Виктор Шендерович – руски писател-сатирик, тв и радиоводещ, либерален публицист, правозащитник, редактор в радио „Свобода“ и колумнист в сп. „The New Times“.
Загубилият шахматната партия загребва фигурките и ги мята в лицето на опонента си.
Открилият лъжата започва да се държи като простак.
Открилият кражбата истерясва и хваща ножа.
Нищо лично – технология. Инстинкт за самосъхранение.
Поставете се на тяхно място – на увлеклите се в кражби, омотаните в лъжи и загубилите всичко и ще разберете, че ескалация на войната е неизбежна.
Украйна няма нищо общо. Нищо общо нямат и „Новороссия“, и враговете америкоси, и разлагащата се гейропа и загадъчната ни духовност – всичко това е просто опит в патриотичен танц да отвлече нашия голям народен колектив от цифрите на таблото в чейндж-бюрото.
Още вчера този многомилионен колектив пееше дитирамби, гордееше се със зелените кримски човечета и радваше ВЦИОМ* с туркменската поддръжка за всичко случващо се. Днес, лека-полека, започва да се почесва по тиквата и с тревога да хвърля по едно око зад касата, откъде си получава заплатата.
Ако спешно не се отвлече вниманието на хората, ще има бум-бум.
Това не са ви сънливите „бели ленти“, тук няма да се размине само с креативни плакатчета – и там, на върха, са абсолютно наясно това. И пари за ОМОН-овска барикада, с дебелината на Китайската стена, си имат.
Но ако всичко тръгне да се срутва с гръм и трясък, то и ОМОН няма да помогне.
На предишното завъртане (преди четвърт век), когато всичко тръгна да се срутва с гръм и трясък, тогава страната имаше алтернатива, въплътила се в Конгреса на народните депутати, гласността, Гайдар … Имаше енергия за промяна вътре и на върха имаше разбиране за неизбежността на тези промени. Отвън светът беше мирен и гледаше с надежда как чудовището придобива човешки черти…
Днес, на върха просто доизяждат остатъците, печелейки време с валутни интервенции от резерва, натрупан в доходните нефтени години. Но вече се усеща стъргането на лъжицата по дъното.
Какво да се прави?
На предишното завъртане можеше да се потърси парична помощ от Парижкия клуб, но сега олимпийските кръгове така са стиснали главата на Путин, че той скъса връзките си със света. Днес можем само да се отдадем на Китай, но в нашето положение Китай би ни получил и безплатно, а и в Поднебесната империя не бързат.
Годината, започнала с идиотска масова еуфория, свършва така, както свършва всяка еуфория – с жестока среща с реалността. Рублата вече не пълзи, а направо лети надолу, Украйна е загубена за десетилетия и войските на НАТО са не в Полша, а съвсем по периметъра ни.
Това – пълното фиаско на Путин – е очевидно за всички, освен за кремълските политтехнолози.
От тази точка водят началото си два пътя. Първият – европейският – оставка и покаяние, но в нашия психиатричен случай това не се разглежда даже и теоритично. Заврян в ъгъла и презрително оголил зъби, Путин се хвърля в нова авантюра, вдигайки мизата. Последните пари се хвърлят за мобилизация на „военщината“; в ход е последният външнополитически ресурс – ядреният шантаж…
През цялата тази зашеметяваща година си задавах един и същ въпрос (и ми се струва, че това е и главният за света въпрос): блъфира ли Путин или наистина е полудял?
Дълго време ми се струваше, че блъфира.
Днес вече не съм сигурен в категоричността на този отговор.
Разбира се, той все още си мечтае да мине между капките, но струва ми се, вече е разбрал, че това няма как да стане. Петнадесетте години абсолютна власт го развратиха не само нравствено, но и интелектуално. Той така и не се научи да ползва Интернет, предпочитайки папчиците, които поставят на бюрото му специално обучени хора. Тези папчици и формират съдържанието в тази, позната ни до болка, глава. Той отдавна вижда реалността, през призмата на особена своя си кристална топка…
Той може действително и да не разбира на каква смъртоносна граница е поставил страната. Там, в собствения си мозък, той напълно може да се договори сам със себе си за патриотичната благост на безумните си действия. Преодоляване на когнитивния дисонанс, знаете ли.
И вероятно, само във внезапните минути на просветление, не задълго припламва усещането за абсолютната самота, ужас и безизходност. А Кадафи и Милошевич идват на задушевен разговор.
Поставете се на мястото на Путин, направете усилие и погледнете на света през неговите очи – и ще разберете, че поредната война е почти неизбежна. Всичко може да бъде приписано на нея, майчицата и всички някак-си ще се задържат в Кремъл.
* ВЦИОМ – Общоруски център за изучаване на общественото мнение
** бели ленти – хора, които се борят за честни избори