Живеем във време на промени, сменят се държавни лидери, демокрацията сменя тоталитаризма…, на основата на някога процъфтяващите области на Източна Украйна неизвестно откъде взели се лидери се опитват да създадат някакви непонятни „народни републики“, на чиито жители се обещават „планини от злато“. Но републиките съществуват вече почти половин година, а благосъстоянието на населението, на което му се налага да изпита прелестта на живота в самопровъзгласените „Донецка“ и „Луганска“ републики се влошава с всеки изминал ден. Защо думите на ДНР-ските и ЛНР-ските вождове се разминават с реалността?
„Новости Донбаса“ се опитаха да получат отговор на този въпрос от известния украински учен-историк, доктор на историческите науки – Игор Ярославович Тодоров.
Според проф. Тодоров може да се изведат 18 основни тезиса, които характеризират несъстоятелността и утопичността на насилствено създадените в Източна Украйна териториални образувания – така наречените „Донецка народна република“ (ДНР) и „Луганска народна република“ (ЛНР):
1. От момента на самопровъзгласяването (април 2014 г.) държавните образувания ДНР/ЛНР не са признати от нито една страна – член на ООН.
2. Независимо че ДНР/ЛНР са създадени с непосредственото участие на Руската федерация и до ден днешен са открито поддържани от нея, Русия също не ги е признала за цивилизовани суверенни държавни образувания.
3. Териториите, на които действат ДНР/ЛНР, попадат под техен контрол не по мирен път, а изключително в резултат на силов сценарий (военно завладяване) – нещо, което е характерно за престъпните режими.
4. Територията на ДНР/ЛНР няма ясно очертани граници, а и те се променят постоянно, което от своя страна свидетелства за тяхната неестественост и отчужденост за зоната, в която присъстват.
5. Ако направим сравнение между размера на територията, която е била под контрола на ДНР/ЛНР по време на самопровъзгласяването (и даже в първия месец на съществуването им) с размера на територията, която се контролира от сепаратистите към настоящия момент, става ясно, че са настъпили сериозни изменения.
6. ДНР/ЛНР заявяват, че за своя територия считат целия Донбас, но въпреки това контролират едва 25% от Донецка и Луганска области. При това, на по-голямата част от територията на Източна Украйна (която не е под контрола на ДНР/ЛНР) тези образувания не са действали никога. По разбираеми причини, от страна на ръководството на ДНР/ЛНР няма да чуем никога обяснение защо населението от украинската част на Донбас не желае да „покани“ ДНР/ЛНР при себе си.
7. На всички места, където временно присъстват въоръжените бойци на ДНР/ЛНР, промишлеността и инфраструктурата са разрушени и се отбелязват пълен упадък в социалната сфера, поява и увеличение на престъпления, чиито разнообразие и мащаб по-рано не са били характерни за района (грабежи, мародерство, незаконно отнемане на транспортни средства и пр.)
8. На териториите, контролирани от ДНР/ЛНР, не е построен нито един нов промишлен обект или обект на социалната инфраструктура, който да е регистриран и поставен на отчет в съответните органи на властта (даже и те самите да са контролирани от сепаратистите) или в съответните данъчни подразделения, бюджетни служби, имотния регистър и т.н.
9. ДНР/ЛНР открито паразитират в тялото на Украйна, доколкото действат незаконно на нейната територия, съществуват за сметка на нейната инфраструктура, използват украинското законодателство, украинската парична единица и даже действат в един и същ часови пояс с Украйна, а в същото време няколко месеца по-рано беше съобщено за преход към руските стандарти.
10. Всички комунални разходи на „столиците на ДНР/ЛНР“ – Донецк и Луганск за обезпечаване функционирането на тези мегаполиси се осъществяват със средства от държавния бюджет на Украйна. Тоест, ДНР/ЛНР не могат да обезпечат даже жизнеспособността на собствените си „столици“.
11. Защо ли най-голямото количество бежанци от Донбас са именно от територии, където силите на ДНР/ЛНР нахлуват с цел „да защитят“ местното население, т.е. мирните граждани просто бягат от своите „защитници“. Следва да се отбележи, че след създаването на ДНР/ЛНР нито един населен пункт на Донбас не се е обръщал официално към ДНР/ЛНР с молба да бъде защитен от украинската власт.
12. Най-голям отлив от територията на ДНР/ЛНР се наблюдава сред трудоспособното население, значителна част от който отлив са младежи, избрали да продължат обучението си в други региони на Украйна (не подконтролни на ДНР/ЛНР). Никому ненужни са Свидетелствата за завършено образование или Дипломите за завършено висше образование, издадени в ДНР/ЛНР – т.е. територията на ДНР/ЛНР се счита от вече съществуващата и бъдещата работни сили за безперспективна.
13. При липсата на собствени легални производители ДНР/ЛНР съществуват за сметка на средства, чиято законност на придобиване не може да бъде доказана пред световната общественост (тъй като всички те идват от: скритото спонсорство от страна на РФ; средствата, заграбени от Янукович и близкото му обкръжение; средствата, откраднати от кримското подразделение на украинската Централната банка). Тоест, ДНР/ЛНР не могат да се издържат сами и съществуват за сметка на средства, придобити по незаконен път.
14. Без обща граница с Русия ДНР/ЛНР няма да успеят да просъществуват, вследствие на което ДНР/ЛНР действат не на територия с развита инфраструктура и промишленост, а на територията на слабо развити райони – именно такива, граничещи с РФ.
15. Всички населени места, които излязоха от контрола на ДНР/ЛНР, възприеха този факт с радост. На тяхната територия се наблюдава подем на про-украинското патриотично настроение и тотално осъждане на ДНР/ЛНР. В тези градове и села има мир и се възстановява разрушената инфраструктура, животът се завръща в тях отново… В случай на повторно провеждане на референдум, аналогичен на този, който се проведе в Източна Украйна на 11 май, степента на подкрепа за украинската власт би била много по-висока.
16. През цялото, продължило не особено дълго време на съществуването си, ДНР/ЛНР вече успяха нееднократно да сменят ръководителите си, което от своя страна свидетелства за несъстоятелността им и неумението им да управляват държавните процеси. При това, значителна част от лидерите на ДНР/ЛНР са граждани на друга държава (РФ); тези лица не са живели на територията на самопровъзгласените републики до назначаването си, а след освобождаването им от длъжност са се завърнали веднага в Русия. Отказ от руско гражданство в полза на ДНР/ЛНР не е фиксирано като факт нито веднъж.
17. В голямата си част представителите на ДНР/ЛНР са бойци. Сред тях няма нито един известен учен, политик, културен деятел, представител на изкуството или спорта, авторитетен представител на местното гражданско общество.
18. ДНР е единственото образувание, което освобождава затворници, осъдени за тежки престъпления. При това тези хора (сред които насилници, маниаци и убийци) получават оръжие и възможност да раздават „правосъдие“ сред мирното население.
След всичко, изброено дотук се налага логичния извод:
ДНР/ЛНР са въоръжени престъпни организации, съществуващи с поддръжката на Русия и целита на създаването им са: да не се допусне евроинтеграцията на Украйна и нa нейна територия да се създаде зона, напълно контролирана от про-руски олигархични властови кръгове.