Автор:Олег Кашин (превод от руски)
Сега всички ще пишат, че се срамуват – така е прието при нас. Имам малко пожелание за тези, които ще пишат, че се срамуват: повече подробности, повече конкретни неща. От какво точно се срамувате, от кого персонално? От ростовския военен съд, от ФСИН, от Путин, от Василева, от Сердюков?
Ето представете си – Сенцов зад решетката говори, че го е срам от съдиите, от ФСИН, от Василева, от Путин. Абсурд, нали? А защо да е абсурд? Защото Сенцов не е човекът, който носи някаква морална отговорност за Руската федерация и установения в нея фашизъм. Него насилствено са го направили гражданин на Русия, затворили са го и са му дали двадесет години затвор. Той е жертва, той е заложник и той няма да се сети да слага себе си и представителите на руския режим на една повърхност.
Остана да разберем с какво той се различава от всеки друг между нас. Версията ми е, че с нищо, освен някои незначителни детайли, такива като решетка, ростовски съд, двадесет години. И, освен това, той, за разлика от нас, има какво да пее в клетката. А други различия няма, ние тук сме същите заложници, както й той. В страната ни отдавна се установи власт, основана на полицейщина и която по никакъв начин не е свързана с волята и интересите на гражданите. Днешните новини са прекрасен повод още веднъж да се обърне внимание на това съществено обстоятелство.
„Срам ме е“, – нека това казва руският полицай или феесбешник*. „Срам ме е“ – нека това говори руският съдия. „Срам ме е“, – нека това казва депутатът от Държавната Дума или сътрудник от администрацията на президента. Но не и гражданин. Срамът е форма на солидарност. Сигурни ли сте, че руската държава заслужава солидарността ви с нея?
Просто спрете да се отнасяте към Руската федерация като към своя държава. Тя не е ваша, не е наша. Тя ни се качи на главата, не ни попита искаме ли го. Тя съществува независимо от нас, единствената му форма на взаимодействие с нас е полицейската му структура. Човекът, убит в ОВД „Далний“, ако беше жив, и той ли щеше да говори, че го е срам от полицаите?
Нека от Руската федерация се срамува Руската федерация – тя не ни представлява, тя няма отношение към нас. Това е чужда държава, тя е враждебна на всеки руснак. Когато говорите, че се срамувате от нея, вие заставате на нейна страна. Отнасяйте се към нея като към ИГИЛ – срамувате ли се от ИГИЛ? Предполагам, че ИГИЛ трябва да предизвиква някакви други силни чувства по отношение към нея. Пробвайте да си формулирате тези чувства поне мислено. Какво ще представлява това – вероятно, ненавист, вероятно, страх.
Най-лицемерните хора са тези, които говорят, че не се страхуват от нищо. Ако някаква сила е способна да похити човека и да го затвори за двадесет години в руски затвор, няма нищо ненормално в това да се отнасяте към тази сила със страх. Не се притеснявайте, кажете си: „Страхувам се от руската държава.“ Аз например се страхувам, което и на вас ви желая.
Тя може да си позволи всичко. Тя не си ограничава действията си с нищо. Животът и свободата на всеки от нас се обуславя единствено от добрата й воля или случайността. Ако тя поиска някой от нас да ги няма, тя има много начини да реализира това.
Отвиквайте да наричате Руската федерация своя родина. Отвиквайте да наричате Путин свой президент. Това е много важно – да, ние сме поробен народ и първата ни крачка към свободата ще бъде осъзнаването ни, че сме поробени. Редовият руски гражданин има много повече общи черти със Сенцов, отколкото с Василева. Това просто трябва да се разбере и също така трябва да се помисли какво ще пеем** ние зад решетката. Това е също много важно – да има какво да пеем зад решетката.
*Феесбешник- така в Русия наричат сътрудниците на ФСБ (Федералната служба за безопасност)
**Вчера след обявяване на присъдата от военния съд в Ростов на Дон украинският режисьор Сенцов и активистът Колченко запяха химна на Украйна.