Бележка на редакцията: На редакционния e-mail с нас се свърза жител на гр. Донецк, намиращ се в окупираните от руско-терористични сепаратистки военизирани части територии на Украйна. След проверка и отпадане на съмненията относно самоличността и достоверността на източника, редакцията на „Украйна днес“ публикува материала. Стилът на писмото е максимално запазен.
През изминалата година в Донецк се случиха много събития. В ТОП 9 събрах най-интересните, настъпили в социалната сфера.
1. Въвеждане на рублата като средство за разплащане. Тази грандиозна по мащабите си измама, предназначена за мирното население, явно е измислена от някой мнооого алчен човек: първоначално курсът беше 1:2, после стана 1:2.3, след това – 1:2.8, за да изпратим 2015 година при курс 1:2.6. При реален курс на рублата спрямо гривната 1:3.5 гешефтът се очертава като мноооого „духовен“.
2. Колапси с горивата. Алчността е вечният спътник на окупанта. Не един път бензинът просто се изпаряваше от бензиностанциите, но за сметка на това се продаваше по втория начин като дефицитна стока и по грабителски цени. Кой е виновен ли?! Ами трябва да се огледаме за „духовната“ мишка или по-точно, мишки, които богатеят на гърба на гражданите. А пък като вземем предвид, че горива на окупираните територии се доставят от РФ, то значи, че интересуващите ни виновници са нейде сред каймака на „републиканската“ върхушка.
3. Проблеми с газа. Същата ситуация като с бензина. Само че се крадеше не бензин, а парите на хората. РФ, разбира се, е „високодуховна“ страна, но намерения да прави безплатни подаръци под формата на доставки на газ, няма. Бóли я РФ за паричните проблеми на местните окупационни власти – има пари – има газ, няма пари – и газ няма. И междувременно, докато плащат в банките на окупанта, за да получат топлина, платците в окупираните територии могат да чуят не един тост за свое здраве от устите на „опълченците“. И за глупостта си тост – също.
4. Закриването на „Лвовското кафене“ в Донецк. Това е диагноза, критерий за степента на толерантност на тези, които демонтираха паметника на Стус. На опашката в очакване на същото са Франко, Шевченко, Богдан Хмелницки и т.н. (по азбучен ред, с изключение на буквата У от азбуката на новоросците). Не вярвате?! Стойте и гледайте – всичко зависи от количеството изпит алкохол.
5. Въвеждането в употреба на разплащателни карти на банката на „младата република“. Супееер! Нооо, понамирисва на приближаващ се скандал: електронните пари винаги оставят следи. А това означава, че в момента, в който в ръцете на украинските спецслужби попадне карта на банката на Новоросия, ще избухне международен скандал, защото: всички, работещи на окупираните територии банки, които си позволят да работят с непризнати такива, автоматически получават етикета „съучастник на окупанта“. Ерго: цивилизованият свят пари на спонсорите на тероризма не-да-ва и няма и да даде, а в нашия случай – на банките, участващи в разплащания на окупираните територии. Това е едно от асата в ръкава на Украйна. Чакаме да вземем ръка.
6. Появата на руски продукти в преобладаващо количество по рафтовете в магазините. Скоро след началото на доставките в окупираните територии на продукти и стоки, произведени в РФ, жителите на Донецк разбраха няколко неща: първото – руските хранителни продукти са рядко срещана гадост, даже уличните котки отказват да пият млякото; маслото е въобще някаква непонятна субстанция, растителното масло е гаранция за димна завеса в кухнята, соковете са някаква течност с неопределен вкус и състав. Второ, строителните материали – меганенадеждни: винтовете – криви, сухите строителни смеси – наречи ги както искаш, но не и това, което ти трябва по предназначение. Накратко, много бързо населението стигна до извода, че най-качествената продукция е онази, произведена в Украйна. Нещо, което веднага се забелязва и от един-единствен поглед към етикетите с цените.
7. На пазара се появиха белоруски продукти. Всички обичат да печелят от войната. Беларус, вероятно също няма нищо против това. 30% от продуктовия пазар й принадлежи. Асортиментът е голям – от мляко до колбаси и вина. Качеството бива, но със сигурност е по-добро от руското. Цените – по-високи, разбира се и пропорционално съотнесени с тези на руските продукти. Доставките са редовни и всичко е прясно произведено. Само интересно, как оня заспива при мисълта „Аз храня терористите. Аз и белоруските доставчици.“?!
8. Руските цигари на пазара на тютюневи изделия в окупираните територии. Абсолютна издънка. Да, по-евтини са. Да, кутийките са красиви. Но! Да пушат тези чукелеци отказват дори и терористите (които по принцип много-много не подбират). Ей това е моментът, в който се проявява и лъсва в целия си блясък и красота руската некадърност – ти вземи и направи нещо, което изглежда като Лексус, а пък да пали на дърва и в резултат имаме налице нещо, което изригва смърдящ газов облак от ауспуха и на всичкото отгоре и не върви. С две думи – както обикновено.
9. Девятката в класацията не е по темата за хранителните продукти и промишлените стоки, но не мога да се сдържа – новата организация по образ и подобие на пионерската. „Захаровци“ получи името си в чест на Вожда на терористите Захарченко. Това, разбира се, е умопомрачително – „СССР 2.0“, „Назад към социализма“ – духовно е някак си. Майната им на съдбите на децата, чиято психика ще бъде инвалидизирана. Главното е да се приближим максимално към възстановяването на съветския съюз. Млади захаровци. А защо не и „млади гивита“ или „млади мотороловци“?! Няма значение как ще се казва организацията, така или иначе това зависи от количеството, погълнат от кръстниците й, алкохол.
Общо взето това е… Всичко имаме в Донецк (вярно, на цени, по които се купува кокаин, нооо … има). И най-интересното е, че на етикетите на стоките, произведени в Донецк, пише „Произведено в Украйна, г. Донецк“
А изводът от всичко написано дотук… Така, както не умеят да бъдат стопани на своята земя, така не умеят да бъдат такива и в окупираните територии.
Защо ли? Ами не знам, вероятно защото Обама пречи. Сетихте се кого имам предвид, нали?!