от Virgin Galactic на Ричард Бренсон, който трябваше да се състои през есента на 2014 г. През януари тази година се готви за този полет в центъра на НАСА.
От 2006 година е сред официалните доларови милионери в Украйна.
Въпреки че почти през цялото време, докато трае киевският Майдан, Филатов е извън страната – отначало в Калифорния, където се подготвя за бъдещия си космически полет, а после в Израел, където избягва заради обвинения в масови безредици и опит за превземане на Днепропетровската областна администрация през януари 2014 година – той активно помага на протестиращите с пари, съвети, лобиране на интересите на протестиращите пред световните лидери. До 23 февруари се крие от украинската прокуратура в Израел, тъй като между двете страни няма договор за екстрадиция.
Благодарение на губернатора на Днепропетровска област Игор Коломойский и на двамата му заместници – Генадий Корбан и Борис Филатов опитите на проросийските сили да завземат тази част на Украйна са твърдо и решително пресечени.
Тримата настоящи държавни чиновници са стари бизнес партньори. Сега използват собствените си средства за организирането на отбраната на областта: изграждане на фортификационни съоръжения, въоръжаване и снабдяване на четирите батальона за териториална отбрана, на доброволните батальони при МВР като „Днипро“, „Донбас“, „Десен сектор“ и др., за погребване на загиналите воини и помощ на семействата им.
3. ЕИО №39. Дмитро Анатолийович Ярош, политическа партия „Десен сектор“. През май тази година Дмитро Ярош набра по-малко от 1% на изборите за президент, но на извънредните парламентарни избори той е безспорен лидер в своя избирателен окръг.
Кошмарът на русофилите, бандеровецът, „фашистът“ и „крайният ултранационалист“ е роден в Източна Украйна, в рускоезичния Днипродзержинск, Днипропетровска област. Но вместо да избере професията на металург например (а в града се намира най-големият металургичен комбинат с пълен цикъл в Украйна), той става професионален революционер-националист (да не се бърка c „нацист“).
На 18 години окачва украинското знаме в родния си град. Ако сега дори малките дечица в Украйна ходят окичени със синьо-жълти лентички, то през 1989 година, когато Съветският съюз все още агонизира, такива действия са били криминално преследвани.
През периодите 1996-1999 г. и 2005-2009 г. е лидер на националистическото движение „Тризъбец „Степан Бандера“. По времето на Оранжевата революция през 2004 година членовете на движението охраняват палатковия лагер на Майдана. По времето на така наречения Данъчен майдан в края на 2010 г. (срещу приемането на новия Данъчен кодекс) също охраняват лагера на протестиращите предприемачи, а в края на 2013 – началото на 2014 г., на Евромайдана стават основата на „Десен сектор“. Най-ожесточените сблъсъци по времето на Евромайдана са свързани с тази организация и нейния лидер Дмитро Ярош – на 19-22 януари на улица „Грушевски“ и при щурма на Майдана на 18-20 февруари.
Членовете на другите сотни на Майдана обвиняват „Десен сектор“, че само са провокирали щурмовете, а после са изчезвали от „бойното поле“. Като доказателство привеждат факта, че сред загиналите от Небесната сотня няма нито един член на „Десен сектор“. Ярош отхвърля тези обвинения с аргумента, че всички членове на неговата организация имат военна подготовка и могат да се пазят. На друго сериозно обвинение, че не е известно с каква цел той се е срещал с тогавашния президент Виктор Янукович на 20 януари, когато Майдана дава най-многочислените си жертви за целия период на протестите, лидерът на „Десен сектор“ и до ден-днешен не дава приемливо обяснение. Дори отначало, когато известният украински журналист от пущунски произход Мустафа Найем съобщава, че е видял в книгата за регистрация на посещенията при Янукович фамилията на Ярош на 20 януари, той отрича този факт.
От началото на агресията на РФ срещу Украйна Дмитро Ярош и членовете на „Десен сектор“ са на фронтовата линия. Вместо да води активна избирателна кампания, Ярош воюва. Три пъти се съобщава за неговата смърт в боевете в зоната на АТО, последния път край Иловайск, но всеки път той излиза невредим. Като визитката си.
Интернет мемът „Визитката на Ярош“ се появи благодарение на пропагандисткия руски канал LifeNews на 20 април, когато руските журналисти твърдят, че представители на „Десен сектор“ са атакували блок-пост на сепаратистите край град Славянск и като доказателство представят визитка на националиста, намерена в напълно изгорялата кола на нападателите.
5. ЕИО № 213. Борислав Юхимович Береза. Ръководител на информационното подразделение на „Десен сектор“.
Освен главната си задача остроумно и находчиво да участва в многобройни ток шоу по различни украинските телевизии, той изпълнява и още една много важна функция – да разрушава стереотипите за „Десен сектор“. Кой ще обвини партията в антисемитизъм, русофобство и хомофобия, когато я представя рускоговорящ еврей със специфична обеца на лявото ухо?
Между другото, говорител на „Десен сектор“ е руският журналист Артьом Скоропадский. Представете си за момент как някой с московски акцент разказва за подвизите на „Десен сектор“ в АТО или за тяхното „know-how“ – лустрация с помощта на контейнери за болкук – и ще разберете какъв когнитивен дисонанс настъпва в главите на зрителите.
Продължението следва.