Антон Герашченко, съветник на министъра на вътрешните работи на Украйна, споделя на стената си във Фейсбук:
Моята позиция по въпроса за Минските (Мюнхенските) спогодби и приемането на Законите за специалния статус на Донбас и за амнистията
Току-що Върховната рада гласува „За“ Закона за амнистията и Закона за специалния статус на Донбас.
Да си говорим откровено – тези закони са следствие от Минските (Мюнхенските) спогодби, сключени под натиска на откритата военна заплаха на Путин, в условия, когато Западът фактически отказа да продължи да помага на Украйна, ако тя не се съгласи с условията за примирие с Путин и на цена – предоставяне на големи права на намиращите се под контрола на терористите части от Донбас.
Това е принудена стъпка, обусловена от нашата слабост във военно и техническо отношение. Нашите Армия и Национална гвардия бяха в състояние да противостоят на наемниците-терористи, щедро снабдявани с най-новата руска бойна техника, но не бяхме в състояние да противостоим на редовната руска армия, която открито нахлу на 24 август на наша земя.
Съгласно плана на Президента на Украйна – Петро Порошенко, специалният режим се въвежда само на тези части от територията на Донбас, които към момента на Минските спогодби се намираха под фактическия контрол на Русия.
Да, в тези закони има такива моменти, от които се изправят косите на всеки украински патриот.
Но имаха ли избор Президентът и Върховната рада?!
Да се откажат от приемането на тези закони и руските танкови колони да продължат да се предвижват в посока на Мариупол, Днепропетровск, Запорожие и Харков, завземайки все по-големи части украинска територия, във време, в което нито една страна в света не даде своето съгласие да ни предостави оръжие и открито да ни подкрепи в противопоставянето ни на Русия?!
В неделя участвах в едно предаване заедно с полковника от украинската армия Евгений Сидоренко, измъкнал се от котела под Иловайск на трофеен руски танк Т-72, произведен през октомври 2013 година, докато в същото време нашите момчета воюват с 30-годишна техника, която не е в състояние да измине и 200 км, без да се счупи и без да се наложи да се ремонтира.
И като се има предвид, че в Украйна не се произвеждат нито патрони, нито снаряди, нито ракети за системите за залпов огън, а 90% от военните ни самолети са боклук, който не сме в състояние даже да ремонтираме, защото всички заводи производители са в РФ.
И колкото и да говорим за патриотизъм и за това, че дори и родната земя помага на воините ни да воюват, в едно конкретно сражение побеждава този, който притежава 100 оръдия срещу 10, 60 танка и бронетранспортьора – срещу 4-5, както се случи в Иловайския котел.
Ние бяхме слаби и не бяхме в състояние да се противопоставим на редовната руска армия, чийто военен бюджет надвишава 50 пъти нашия – ето това е истинската причина за Минските спогодби и последвалия ги план на Президента Порошенко по умиротворяването на Донбас.
Докато Путин 14 години е укрепвал и въоръжавал своята армия, нашата система за сигурност и отбрана беше разграбвана и беше отдавана на Путин под наем. Последните двама министри на отбраната при Янукович – Саламатин и Лебедев са в Москва, откъдето са получавали команди. Последните двама ръководители на СБУ – Якименко и Калинин също са в Москва. Те са предавали и предават всички наши държавни тайни, всички данни за състоянието на разграбените ни военни сили и служби за сигурност.
Докато Путин е изграждал системата на своите телевизионни канали на територията на цяла Украйна за безпрепятствена пропаганда, нашите политици, в това число и национал-демократите, се караха помежду си по второстепенни и третостепенни въпроси, които рушаха и без това хилавата ни система за сигурност и отбрана на страната.
Да, Путин и руско-фашистките му войски можеха да спечелят редица битки и сражения и да окупират повече украинска територия, но войната с украинския народ той щеше да загуби – по същия начин, по който загуби войната с народа на Афганистан. Но и повече граждани на Украйна щяха да попаднат под бомбардировките и градушката от снаряди и мини, без да са в състояние да се защитят.
Въпреки това, приемането на тези Закони не означава, че вече не ни заплашва продължение на откритата война с Путин. Това по-скоро я отлага за определено време, но въобще не я изключва.
Затова пък ще имаме време по-добре да се въоръжим, да се обучим, да се изчистим от баласта в силовите структури на системата за национална сигурност, отбраната и МВР.
При това много неща в законите, предложени от Президента на Украйна Петро Порошенко, изискват доработване и преосмисляне.
Днешните закони за статуса на Донбас и за амнистията – това е разплатата за 23-годишното разграбване и предаване на Украйна. Но те ни дават и път към изхода от този лабиринт, в който се оказа нашата Родина, захвърлена от Запада на произвола на съдбата, в двубой един на един с ядрена държава, възглавявана от душевноболен човек.
Тези принудени закони са нашата крачка назад, след която Украйна трябва да направи много и трудни крачки напред.
Сега пред нас има два пътя – всички държавни и патриотични сили да се обединят, да се сплотят и да изградят, започвайки практически от нулата, системата за национална сигурност и отбрана на държавата, за което ще са нужни години и милиарди гривни.
Или Путин и Янукович чрез послушните им олигарси с техните телевизионни канали и пари ще пробутат във Върховната рада популисти и демагози, които под прикритието на национал-патриотична риторика ще продължават да предават Украйна на врага ѝ.
П.С. Лидерите на политическите сили, които не гласуваха за законите за специалния статус на Донбас и за амнистията, сами прекрасно знаят, че Украйна днес нямаше друг избор.
Всеки път, когато лидерите на най-Свободната и най-Радикалната партия и присламчилите се към тях демагози ви заразказват, че е можело да се тръгне по друг път, да не се подписват Минско-Мюнхенските спогодби, им задайте въпрос: „Колко танка и самолета имахме при Иловайск и въобще на въоръжение и в какво техническо състояние бяха те, и колко имаше Путин?“
Ако ви кажат истината – направете си сами изводите. Ако ви излъжат – то Бог и избирателите да ги съдят!
А аз, от своя страна, утре ще направя за себе си подробен анализ на Закона за специалния статус на Донбас и ще го разпространя чрез Фейсбук.
П.П.С. Току-що Върховната Рада гласува с 355 гласа „За“ Ратифициране на споразумението с Европейския съюз и по този начин потвърди Европейския избор на Украйна.
Предстои дълъг и сложен път, но независимо от това Украйна ще стане силна и процъфтяваща европейска държава с щастливи граждани. Нямам съмнения и ще положа всички усилия за това!
Слава Украине!