Алексей Белинский, журналист
От десантника, станал инвалид във войната на Русия с Украйна, неговите родители и младата бременна съпруга, няма да чуете нито дума упрек по адрес на командването му и властта.
Русия гледа на нас, украинците, с бяла завист, искрена радост и истински интерес.
С бяла завист – защото ние сме способни да изпратим всеки политик, страдащ от склероза или забравил преките си задължения, в пенсия (както Кучма), или при пчелите (както Юшченко), или в позорно изгнание (както Янукович – и то поради забавената реакция на специалните служби, а би могло да е нещо по-сериозно).
С искрена гордост – защото „те имат цар, а ние – демокрация“. Ние не смятаме управниците си ангели небесни и не сме готови покорно да наблюдаваме разкошните им замъци, построени в защитени зони и с десетилетия да надничаме през високата ограда, очаквайки от тях решения за помилване или смъртна присъда“.
Ние успяхме да хванем бика за рогата и да отстоим достойнството си и смачканата чест.
С истински интерес – защото цялото внимание на Русия е приковано към украинските събития и реакцията на украинския народ към откритата агресия от страна на „братската“ страна.
В действителност, не всички руснаци:
– са горди от факта на отнемането на Крим от Украйна;
– разбират принципите на повишеното пенсионно осигуряване на жителите на полуострова и искат да плащат „данък на солидарност“ за издръжка на Крим и Севастопол;
– смятат за герои ранените войници, „командировани“ от страхливи генерали в зоната на военни действия под прикритието на учения в Чебаркул;
– са готови послушно да мълчат за убитите синове поради „политически игри“ и „имперски амбиции“, дори в замяна на пет милиона рубли, които им се превеждат незабавно.
– се се примирили с ролята на опитно зайче, върху което змията експериментира и усъвършенства уменията си на тиранин.
Да, вие правилно се учудвате, не цяла Русия гледа на украинците със завист, гордост и интерес.
… Пътуваме по Москва с програмиста Сергей Козлов. Племенникът му е руски войник, останал без крак. Генералите са изпратили 22-годишното момче и цялата му десантно-щурмова бригада до Мариупол, където тя попада под минометен обстрел.
От десантника, от неговите родители и младата му бременна жена няма да чуете нито дума упрек по адрес на неговите командири и властите. Три милиона рубли, обещание, че ще му сложат съвременна протеза и ще го възстановят в армията – и пред нас е покорен и мълчалив военен от Въоръжените сили на Русия.
Руската телевизия междувременно усърдно прави от него герой, но не обяснява как той се е оказал в Донбас и защо военните болници в градовете им са препълнени.
Този, който не е готов да си затваря очите за това беззаконие, е същият Сергей Козлов, съгласил се да се види с украинския журналист.
Бунтарският му характер е известен в Москва, но в тесни кръгове. В думите на Сергей се проследява ту отчаяние, ту констатация на неутешителни факти, ту надежда за крах на режима. Страх няма. Осъзнаването на ролята му на малко винтче в съвременната путинска Русия. И има желание да стане съставна част от мощен механизъм, способен да промени ситуацията в родната му страна.
Говорихме не само за участието на племенника му във войната. Но и за Русия като цяло. Аз избрах няколко фрази, адресирани към украинския президент, народ, военнослужещите и доброволците.
„Аз виждам какво прави Путин с Русия. Така че вас ви гледа цялата страна. Ами, всъщност, не цялата страна. 84% гледат в една посока, а 16% гледат към вас“.
„Накратко, воювайте. Вие имате мотивацията, руснаците нямат особена мотивация. Мотивацията им е единствено, че воюват срещу бандеровците – това не е мотивация“. „Казвам на Колька (племенника – авт.), ти изобщо разбираш ли, че си внук на бандеровец? Не, пита, как така. Аз му казвам, помниш ли, имал си дядо Николай. Той почина, почти 90 години е живял. Не, отговаря, не знам. А баба ти – Мария Шевчук, обяснявам аз на Колька. Ето те са истински бандеровци, а тези, срещу които си воювал сега, те не са истински бандеровци. “
„Ако започнат някакви разговори – някакви доброволци били се изгубили… Аха, друг път. Докарват ги и вече на място им показват – това е тя, Украйна. А после вече получават заповед: „напред, ходом марш „.
„В болницата, където племенникът ми лежи, има момчета и от Кострома, и от Псков. До него, в стаята му лежи псковски лейтенант, командир на взвод. В другата стая попитах откъде са момчетата. Отговор – от Абхазия. А защо, питам, при нас воюват вече хора от Абхазия ли? Не, отговаря, „ние сме миротворческа доброволческа бригада“. По същия начин ги вдигнали, докарали и – здравей, Украйна“.
„Чакайте, чакайте Курската дъга. Или не знам какво ще е при вас. Нещо подобно най-вероятно. И Колька също потвърждава, обаждат му се колегите по службата – изпратили са ги на границата вече преди изборите в Радата. Той каза, че се приближават към границата, за да обезпечат изборите. Попитах: „Какви избори?“ Ами, уж те (украинците – бел. авт.) ще нападнат нас (руснаците – бел. на автора) след изборите“.
„Ако вие устоите, ние ще прогоним Путин. Ако ви завоюват, ако изгубите войната, тогава при нас този фашизъм ще остане за дълго. Така че тук моята мотивация – в това вие да победите, е много силна“.