Юрий Андрухович получи премията „Хана Аренд” – „за политическо мислене в интелектуалната и културната дейност”.
Предлагаме ви интервюто на Влад Требуня („Галицький кореспондент”) с известния украински писател.
– Преди всичко искам искрено да те поздравя за премията „Хана Аренд”. Това е една добра новина в такива времена. Моля те да разкажеш по-подробно за тази история.
– Не съм изучил съвсем точно историята на тази премия. Във всеки случай е основана от Фондацията „Хайнрих Бьол” и град Бремен. Присъжда се от 1995 г., значи аз съм двайсетият лауреат. Заедно с мен през тази година лауреати станаха две от участничките в пънк групата „Pussy Riot” – Альохина и Толоконникова. Сред предишните лауреати са хора като Юлия Кръстева и Тимъти Снайдър. Премията се присъжда „за политическо мислене в интелектуалната и културната дейност”.
– Тази година наградата беше присъдена на тебе и на руските пънк-акционистки от „Pussy Riot”. Това признак ли е на някакъв световен антипутинизъм или само у нас така се възприема?
– Мисля, че да – антипутинизъм е ключовата дума за тазгодишната премия. В немското общество има много т.нар. „путин-ферщеери”, тоест такива, които казват, че „трябва да го разберем”. И толкова по-ценни са средите, в които остро и справедливо критикуват Путин. Средата около тази премия в значителна степен е такава.
– За последен път разговаряхме с теб през юли, динамиката на разширяването на антипутинската среда ускорява ли се?
– Не, за съжаление. Бих казал, че пропорциите остават непроменени. Тези дни беше разпространено поредното „отворено писмо” за „прекратяване на антируската истерия” и за „диалог с Русия”. Не ме вълнува, че е подписано от корумпирания негодник и приятел на Путин Шрьодер. Но за съжаление, това писмо е подписано и от Вим Вендерс, Роман Херцог, и от моя бивш приятел писателя Инго Шулце. Инго е едно от най-големите разочарования в живота ми.
– Невероятно! Такива имена… С какво се обяснява това? Това не са лумпени под натиска на телевизията на Кисельов, а известни европейски интелектуалци. Не говоря за Шрьодер, разбира се…
– Обяснява се преди всичко с това, че те никак не обичат Америка. Струва им се, че нас, украинците, Америка ни води против Русия, защото се стреми към световно господство. По-точно е свикнала на световно господство, а сега иска да унищожи Русия, като унищожи Путин. А Путин само се защитава, тоест защитава мира в Европа (смее се). Естествено, това са пълни глупости. И изобщо, с тоя антиамериканизъм на немския културен елит би трябвало да се занимава доктор Фройд.
– Тоест, там го няма усещането, че Путин може да натисне червеното копче? Само на нас ли ни се струва, че сме в преддверието на Апокалипсиса?
– На тях им се струва, че дори да го натисне, то ще е само заради тая неразбираема „фашистка Украйна” със свастиките върху знамената на батальона „Азов” (върху знамената на батальон „Азов” е изобразена не свастика, а друг символ – б. ред.). Тоест Америка подгрява „хунтата” в Украйна, за да обезсили своя враг Русия. И за целта не се свени да поддържа „украинските нацисти”. Снимките със знамената на „Азов” се разпространяват усилено в най-тиражираните издания, на най-видните места, още от лятото.
– Ето че възникна въпросът, който сега се обсъжда активно в обществото, и най-вече в медийните среди. Създаването на Министерство на информацията, което вече, следвайки Оруел, започнаха да наричат Министерство на истината. Може би това е в резултат на факта, че в Русия съществува такова министерство, а ние не осъзнаваме, че в постиндустриалното общество информацията е най-мощното оръжие?
– Ами може и да осъзнаваме, но все едно не можем да се състезаваме с руската пропагандна машина. Ти нали си чел, че годишният бюджет само на „Russia Today” е половин милиард долара? Ние откъде да вземем такива мощности? Ние може и да сме длъжни да отговаряме и атакуваме, но само асиметрично. Няма да успеем да реагираме на всяко изречение, на всяка дума от руските лъжи. Всъщност и няма нужда. Ние трябва да съобщаваме на света своето, без да се съобразяваме с Русия. На чия страна е правдата? А Гьобелс така или иначе загуби, колкото и да беше успешен в пропагандата си.
– Как мислиш, такива стъпки като гласуването на Министерския съвет в пакет, назначаването на кума на Порошенко за министър на още несъздадено министерство какво представляват? Да не би ние просто да не разбираме някакви висши замисли? От какво са предизвикани такива гафове?
– Мисля, че там, в душата на всеки деец от нашата политическа върхушка протича много сложна вътрешна борба. Те вече знаят, че така не може и е опасно, защото ще се вдигне много неприятен шум по този повод. Но, от друга страна, как така изведнъж да се отърват от старите навици и инстинкти? От връзките, схемите, комбинациите? Ами те са ги изграждали с десетилетия! Затова ние като общество сигурно трябва да не спим, непрекъснато да ги гледаме в ръцете, да се хващаме за думите им, да атакуваме всичките тия „кумове” с някакви сериозни граждански акции. Ако в отговор на назначаването на кума за министър бяха излезли сто хиляди мирни демонстранти, назначението щеше да бъде отменено.
– От първите дни на работата на Радата вече се чуват оплаквания, че не се виждат никакви прояви на представителите на Майдана, които станаха народни представители. Според теб това е нетърпението на едно общество, което е набрало инерция, или все пак от първия ден би трябвало да има някакво движение в тази сграда?
– Вече имаше движение – стотникът Парасюк дори успя да се поразмаха (смее се). Нормално е обществото да се оплаква. Само да не свършва всичко с оплакванията, трябва да има постоянен граждански контрол. Във всеки случай досега още не сме имали толкова добър парламент. Казвам го, при все че всички знаем колко е „добър”. Но е най-добрият от всички. Триста и повече гласа проевропейско мнозинство? Ако това се потвърди, ще кажа, че 23 години съм мечтал за такъв парламент.
– Разговорът ни е в навечерието на срещата „Минск-2”. Съществува версия, че Путин „предава” „Новорусия” на Украйна за през зимата. Това може да се разглежда като предателство към интересите на страната или като приемлива тактика?
– Ако нашето правителство започне наново да ги финансира, ще бъде всичко едновременно – и предателство, и глупост, и финансово престъпление, и политическа игра. Всъщност Путин никога не е възнамерявал да ни отнема тези земи или нещо такова. Той е много заинтересован Донбас да остане в състава на Украйна и да връзва ръцете и краката на цялата останала страна. Ами това е очевидно! Затова на минските преговори сепаратистите трябва да бъдат притискани и да не се приемат никакви техни шикалкавения. Те са под пълния контрол на Путин, няма никакви „народни републики”, само сляпо изпълняване на заповедите му. Е тогава нека Путин да се грижи по-нататък да осигурява пенсии, ядене и водка за тези, които създаде самият той.
– Според теб събитията се развиват със същата скорост, както преди половин година, или вече можем да ги наречем „лавинообразни“? И в каква посока?
– Мисля, че още през септември войната премина в позиционен стадий. Няма лавина – да погледнем статистиката за загубите от наша страна. През лятото ставаше дума за десетки и стотици. А сега – за единици. Това така или иначе е трагедия. Затова тези загуби, тези жертви трябва поне да не са напразни. Путин го очакват все по-сериозни неприятности в самата Русия – преди всичко икономически, но не само. Няма да се задържи дълго, така ми се струва. Ние трябва да издържим през този относително кратък период. Тоест трябва да доведем това трудно дело докрай. Освободихме Украйна от Янукович – ще освободим и света от Путин.
25. 12. 2014 г.
Превод от украински: Албена Стаменова