Мнение: Денят на победата над фашизма трябва да се чества в Киев, а не в Москва

 

Германският канцлер Ангела Меркел и британският премиер Дейвид Камерън с право отказаха поканата на Владимир Путин да присъстват на честването на 70-та годишнина от победата на Съюзническите сили в Европа, което ще се състои на 9 май в Москва, а президентът Обама може скоро да последват примера им.  

World War II Memorial in Kiev
Паметникът „Родината-Майка“ в Киев

 

Независимо от това обаче, има начин западните лидери да присъстват на едно такова честване и да почетат подвига и саможертвата на съветския народ през Втората световна война, и Меркел, Камерън и Обама трябва да се възползват от тази възможност, защото това ще бъде последната голяма годишнина за много ветерани и други оцелели от войната.

Вместо да отбележат Деня на победата над фашизма в Москва, те трябва да отидат в Киев, твърдят Стивън Пайфър, Джон Хербст и Уилям Тейлър* – автори на статия, публикувана в Los Angeles Times.

Нацистка Германия бе победена благодарение на обединените усилия на Съветския съюз, Съединените щати, Великобритания, Франция, Канада, Полша и други страни. Много американци обаче не оценяват факта, че през по-голямата част от войната Червената армия пое основната тежест на борбата срещу Хитлеровия Вермахт. Съветските войски се сблъскаха и унищожиха много повече германски дивизии, отколкото армиите на Западните съюзници в Италия през 1943 г. и Франция през 1944 година.

Съветският народ – руснаци, украинци, беларуси и други – платиха ужасна цена: между 20 000 000 и 27 000 000 военни и цивилни граждани загинаха в тази война.

Независимо че през 1995 г. и 2005 г. президентите Клинтън и Джордж Буш присъстваха на честванията на Деня на победата над фашизма в Москва, днес тя едва ли е подходящото място за събиране на западните лидери.

Имайки предвид конфликта, който Русия разпали в Украйна, западните лидери няма как да се наредят на трибуната на Червения площад и да гледат парада на руските войски, чиито другари неотдавна започнаха, и вероятно ще продължат, да водят война в Източна Украйна.

Руски военни без отличителни знаци завзеха Крим през март миналата година. Месец по-късно те поеха ръководството на сепаратистите в Донецк и Луганск и започнаха да ги финансират и да ги снабдяват с оръжие. През август редовни руски армейски части нахлуха в Донецк и Луганск, за да атакуват украинските сили, които изглежда бяха на път да победят сепаратистите. Руските военни все още са в Източна Украйна.

През последните години Путин се опитва да припише на Русия заслугата за победата на Съветския съюз през Втората световна война. Това разбираемо разгневява украинците и останалите народи в постсъветското пространство, чиито родители и прародители също масово са се борили, страдали и загивали в тази война.

Никой не трябва да оспорва ролята на руснаците във войната или това, че руснаците съставляват най-големия брой съветски граждани, загинали във войната. В абсолютно изражение Украйна е втора по брой на жертвите, но на пропорционална основа тя е пострадала повече от Русия, защото загубва около 25% от населението си по време на войната.

По отношение на Деня на победата над фашизма, Киев представлява логична алтернатива на Москва. Западните дипломати и украинското правителство биха могли да организират церемония без военен парад (украинците не изглежда да имат склонност към парадиране с танкове и ракети). Честването може да бъде организирано така, че да бъде почетена паметта на всички съветски граждани. Украинските ветерани биха могли, например, да поканят ветерани от Русия и от другите бивши съветски републики.

Недалеч от центъра на Киев има мемориал на 13-те съветски градове-герои от Втората световна война. Западните лидери биха могли да изразят почитта си към военните и цивилни жертви от Москва и Ленинград (сега Санкт Петербург), на тези от беларуската столица Минск и дори на тези от Севастопол, който е част от Крим, незаконно анексиран от Русия преди една година.

Тържествата на 9 май по случай годишнината от Деня на победата над фашизма ще дадат възможност на Обама, Меркел, Камерън и други лидери да покажат своята почит и уважение към милионите, които така смело се бориха и загинаха, за да спрат военната машина на Хитлер на Източния фронт. Но те могат да го направят по свои правила, а не по правилата на Путин.

Присъствието им в украинската столица ще бъде също така категорично напомняне на руския народ за изолацията на техния лидер заради агресията му срещу Украйна. Нека кремълската пропаганда се опита да скрие гледката на западните лидери, събрани в Киев, за да почетат героичната борба на съветския народ във Втората световна война, в това число тази на руснаците.

*Стивън Пайфър е старши сътрудник в Института „Брукингс“.

Джон Хербст е директор на Евразийски център „Дину Патричиу“ към Атлантическия съвет на САЩ.

Уилям Тейлър е действащ изпълнителен вицепрезидент на американския Институт за мир.

И тримата са бивши посланици на САЩ в Украйна.

 

 

Шимон Перес: „Вие сте честни, вие искате честна политика – вървете и правете честна политика!“

В неделя, 13 септември, в Киев завърши Ялтенската европейска стратегия (YES). Едно от най-забележителните събития на конференцията стана речта на деветдесетгодишния Шимон Перес, девети президент на Израел. Публикуваме речта му на български език:

Ние мечтаехме за наша земя, но земята, която ние получихме, не беше мечтата. Тя бе едно малко парче, една хилядна част от Близкия Изток. Тази земя се отнасяше към нас не много добре. Тя представляваше блата, москити, пустиня на юг, камъни. Трябваше да избираме между комарите и камъните. На нея имаше две езера – едното мъртво, другото умираше. Имаше известна река – но в нея нямаше вода. Вода изобщо нямаше. Никакви природни ресурси също нямаше – нито злато, нито нефт. Тогава говореха, че в Близкия Изток има два вида държави – нефтени и свети. Нашата беше абсолютно свята, защо нямаше абсолютно нищо.

Ние бяхме самотни. Не сме имали брат по религия, сестра по език, съсед по история. Всичко това се случваше след Холокоста. Ние дойдохме там и не знаехме какво да правим. Съвсем не знаехме.

И ние помислихме: най-голямото богатство на природата е човекът. Хората обогатиха земята, а не земята народа.

Всички ние станахме учени. Всеки фермер в Израел, всеки кибуц започна да гледа как да развива селското стопанство без вода, без земя. Ние започнахме да го развиваме. Това беше първото селско стопанство в света, основано на хайтек. Аз самият тогава бях студент в селскостопанския университет, ние се опитвахме да създаваме поливни системи: поливахме дърветата с гореща вода, мислихме, че те така ще растат по-добре.

За наше голямо учудване, стана ясно, че селското стопанство, което е основано не само на земята, но и на хайтека, работи. Днес ние имаме достатъчно вода. Вода обикновено се намира – тя не се добива. А ние започнахме да се занимаваме с добив на вода. И ние успяхме. Ние започнахме да опресняваме водата, ние търсихме зеленчуци, които не „пият“ прекалено много вода, занимавахме се със селекция. Ето това е истинската тайна: за бъдещето е важно не това, което намирате, а това, което вие произвеждате.

Ние нямахме много хора, нито въоръжение, ние никога не сме воювали, имахме само 450 хиляди души, нямаше генерали, нямаше военен опит. ООН реши да създаде държавата Израел, но фактически имаше война. Какво ние можехме да правим? Две неща.

Първо – хората трябваше да станат мъжествени и храбри. Тя трябваше да разберат, че ние нямаме избор – ние трябва само да победим. Ако загубим поне веднъж – край.

Второ – тъй като ние не сме имали оръжие, започнахме да го произвеждаме. За да съвършенстваме армията, на нас ни се наложи да развиваме IT. Израелският IT-сектор работеше за армията. Защото ние бяхме сами във враждебно обкръжение.

За какво ви разказвам всичко това? Досега аз казвам на младите момчета и момичета: приятели, вие имате много повече, отколкото си мислите. Не бъдете мързеливи. Вие имате много повече от това, което земята може да ви предложи. Вие можете да произвеждате неща, които не са ви дадени. Това е урок за всички.

Украйна е една от най-важните в света страни в сферата на селското стопанство. Вие действително много доставяте, и вие не трябва да се отказвате от селското стопанство – вие можете и трябва да модернизирате, обедините ресурсите и талантите на народа.

Всички хора имат голям потенциал. Но всички те са малко мързеливи. Ако искате да постигнете нещо, трябва да работите. Нищо не пада от небето. Ние в Израел много работихме. Какво лошо има в това? Не знам… Хората излизат в почивка – това е загуба на време. Аз съм на 90 и аз никога не съм бил в отпуска. Казват ми: „Ти да не си ненормален?“ А пък аз получавам радост, когато работя. И не бъдете песимисти – това също е загуба на време, особено когато времената се променят.

Трябва да вървите по пътя на науката. Науката няма граници, науката няма рефлексия. Не се опитвайте да решите проблемите на миналото, не знам възможно ли е изобщо това. Миналото изобщо няма никаква роля. Просто го изучете, за да не повтаряте старите грешки. Миналото няма нито бъдеще, нито надежда.

Повечето хора предпочитат да помнят, а не да представят – това е най-голямата грешка. Какво искате да помните? Всички направени грешки? Не може да се полагате на историята. Историците са писали за историята за възхвала на кралете и на тези, които са били на власт – казвали са това, което е било необходимо.

Хората се страхуват от нещо… Само Господ знае какво ще се случи с тях.

Мен понякога ме питат: ако погледнеш назад, какви са били най-големите ви грешки? Аз ще отговоря: ние си мислихме, че мечите ни са велики. А сега разбираме, че те са били не чак толкова велики. Мечтайте за големи неща. Колкото по-голяма е вашата мечта, толкова повече ще постигнете.

Вашето младо поколение е великолепно. Но какво ме ядосва в тях – те презират политиците. Те казват: политиката е корумпирана, тя не е за нас. Аз отговарям: вие сте честни, вие искате честна политика – вървете и правете честна политика.

Това са всички уроци, които успях да изнеса от миналото.

А понякога хората ме питат как да остават активни. Това е много просто. Смятайте в ума си вашите достижения и мечти. Ако вашите мечтания са повече от достиженията, това значи, че вие все още сте млади. Ако е обратното – стари сте.

Мила Йовович: аз съм украинка

bebb1e10e6b80c2f6cd5ce2871b1fa59(1)

Мила Йовович (Милица Йовович) е родена през 1975 година в Киев в семейството на лекаря сърбин Богдан Йовович и актрисата Галина Логинова.

 

92232520_01

През 1980 г. емигрира с родителите си в САЩ.

 

Доста добре говори руски, а както се оказва и говори и  пее на украински.

 

milla

 

В редица интервюта се самоопределя като украинка:

„Бях на пет години, когато заминах оттук. Знам, че тук са родени майка ми и баба ми, родителите ми са се запознали в Киев. Винаги съм искала да видя тези места. Да, аз съм украинка, а майка ми е рускиня.“


”I am a strong Ukrainian girl, that is why I work a lot.”

milla-elle-ukraine-cover

Корицата на ELLE – Украйна, юли 2013 г.

 

 

Украинска народна песен в изпълнение на Мила Йовович

http://www.youtube.com/watch?v=RiWjs8-oK9k

Военна хроника – 19.02.2015

18-02_eng

Дмитрий Тимчук, военен кореспондент
8.30 часа, 19.02.2015 г.

Оперативни данни от организацията „Информационна съпротива“:

Руско-терористичните войски взеха под пълен контрол населеното място и железопътния възел Дебалцево и в настоящия момент създават в града „военна комендатура“.

В посока Артьомовск (Светлодарск – Луганск) авангардни подразделения на противника се опитват да се придвижат към с. Луганское.

Украинските подразделения, подпомагащи изтеглянето на украинските войски от Дебалцево, водят сдържащи боеве. Също така противникът започна евакуация на повредената в боевете военна техника от Дебалцевския плацдарм (техниката се евакуира в Горловка и Енакиево).

Тактическа група на руско-терористичните войски от т. нар. „Горловски гарнизон“, подсилена с ротна тактическа група (съставена от местни жители, сред които доста 17-18-годишни младежи и възрастни хора, изключително зле екипирани и въоръжени) започна придвижване по пътя Артьомовск – Дебалцево, северно от Логвиново. Общо в настъплението участват около 240 екстремисти, разделени на 4 групи с прикрепена към тях бронирана техника (до 10 танка и 6 бронирани бойни машини). Украинската артилерия нанася периодично удари по тези групи.

В района на с. Новогригоровка камион „Урал“, превозващ местни терористи, попадна на мина, има ранени.

Независимо от обявеното примирие, през последните дни противникът продължава минометния и гранатометен обстрел на украинските позиции в района на Пески, Водяное, Опитное. С. Мариинка също многократно е обстрелвано с миномети и стволна артилерия.

,,Полицията на ДНР“ задържа група граждани от окупираната от Русия грузинска територия – Южна Осетия. Сред тях са:
1. Сармат Борисович Чочиев (по предварителни данни – син на Б.Е. Чочиев, ръководителя на ,,президентската администрация на република Южна Осетия“)
2. Азамат Казимирович Габараев
3. Яков Иванович Карсанов
4. Алан Хасайбергович Джиоев
5. Дмитрий Феликсович Козонов

Всички те са участвали във военните действия на територията на Украйна на страната на бандитските подразделения на така наречената ,,ДНР“. Причината за задържането им е „неподчинение на указанията на ръководството на „ДНР“. Предполага се, че в момента задържаните терористи от Южна Осетия се намират в една от основните бази на екстремистите в гр. Донецк.

В ,,ДНР“ е взето решение за създаването на ,,снабдителни пунктове на предната линия“. Главното им предназначение е приемане, сортиране и раздаване на боеприпаси на ,,представители на отрядите“.

В Иловайск на железопътната гара пристигна и се разтоварва поредният ешелон с боеприпаси от Русия.

В района на Макиивка и Горловка се забелязват работещи радиолокационни средства (РЛС), прехвърлени от Русия заедно с обслужващите специалисти – кадрови военни на РФ. Става дума за режим на тестова проверка с РЛС на средствата за противовъздушна отбрана.

Освен това в района на Шахтьорск е регистрирано прехвърлянето на два зенитно-ракетни комплекса ,,Стрела-10“.

Командването на ,,войските на ДНР“ е издало ,,строга заповед“ за прехвърляне на труповете на загиналите руски граждани директно в Ростов на Дон (РФ), без предварително оформяне на документи за смърт и регистрация в моргите. С ,,класифицирането“ на труповете на унищожените терористи и установяване на тяхната принадлежност (от местните екстремисти ли са или са граждани на РФ) са ангажирани руски специалисти на териториите, контролирани от ,,ДНР“ и ,,ЛНР“. С доставката на труповете в Русия се занимава някаква руска ,,бизнес структура“ (всъщност – специално подразделение на ФСБ на РФ).

На руско-терористичната тактическа група, заемаща позиции край Ясиноватския транспортен възел, са доставени две САУ 2С1 ,,Гвоздика“.

На крайморското направление (край Азовско море в района на Мариупол – б. ред.) противникът прехвърля в района северно от Новоазовск подкрепление (до 100 човека и около 7 единици бронирана техника). Към Широкино се придвижва тактически резерв и не се прекратява обстрела със стрелково оръжие.

Уж изтеглената от разграничителната линия бронетехника и артилерийско въоръжение (с калибър над 100 мм) на руско-терористичните войски в района на Луганск, за което по-рано съобщи група ИС, всъщност е изтеглена на базата на екстремистите южно от Луганск.

Противникът продължава да прегрупира своите сили и бойни средства край Первомайско-Алчевските хълмове. През Краснодон към Перевалск са прехвърлени 11 покрити камиона и 5 бойни бронирани машини.

Дмитрий Тимчук
Ръководител на Център за военно-политически изследвания

 

Само за няколко месеца Путин направи вместо нас толкова, колкото не бихме постигнали и за 20 години

portnikov
Виталий Портников

Виталий Портников:

Какви действия ще предприеме Владимир Путин на фона на влошаващата се икономическа ситуация в собствената му страна, непрекъснатия срив на рублата, падането цената на нефта и продължаващите санкции? Ще тръгне ли Путин в настъпление или напротив – ще се откаже от проекта Новорусия с надеждата да се помири със Запада?

Всъщност, тези въпроси не само че нямат отговор, а отговорът е без значение. И не става дума за това, че ръководството на РФ няма стратегически план за действие, а за това, че Путин по-скоро реагира, отколкото планира. Той вече не е в състояние правилно да оцени случващото се. Прави грешки, често съдбовни за останалите, но винаги водещи до неуспех.

Путин бе този, който настоя Янукович да бъде жесток с хората на Майдана. В резултат на това настояване криминалният режим се разпадна. Путин бе убеден, че донецките диверсанти ще помогнат за разпалването на бунт в цяла Източна Украйна. В резултат на това убеждение станахме свидетели на невиждано сплотяване на централните, западните и източните области срещу шовинистичната зараза.

Путин вярва, че окупираните територии са лост за манипулиране на Украйна. В резултат на тази вяра той ни освободи от излишния баласт, като фактически ликвидира тромавата съветска индустрия на Донбас и разсредоточава населението, което и без това щеше да остане без препитание след реформирането на района.  За всички тези месеци Путин направи вместо нас толкова, колкото ние самите не бихме успели да направим за 20 години. Въпросът, обаче, е защо?

Ами защото Путин не е мумия или компютър. Той е жив човек, който работи с живи хора. Хора, които по принцип са ограничени и слабо образовани. Вече е ясно, и то не от сега, а още от 2004 година, че Путин и обкръжението му просто не са способни да забележат каквато и да е разлика между Украйна и Русия и между манталитета на хората в тези две страни.

За руснаците въпросът за териториалната цялост е нещо свято. Русия се е вкопчила в малките, слабо населени Курилски острови, като по този начин обрича на социална и икономическа изостаналост целия Далечен Изток. Русия дори не пожела да потърси механизъм за раздяла с Чечня, въпреки че и на най-невежия в политиката човек му е ясно, че оставането на Чечня в състава на РФ е пряк път към краха на руската държавност в сегашния ѝ вид, към етническо напрежение, повече авторитаризъм и геронтокрация.

Чечня е „вързала“ за себе си цяла Русия и Путин вярва, че Донбас може по същия начин да „върже“ за себе си цяла Украйна. Само че това не е лесна работа, защото украинците възприемат държавата си по начин, различен от този на руснаците.

Ето затова отделянето на Крим стана проблем най-вече за самия Крим, който внезапно се превърна от полуостров в остров, който въпреки всичко зависи от Украйна, а не от Русия. Както и отделянето на Донбас е проблем на самия Донбас. Каквото и там още да завладее Путин, той ще създаде проблем само на завладяната територия, а не на страната ни.

Това един руснак никога няма да го разбере. Даже много украинци, възпитани в духа на съветските традиции, никога няма да го разберат. Така или иначе, тази тактика не работи. И каквото и да измисли Путин, няма да проработи. Защото той създава рецепти за свят, който реално не съществува. Свят, в който ние не живеем. Вече не живеем.

Путин има една основна задача, с която се справя великолепно, и тя е следната: със самия факт на съществуването си, с нелепите си решения и с фантасмагоричните си представи за света той трябва да докаже, че с него човек е невъзможно да се разбере. Това доказателство е необходимо за краха на руската икономика и началото на истинската криза в Русия. А такава криза е нужна като въздуха и на нас, и на Русия.

На нас – защото ще ни отърве от агресивен и непредсказуем съсед с неговите средновековни амбиции и дивашки нрави. На Русия – защото само крахът на икономиката ѝ, очевиден за всеки гражданин на тази маргинална страна, която след разпада на СССР така и не се превърна в истинска държава, ще помогне за преформатирането на самата руска държавност и замяната на сегашния уродлив режим с истинска управленска, децентрализирана структура, даваща максимални права и възможности на всички региони и народности в Русия.

Без такова преформатиране Русия е обречена на десетилетия упадък, войни, конфликти, атентати и техногенни катастрофи, опасни както за жителите на Русия, така и за техните съседи. Ето затова Путин, след като вече изпълни ролята си на ускорител на процеса на политическо съзряване на днешната украинска нация, сега играе ролята на ускорител на процеса на разпадане на собствения си режим и началото на промените в самата Русия.

Без него не бихме се справили.

Виталий ПОРТНИКОВ

Журналист

 

Източник: nvua.net