Бронислав Коморовски: ЕС не може да сътрудничи с Русия поради агресивната й политика спрямо Украйна

Бронислав Коморовски
Бронислав Коморовски/Снимка: tsn.ua

Президентът на Полша Бронислав Коморовски отбелязва, че ЕС не може да сътрудничи с Русия поради агресивната й политика спрямо Украйна.

За това Коморовски заяви в ефира на Полското радио, коментирайки изказванията на ръководителя на Администрацията на президента на РФ Сергей Иванов за това, че Русия е готова да сътрудничи със западните партньори на първо място във въпросите за поддържане на безопасността.

„Не може да има сътрудничество въз основа на условията, които сега диктува Русия“, – каза Коморовски.

Той напомни за анексирането на Крим и агресивната политика на Кремъл спрямо Украйна.

„Господин Сергей Иванов единствено забрави да каже ще отстъпи ли Русия в Крим и Донбас. И дали ще прекрати политиката на агресията спрямо съседите. Затова ако се откаже от политиката на агресията, тогава целият западен свят, в това число и Полша, е заинтересуван в създаването на отношения въз основа на сътрудничество. Но не така, че да нападат съседа, да ограбват земята му, да блокират пътя му на Запад, а ние сега да говорим, че по други въпроси сме готови да сътрудничим“, – подчерта Коморовски.

Той също така каза, че по мнение на Полша, събитията в Украйна представляват голям проблем за бъдещите години, като добави, че това представлява заплаха за европейския ред.

По думите на Коморовски, ако Украйна ще свързва бъдещето си със западния свят, то за Полша това ще означава засилване на безопасността, ако Украйна се обърне на изток, ще бъде обратното.

УНИАН

Ситуация в зоната на АТО към 20 януари 2015 г.

Груз-200, Донецк, летище ПрокофиевМатериалът е подготвен от анализаторите Артем Василенко и Роман Бурко от  аналитичната група InformNapalm. 

През последните дни главна тема остават събитията около летището в Донецк и към нея, буквално, е приковано вниманието на читателите. Донецкото летище се превърна в своеобразен фетиш. Върху това се опитва да въздейства и руската пропаганда: използвайки темата за летището, е съвсем лесно да се пренасочи вниманието на аудиторията.

Ние бихме искали да разширим малко кръгозора, тъй като изострянето на ситуацията около Донецкото летище е само отвличаща маневра в общия театър на бойните действия. А и неуспешния „хуманитарен пробив“ до новия терминал и пленяването на украински бойци повлияха отрицателно върху адекватното възприемане на ситуацията.

Информацията за навлизането на територията на Украйна на две руски батальонни тактически групи (БТГр) с численост 600-800 души внесе известна яснота, но не дава точна представа за намеренията на противника, тъй като липсва официална информация за районите, през които те се придвижват.

От собствени източници успяхме да изясним, че едната БТГр е била забелязана в района на Луганск, а втората – в района на Телманово по посока към Мариупол. Част от подразделенията е насочена за подсилване и възстановяване на понесените загуби.

Основните пътища за доставка на техника са: Матвеев Курган – Иловайск, Новошахтинск – Антрацит, Каменск Шахтинский – Луганск. Главните разпределителни бази са в Шахтарск (където най-вероятно се намира резерва), Брянк и Стаханов, Луганск (по посока към Станица).

Нека сега да разгледаме събитията, като направим анализ на предишните сводки.

След началото на щурма на летището от силите на АТО рязко се повиши активността на терористите в района на Докучаевск. В населеното място започна струпването на техника от Старобешево и Комсомолск. Освен това, противникът започна прехвърляне на техника на юг, в посока Мариупол.

По този начин беше реализиран първият етап: отвличащ удар. Цялото внимание беше насочено вече към летището и сектор М (района на Мариупол – б. ред.). На 20.01. теористите започнаха настъпление по Лисичанското направление (за това свидетелства изтласкването на украинските военни в района на блокпост 31).

Трябва да се отбележи, че координираните действия на подразделенията на ВСУ не позволиха на противника, разположен в Славяносербски район, да постигне значителни успехи. Сега следва да очакваме опит за пробив в направление Артемивск. Отчитайки неясните дневни маневри на противника в Горловка, извършвани под прикритието на имитиран обстрел, то такова развитие на събитията е все по-вероятно.

Бихме искали да отбележим, че всичко това далеч не изчерпва навлизанията на руски БТГр. И най-вероятно, около 21-22 януари ще научим за нови инциденти.

Мониторингът на страниците на руските военнослужещи в социалните мрежи подсказва, че днес през нощта, под прикритието на падналата мъгла, се планира въвеждането на още няколко групи. Косвено тези данни се потвърждават и от раздвижването на руските групировки, намиращи се край Ростов на Дон вече повече от 3 месеца. Много от военнослужещите се хвалят пред приятелите си, че днес през нощта тръгват за Донецк.

Разбира се, не трябва да се изключва и вероятността за дезинформационна игра, но намеренията за включване в бойна задача са ясно проследими. Наблюдателите съобщават също, че снабдяването с боеприпаси по път Н21 през Макеевка в Донецк е удвоило темповете си. Ако по-рано колоните с боеприпаси са доставяни сутрин, а вечер са се връщали обратно, то сега те вече правят по 2 курса на ден. По този маршрут за денонощие и то без охрана преминават около 30-40 камиона.

Много е вероятно базите с боеприпаси да са били преместени от близката до Донецк руска територия (Ростовска област) в окупираната украинска територия на Луганска област, което от своя страна е позволило увеличат доставките на боеприпаси.

Също така, не трябва да се изключва възможността за използване на авиация от руската страна – за това говори нагнетяването на паника сред местното население в окупираните райони около Донецк. На хората се натрапва мнението, че ще бъдат бомбардирани от украинската авиация, а заедно с това се появяват и намеци, че терористите си имат вече „собствени ВВС“. Тези два факта навеждат на извод, че се подготвят и въздушни провокации.

Прогнози: в следващите няколко дни ситуацията ще се нагнетява с отвличащи маневри, паралелно съпроводени от локални удари, след което да последва шокираща провокация и опит за пробив по цялата линия на фронта. Също така, може да бъдат паралелно задействани сценарии с терористични актове или резонансни отвличащи акции в Северна Европа. Задържането във Франция на петима руски граждани по обвинение в подготовка на терористични актове е първата лястовичка.

Вероятно ще отбележим Деня на съединението на Украйна не в празнично, а в бойно настроение. Запазете твърдата си вяра и увереност в бъдещата победа! Не изпадайте в униние и паника! И непременно ще победим!

П.П. впрочем, в паника са и нашите опоненти. От достоверни източници стана известно, че Кремъл го тресе. И има за какво – против него е целия свят…

Източник: Informnapalm.org

 

Чешки и словашки интелектуалци призоваха ЕС и САЩ да не повтарят „Мюнхенския сговор“

 

По повод 76-та годишнина от нахлуването на Хитлер в Чехословакия през 1939 г. 130 чешки и словашки интелектуалци написаха отворено писмо до ръководителите на ЕС, до президентите на САЩ, Франция и Германия и до Премиера на Великобритания с призив да не се повтаря „Мюнхенския сговор“ от 1938 г. и да се предостави на Украйна необходимата военна и икономическа помощ.

 

Czech and Slovak Flags

Писмото е озаглавено „В Европа има война: не повтаряйте мюнхенското предателство от 1938 г.“ съобщава Интерфакс-Украина.

В него редица експерти изразяват безпокойството си от факта, че въпреки войната на Русия срещу Украйна, която отне живота на 6 до 50 хиляди украински и руски граждани, западните лидери продължават политиката на умиротворяване: агресията на една чужда държава на територията на друга суверенна държава те наричат „конфликт“ или „ситуация“, а очевидните отстъпки пред агресора считат за „дипломатически решения”.

„През 1938 г. в Мюнхен Великобритания и Франция – тогавашни съюзници на Чехословакия – с мълчаливото съгласие на останалите демократични държави я предадоха и под предлог за защита на немското малцинство позволиха на Адолф Хитлер да завземе значителна част от територията на нашата страна и в крайна сметка да я разбие и окупира изцяло.

Тогавашният премиер на Великобритания Чембърлейн отпразнува в Лондон този акт на предателство, размахвайки лист хартия с думите за „мира на нашето време“. Скоро след това историята разкри в цялата й голота наивността на тази позиция. Само че към този момент промишленият потенциал и човешките ресурси на някога демократичната Чехословакия вече работеха с пълна сила за военната машина на Хитлер“, се казва в обръщението.

Авторите му отбелязват, че днес историята се повтаря, тъй като Западът не изпълнява задълженията си съгласно Будапещенския меморандум, което „напомня отказа на западните демокрации да защитят Европа от Хитлер“.

Чешките и словашки интелектуалци подчертават, че Русия започна кръвопролитна война в Донбас, която продължава до ден днешен благодарение на масираните доставки на руски танкове, пускови ракетни установки и други видове въоръжение, както и благодарение на участието на десетки хиляди военнослужещи и други граждани на Русия.

Те отбелязват също така, че усилията на европейските лидери, насочени към намиране на мирно разрешение, както и преговорите в духа на традициите и ценностите на европейския хуманизъм се използват от Русия за продължаване и разширяване на агресията й.

„Считаме, че отдавна е време за предоставяне на ефективна и значителна военна и икономическа помощ на Украйна, която стана жертва на нападение само заради това, че гражданите на тази страна решиха да се борят за свободата си, човешкото си достойнство и членството си в Европейския съюз”, се казва в писмото.

Интелектуалците напомнят също така думите на Уинстън Чърчил, с които той характеризира поведението на демократичните държави през 1938 г.: „Англия и Франция можеха да избират между войната и позора. Те избраха позора, но ще получат и войната”.

„Ще позволи ли демократичният свят кръвта на Украйна да изтича, а агресорът да продължава да разширява агресията си – решението е във Вашите ръце и историята ще Ви съди“, се казва в отвореното писмо.

Очаква се още интелектуалци да се присъединят към обръщението.

 

Загинали в Украйна руски военнослужещи са били уволнени със задна дата

Войниците от военно поделение № 12128, селоТоцкое-4, Оренбургска област. Снимка: mamasoldata.mybb.ru
Войниците от военно поделение № 12128, село Тоцкое-4, Оренбургска област. Снимка: mamasoldata.mybb.ru

Част от загиналите в Украйна военнослужещи от 21 отделна моторизирана бригада на военно поделение № 12128 в село Тоцкое, Оренбургска област са уволнени от службата в армията със задна дата. За това съобщава на сайта си активистката за правата на човека Елена Василиева, модератор на блокираната наскоро ФБ група „Груз-200 из Украины в Россию“, като показва факсимиле на извадка от фалшифицирания указ, който беше изпратен в групата от офицерите на поделението.

На 17 септември около 20 руски военнослужещи загинаха край Дебалцево, след като попаднаха под започнат от терористите артилерийски обстрел; още около 40 души бяха ранени. При това указът за уволнение на убитите е от 4 септември.

Както поясни Василиева, указът е бил издаден, за да не се изплащат на семействата на загиналите обезщетения за загуба на издържащ. Според указа на „уволнените“ прапоршчици се изплащат само до четири заплати, а на сержантите и редниците – по две.

Официално Министерството на отбраната на Русия призна смъртта само на двама военнослужещи, като заяви, че те са загинали по време на учения в Ростовска област. Между другото, добави Василиева, на 22 септември в Окръжната военна болница № 354 в Оренбург бяха доставени още седем убити.

Източник: www.grani.ru

Виктор Шендерович: Войната като родна майка

Виктор Шендерович – руски писател-сатирик, тв и радиоводещ, либерален публицист, правозащитник, редактор в радио „Свобода“ и колумнист в сп. „The New Times“.

Загубилият шахматната партия загребва фигурките и ги мята в лицето на опонента си.

Открилият лъжата започва да се държи като простак.

Открилият кражбата истерясва и хваща ножа.

Нищо лично – технология. Инстинкт за самосъхранение.

Поставете се на тяхно място – на увлеклите се в кражби, омотаните в лъжи и загубилите всичко и ще разберете, че ескалация на войната е неизбежна.

Украйна няма нищо общо. Нищо общо нямат и „Новороссия“, и враговете америкоси, и разлагащата се гейропа и загадъчната ни духовност – всичко това е просто опит в патриотичен танц да отвлече нашия голям народен колектив от цифрите на таблото в чейндж-бюрото.

Още вчера този многомилионен колектив пееше дитирамби, гордееше се със зелените кримски човечета и радваше ВЦИОМ* с туркменската поддръжка за всичко случващо се. Днес, лека-полека, започва да се почесва по тиквата и с тревога да хвърля по едно око зад касата, откъде си получава заплатата.

Ако спешно не се отвлече вниманието на хората, ще има бум-бум.

Това не са ви сънливите „бели ленти“, тук няма да се размине само с креативни плакатчета – и там, на върха, са абсолютно наясно това. И пари за ОМОН-овска барикада, с дебелината на Китайската стена, си имат.

Но ако всичко тръгне да се срутва с гръм и трясък, то и ОМОН няма да помогне.

На предишното завъртане (преди четвърт век), когато всичко тръгна да се срутва с гръм и трясък, тогава страната имаше алтернатива, въплътила се в Конгреса на народните депутати, гласността, Гайдар … Имаше енергия за промяна вътре и на върха имаше разбиране за неизбежността на тези промени. Отвън светът беше мирен и гледаше с надежда как чудовището придобива човешки черти…

Днес, на върха просто доизяждат остатъците, печелейки време с валутни интервенции от резерва, натрупан в доходните нефтени години. Но вече се усеща стъргането на лъжицата по дъното.

Какво да се прави?

На предишното завъртане можеше да се потърси парична помощ от Парижкия клуб, но сега олимпийските кръгове така са стиснали главата на Путин, че той скъса връзките си със света. Днес можем само да се отдадем на Китай, но в нашето положение Китай би ни получил и безплатно, а и в Поднебесната империя не бързат.

Годината, започнала с идиотска масова еуфория, свършва така, както свършва всяка еуфория – с жестока среща с реалността. Рублата вече не пълзи, а направо лети надолу, Украйна е загубена за десетилетия и войските на НАТО са не в Полша, а съвсем по периметъра ни.

Това – пълното фиаско на Путин – е очевидно за всички, освен за кремълските политтехнолози.

От тази точка водят началото си два пътя. Първият – европейският – оставка и покаяние, но в нашия психиатричен случай това не се разглежда даже и теоритично. Заврян в ъгъла и презрително оголил зъби, Путин се хвърля в нова авантюра, вдигайки мизата. Последните пари се хвърлят за мобилизация на „военщината“; в ход е последният външнополитически ресурс – ядреният шантаж…

През цялата тази зашеметяваща година си задавах един и същ въпрос (и ми се струва, че това е и главният за света въпрос): блъфира ли Путин или наистина е полудял?

Дълго време ми се струваше, че блъфира.

Днес вече не съм сигурен в категоричността на този отговор.

Разбира се, той все още си мечтае да мине между капките, но струва ми се, вече е разбрал, че това няма как да стане. Петнадесетте години абсолютна власт го развратиха не само нравствено, но и интелектуално. Той така и не се научи да ползва Интернет, предпочитайки папчиците, които поставят на бюрото му специално обучени хора. Тези папчици и формират съдържанието в тази, позната ни до болка, глава. Той отдавна вижда реалността, през призмата на особена своя си кристална топка…

Той може действително и да не разбира на каква смъртоносна граница е поставил страната. Там, в собствения си мозък, той напълно може да се договори сам със себе си за патриотичната благост на безумните си действия. Преодоляване на когнитивния дисонанс, знаете ли.

И вероятно, само във внезапните минути на просветление, не задълго припламва усещането за абсолютната самота, ужас и безизходност. А Кадафи и Милошевич идват на задушевен разговор.

Поставете се на мястото на Путин, направете усилие и погледнете на света през неговите очи – и ще разберете, че поредната война е почти неизбежна. Всичко може да бъде приписано на нея, майчицата и всички някак-си ще се задържат в Кремъл.

* ВЦИОМ – Общоруски център за изучаване на общественото мнение
** бели ленти – хора, които се борят за честни избори

оригинал на статията