София Мартинюк, Киев, специално за Украйна днес
Слизаме от колата на улица „Госпитална“ в Киев и веднага чуваме: „Ела, бе татенце, недей да тичаш така!“.
Семейството българи, които току-що са гласували в нашето посолство, хващат бързо двете си деца, които тичат на различни страни, и отпрашват с колата.
Аз правя първата си снимка отдалеч, защото посолствата се водят режимни обекти и (по принцип) снимането около и в тях става със специално разрешение.
Идва ми на ум класическата фраза: „Хубав ден за българската демокрация!“. Да, денят е толкова хубав, че няма никакъв ветрец, който дори малко да развее българското знаме и то безпомощно виси до евросъюзния си събрат.
Двама мъже пред консулския отдел ни гледат изпитателно до момента, когато ги поздравяваме с „Добър ден“. Единият се оказва от охраната на посолството. Той бързо поглежда какво става в залата на консулството и ни казва да почакаме, защото има още хора вътре. Обяснява ни, че става бавно, защото има много за писане. Причината за забавянето ще стане ясна не след дълго.
Пристига още едно българско семейство и оформяме вече истинска (малка) опашка.
Скоро служителят на охраната ни кани да влезем и членовете на секционната комисия питат дали съм попълвала декларация. Не съм подавала лично в посолството декларация, затова отивам да пиша.
Молим за разрешение този знаменателен момент да бъде документиран, с което предизвикваме спор между членовете на комисията. Позволяват ни, но само под определен ъгъл, което е напълно достатъчно.
Става ясна причината за чакането – първо трябва да се попълни декларация, после данните от нея се записват на ръка в списъка на избирателите.
Лично моето писане се оказва излишно. Още в края на август се бях регистрирала на сайта на ЦИК за гласуване в чужбина и моите данни са си в един отделен списък пред избирателната комисия.
Регистрирането през интернет определено пести време и нерви и на избирателите, и на членовете на избирателната комисия. Неизвестно защо в електронните си писма до някои от българите в Киев сътрудниците на посолството не споменават за такава „опция“.
Като резултат в град като Киев, където живеят стотици българи, в списъка на лицата, които предварително са заявили желанието си да гласуват в изборите, на 5 октомври има само 34 фамилии. Не е известно колко от тях са дошли „на крака“ в консулството, за да подадат предварително декларация.
Но заради лошата организация на информирането е можело изобщо да няма секция поради липса на достатъчен брой желаещи. Както например през май – на изборите за депутати в Европейския парламент.
Оказва се, че този път няма избирателна секция в Одеса. Причината – не са събрани достатъчно декларации. Така в цялата 45-милионна Украйна има само едно-единствено място, където гражданите на България могат да упражнят правото си на глас – в Киев.
Получавам бюлетината си и отивам в „тъмната“ стаичка, която въпреки названието си е много светла.
Занасям попълнената бюлетина и внимателно следя дали всичко е по процедурата, която съм изчела сутринта на страницата на ЦИК – слагане на втори печат, откъсване на номера.
После разгорещено обсъждаме дали посолството трябва да кани българските граждани в Украйна да гласуват или те сами трябва да се информират от страницата на посолството в Киев.
През май, когато в Киев българското посолство не откри избирателна секция за изборите за евродепутати, попитах двама мои приятели – естонец и финландка – дали гражданите на техните държави, които работят или живеят в Украйна, са имали възможност да гласуват.
Естонците, въпреки че техните закони позволяват да се гласува по електронен път, откриват винаги секция в Киев за по-„консервативните“ избиратели.
Хани ми отговаря, че въпросът ми е странен, тъй като на всички финландци им е гарантирано правото да упражнят своя глас. Съветва ме да пиша до Народното събрание и в България да бъде приет такъв закон. Интересно дали след това на българските посолства в чужбина ще бъде възложена функцията „да информират и канят“?
Излизам от консулската служба. Навън никой не чака – може би защото вече е време за обяд.