Професор Андрей Зубов: След Крим изглеждаше, че сме опозорени завинаги, но сега се заговори, че ФРГ е анексирала ГДР

Политиката на руския президент Владимир Путин става все по-безизходна и вредоносна за страната. Именно тя ще стане причина за падането на режима, заяви в ексклузивно интервю за изданието „Гордон“ руският историк, философ и религиовед Андрей Зубов.

Професор Андрей Зубов
Професор Андрей Зубов / Снимка: yeghiazaryan.info

 

Алексей СТУКАЛО, GORDONUA.com

Професор Андрей Зубов, уволнен заради критика на военната агресия на Русия, разказва за своето виждане на последните заявления на руските власти за анексирането на ГДР от страна на ФРГ и за плановете за създаване в Държавната дума на работна група за изчисляване на загубите, които Германия е нанесла на СССР  по време на Втората световна война.

 –

СССР извозва от съветската зона в ГДР продукция и стоки на стойност, равна на четиринадесет хиляди четиридесет и един тона злато.

Заявленията за анексирането на ГДР от страна на ФРГ и за репарациите, които Германия уж следвало да изплати на Русия, са или отвличаща маневра или пълно невежество и глупост. А най-вероятно – и едното, и другото.

Реално СССР до 1954 г. извозва от съветската окупационна зона в ГДР различна продукция и стоки на сума, равна на четиринадесет хиляди четиридесет и един тона злато. По онова време това са били 15,8 милиарда долара. При това не е отчетено, че са били откраднати, например, около двеста хиляди музейни предмета, в СССР са изнесени 2 милиона книги от немски библиотеки.

Откраднати са 1 335 000 глави добитък, изнесени са 20 милиона литра спирт, 2,3 милиона тона зърно, 1 милион тон картофи, 16 тона тютюн. Изнесените рояли са 60 хиляди,  а радиоприемниците – 460 хиляди. Дори телефонният комутатор в нашия Кремъл е бил комутаторът от райхсканцеларията.

След всичко това е абсолютно безумие някой да казва, че Германия не ни е заплатила. Той или не знае тези факти, или нарочно вдига много шум за нищо и по този начин просто се излага.

След това, което се случи с Крим, след това, което се случи с Украйна, след всичките хиляди и хиляди загинали и осакатени хора, изглеждаше, че ние сме опозорени завинаги. Но това се оказа малко, затова се правят такива заявления.

Да се противопоставяш на света, като съзнателно говориш нещо, което е лъжа, лъжа и още веднъж лъжа – това просто е срамно.

Можеш да се противопоставяш на света по различен начин. Но да се противопоставяш на света поради глупост, когато съзнателно се говорят лъжи, лъжи и още веднъж лъжи, е просто срамно. Лъжи произнасят и нашите дипломати – относно историята, правото и днешните факти. Това не е било дори по съветско време.

По съветско време се страхуваха да се отнасят нихилистично към общоизвестните факти. А сега у нас не се страхуват от нищо. Между другото, това е явно свидетелство за скорошната гибел на тази система. Този, който се е оплел в лъжи, не може да съществува дълго.

Аз говоря за крах на системата, а не за разпадането на Русия. Аз мечтая с всички сили Русия да се запази като единна държава, при това приятелска на Украйна. Заедно ще си бъдем полезни както в икономическо, така и в политическо отношение. Аз не желая разпадането на Русия, също както украинците не желаят разпадането на своята страна. А всички нас призовавам да си спомним християнската истина: „Не пожелавай на другия това, което не пожелаваш на себе си!“.

Украйна трябва да се моли за това руският народ отново да застане на пътя на здравомислието.

В момента не виждам риск от разпадането на Русия, а смятам, че сега са много силни точно центростремителните сили. Нарастването на патриотизма е реален факт и ако от болния патриотизъм се премине към здрав, пак ще остане стремежът да се запази страната. Може да се говори в някаква степен за проблемите на северокавказкия регион, населен основно от мюсюлмани, но и там отношението към Русия се е променило значително в сравнение с 90-те години.

По-голямата част от населението на тези региони не иска да се отделя, защото хората разбират, че тези малки общности ще попаднат под влиянието на крайно радикални мюсюлмани и това ще бъде не живот, а трагедия. Украйна трябва да се моли не за разпадането на Русия, а за това руският народ отново да стъпи на пътя на зравомислието и да възстанови нормалните си отношения с вашата страна, като компенсира всички причинени щети.

А кръхът на путинския режим е възможен. Повечето от нашите опозиционни политици свързват бъдещето си с така наречения „конституционен компонент“ и говорят за изборите за Думата през 2016 г. и за президентските избори през 2017 г. Те се надяват, че контекстът ще се промени и изборите може би ще преминат по демократичен начин.

Според мен, събитията сега се развиват така, че всичко може да се случи много по-бързо. Спирането на руското настъпление при Дебалцево, трагедията в Мариупол и други факти – всичко това ще ускори още повече динамиката.

Една от най-великите ценности за един военен е славната смърт. А в Украйна руснаците загиват безславно.

Струва ми се, че този режим ще рухне поради простата причина, че Путин няма да промени политиката си. А тази политика става все по-безизходна и все по-вредоносна за Русия.

Икономическата криза, а сега още и огромният брой момчета, които пристигат в Русия като товар 200 или товар 300, ще предизвикат недоволство в обществото и армията. Една от най-великите ценности за един военен е славната смърт. А тук смъртта е безславна, защото ги погребват тайно и забраняват това да се обявява. Всичко това прави армията все по-ненадеждна.

Може да става въпрос за няколко месеца, ако, разбира се, Украйна запази вътрешното си единство и способността за възраждане. Украйна се нуждае от комплексни системни реформи. Не само икономически, но и политически и идейни. Ако такива реформи не бъдат проведени, много скоро ще се пропука и вътрешното единство на Украйна.

GORDONUA.com

 

Обама удължава с още една година санкциите срещу Русия

На 3 март президентът на САЩ Барак Обама подписа документ, с който се удължават санкциите срещу Руската федерация, въведени през 2014 г. Документът бе публикуван на сайта на Белия дом.

Президентът на САЩ Барак Обама/Снимка: Getty Images
Президентът на САЩ Барак Обама / Снимка: Getty Images

 

„На 6 март 2014 г. с Изпълнителна заповед № 13660 обявих извънредна ситуация на национално равнище съгласно Закона за извънредните международни икономически пълномощия (50 U.S.C. 1701-1706) с цел справяне с необичайната и извънредна заплаха за националната сигурност и външната политика на Съединените щати, произтичаща от действията и политиките на лица, които подкопават демократичните процеси и институции в Украйна, заплашват нейния мир, стабилност, суверенитет и териториална цялост и допринасят за присвояването на нейните активи“, се казва в документа, който има статут на Известие до Конгреса на САЩ.

„На 16 март 2014 г. издадох Изпълнителна заповед № 13661, с която обхватът на извънредната ситуация на национално равнище, обявена с Изпълнителна заповед № 13660, бе разширен, като бе установено, че действията и политиките на правителството на Руската федерация по отношение на Украйна заплашват нейния мир, стабилност, суверенитет и териториална цялост и допринасят за присвояването на нейните активи“, се казва по-нататък в документа.

„На 20 март 2014 г. издадох Изпълнителна заповед № 13662, с която допълнително бе разширен обхвата на извънредната ситуация на национално равнище, обявена с Изпълнителна заповед № 13660 и разширена с Изпълнителна заповед № 13661, като бе установено, че действията и политиките на правителството на Руската федерация, включително анексирането на Крим и използването на сила в Украйна продължават да подкопават демократичните процеси и институции в Украйна, да заплашват нейния мир, стабилност, суверенитет и териториална цялост и да допринасят за присвояването на нейните активи“, подчертава Обама.

„Действията и политиките, посочени в тези Изпълнителни заповеди, продължават да представляват необичайна и извънредна заплаха за националната сигурност и външната политика на Съединените щати. Поради тази причина, извънредната ситуация, обявена на 6 март 2014 г., както и мерките за справяне с извънредната ситуация, предприети на тази дата, на 16 март 2014 г., на 20 март 2014 г., на 19 декември 2014 г. трябва да продължат да бъдат в сила и след 6 март 2015 г.“, обявява решението си Обама.

„Следователно, съгласно чл. 202(d) от Закона за извънредните ситуации (50 U.S.C. 1622(d)), удължавам с 1 година извънредната ситуация в страната, обявена в Изпълнителна заповед № 13660 от 6 март 2014 г.“ се казва в заключение.

 

Украинското вътрешно министерство обяви началото на антитерористична операция в Одеса

Началникът на областната милиция предупреди, че по улиците на града ще се движат екипирани хора с автомати и военна техника.

Катеринчук
Снимка: tvi.ua

Във връзка със съществуващата терористична заплаха правоохранителните органи започват оперативно-профилактични действия в Одеса.

Това съобщи за жителите и гостите на града началникът на Главно управление (ГУ) на  Министерството на вътрешните работи в Одеска област – Иван Катеринчук.

„Поради надвисналата над нас терористична заплаха правоохранителните органи започват оперативно-профилактични действия в града. Във връзка с това и с цел да се контролира ситуацията по улиците на областния град ще се наблюдава значително движение на специални полицейски и военни товарни превозни средства, както и екипирани хора с автомати”, се казва в съобщението.

Катеринчук увери, че спазващите закона граждани не бива да се страхуват от нищо: „тези хора ще бъдат по улиците, за да ви защитят от терористичната заплаха“. Той припомни също, че само за  последния месец на територията на града имаше 5 атентата, при последния от които загина един човек. „Служителите на МВР ще спират и ще проверяват подозрителните лица, ще провеждат оглед на личните вещи. В тази ситуация очакваме от вас пълно разбиране и съдействие, тъй като това се прави изцяло за вашата безопасност” – каза началникът.

„Обръщам се към всички неравнодушни граждани с молба да предават всякаква информация, свързана с придвижването на непозната техника и групи хора, с наем на жилища или временно пребиваване на  лица, които вероятно се крият и предизвикват подозрението ви. Ние ще реагираме оперативно на ваши сигнали за поява на подозрителни предмети на работните ви места, около жилищата или на обществени места с голямо струпване на хора. С тази цел в ГУ на Министерството на вътрешните работи в Одеска област работят постоянно горещи линии – дежурно подразделение: 779-40-61, оперативен щаб: 779-45-09” – уведоми Катеринчук.

Той отбеляза, че се извършват редица превантивни и профилактични мероприятия с цел откриване и предотвратяване на нарушения на обществения ред, провокационни действия от страна на отделни лица или радикално настроени групи или движения, чиято дейност е насочена към дестабилизиране на обстановката в Одеска област.

„Призовавам лидерите на политическите сили, профсъюзите и политическите партии през този период да се въздържат от провеждане на масови събития – протестни акции и митинги, тъй като милицията ще бъде принудена да използва допълнителни сили за опазване на реда по време на тези мероприятия, а тези сили са необходими за провеждане на профилактичните мероприятия. Молим всички да се отнесат към ситуацията с разбиране” – обобщи началникът на ГУ на МВР в Одеска област.

tvi.ua

Сандармох – една от най-черните страници в историята на Украйна

 На 3 ноември се навършиха 77 години от отварянето на една от най-кървавите и незарастващи рани в украинската история. 

„Сандармох” e местност, намираща се на 19 километра от град Медвежегорск в Карелия (Русия). 

Там на 3 ноември 1937 година е разстрелян елита на украинската интелигенция, творил през 20-те и 30-те години на ХХ век. 

Сандармох

 

„Престъплението им срещу съветската власт” се състои в това, че са били „украински националисти”. Тоест едни от десетките хиляди украински патриоти, които десетилетия наред са бленували и са се борили за самостоятелна и независима украинска държава и съответно последователно и методично са били унищожавани от болшевишките окупатори. 

Мястото на разстрела е открито едва през 1997 г. 

Дотогава разстреляните – така нареченият „Соловецки етап” – изтъкнати културни и държавни дейци, учени и свещенослужители от различни републики на СССР – са смятани за безследно изчезнали. Било е известно само, че са натоварени на шлепове на о. Соловки от най-страшния и печално известен СЛОН (Соловецкий лагерь особого назначения) и после следите им се губят – смятало се е, че шлеповете са потопени в морето заедно с лагерниците.

На шлеповете  е имало 1116 лагерници, чиито имена са точно установени – това е една малка част от общо разстреляните в Сандармох почти 10 000 души от 58 националности през периода август 1937 г. – декември 1938 г.

На 16 август 1937 г. ръководителят на НКВД Николай Ежов издава директива № 59190:

„1. От 25 август да се започне и в двумесечен срок да бъде завършена операция за репресирането на най-активните контрареволюционни елементи сред намиращите се в затворите на ГУДБ (Главно управление на държавна безопасност), осъдени за шпионска, диверсионна, терористична, въстаническа и бандитска дейност, както и членовете на антисъветските партии… и други контрареволюционери, които развиват в затворите на ГУДБ активна антисъветска дейност.

В Соловецкия затвор трябва да бъдат репресирани също бандитите и углавните елементи, които се занимават в затвора с престъпна дейност.

2. Всички избоени групи след разглеждането на делата им от Тройки на НКВД подлежат на разстрел.

3. За Соловецкия затвор са утвърдени за репресиране 1200 души.”

 

Заповед за разстрел 16.10.1937
„Предписание“ от 16.10.1937 г., адресирано до Михаил Матвеев – капитан от Ленинградското управление на НКВД, собственоръчно разстрелял в Сандармох 1111 осъдени на смърт от Тройка на НКВД

Сандармох

 

Разстреляни са общо 1111 души на 27 октомври, 1, 2, 3 и 4 ноември 1937 година.

Сред тях – на 3 ноември – са разстреляни 139 „украински буржоазни националисти” – дейци на украинската култура и наука, много от които получават посмъртно признанието „гений”.

Фактически е унищожен културния елит на украинския народ.

 

KURBAS

Лес Курбас /Олександр-Зенон Степанович Курбас/ – (25.02.1887 – 03.11.1937) – режисьор, актьор, драматург, публицист, преводач. Народен артист на УССР (1925). Наричан е от колеги-театрали „най-добрия режисьор на Съветския съюз”. Основател на политическия и философския украински театър. Според него „комунизмът е несъвместим с човешката природа, както са несъвместими огънят и водата”. Философските му постановки противоречат на социалистическия реализъм, бил е обвиняван, че е „мрачен” и изкривява оптимистичната съветска действителност. Не отстъпва от патриотичните и естетическите си позиции, арестуван, изпратен на строителството на Беломорканал, след това – на Соловки.
Посмъртно реабилитиран през 1957 г.
Днес неговото име носи Лвовският академичен театър.

 

Микола Кулиш

Микола Кулиш (18.12.1892 – 03.11.1937) – драматург, режисьор, писател, обществен деец, редактор и издател, педагог. Най-известният в чужбина украински драматург. Повечето от пиесите му за пръв път са поставени от Лес Курбас, а след това са поставяни в Париж, Ню Йорк, Варшава и др. Съдържат елементи на „театър на абсурда”, който се развива доста по-късно – след Втората световна война. Драматургът  Фридрих Волф, който издава на немски език една от пиесите на Кулиш – „Патетична соната”, пише, че този шедьовър на световната драма може за се сравнява само с „Пер Гинт” на Ибсен и „Фауст” на Гьоте.
Посмъртно реабилитиран през 1956 г.

 

Валериан Пидмогилний

Валериян Пидмогилний (02.02.1901 – 03.11.1937) – писател, преводач, литературен критик и редактор. Основоположник на урбанистичната и екзистенциална украинска проза. Неговите преводи на украински на Анатол Франс, Балзак, Мопасан, Стендал, Флобер, Юго и др. се смятат за ненадминати и се преиздават и до днес. Както и Кулиш, продължава да пише в Соловецкия лагер.
Посмъртно реабилитиран през 1956 г.

 

ZEROV

Микола Зеров (26.04.1890 – 03.11.1937) – поет, литературовед, критик, преводач на антична поезия. Гений на сонетната форма, лидер на „неокласиците” (писатели-модернисти) в украинската литература, получил световно признание.
Посмъртно реабилитиран през 1958 г.

 

Степан Рудницкий (03.12.1877 – 03.11.1937) – географ и картограф, доктор по философия, академик на Украинската академия ня науките. Основоположник на украинската политическа и военна картография, на украинската геоморфология, антропогеография, политическа и икономическа география. Някои от трудовете му, свързани с държавообразуването, с националната идентичност са признати за актуални и днес. В сталинските лагери пише още две книги: „Геономия (Астрономична география)” и „Ендогенна динамика на земната кора”.
Посмъртно реабилитиран през 1965 г.

И още, и още, и още… имена, фактически забравени през целия съветски период от историята на Украйна – писатели: Павло Филипович, Валериян Полишчук, Григорий Епик, Мирослав Ирчан, Марко Вороний, Михайло Козорис, Олекса Слисаренко, Михайло Яловий, историци: академик Матвий Яворский, професор Сергий Грушевский, учени: Микола Павлушков, Васил Волков, Петро Бовсунивский, Микола Трохименко, Михайло Павлушков и мн.др.

SANDARMOH
Надпис на паметника (така наречения „Казашки кръст“): „На убитите синове на Украйна“

 

Списък на всички разстреляни в Сандармох украинци и жители на Украйна
http://www.radiosvoboda.org/content/article/24477308.html

Всяка година първата неделя на август тук се стичат хора от всички бивши съветски републики, за да отдадат почит на жертвите на сталинския терор и геноцид. 

SANDARMOH

 

 

 

 

 

Предателството на Европа

За тези, които са учили история, остана поразително усещане след срещата на Украйна, Германия, Франция и Русия в Минск. Усещането е, че Европа, водена от страха си и меркантилизма си, продаде Украйна на Путин.

Точно по същия начин Великобритания и Франция продадоха Чехословакия в Мюнхен на Хитлер, с илюзорната надежда, че ще избегнат войната. „Вие имахте да избирате между войната и позора. Вие избрахте позора. Но вие ще получите и войната!“ Тези думи на Чърчил са абсолютно верни и днес, близо 80 години след Мюнхен.

Мюнхенски сговор
Мюнхенски сговор, Wikipedia

 

Какво стана в Минск:

Путин получи де факто това, което искаше – задължение от страна на Украйна, че няма да преследва съдебно бандитите в Донбас, че ще промени така конституцията си, за да им даде федерален статут и право на вето върху външно политическите решения на Киев. Това е закрепено и с подписите на Меркел и Оланд.

Путин се съгласи на изтегляне на чуждите войски от Украйна – и още на следващия ден вкара още близо 100 бройки танкове, БТР-и и ракетни установки там. Кремъл не спира лъжата, че няма негови войски в Украйна, така че вероятно ще използва точката “изтегляне на чуждите войски” като претекст да иска изтегляне и разформироване на силите на Националната гвардия и доброволческите батальони Азов, Айдар, Десен Сектор и други, под предлог, че служат на НАТО и са обучавани от американци, немци и поляци.

Договорена е бланкетна размяна на пленници, но Путин не се задължава да освободи отвлечената Надя Савченко, която се намира в руски затвор. Договорената амнистия не обхваща исканията на Русия до Интерпол да бъде екстрадиран Дмитро Ярош за тероризъм – Кремъл ще продължи да протяга пипалата си под псевдо-законна форма към Европа и ще предявява искания за екстрадиции.

Срещата в Минск
Срещата в Минск, 77 години по-късно. www.tvc.ru

 

Путин получи негласно признание за анексията на Крим – дори един ред в декларацията не касае искането на Украйна, ЕС и САЩ да се изтегли оттам – явно това дори не се коментира вече. Положението е точно както когато Хитлер окупира Судетите, а после и цяла Чехословакия.

Този текст припомня, че всъщност реалната война в Европа започва през 1940-та, когато Хитлер напада Франция. Преди това Полша е разделена от Хитлер и Сталин под безучастния поглед на формално воюващите Франция и Англия. Техният наследник Владимир Путин си е направил точно сметката – никой няма да воюва за Украйна, а той очевидно няма да напада Западна Европа, поне засега. Неговата цел е сваляне на санкциите при негови условия и вероятно ще го постигне до края на годината, ако сраженията в Източна Украйна утихнат.

След като подчини и потопи Украйна във вътрешен хаос, което ще постигне, ако властите в Киев приемат тази срамна сделка, Путин ще може да обърне внимание и към “меката периферия на Русия”, която формално членува в ЕС. В тази мека периферия, някакви хора безнаказано веят руски знамена и колорадски банери, рашистката пропаганда е по-силна от гласа на официалните власти, а лидери на руски организации говорят от трибуната на парламента против членството на България в НАТО. Ако си представим и страни като Сърбия и Гърция в общия пъзел, региона става нестабилен и уязвим пред бъдеща атака на Русия – военна, икономическа, информационна, политическа или комбинация от горните.

Член 5 от договора на НАТО не е бил прилаган никога и не е сигурно, дали ще бъде приложен към страна, в която офицери от армията закичват профилите си във социалните мрежи с руски и колорадски знаменца, и в чието публично съзнание Русия е освободител, а НАТО агресор. Службите за сигурност са до такава степен проядени от про-руски агенти и корупция, че вероятно се използват от Брюксел като източник за сигурно получаване на сведения в Москва. Никой в НАТО няма да се бие за България, докато самата България не е готова да се бие за себе си. Докато българските власти отделят мизерния 1% за отбрана, пилеят финансов ресурс в поддръжка на остаряла руска техника и не успяват да приемат програма за превъоръжаване, армията не е способна да защити надеждно страната и разчита на договори с Русия за поддръжка на самолетите си – колко доверие заслужава подобна страна?

Тук примерът на Украйна е болезнен – отказът им да воюват за Крим, и поредица от нерешителни действия в Донецк и Луганск доведоха до там, че реално ще предадат Киев без бой на хора, които са по-големи престъпници и от изгонения Янукович.

Украйна не се осмели да направи нищо, за да се защити явно и да назове агресора в лицето на Москва – не бяха прекъснати дипломатическите отношения с Русия, влакове и самолети между Киев и Москва има и досега, не предприе явни действия веднага да спре всякакви доставки за Крим на вода и електричество, не прие явни мерки срещу терористите в Донецк и Луганск и докато те водеха пленени военни по площадите, издържаше местната вата със социални помощи. Тази нерешителност доведе Украйна до Минск и де факто обезсмисли всичките и жертви от Майдана досега. Освен ако те не скъсат този позорен договор, не скъсат дипломатически отношения с Кремълския режим и не прекъснат транзита на руски газ към Европа, като взривят газопровода.

Автор: Петър Гаврилов

УБО