Юрий Бирюков публикува специално за Лавров фотодоказателства за присъствието на руски военни в Донбас

Русия начело с министъра на външните работи Сергей Лавров настоява, че в Донецк няма руски военнослужещи и че всичко това са интриги и инсинуации. В такъв случай какво да правим с телата на тези „несъществуващи“ руски десантчици? 

“Да ги заравяме в кариерите? Или да ви ги предаваме? А?“– пита съветникът на президента Порошенко Юрий Бирюков.

Вчера Бирюков разказа, че на разсъмване два камиона с хора, въоръжени с няколко системи МТ-12 (Рапира),  са се придвижили към летището в Донецк под прикритието на БМП и БТР. След точно насочване те са били обстреляни от украинската артилерия.

„В продължение на два часа всячески се опитваха да изпълзят обратно, после копаха сами гробове, а после … Е.., после. Повече от 20 мъртви сепаратисти и руски военни и десетки в плен. Провеждат се разпити, но едва след оказване на първа медицинска помощ“ – съобщи Бирюков.

Командването на АТО е поставило задача да бъдат събрани веществени доказателства и да бъдат фотографирани.

„Изпълнихме задачата под грохота на залповете. А тук е и кореспондент на Los Angeles Times – как сега да кажем, че тук няма руснаци?!“ – заключи Бирюков.

Юрий Бирюков - фотодоказателства за присъствието на ВС РФ в Украйна

Юрий Бирюков - фотодоказателства за присъствието на ВС РФ в Украйна

Юрий Бирюков - фотодоказателства за присъствието на ВС РФ в Украйна

Юрий Бирюков - фотодоказателства за присъствието на ВС РФ в Украйна

Юрий Бирюков - фотодоказателства за присъствието на ВС РФ в Украйна.

Юрий Бирюков - фотодоказателства за присъствието на ВС РФ в Украйна.

Юрий Бирюков - фотодоказателства за присъствието на ВС РФ в Украйна.

Юрий Бирюков - фотодоказателства за присъствието на ВС РФ в Украйна.

Юрий Бирюков - фотодоказателства за присъствието на ВС РФ в Украйна.

Гладомора: удар в аванс

Украйна отчаяно се съпротивлява – в годините, непосредствено преди Гладомора, в Украйна избухват над 5 000 стихийни въстания. Но съветската система се оказва по-силна…

Гладомора струва на украинците милиони животи. И това са не само починалите, това са и неродените. Това са онези, които пренесоха традициите през вековете. Това са творците на бъдещите шедьоври, авторите на идеи, архитектите, ръководителите. Можем да преброим броя на жертвите, но никога не ще можем да преброим броя на погубените идеи, мисли, творби.

Понякога изглежда, че чудовищността на тази трагедия е била с една единствена цел –  да се парализира способността въпроса „За какво?” да превърне в по-дълбокия „Защо?”. Всъщност, наистина защо?

Защо са убити милиони активни, разумни, творчески хора? А тези, които останаха да живеят бяха непрестанно обзети от страх.

За да опитаме да отговорим на тези въпроси, трябва да се върнем назад във времето. Преди 1917 година, украинската общественост се явява в не много оптимистична светлина. Предимно русофицирани места (градове), индустрията – с изключение на храната – в ръцете на всеки друг, само не и на украинците, тотална забрана за издаване на украински книги и особено преводни. Книгите и преводите на украински език се доставят контрабандно от Галичина, образованието – изцяло русофицирано. Украинците в рамките на Руската империя на практика не съществуват като отделна нация. В Киев само 8 семейства са общували на украински език. Когато през 1914 година делегация от украински културни дейци се появява пред министъра на образованието Сазонов с молбата поне малко да облекчи ситуацията на украинското образование, обещавайки в замяна лоялността на украинското общество, получава в отговор: „Какво искате, господа – войната е най-доброто извинение да приключим с вашето украинство!”

Ясно се вижда, че в противопоставянето „Руска империя – украинска нация” първата страна печели крайната победа. В края на февруари 1917 г. в Петроград започват масови демонстрации. Полицията е безсилна. А „придворните” полкове Волински и Преображенски отказват да стрелят по обикновените хора. Съвпадение или не – в състава на двата полка доминират украинци. Резултати – на 2 март 1917 Николай II абдикира.“Скъсахме въжетата на игото и свалихме царския трон”.

Но в контекста на нашата тема, най-важно е това, което се случва по-късно в Украйна. За един месец в Украйна възниква държава. Въпреки, че официално обявяването на независимостта е през ноември 1917, реално тя вече съществува от март 1917. Настава стихийна украинизация на всичко, което е възможно: образование, държавен апарат, армия, индустриален сектор.

След идването на власт на болшевиките веднага започва агресията в Украйна. Украинската армия – новосформирана, въоръжена с „каквото Бог изпрати“, не винаги облечена и обута, държи защитата три години – от края на 1917 до 1920 година.

На нейна сметка са: присъединяването на Крим през април 1918 за няколко дни (болшевиките изразходват за тази операция три месеца, а немците като цяло решават, че пробивът през Сиваш е нереалистична идея), разгром на десеткратно превишаващите ги болшивишки сили при Мотовилівка през есента на 1918 година, успешни боеве с превъзхождащите сили на болшевиките през зимата на 1918 и 1919 години, шестмесечното нападение на област, окупирана от чужди войски – Зимен поход през 1920 година, и най-накрая – действителното спасението на Варшава от настъплението на болшевиките през лятото на 1920 година.

Независимо от това, болшевиките печелят. Резултатът от тяхната победа е въвеждането на „военен комунизъм“, който на практика е окупационен режим, насочен към изпомпване на храни от Украйна и унищожаване на всички, които са били по някакъв начин активни в годините на независимостта. Резултатът е мощно въстаническо движение. В най-активните клетки, като в Студения Яр, партизанско движение така и не може да бъде  спряно  с военни средства – трябвало е  да се използват широкомащабни провокации.

Става ясно – още малко и Украйна наистина ще избухне. Системата отстъпва – в икономическата сфера е въведен НЕП (нова икономическа политика). Основната разлика от „военния комунизъм” е във фиксирания данък вместо „излишък” и позволението за поддържане на частни магазини и складове. В културната сфера започва украинизация, резултатът от която е формирането на цяло поколение украински поети, писатели, учени, хуманитаристи от най-висок клас.

Украинизацията е в ход и на нейните плодове се радват привидно верни „болшевик – ленинци”, сред които са достатъчно тези, които с оръжие в ръка са се борили против украинската национална държава. И ето – през 1926 година най-ярката фигура сред бъдещото „разстреляно възраждане” – Микола Хвильовий – провъзгласява „Далеч от Москва”. А през 1928 година количеството произведена селскостопанска продукция превишава добива от 1913 година.

И от този момент Гладоморът става неизбежен. Основната слабост на Украинската държава от 1917 до 1921 година е отсъствието на държавни институции и острата нужда от кадри, които да ги създадат. На практики тези, които въпреки неблагоприятните условия все пак успяват да създадат структури, трябва да се противопоставят на социалистическите фантазии на управлението за „революционна демокрация”. А също – и да създадат институциите от хора, които често имат минимално образование и много наивни представи за реалността.

Украинизацията коренно променя всичко. За няколко години Украйна вече притежава достатъчно образовани и подходящи за формирането и поддържането на институции на всички нива хора. И въпреки членството си в комунистическата партия, тези хора мислят за интересите на Украйна и в културен аспект се определят отделно от Москва. Самата комунистическа партия става причина много млади украинци да си проправят път в кариерата и при това да си останат украинци. А показателите за производстото на селскостопанска продукция ясно демонстрират – Украйна притежава достатъчно хранителни и материални ресурси.

Започва да се реализира най-голямата опасност за всяка тоталитарна система. А именно – наличието на алтернативни структури с достатъчно ресурси. Предишния път, когато Украйна е била лишена от структури и е нямала възможности за натрупване на ресурси, пълното й поваляне отнема повече от три години. Затова е трябвало да бъдат изпращани специални звена на ЧК, Червената армия, да се създават провокации и да се използват всички възможни средства за масово унищожение.

Какво е очаквало съветската тоталитарна система в случай на сблъсък с Украйна, която има и структура, и е с достатъчно високо качество на човешките ресурси?

Ето защо през 1929 започват системно да убиват Украйна. Като алтернативна система и като политически факт. Гладоморът е най-важното звено във веригата на политическите репресии, разстрели, изгнание, лишаване от материални ценности и изтребването на конкретни хора. Защото унищожава ресурс.

Баналността е в това, че човек трябва да яде. Съответно, взимайки му най-важния ресурс – хляба – на човека му връзват и ръцете и караката. Взимат го под пълен контрол. Изключват всякаква възможност за самостоятелни действия. Камо ли да става въпрос за опозиция.

Гладоморът отнема всякакъв материален ресурс. И безнадежно ранява потенциалните „градивни елементи” на бъдещата украинска система – своите жертви. Украйна отчаяно се съпротивлява – в годините непосредствено преди Гладомора се вдигат над 5000 стихийни въстания. Но съветската система се оказва по-силна.

Гладоморът – това е напълно довършване на врага. Врагът, който е толкова опасен, че по-добре да бъде повален на земята, отколкото да се рискува да стъпи на крака.

Затова унищожавали без да се съобразяват с нищо. Страхът е от две неща наведнъж: от алтернативна структура – бидейки тоталитарно общество и от освободително движение – бидейки империя.

П.С. Отдаваме памет на нашите убити. В събота, 22 ноември в 15:00 ще отида до Националния мемориал в памет на Гладомора, за да запаля свещичка.

Източник: http://uainfo.org/blognews/440338-golodomor-udar-na-viperedzhennya.html

Паметника посветен на жертвите от Гладомора в Киев
UAINFO

 

 

Доларът в Русия с исторически антирекорд

Снимка: masterforex-v.org
Снимка: masterforex-v.org

За пръв път в историята на Русия доларът поскъпна до 40 рубли.

През последната половин година доларът в Русия непрекъснато укрепваше позициите си. Днес, на 6 октомври, руската рубла за пореден път поевтиня и достигнаха поредния си антирекорд. Конкретно на Московската борса за валутна търговия търговете се отвориха с долар на цена 40,04 руски рубли. Още миналия петък доларът струваше 39,96 рубли. Това съобщава „РИА Новости“.

Днес с 22 копейки поскъпна и еврото  – стигна цената от 50,15 рубли. Междувременно световните цени на нефта постепенно падат до критични за руската икономика нива.

Източник: www.tsn.ua

Защо ДНР и ЛНР така и ще си останат „утопия“

Живеем във време на промени, сменят се държавни лидери, демокрацията сменя тоталитаризма…, на основата на някога процъфтяващите области на Източна Украйна неизвестно откъде взели се лидери се опитват да създадат някакви непонятни „народни републики“, на чиито жители се обещават „планини от злато“. Но републиките съществуват вече почти половин година, а благосъстоянието на населението, на което му се налага да изпита прелестта на живота в самопровъзгласените „Донецка“ и „Луганска“ републики се влошава с всеки изминал ден. Защо думите на ДНР-ските и ЛНР-ските вождове се разминават с реалността?

„Новости Донбаса“ се опитаха да получат отговор на този въпрос от известния украински учен-историк, доктор на историческите науки – Игор Ярославович Тодоров.
Според проф. Тодоров може да се изведат 18 основни тезиса, които характеризират несъстоятелността и утопичността на насилствено създадените в Източна Украйна териториални образувания – така наречените „Донецка народна република“ (ДНР) и „Луганска народна република“ (ЛНР):

1. От момента на самопровъзгласяването (април 2014 г.) държавните образувания ДНР/ЛНР не са признати от нито една страна – член на ООН.

2. Независимо че ДНР/ЛНР са създадени с непосредственото участие на Руската федерация и до ден днешен са открито поддържани от нея, Русия също не ги е признала за цивилизовани суверенни държавни образувания.

3. Териториите, на които действат ДНР/ЛНР, попадат под техен контрол не по мирен път, а изключително в резултат на силов сценарий (военно завладяване) – нещо, което е характерно за престъпните режими.

4. Територията на ДНР/ЛНР няма ясно очертани граници, а и те се променят постоянно, което от своя страна свидетелства за тяхната неестественост и отчужденост за зоната, в която присъстват.

5. Ако направим сравнение между размера на територията, която е била под контрола на ДНР/ЛНР по време на самопровъзгласяването (и даже в първия месец на съществуването им) с размера на територията, която се контролира от сепаратистите към настоящия момент, става ясно, че са настъпили сериозни изменения.

6. ДНР/ЛНР заявяват, че за своя територия считат целия Донбас, но въпреки това контролират едва 25% от Донецка и Луганска области. При това, на по-голямата част от територията на Източна Украйна (която не е под контрола на ДНР/ЛНР) тези образувания не са действали никога. По разбираеми причини, от страна на ръководството на ДНР/ЛНР няма да чуем никога обяснение защо населението от украинската част на Донбас не желае да „покани“ ДНР/ЛНР при себе си.

7. На всички места, където временно присъстват въоръжените бойци на ДНР/ЛНР, промишлеността и инфраструктурата са разрушени и се отбелязват пълен упадък в социалната сфера, поява и увеличение на престъпления, чиито разнообразие и мащаб по-рано не са били характерни за района (грабежи, мародерство, незаконно отнемане на транспортни средства и пр.)

8. На териториите, контролирани от ДНР/ЛНР, не е построен нито един нов промишлен обект или обект на социалната инфраструктура, който да е регистриран и поставен на отчет в съответните органи на властта (даже и те самите да са контролирани от сепаратистите) или в съответните данъчни подразделения, бюджетни служби, имотния регистър и т.н.

9. ДНР/ЛНР открито паразитират в тялото на Украйна, доколкото действат незаконно на нейната територия, съществуват за сметка на нейната инфраструктура, използват украинското законодателство, украинската парична единица и даже действат в един и същ часови пояс с Украйна, а в същото време няколко месеца по-рано беше съобщено за преход към руските стандарти.

10. Всички комунални разходи на „столиците на ДНР/ЛНР“ – Донецк и Луганск за обезпечаване функционирането на тези мегаполиси се осъществяват със средства от държавния бюджет на Украйна. Тоест, ДНР/ЛНР не могат да обезпечат даже жизнеспособността на собствените си „столици“.

11. Защо ли най-голямото количество бежанци от Донбас са именно от територии, където силите на ДНР/ЛНР нахлуват с цел „да защитят“ местното население, т.е. мирните граждани просто бягат от своите „защитници“. Следва да се отбележи, че след създаването на ДНР/ЛНР нито един населен пункт на Донбас не се е обръщал официално към ДНР/ЛНР с молба да бъде защитен от украинската власт.

12. Най-голям отлив от територията на ДНР/ЛНР се наблюдава сред трудоспособното население, значителна част от който отлив са младежи, избрали да продължат обучението си в други региони на Украйна (не подконтролни на ДНР/ЛНР). Никому ненужни са Свидетелствата за завършено образование или Дипломите за завършено висше образование, издадени в ДНР/ЛНР – т.е. територията на ДНР/ЛНР се счита от вече съществуващата и бъдещата работни сили за безперспективна.

13. При липсата на собствени легални производители ДНР/ЛНР съществуват за сметка на средства, чиято законност на придобиване не може да бъде доказана пред световната общественост (тъй като всички те идват от: скритото спонсорство от страна на РФ; средствата, заграбени от Янукович и близкото му обкръжение; средствата, откраднати от кримското подразделение на украинската Централната банка). Тоест, ДНР/ЛНР не могат да се издържат сами и съществуват за сметка на средства, придобити по незаконен път.

14. Без обща граница с Русия ДНР/ЛНР няма да успеят да просъществуват, вследствие на което ДНР/ЛНР действат не на територия с развита инфраструктура и промишленост, а на територията на слабо развити райони – именно такива, граничещи с РФ.

15. Всички населени места, които излязоха от контрола на ДНР/ЛНР, възприеха този факт с радост. На тяхната територия се наблюдава подем на про-украинското патриотично настроение и тотално осъждане на ДНР/ЛНР. В тези градове и села има мир и се възстановява разрушената инфраструктура, животът се завръща в тях отново… В случай на повторно провеждане на референдум, аналогичен на този, който се проведе в Източна Украйна на 11 май, степента на подкрепа за украинската власт би била много по-висока.

16. През цялото, продължило не особено дълго време на съществуването си, ДНР/ЛНР вече успяха нееднократно да сменят ръководителите си, което от своя страна свидетелства за несъстоятелността им и неумението им да управляват държавните процеси. При това, значителна част от лидерите на ДНР/ЛНР са граждани на друга държава (РФ); тези лица не са живели на територията на самопровъзгласените републики до назначаването си, а след освобождаването им от длъжност са се завърнали веднага в Русия. Отказ от руско гражданство в полза на ДНР/ЛНР не е фиксирано като факт нито веднъж.

17. В голямата си част представителите на ДНР/ЛНР са бойци. Сред тях няма нито един известен учен, политик, културен деятел, представител на изкуството или спорта, авторитетен представител на местното гражданско общество.

18. ДНР е единственото образувание, което освобождава затворници, осъдени за тежки престъпления. При това тези хора (сред които насилници, маниаци и убийци) получават оръжие и възможност да раздават „правосъдие“ сред мирното население.

След всичко, изброено дотук се налага логичния извод:
ДНР/ЛНР са въоръжени престъпни организации, съществуващи с поддръжката на Русия и целита на създаването им са: да не се допусне евроинтеграцията на Украйна и нa нейна територия да се създаде зона, напълно контролирана от про-руски олигархични властови кръгове.

 

www.donetskie.com

Дойче Веле откри кореспондентски пункт в Украйна

В Киев започна работа кореспондентски пункт на международната медийна компания Дойче Веле (DW). Германската информационна служба възнамерява да разшири отразяването на събитията в Централна и Източна Европа.

DW
Кметът на Киев Виталий Кличко, кореспондентът Франк Хофман и генералният директор на DW Петер Лимбург в кореспондентския пункт на DW в Киев / Снимка: DW

 

Медията започна излъчване от територията на Украйна. Кореспондентският пункт на DW беше открит в понеделник, 26 януари, в центъра на Киев. Той ще разпространява телевизионни и онлайн материали на немски, английски, руски и украински език.

Германската медия реши да разшири отразяването на събитията в Украйна и кореспондентската си мрежа в региона след началото на масовите протести на Майдана и кримската криза.

По думите на генералния директор на DW Петер Лимбург „в международните новини акцентът ще бъде поставен върху репортажите и анализите от немска и европейска гледна точка“.

Той обърна също така внимание на факта, че в Източна Европа DW е много търсена медия „като надежден и независим източник на информация“.

Директорът на медийната компания отбеляза, че кризата в Украйна е довела до съществено засилване на интереса към журналистическите материали на DW.

При откриването на кореспондентския пункт в Киев Лимбург заяви, че „достоверността и независимостта са основната валута на DW“ и добави, че именно по време на криза потребителите най-много ценят безпристрастното отразяване на събитията и обективните анализи и оценки на DW.

Кметът на Киев Виталий Кличко нарече новия кореспондентския пункт на DW „още един мост между Германия и Украйна“. Украинският политик изрази увереност, че аудиторията на DW по целия свят вече ще може да получава обективна информация за Украйна директно от мястото на събитията.

Източник: www.dw.de