Интервю на Юрий Бутусов за Цензор.НЕТ с Олександр Турчинов – Председател на Върховната Рада, и.д. Президент и Върховен главнокомандващ в периода на началото на военните действия в Украйна.
– Няколко месеца бяхте едновременно и Председател на Върховната Рада и временно изпълняващ длъжността Президент, а няколко дни даже ръководихте и Правителството. С какво започнахме създаването на независима от Кремъл Украйна?
– Започнахме, буквално, от абсолютната нула. Празни кабинети, празни бюджетни сметки, никой от чиновниците не идва на работа. Не се вземат никакви, даже и най-елементарни, решения. Цялата система на властта рухна изведнъж и на фона на напълно обезкръвената и изуродована икономика, единствения легитимент център на властта в страната стана парламентът. Пари няма – няма с какво да се плаща. Не се плащат данъци. Едни протестират срещу Янукович, други – срещу неговото сваляне. Предприятията на трети преустановиха работа, а „орлите на Клименко“ (бел.прев: бившият министър на Министерството на приходите и данъците) вече бяха принудили да платят авансово за три месеца напред онези, които бяха готови да плащат. В Министерство на финансите – единствено задължения по дългове, тъй като през последните три години при Янукович страната е живяла от кредити, а те всички са изядени – и тези от МВФ, и евробоновете, и предоставените срещу отказа за присъединяването към Европа руски кредити. Това от една страна. От друга – пълно отсъствие на каквато и да е система за управление на страната. Някои избягаха, други се скриха. Започнахме с това, че заставихме онези, които не са избягали, да идват на работа. За да реанимираме страната трябваше спешно да възстановим системата за управление.
Бях избран за Председател на Парламента – това беше огромна отговорност, възможно най-голямата, тъй като в такива условия, единствения законен централен орган на властта беше само парламентът. Веднага, с 306 гласа, възстановихме действието на Конституцията, която беше незаконно отменена от Янукович (бел. прев.: става дума за Конституцията от 2004г.), тъй като след бягството му, страната фактически остана без Президент. Това беше важен юридически момент, защото ако бяхме открили процедура за импийчмънт, то тя щеше да се проточи доста дълго във времето. А трябваше незабавно да се вземат съдбоносни за страната решения! Даже законът за възстановяване на Конституцията някой трябваше да подпише, а всъщност, законите подписва Президентът. И когато „рестартираният“ и с ново мнозинство Парламент заработи, неподписването на законите можеше изцяло да блокира работата на Върховната Рада. Трябваше да се поеме отговорността и да се замести избягалия Президент. Парламентът констатира, че Президентът е избягал и де факто не изпълнява задълженията си, а след това, без да се налага да се прибягва до многомесечната процедура на импийчмънт, ми възложи задълженията на Президент и Върховен главнокомандващ. А във връзка с факта, че нямаше и нормално работещо правителство (премиерът и някои министри също избягаха), ми беше възложено да ръководя остатъците от него до формиране на ново.
– В ръцете Ви падна пълната власт – сбъднатата мечта на предишните президенти…
– Мисля, че това може да е мечта само на хора с неадекватна психика, които бълнуват за диктаторски пълномощия. Голямата власт е преди всичко голяма отговорност. А в отсъствието на механизми за реализирането им и пред лицето на смъртна заплаха за страната, огромните властови пълномощия приличат повече на присъда.
– Какво си помислихте, когато в ръцете Ви се оказаха наведнъж и трите печата?
– Независимо от това, че държах трите печата и имах три кабинета, бях постоянно в Парламента. И нито веднъж не стъпих в Президентския кабинет. След бягството на Янукович и проведения там обиск той беше запечтан и печатите бяха свалени едва след инаугурацията на Порошенко.
– Не сте стъпвал там?
– Не. Там бяха проведени обиски и след това кабинетът беше запечатан. Налагаше ми се да работя денонощно и затова икономисвах време дори и за ходене от кабинет в кабинет (бел.прев.: президентският кабинет се намира на ул. „Банковая“, кабинетът на премиера и Върховната Рада се намират на ул. „Грушевски“). Всяка минута безвластие работеше срещу Украйна и в полза на онези, които бяха решили да я унищожат. В паузите между сесиите на правителството провеждах заседания с неизбягалите чиновници от различните министерства – все пак беше необходимо да се запази системата за обезпечаване жизнеността на страната. Казах на извиканите на работа чиновници: „Съдбата ви ще зависи от работата ви до формирането на новия министерски съвет.“
В същото време около парламента стоят обгорели машини, тълпи от хора с палки и щитове ходят по улица „Грушевски“. Сред тях има и провокатори, подстрекаващи към масови безредици. Съществуваше реална заплаха от завладяване на Парламента, който нямаше, както и всички сгради на централната власт, кой да защити. За секретар на СНБО (Съвет за национална безопасност и отбрана) назначих ръководителя на самоотбраната на Майдана – Андрей Парубий. Събрахме в парламента командирите на отрядите за самоотбрана и се договорихме, че за охрана на Парламента ще бъдат отделени активисти от отрядите. Все пак, тогава в Киев, както и в много други градове, униформените милиционери се страхуваха да излязат даже на улицата. Биеха ги и отнемаха оръжието им. Всеки можеше да влезе в сградата на МВР, в който си иска кабинет – даже и в кабинета на министъра и никой не би го спрял.
– Няма власт и няма кой да я защити?
– Ситуацията беше страшна, защото, фактически, цялата страна беше незащитена. В Генералния щаб няма никой, в Министерството на отбраната няма никой, Службата за безопасност е без ръководител. Цялата тази страшна пирамида, която Янукович и обкръжението му построиха, рухна изведнъж. Разбира се, няколко отряда от Самоотбраната нямаше как да осигурят безопасността на всички сгради на централната власт. Отчитайки колосалната опасност и заплахата от пълномащабен хаос в случай на падане на Парламента, реших да действам нестандартно. Много хора помнят, че около Парламента имаше висока желязна ограда, която дразнеше всички. И минавайки покрай Парламента, удряха с палки по оградата. Разбирайки, че така или иначе Парламентът е незащитен, разпоредих огромните метални огради около Върховната Рада и около Президентството на ул. „Банковая“ да бъдат срязани и отстранени. И хората видяха, че тези, които работят в Парламента, нямат намерение да се крият и пазят от тях. Напрежението на ул. „Грушевски“ и недоверието към новата власт започнаха постепенно да спадат. Демонтажът на символа, разделящ властта от народа, даде положителен ефект. Макар и да имаше опити да се нажежи ситуацията, както и провокатори, готови срещу заплащане да взривят собствената си страна, активистите от Майдана успяха да ги локализират. Иска ми се да отбележа, че главната сила, спасила Украйна от хаоса и диверсиите в Киев и други градове, бяха обикновените граждани, които на Майдана осъзнаха своята отговорност пред страната. Те победиха в борбата, след това защитиха и опазиха новата власт, а сега – с оръжие в ръка защитават независимостта на Украйна. Това потресаващо самосъзнание и колективен разум на украинците са онзи фактор „Х“, който не разбира Путин, който Кремъл недооценява и който не позволи Украйна да бъде разрушена и унищожена.
И най-главното – у нас се е сформирала силна и свободолюбива нация. Украинската нация, която не само защити на Майдана правото си да определя своя път, но и показа, че е готова с оръжие в ръка да защити свободата и независимостта си.
– Кажете, ето в такава ситуация, когато, фактически, в едни ръце е цялата власт…, няма никой в кабинетите, няма пари… В този момент някой позвъни ли Ви, каза ли Ви нещо от рода на „в какво се забърка, сега всичко е на твоята глава…“ Може би Ви е звъннал някой от Москва, или някой от името на Янукович?
– Не, не са ми звънили. Мисля, че в Москва са били убедени, че както те се изразяват, „завзелата властта по силов начин хунта“ ще падне сама – ако не след седмица, то след две. В страната няма ресурси, системата за управление е повредена, самата власт като такава, не съществува. В различните региони е горе-долу същото. В някои регионални администрации и в кметствата все още работят чиновници, но без цялостна и обща координация, всичко това не функционира.
– Кои бяха първите сигнали, че системата заработва отново?
– Първия път, когато си поех въздух с облекчение беше, когато успяхме да сформираме Кабинет на Министрите (бел.прев.: – Министерски съвет). Защото да управляваш едновременно разсипаното Правителство и Парламента и заедно с това да изпълняваш задълженията на президента, беше фактически невъзможно. Нощувах в кабинета си, но въпреки това, времето не стигаше за всичко. Хазната трябваше да заработи – социалните плащания не трябваше да спират, трябваше да заработи данъчната администрация, за да постъпват пари в бюджета. Да, сформирането на Министерския съвет ставаше хаотично. Преди гласуването в Радата, на Майдана утвърдихме Правителството, затова се налагаше членовете на новия Кабмин да са разпознаваеми и възприемани положително от хората. А това не винаги съвпадаше с професионалната характеристика на кандидатите.
– Колко време отне определянето на достойни кандидати за заемане на свободните длъжности?
– Знаете ли…, буквално няколко дни. А и изобщо не разполагахме с никакво време. Но в момента, когато започнахме сформирането на правителството, Русия откри фронт – започна окупацията на Крим. Руският спецназ завладя парламента и кабинета на министрите на Автономна република Крим. Започнахме да решаваме един проблем, а веднага възникна друг, сто пъти по-сложен и опасен.
– Как се случи така, че точно в този момент, непонятно защо, Радата гласува за отмяна на Закона „За езиците“?
– Да, това беше много ненавременно гласуване. Защото, от една страна, започваше анексията на Крим, а от друга – източната и южната части на Украйна вече започваха „да димят“. Недоносчетата на Янукович първоначално опитаха да организират конгрес в Харков, но се изплашиха и плъзнаха из страната. Фактически, у нас възникнаха сериозни проблеми в целия юго-източен пояс: Харков, Донецк, Луганск, Николаев, Херсон, Одеса, Днепропетровск, Запорожие. Технологията за дестабилизация, организирана от про-руските провокатори, беше много проста: „след като може майдановците да завладяват административни съоръжения, ние с какво сме по-лоши от тях – и ние също можем“. При това, много от привлечените в тези провокации не разбираха мотивите на замислените протестни акции и на последващите завладявания на администратични сгради. Пропагандата на Янукович, подгрявана от руски спецове, работеше в страната ни продължително време: „на Майдана са бандити“, „на Майдана са бандеровци, националисти, фашисти“ – и това се тиражираше ежедневно чрез контролираните канали. Затова, насадените от руските политтехнолози лозунги „Долу бандеровците!“, „Долу хунтата!“ намериха достатъчно масова поддръжка в източните ни региони.
От Русия потекога веднага пари, с чиято помощ се подхранваха тези протестни акции. На хората им се намекваше, че Русия ще дойде, ще защити и ще помогне на всички. И в тази ситуация трябваше да се направи всичко възможно, за да се успокои някак юго-изтока. Трябваше спешно да се приеме комплекс от управленчески решения. Но се случи така, че трябваше за около час да се отлъча от парламента, за да проведа съвещание с остатъците от министерския съвет по въпроса за възстановяване на финансовата система. Помолих заместник-председателя на Парламента, представителя на партия „Свобода“ Роман Кошулински да ме замести, докато отсъствам.
Когато се върнах в залата ме информираха, че в мое отсъствие е гласувано решение за отмяна на езиковия закон. Ако ситуацията беше нормална и стабилна, то това гласуване не би създало проблем. Законът „Кивалов – Колесниченко“ беше неефективен и неработещ и така или иначе трябваше да бъде отменен, но в тази ситуация Русия и враговете ни включиха цялата мощ на пропагандната си машина. Един вид, „ето, вижте, правата на рускоезичното население се отнемат“, „Хунтата иска да забрани на всички да говорят по руски“ и т.н.
На практика, за провокирания пожар се намериха и нови пропагандни дърва.
– Кажете, моля, кога разбрахте, че ще се наложи да се воюва с Русия?
– Разбрах това веднага след като ми доложиха, че руския спецназ е завладял Министерския съвет и Върховния съвет на Автономна република Крим. Веднага всичко ми стана ясно. Русия, възползвайки се от ситуацията на безвластие в Украйна, е започнала агресия срещу нас. Помня, буквално след няколко часа, събрах всички, упълномощени да работят в силовите структури. Оценката им беше много песимистична: не контролираме силовите структури на полуострова. Кримският и Севастополският „Беркут“ са напуснали казармите с оръжие в ръце и напълно са подкрепили агресията на РФ. Получавайки тежко вооръжение от Русия, те са заели отбранителни позиции, затваряйки възможността за влизане на полуострова. Т.е., много кримски силоваци, заедно с Русия са застанали срещи Украйна. Подготовката за този пуч, за тази окупация е започната много по-отдавна, далеч преди победата на Майдана. Руските аналитици са разбирали, че Янукович е обречен и реалната подготовка за завладяване на Крим е започнала още преди декември 2013г. Провеждан е детайлен анализ на ситуацията, изучавали са се обектите на стратегическата инфраструктура, изготвяли са се карти, планове за действие, формирали са се специални групи от местното население, минало през военна подготовка. А в Крим, вие знаете, има много офицери-запасняци. Изобщо, средата е била благоприятна за реализиране на всичко това. Вече в началото на2013г. е била в ход лавинообразна активизация на руското разузнаване: в пъти се увеличават разузнавателните полети над украинската граница. Причина за това става временното заиграване на Янукович с ЕС. Всичко това е фиксирано от украинските спецслужби, но разбира се, Янукович не му е обръщал никакво внимание. Още тогава руските военни са получили заповед за подготовка на възможно нахлуване.
– Разбирайки, че военната агресия на Русия е преминала в открита форма, какви действия предприехте? Дадохте ли заповед за незабавен щурм на завладяната сграда на Върховния съвет на Крим?
– Разбира се, дадох заповед да се освободят завладените обекти и да се възстанови законния ред. Проведохме военно съвещание, за да разберем с какви резерви разполагаме. Веднага дадох команда на вътрешните войски, находящи се на територията на полуострова за деблокиране на Върховния съвет и Министерския съвет на Крим. Не можехме да използваме милиционерския спецназ, тъй като той веднага премина на страната на окупантите. Войските излязоха и макар и без особен ентусиазъм, отцепиха тези сгради. Но буквално след няколко часа голямо количество местни активисти на про-руски движения се бяха вече събрали и обкръжиха нашите сили в пръстен. Вътрешни войски не бяха готови да изпълняват каквито и да е сериозни задачи и бяха изместени от центъра на града.
Направеният анализ показа, че 80% от разположените в Крим наши въоръжени сили са окомплектовани от местни, служещи по контракт и за тях службата е само на хартия, а настроенията сред тях по нищо не се различават от настроенията сред местните жители на полуострова.
Разделените в мотивацията си воински части, разположени в Крим не бяха готови да окажат съпротива на агресора.
Заповедта за използване на оръжие при защита беше дадена на воинските части още в самото начало на агресията. Макар, за военните, останали верни на воинската клетва, такава заповед не е и нужна. Съгласно военния Устав, в случай на нападение, те са длъжни да отбраняват своите части и поверените им обекти.
Когато започнаха да предават без бой корабите и воинските части, изпълняващият длъжността Министър на отбраната Тенюх ме помоли да потвърдя писменно заповедта за използване на оръжие. Подписах. Но резултатът остана същия.
– Как обясниха командирите отказа от изпълнение на заповедта за използване на оръжие?
– Обясниха го с това, че основната част от подразделенията им са кримски контрактници, готови в най-добрия случай, да заемат пасивна позиция. Но главният аргумент беше, че не могат да стрелят в граждански лица. Руснаците действително отработиха цинична схема при завземането на воинските части – обкръжаваха ги про-руски настроени местни жители и така, прикривайки се зад живия щит, руските военни навлизаха във воинските части и ги поставяха под свой контрол.
– Какво можеше да се предприеме в тази ситуация?
На руско-украинската граница започна концентриране на щурмови подразделения на руските войски, а ние, фактически, нямахме армия. Дадох команда да се съберат боеспособните части, за да анализираме възможностите за влизане на сили на нашата армия от централните области на Украйна в Крим. След денонощие ми доложиха, че имаме на разположение 4 500-5 000 военнослужещи за цялата страна, готови да изпълнят заповедта. Ето това беше цялата украинска армия през февруари – март.
В какво беше проблемът: руските войски в Крим пребиваваха напълно легално, за разлика от, да кажем, Луганска и Донецка области. Съгласно подписаният в Харков от Янукович договор, РФ имаше право на контингент в Крим до 46 000 военнослужещи. И най-страшното – договорът не ограничаваше тяхното местене по територията на Крим. В резултат на това, буквално за няколко денонощия, те увеличиха своя контингент до максимално възможната численост.
Помня телефонния си разговор с Държавния секретар Кери. Аз му обяснявам, че окупират наши територии, че реално това е война. А той: „Почакайте, дайте да видим, ще поканим експерти. Молим ви, не стреляйте – руснаците само това и чакат, провокации, руснаците чакат само някой да стреля, за да разиграят Абхазкия или Осетинския сценарий. По наши данни, казва, това е локален проблем.“
И докато върви този разговор, на мен ми носят и поставят на бюрото разпечатка от интернет, където пише, че руското Федерално събрание е приело решение да разреши въвеждането на войска на територията на Украйна. И казвам аз на държавния секретар на САЩ, че имам основания да считам, че това не е „локален проблем“, защото Федералното събрание на РФ е приело решение за въвеждане на войска, а Вие нали знаете колко руски войски са концентрирани по границата ни. „Това не може да бъде! Информацията обективна ли е?“ – ме пита. Отговарям: „По-обективна няма накъде. Тяхното Федерално събрание не може да импровизира. Въвеждането на войска е решение на Путин.“ А той казва: „Трябва спешно да съобщя за това на нашия президент.“ Така и завърши този наш разговор.
Концентрирането на десантни и бронетанкови подразделения на ВС на РФ по общата ни граница се засилваше, като особена опасност съществуваше за черниговско-киевското направление: в случай на нахлуване, можеха да достигнат Киев буквално за няколко часа. А ние нямаме нито с какво, нито с кого да защитим границата си. Разузнаването доложи, че се готвят провокации, в които да загинат жители на Крим, руски военослужещи, намираши се там, съгласно подписания в Харков договор между Янукович и Путин. Това би послужило като повод за нахлуването. Детайлно е разработен план за отцепването на Източна Украйна по линията Харков – Днепропетровск, а също така да бъдат окупирани южните области (Запорожка, Николаевска, Херсонска и Одеска) с излаз на Приднестровието. Финалната точка на плана – завземане на обхванатия от безредици Киев и реставрация на марионетния режим на Янукович, за да се прикрие пред световната общност агресията.
Сега са много „експертите“, даващи акъл наляво и надясно – какво трябвало било да се направи, къде да се отправел десанта и т.н. – един вид, как трябвало било да воюваме в Крим. Макар, че когато започваха военните действия на изток, не видях нито един от тези „диванни герои“ на първа линия.
Когато руснаците събраха в Крим около 40 хил. личен състав от елитните си войски, поддържан от болшинството от местното население и по границата беше концентрирана около 200-хилядна армия с неограничени резерви, а нашите резерви бяха всичко на всичко до 5 000 за цялата страна, изцяло незащитена и открита за нахлуване, няма кой знае какъв избор от възможни решения.
Да се хвърлят в Крим остатъците от армията ни против формално законно разположените там руски военни би означавало безсмислено да се погребат нашите войници и да се предаде на агресора страната,нямаща нито система на управление, нито система за защита. Руснаците очакваха да направим грешка, очакваха нашето падение и самоунищожаване, но не дочакаха.
В така сложилата се ситуация взех, според мен, единственото възможно решение. Да. Това е моя отговорност и аз съм готов да отговарям за това. И даже ако сега ме върнат в същата ситуация, бих взел отново същото решение. Който и да ме заплашва (ако помните, предлагаха да бъда разстрелян, да бъда обесен на Майдана), все едно – бих взел същото това решение.
Беше ми необходимо време, за да се възстанови системата за управление на страната, за да заработи новия министерски съвет, да заработят местните администрации, за да възродим и въоръжим армията.
Командата, която издадох беше: удържайки воинските части в Крим, да се проточва колкото се може по-дълго времето, за да бъдат лишени руските военни от настъпателна инициатива. В същото време обявих мобилизация и заповядах въоръжените ни сили да бъдат приведени в пълна бойна готовност.
Възстановихме числеността и въоръжихме армията, създадохме Националната гвардия. Отправихме войски към руската граница и заехме отбранителните рубежи. За председатели на областните администрации в юго-източните райони бяха назначени хора, способни да действат в опасна обстановка.
Спечелихме време, подготвяйки страната за отбрана.
Имахме изключително много проблеми при възстановяването на отбранителната способност на страната. Бяха унищожени не само армията и тиловото и обезпечаване, но и системата, обезпечаваща мобилизацията и на първо място – военните комисии. Даже помещенията на много от тях бяха продадени. Възстановихме системата на военните комисии, започнахме мобилизация и учения във всички региони.
На един от полигоните проверявам готовността на войската. Стрелят танковете и от 10 изстрела – 2-3 попадения. Започват да стрелят зенитно-рекетните комплекси по въздушна цел – нито едно попадение. „Какъв е проблемът?“ – питам, отговарят ми: „Ами какво искате, за първи път в живота си стрелят с боеприпаси.“ В течение на много години това е било обикновено явление – времето за отбиване на военната си служба, войниците са прекарвали в казармите, в маршировки или в строежи на генералските вили, а за боева подготовка парите не стигали.
Ресурсите на армията за отбрана на страната бяха недостатъчни и инициирах създаването на Националната гвардия, която формирахме на базата на вътрешните войски и укрепвахме, на първо време, с доброволци. И главното – обърнах се към нашите граждани с молба да станат доброволци, за да защитим страната ни. Все пак, мобилизацията си е мобилизация, но без доброволците, готови да воюват за страната си, беше невъзможно да обърнем ситуацията. И започнахме: укрепване на Нацгвардията с доброволци, създаване на спец-батальоните на Министерството на вътрешните работи… Така за един месец успяхме фактически да възстановим отбранителната способност на страната до степен да удържим на удар от въоръжените сили на Руската федерация.
– Неотдавна, знаменитият полковник Юлий Мамчур заяви, че е можело да защитим Крим.
– Това е опит да се изкара герой. Действително, той там премина със знамето в ръка, но даже и неговата част се предаде без нито един изстрел. И при това, той също попадна в плен, без да окаже въоръжена съпротива. Затова, може да разказва за собствения си героизъм, но ако бях на мястото на Мамчур, не бих се занимавал с това. Да. Аз сам правех от такива като Мамчур герои, сам разказвах тогава за героизма на нашите военни. Нямах алтернатива. Поемах всичко негативно върху себе си, а чрез СМИ разпространявахме информация за мъжеството и героизма на нашите военни, за да повдигнем патриотичната настройка в обществото. Хората трябваше да се гордеят със своята армия – била тя нестреляща и неизпълняваща заповедите. Все пак, тогава друга армия просто нямахме. Няма как на фона на проклятия към военните, предали без бой своите бази, арсенал, самолети и кораби, да провеждаш мобилизация, нали?!
Предалият се в плен Мамчур, заедно с други военнопленници, както и попадналият в плен син на Гриценко обмених за няколко, арестувани от нас в Киев, офицери от руските спецслужби.
– Считате ли, че е правилно да се обменят заложници за ФСБ-шници и ГРУ-шници, без да са съдени?
– Вече бяхме във война. Русия воюваше против нас с терористични методи и всеки ден чакане можеше да коства животите на наши граждани. Длъжни бяхме да освободим своите, след като имахме такава възможност. Едновременно с това ни се отдаде постигането на важен успех – получихме от Русия признание, че именно тя стои зад вземането на заложници и я принудихме да поеме отговорност за живота на хората. Принудихме Министъра на отбраната на РФ Шойгу да направи официално изявление, че украинските военнопленници и взетите заложници ще бъдат освободени. Това беше гаранцията за живота им. И убедително доказателство за завземането на Крим от руски военни, а не от въстанали против Киев кримски опълченци.
Искам още веднъж да благодаря на сътрудниците от контраразузнаването на СБУ за тяхната самоотвержена и професионална работа. Тогава, те много своевременно обезвредиха руската агентурна мрежа в Киев. Нашите контраразузнавачи противостоят на една от най-силните спецслужби в света и в тази борба постигнаха сериозни успехи, които ни позволиха да получим много и важни външнополитически резултати.
– Вие ли дадохте заповедите за евакуация на военната техника?
– Рабира се. За самолетите – от Сакското летище излетяха боеспособните самолети и въртолети, както и личния състав на цялата 10-та бригада на морската авиация. Искам да изразя искрената си благодарност и огромната си признателност към Василий Иванович Черненко – командващ авиацията на украинските ВМС за решаването на тази задача в сложна обстановка. За съжаление, от аеродрума на Юлий Мамчур, от състава на 204-та авиобригада не излетя нито един самолет. Също така, беше дадена заповед и за корабите – да бъдат изведени в открито море, но руската агентура в Щаба на ВМС (адмирал Березовски още в първите дни на окупацията премина на рускастрана) предаде на врага цялата информация. Руският флот в Донузлав взриви свой стар кораб, който потъна и напълно затвори изхода от залива. Т.е., фактически, нашите морски съдове бяха блокирани и не успяха да излязат. В тези сложни условия беше спасено огромно количество ценна техника и военно имущество, които Янукович беше съсредоточилв Крим, и това въоръжение ние незабавно изпратихме за оборудване на нашата действаща армия.
– Значи, Вие веднага сте предприели мерки за евакуацията – дали сте заповеди на всички?
– Не, не трябваше всички заедно и веднага да напуснат Крим. В първия етап ми беше нужно те да стоят там и да сковават руските войски. Едва след провеждането на първата мобилизационна вълна, възстановявайки армията и заемайки отбранителни позиции по украинско-руската граница, можех да дам команда за извеждане от Крим на останалите верни на Украйна.
Това бяха много тежки дни. Представете си усещането, когато около полунощ ръководството на разузнаването слага на бюрото пред вас донесение с, например, такова съдържание: „Днес, за 4 часа сутринта е планирано нахлуване на територията на Украйна на редовни часто от въоръжените сили на РФ“ И нататък списък на батальоните, бригадите и дивизиите, готови да нахлуят. Нощ. Командния пункт. Никой не спи. Всички войски по границата са вдигнати по тревога и заемат отбранителните позиции… Такива доклади получавах редовно. И това не беше презастраховка на разузнавачите. Това бяха реални планове на руските военни. Но в последния момент, все пак,Кремъл не даваше знак за нахлуване. Видяха, че успяхме да увеличим военния си потенциал и сериозно сме готови да се сражаваме в защита на страната си. Затова решиха да взривят Украйна чрез регионални пучове.
– Защо не заловихте Янукович в Крим? Нали Аваков и Наливайченко уж летяха до там, за да извършат ареста? Там, в Казачия залив късно през нощта, уж имаше бой, автоматни изстрели? Какво беше това?
– Това беше, буквално, в първите дни след като дойдохме на власт. Т.е. няма нито милиция, нито пълноценен СБУ, нищо няма. Получихме информация, че Янукович е в Крим. Събрахме спецназовци от силовите структури – от тези, които дойдоха на работа и бяха готови с оръжие в ръка да изпълняват поставените от нас задачи – около 20 бойци. Със специален рейс изпратихме тази група, оглавявана от Наливайченко и Аваков в Крим, който вече започваше да гори. Провеждайки оперативна работа, групата получава информация, че Янукович се намира на територията на база на ВМФ на РФ в един от севастополските заливи. Да се превземе с бой? 20 човека срещу военния флот на РФ в Севастопол? Невъзможно. Освен това, веднага след като руснаците научават за пристигането на нашата група в Крим, по спешност изпращат с военен катер Янукович в Русия.
За да завършим Кримската тема, ще приведа следния пример: По време на окупацията на Крим, на полуострова е концентрирана руска бойна групировка с численост около 40 хил. човека. Сега там се намират около 24 хил. руски военнослужещи, т.е. почти 2 пъти по-малко. За разлика от февруари-март, ние вече имаме армия, Нацгвардия, окомплектовани батальони на МВР. Всички те имат реален боеви опит.
Но пък сега никой не настоява да хвърлим незабавно войска в Крим. Защо? Защото независимо от кардиналното увеличение на военния ни потенциал, в сравнение с началото на годината, все още не сме готови да изместим руските войски от Крим. За решаването на тази задача сме длъжни да станем на порядък по-силни. За това е необходимо време и концентриране на усилията. Но задължително ще стане!
– Кога за първи път почувствахте, че имате вече някакви силови лостове?
– Когато успяхме да изхвърлим въоръжените сепаратисти от завладяната от тях областна администрация в Харков. Това беше реална победа – когато бойците на Националната гвардия, от полка със специално назначение „Ягуар“ взеха със щурм сградата на областната държавна администрация. Щурмуваха същите онези хора, които бяха използвани против демонстрантите на Майдана, имаха загуби, бяха възбудени дела срещу редица военослужещи и много от тях бяха викани за разпит. Обвиняваха ги в използване на сила против Майдана, а сега тези, срещу които те бяха воювали, им дават заповед да използват пак сила… На тях също им се наложи да преодолеят някаква бариера. Но заплахата от руска агресия сплоти онези, които до вчера бяха врагове. Сплоти онези, от Майдана с тези, които имаха заповед да щурмуват Майдана. Успяхме да излезем от този порочен кръг, когато безвластието поражда слабост, а слабостта поражда безвластие. Когато „Ягуар“ освободи сградата на Харковската областна администрация, стана ясно, че можем да действаме и че можем да спрем по-нататъшното разпространение на пуча.
– Кое беше най-сложното, за да се възпре руското нахлуване в континентална Украйна?
– Трябваше да намерим хора, които биха могли да работят самостоятелно, автономно, в условията на хаос и биха могли да дадат отпор на диверсионните акции и завземането на административните здания по места. По пътя на правилните оперативно-кадрови решения ни се отдаде бързо да локализираме ситуацията в Днепропетровск. А от Днепропетровск зависят много неща, тъй като това е стратегически регион, влияещ на целия юго-изток. След това, успяхме да спрем провокациите и да очистим от сепаратисти Запорожка, Херсонскаи Николаевска области. Димяха Харковска, Луганска, Донецка и Одеска области. В Одеска област, след трагичните събития на Куликовско поле, сменихме ръководството на областта, на практика, сменихме изцяло всички ръководители на силовите структури и така успяхме да стабилизираме ситуацията. Това беше много важно. В Одеса създадохме нова база на ВМС. Нужно беше на всяка цена да удържим главната морска врата на Украйна – това е условие за оцеляването на цялата ни икономика. И ние се справихме с тази задача.
– А защо не можеше просто да се разпусне цялата недееспособна структура на властта – всички чиновници, например, цялата милиция?
– Да се разпусне може бързо, но също така бързо да се създаде нова е много сложно. Например, МВР има много функции, чието обезпечаване не може да се прекъсва. Има криминално следствие, което се бори с углавните престъпления, има охрана на ядрени обекти, охрана и съпровождане на затворници и много други дейности, които трябва да се изпълняват ежедневно. Нямахме време да сменяме цялата система, а и това е невъзможно. Съсредоточихме усилията си над главното – възстановяване отбранителната способност на страната, създаване на боеспособни части и подразделения, готови да дадат отпор на руските войски и терористи. А системата, в частност, МВР, започнахме да променяме поетапно.
– Кажете, как се появи идеята за създаване на доброволческите батальони?
городков, имущества и т.д. То есть, это коммерция, далекая от вопросов обороны.
– Ама аз нямах алтернатива. Беше ни нужен авангард, способен да затваря пролуки, които армията не може. Такъв авангард станаха батальоните със специално предназначение. Знаете ли какъв е проблемът на МО? В течение на много години е било унищожавано. Много активно това е ставало по времето на Янукович. С какво се е занимавало Министерството на отбраната при всички оглавяващи го министри, в т.ч. и един мой критик? С търговия с оръжие, продажба на земя, военни градчета, имущество и т.н. – т.е., с търговия, която е далеч от въпросите на отбраната.
– След като са неефективни, защо да не бъдат изгонени?
– Ще го кажа още веднъж. За да изгониш старото, трябва да си създал нещо ново. Не може в условия на война да разгониш армията и да кажеш на врага: „Почакайте месец-два да съберем нова армия.“ Така не може. Това е отговорност пред страната. И трябваше да принудим да воюват тези, които не искаха да воюват. Трябваше да ги принудим да изпълняват функциите си.
– А защо бяха тези проблеми с предаването на оръжието за батальоните на териториалната отбрана и батальоните на МВР?
– Това беше нова практика. Генералите се страхуваха, казваха, че това е тяхна отговорност, че после може да ги съдят, ако оръжието попадне в непонятно какви ръце. Затова се наложи да се извиват ръце. Реално, да се извиват ръце. Принуждавахме ги да отварят складовете, да предават оръжието, понякога това ставаше, фактически, с бой, защото системата беше дотолкова деформирана, че беше много трудно да я принудиш да работи и някой да поеме някаква отговорност. И повярвайте, реформите в армията ни ще продължат още не един ден. Нямах друга алтернатива, освен да се обърна към хората и да формираме най-боеспособните си части от доброволци. Сега имаме и армейски части, и части на Нацгвардията, и спецбатальони на МВР, героично защитаващи Украйна, с които се гордее цялата страна. Това са герои. На всеки губернатор съм дал команда да пристъпи към сформирането на батальон за териториална самоотбрана. Кой колкото може. Силните области създават по два-три, а областите с по-малък ресурс – по един. Но всички го правят. Това беше задължение на всички. МВР получи задание да сформира батальони със специално предназначение изключително на доброволни начала. Те се оказаха по-гъвкави в това отношение. Аваков успя бързо да сформира няколко десетки такива подразделения, които се представиха прекрасно на фронта.
– Когато беше завзет Славянск, беше ясно, че това е стратегическа точка на Донбас, врата. По същество, контролирайки славянско-краматорския възел, руските войски можеха да преминат от страната на Снежное за денонощие и да отсекат Донбас с един поход. Кажете, разглеждан ли е вариант за незабавен щурм, давана ли е такава заповед?
– Разбира се. На СБУ, която е отговорна за провеждането на антитерористичната операция в страната, веднага беше дадена команда да щурмува завладените от терористите здания. Там се намираха около 150 добре въоръжени и подготвени диверсанти, много от които са преминали сериозната подготвителна школа в ГРУ Генщаба на РФ. СБУ сформира на базата на “Алфа“ група за шурма, която беше прикривана от рота десантчици. Но те не са били наясно кой стои срещу тях и се придвижват, както традиционно се провеждат операции у нас в мирно време: автомобилна колона, без разузнаване, без охрана. Те не са разбирали, че е започнала война, макар, че всички знаеха, че Славянск е завзет от група терористи с автомати и картечници – професионално обучени и действащи координирано… Авангардната група на „Алфа“ приближава Славянск и спира на входа на града. Докато общуват с местните жители, блокирали пътя, внезапно са обстреляни от терористите. БТР-ите на десанчиците не реагират и не успяват да им създадат огнево прикритие. В боя, със смърта на храбрите, пада Генадий Биличенко – капитан от „Алфа“ от Полтава – той е първият украински военен, загинал в хода на антитерористичната операция. Тежко ранен е и командирът на „Алфа“. За тайно приближаване вече и дума не може да става. Операцията се проваля преди да е започнала.
– Т.е. Вие давате заповед за щурм, а са я изпълнили…, както са я изпълнили.
– Да. И вместо щурм, понасяме загуби. Останалите живи от ръководството на тази операция отстъпват заедно с бойците. Това вече не е формата на учебно-демонстративната операция пред журналисти на полигона, когато в мегафона казват „Всички да напуснат зданието и да излязат с вдигнати ръце“. Това е война. Тук никой не ползва мегафони.
Руската агентура организира едновременно завладяване на областните администрации в Донецк, Луганск, Харков. По-сложна беше ситуацията в Одеса и в други региони на Юго-Изтока. Но, както вече казах, удаде ни се да нормализираме достатъчно бързо ситуацията в тях, а Донецка, Луганска и Харковска области бяха включени в зоната за провеждане на широкомащабна антитерористична операция. Беше създаден Щаб на АТО и в тези региони бяха насочени най-дееспособните ни сили. Русия, от своя страна, рязко активизира процеса на увеличаване числеността на отрядите на терористите, подсилвайки и въоръжавайки ги.
Сложността на първия етап идваше и от това, че местното население в Донецка и Луганска области активно поддържаше екстремистите.
С участието на голяма част от местното население, подведено и излъгано от руската пропаганда стана възможен и „Краматорския позор“. Когато в Краматорск разоръжиха нашите десантчици и те, без стрелба предадоха оръжието си, предадоха БМД и опозорени си тръгнаха. Презпървия етап, озлобените местни жители бяха проблем, не по-малък от екстремистите. Те засипваха с камъни украинските части, обкръжаваха ги като жив щит, блокирайки придвижването им, завземаха здания. Отровени от руско-януковичевата лъжа създаваха колосални проблеми. За военното ръководство, работещо в зоната на АТО, беше много трудно да взема решения. За всяко бойно стълкновение се налагаше да издавам лична заповед, сякаш аз в Киев бях по-наясно, какво се случва там на място. И когато им крещиш по телефона „Защо стоите? Защо не стреляте по терристите?“, чуваш отговор „Те стоят с автомати зад гърба на невъоръженото местно население, не можем да стреляме по граждански лица“.Този сценарий беше отработен много добре от Русия в Крим и пробваха да го реализират и в Донбас. Използването на „живи щитове“ от диверсионните групи сериозно усложняваше нашата работа. Но с времето, отношението на местните жители към екстремистите и руските военни започна да се променя.
– Защо взехте решение да се поставят блок-постове около Славянск, да се обкръжи града, а не да се тръгне веднага на щурм?
– Щурм на града без огромни жертви – на първо място, сред мирното население, беше невъзможен. Терористите бяха много и добре въоръжени и се прикриваха зад гърба на мирните хора, създаваха свои бази в най-гъстонаселените места в града, минирайки жилищните квартали. Не можехме да превърнем Славянск в Грозни – не сме руснаци, все пак. Те обкръжиха Грозни и артилерията им стреля, докато не останаха живи, а след това прочистиха развалините. Ние не можехме да разстрелваме наши градове. Не можехме покрай терористите да унищожим всичко и всички. По-късно, хората на Донбас разбраха, че са били въвлечени в кърваво противостояние, че путинска Русия няма намерение да им помага, че тя не се интересува от тяхното бъдеще, от техния живот. Че просто са превърнати в пушечно месо, превърнати са в заложници на терористите, за да бъде разрушена Украйна. Когато разбирането стигна до хората, те започнаха да се отнасят по малко по-друг начин към украинската армия. В края на май настроенията бяха съвсем други.
– Кога за първи път видяхте, че воюваме? Какъв беше този ден?
– Аз, честно казано, вече не помня такива нюанси – нямах и минутка за рефлексия, защото, когато ти се налага да работиш днем и нощем, всичко се слива в един безкраен ден. Имаше дни, когато обстановката се обостряше с всеки изминал час и аз бях длъжен да реагирам. Вече в края на април, в началото на май, имахме боеспособна армия, бойна Национална гвардия и ефективно действащи батальони на МВР. Не се налагаше да се указва всичко на командирите, те започнаха да воюват професионално. Попромениха се настроенията в Донбас. Там много хора разбраха какво се случва в региона им. Кой е враг и кой – приятел.
На война като на война. Още веднъж искам да кажа: проблемът беше, че руската военщина подло използваше излъганите от тяхната пропаганда наши граждани. Затова през първия етап екстремистите сериозно разчитаха на поддръжката на местното население. Колкото по-намаляваше тази поддръжка, толкова повече наемници и професионални военни бяха прехвърляни в Донбас. През май Русия претърпя стратегическо поражение – не успяха да унищожат Украйна отвътре, ние започнахме да им даваме отпор. Пучовете в Харков и Одеса се провалиха. И тогава започна масовото прехвърляне – в началото на наемници, преминали спецподготовка за диверсанти, а след това – на редовни войскови части. А на наша земя използват най-съвременното и смъртносно оръжие.
– Каква беше стратегията Ви за освобождаване на Донбас? Не се занимавахте с PR, не развявахте флагове и затова в СМИ информация за действията Ви, практически, няма.
– През май в източна Украйна срещу нас стояха вече редовни руски военни подразделения, специално обучени спецове, които разполагаха с пълен арсенал оръжие, в някои случаи превъзхождащо нашето. През май нашите войски вече бяха взели първата реактивна система“Град“, принадлежаща на въоръжените сили на РФ, бяха унищожени първите руски танкове. И по тези причини, за мен вече беше съвсем ясно, че времето на блок-постовете е минало, трябва да променим стратегията си и тактиката си. Започнахме да изграждаме линията на фронта. И тихо, без много шум отсякохме севера на Луганска област. След това отсякохме западен и южен Донбас. Също толкова тихо очистихме територията до Амвросиевка. Там също изградихме фронтова линия. И започнахме да свиваме тази линия. Без бързане, но уверено. За мен беше много важно да се минимизират загубите ни, защото това не е война за територии, това е война за Украйна. Трябваше да се унищожи ядрото на терористичните банди и да не им се позволи да нанесат големи поражения на войските ни. Нашата мобилизирана армия трябваше да се научи да се сражава с опитните руски спецове не с численост, а с умения.
И построявайки фронтална позиция, ние минимизирахме загубите. Страхувам се да не сгреша, но към момента, в който върнах пълномощията си на Върховен Главнокомандващ, бойните загуби на украински воини в зоната на АТО възлизаха на 53 души. Но за мен това беше много и тежко преживявах всяка загуба на човешки живот, считайки, на първо място, себе си за отговорен за нея. В своите телевизионни обръщения често назовавах поименно загиналите герои.
Не виждах възможност за провеждане на неподготвени настъпления с току-що мобилизираната и страдаща от много проблеми армия. Всяка настъпателна операция трябваше да бъде отработена до най-малкия детайл. Едва тогава утвърждавах плана й за действие. Запазването на живота наличния състав беше една от моите главни задачи. Затова и след разстрела на нашия блок-пост около Волноваха отстраних от длъжност командира на 51-ва механизирана бригада. Втората голяма загуба беше сваленият хеликоптер с група бойци и генерала от Нацгвардията Кулчицки – прекрасен воин, смел и порядъчен човек, на борда му.
Разбира се, можеше да се правят рейдове и да се завземат градове и села без усилен вражески гарнизон, да се вдигат флагове пред камерите. Но такъв подход би развалил линията на фронта, би разрушил тиловото обезпечаване и взаимодействието между частите. Но главното е, че би се създала постоянна заплаха от обкръжаване на изнесените напред подразделения и като следствие от това- необосновани загуби на личен състав и техника, както и загуба на важни рубежи.
– Кои действия на украинските войски по време на работата Ви като Върховен главнокомандващ бихте отбелязали като успешни?
– Първо – създаването на единен фронт, отсичащ завладяните територии на Донбас от останалата част на Украйна, фронт, който възпря по-нататъшното придвижване на терористите. Второ – отсичането и освобождаването на северните части на Луганска област и западните и южните части на Донецка област – нещо, което позволи да се ограничи зоната на бойни действия в региона. Трето – разгромът на терористите в Красен Лиман, което позволи да бъде разгромена главната база на екстремистите около Славянск – спирайки им снабдяването, се създадоха предпоставки за предаването на Славянск и Краматорск без бой. Можехме да заобиколим Краснолиманската групировка и да вземем десетки неукрепени градове. Но вместо това, ние съсредоточихме в юмрук три въздушно-десантни бригади в състава на ударното подразделение и атакувахме най-мощния укрепрайон на терористите внезапно от различни направления. Независимо от това, че Красен Лиман, като важен в тактическо отношение, беше укрепен и отбраняван от крупни части на противника, нашата задача беше, обкръжавайки ги да не допуснем пробив и да ги унищожим. Задачата беше изпълнена и наемническата групировка беше разгромена. Нито един враг не се измъкна от обкръжението. Ние загубихме няколко прекрасни воина, а загубите на противника се изчисляваха в стотици убити, ранени и пленени. Също така беше завладяно и цялото им въоръжение. Разгромът автоматично доведе до прочистване и на самия град и близките населени пунктове и така се създаде и плацдарм за по-нататъшно настъпление.
Също така искам да отбележа и освобождаването на 26 май на завзетото от терористите Донецко летище.
Задачи и проблеми имаше много, затова и не ми беше до PR.
– Какво Ви каза жена Ви, когато разбра, че се налага да изпълнявате едновременно задълженията на Премиер, Президент и Председател на Върховната рада по време, всъщност, на война и че Вие, фактически, живеете на работното си място?
– (пауза)… Не беше щастлива – това го казвам със сигурност. До този момент, в продължение на 3 месеца ръководех Щаба на Майдана и тя, практически, почти не ме виждаше. Каза ми една дума – „Дръж се!“. Във времето, когато Украйна беше много слаба и аз самият на много хора бих казал само едно „Дръж се!“. Ние отстояхме Майдана – отстояхме Украйна. Ето защо „Дръж се!“ е дума-парола, откриваща пътя към нашата победа.