Украински звезди облякоха народни носии за благотворителен календар

Известни украински телевизионни водещи, актриси, певици и други звезди участваха в създаването на един много красив календар, посветен на украинските народни носии. Парите от продажбата му ще бъдат предадени за нуждите на воюващите в Донбас.

 

календар_носии

На снимките са представени традиционни женски народни носии от различни области на Украйна. Фотосесията е подготвяна два месеца, като на снимачната площадка в студиото на фотографа Дмитро Перетрутов са събрани над 30 носии от 10 региона, както и много традиционни украински женски накити.

Повечето снимки са римейк на ретро-фотографии от ХІХ и началото на ХХ век.

 

носии1

Носии на омъжени жени от Полтавския регион, края на ХІХ – началото на ХХ век.  Накити ― корали с вградени сребърни елементи, пендари, гердан от венецианско стъкло, което е струвало скъпо и е било знак за принадлежност към заможно семейство.  На снимката: Олена Шоптенко (известна украинска танцьорка, световна шампионка по латиноамерикански танци) и Каша Салцова (певица).

 

носии2

Празнични момински носии, обличани на най-големи празници или за църква. Характерни за региона Покуття (Ивано-Франкивска област), ХIX век. Накити — пендари, перли, венецианско стъкло. На снимката: известните певици Альона Виницка и Наталия Дзенкив (Lama).

 

носии3

Носии на омъжени жени от региона Старе Полисся (Волинска област), ХIX век. Носиите в този регион не са се променяли в продължение на векове. Ната Жижченко (певица, композитор) и Василиса Фролова (телевизионна водеща).

 

носии4

Сватбена носия от Покуття (Ивано-Франкивска област), началото на ХХ век. Украшение за глава ― венец, в който задължително се е вплитала зеленика — символ на щастието на невестата. Накити — корали. На коленете — елече, украсено с кожа и валяна вълна. Олена Кравец (актриса).

 

носии5

Женска носия от Слобожаншчина, Източна Украйна. Началото на ХХ век. Накити ― корали, гердан от венецианско стъкло, лента с пендар. Ирина Данилевска (дизайнер, ръководител на проекта Ukrainian Fashion Week).

 

носии6

Празнична женска носия от Одеския регион, началото на ХХ век. Украшение за глава — «венец с бонбони». «Бонбоните» са изработвани от памук и гофрирана хартия. Хартиените цветя на венеца са украсени със стъклени мъниста. Лилия Ребрик (актриса, телевизионна водеща).

 

носии7

Женска носия от Галичина (Лвовска област). Риза с бродирана яка, връхна дреха от вълна. Украшение за глава — венец от разноцветни хартиени цветя, покрити с восък. Маша Ефросинина (телевизионна водеща).

 

носии8

Носия от началото на ХХ век, стилът е характерен за района Захидне Подилля (Тернопилска област). Украшение за глава — венец от мирта и зеленика. Накити — седеф, перли, венецианско стъкло. Олга Навроцка (дизайнер).

 

носии9

Сватбена женска носия от Покуття (Ивано-Франкивска област), края на ХIX век. Червеният цвят е символ на богатство – само заможни хора са могли да си позволят скъпата червена боя за тъкани. Олга Фреймут (телевизионна водеща).

 

носии10

Сватбена носия от Полтавския регион. Част от носията е везана кърпа с «дървото на живота». Накити — корали с вградени сребърни елементи, гердан от венецианско стъкло, лента с пендар. Янина Соколова (телевизионна водеща).

 

носии11

Сватбена носия от Буковина (Чернивецка област), края на ХIX век. Украшение за глава — изкуствени цветя, коило. Накити — корали и нашити на лента сребърни монети, броят на които показва богатството на булката. Юлия Санина (певица).

 

носии12

Женска носия от района Захидне Подилля (Тернопилска област), началото на XХ век. Ризата е украсени с мъниста и избродирани орли, които пазят жената от зли сили. Накити ― корали, лента със сребърни пендари, бродирана с мъниста. Украшението за глава ― ленти, бродирани с мъниста. Санта Димопулос (певица).

inspired.com.ua

 

Интервю с министъра на външните работи на Украйна Павло Климкин за случилото се през 2016 година

Украинското издание Realist обобщи случилото се през 2016 г. в Украйна и света с министъра на външните работи на Украйна Павло Климкин. Един разговор за света без гаранции за сигурност, безвизовия режим и автономия на вземане на решения в ООН.

Павло Климкин
Снимка: УНИАН

2016 година – доколко тя е успешна за украинската дипломация и за Украйна на международна арена?

Мисля, че това беше една достойна година. Цивилизованият свят, т.е. общността на държавите, чиято политика се основава на зачитането на нормите на международното право и хуманитарните ценности, много последователно ни подкрепя, разбира важността на Украйна и в геополитическия контекст, и като прецедент. Всички много добре разбираме, че окупацията на Крим е първото основно нарушение на международното право в световната „архитектура“ след Втората световна война. Крим и Алепо са точки на бифуркация: световната „архитектура“ и глобалната външна политика няма да бъде същата, както преди. Това няма да се случи веднага, но промените са неизбежни. Вече никой не може да гарантира сигурността и Будапещкия меморандум е класически пример за това. Сега в Алепо Русия пресече друга поредна граница. Червените знаменца вече не съществуват. Ирационалните неща стават все повече и повече. Във външната политика работи микс от рационално и непредсказуемо. Тази година имаше също така и резолюцията на ПАСЕ, и резолюцията на Общото събрание на ООН, напълно иновационна, където има ясна правна дефиниция на това, което направи Русия, и механизмът, по който Русия трябва да допусне Върховния комисар на ООН по правата на човека на територията на Крим. Имаше традиционно политически изявления, разширяване на санкциите. Като цяло, санкциите днес се приемат за даденост, но истината е, че това не е толкова лесна работа. Това е въпрос на солидарност. Те работят, когато в този проект участва цялата общност. И ние бяхме в състояние да изградим такава общност. От украинската страна това е една много достойна съвместна дипломатическа работа.

Говорейки за международните санкции срещу Русия, с какви средства украински дипломати са постигнали успех и са успели да изградят кръг на солидарност по този въпрос?

Русия иска прераждане на Ялтинската система, т.е. разделение на сферите на влияние. Смятам, че отговорността за този избор е на този, който го прави. В Украйна този избор направиха украинци, и никой не може да повлияе върху него. И сега трябва да го реализираме този избор. Върху резолюциите, особено тази на OOН, работихме над година и половина. Това е много голяма обща работа. Ако ме питате колко обаждания имам лично към министрите в последните няколко месеца – най-малко 500. Ние работихме на различни платформи – в Женева, Ню Йорк. Русия направи всичко, за да спре резолюция на Общото събрание. Някои от колегите разказваха, че руснаците директно са ги заплашвали, казвали са, че повече помощ няма да има и много други подобни неща. Въпреки това, „против“ гласуваха много ограничен брой страни, защото фенклубът на Русия не е голям. Що се отнася до инструментите по работата за налагане на санкции, бих искал да пропусна този момент. Тази работа предвижда различни консултации. Механизми за вземане на решения са известни, но подробностите не мога да ги озвуча. Просто искам да ви уверя, че обемът на санкциите, гаранции на солидарност и това какви трябва да бъдат те, ние постоянно държим под контрол.

Споменахте Будапещкия меморандум. И посланикът на САЩ, и посланикът на Великобритания наскоро заявиха, че техните страни изпълняват задълженията си. Това вярно ли е?

На един от нашите призиви да се направи по-ефективен Будапещкия формат Русия изпрати дипломатическа нота, в която отбеляза, че всъщност Украйна е нарушила меморандума като направи „бунт на Майдана.“ Ние съществуваме в паралелни реалности. Втория момент– за нас този документ беше основополагащ от гледна точка на гарантиране на нашата сигурност, ние разчитахме на него. Сега разбираме, че политическите гаранции не работят. Ние казваме това съвсем честно и на нашите приятели в САЩ и във Великобритания също. Това е основен проблем не само за нас, но и за нашите съюзници. Това предизвикателство: светът става много по-опасен. Това е тест за тяхната credibility.

Конюнктурата на 2016-2017 гг., изглежда, не е благоприятна за Украйна: укрепване на крайно десни движения и популизъм, смяната на властта в ключови държави от ЕС. Кръгът на цивилизованите страни се стеснява? Пред нас е времето на военните съюзи, големите алианси, или всеки за себе си? Как да се позиционира Украйна в такава реалност?

Всичко, което се случва с миграционните потоци и терористични актове не е случайно. Това е съвкупност от причини. На демографската ситуация се насложиха икономиката и политиката. Имаме последици. Хората се замислят дали бъдещето е безопасно за техните децата, или може ли всеки предсказуемо да реализира собствените си намерения. Хората трябва да дадат отговори и да покажат тяхната цена. Ако отговор няма, хората търсят по-простички идеи при популисти. Но лесно е да се говори, че всичко остава както е, и че за това практически нищо не трябва да се прави е абсолютно безотговорно. Сега ние защитаваме Европа и отблъскваме руската агресия. Много хора в Европа разбират, че днес не може да се довериш на Русия и да изграждаш с нея отношения на базата на доверие. Възможно е само минимално сътрудничество сферата на борбата срещу тероризма. Въпреки това, един терористичен акт може да промени политиката неизбежно. През следващите години и десетилетия ни очакват и други заплахи, рискове и предизвикателства. Например киберсигурност, още преди 10 години ние не го възприемахме като сериозно предизвикателство. Днес в МВнР цял ден провеждаме консултации с японските ни партньори относно киберсигурността. Ако в бъдещето хората осъзнаят, че искането им за сигурност не може да бъде постигнато в рамките на държави, на съюзи за сигурност, те ще се захванат да направят всичко самостоятелно. Те имат все повече средствата за това: виртуално пространство, класически възможности, начини на обединяване. В НАТО сега е създадена платформа за борба срещу хибридни заплахи. За да бъдеш ефективен, трябва да взаимодействаш с тези страни, които ги усетиха. Украйна в момента става източник на уникална информация за естеството на такива заплахи, ние креативно генерираме нови решения за борба срещу тези заплахи. Става дума не само военните и икономическите аспекти, но и за пропаганда. Европа не е в състояние да направи това, което правим за борба срещу руската пропаганда.

Следващата година са избори във Франция и Германия. Това може значително да повлияе на „нормандския формат“ на преговорите относно мирно регулиране. Какви са предизвикателствата пред МВнР и Украйна в случай, ако победи проруски кандидат в Париж, ако Меркел няма да устои?

Ние правим такива прогнози, изграждаме някои сценарии. Знаем целия политически спектър във Франция и Германия. Има някои политици, които постоянно се поддържат от Русия – това също е елемент от „хибридна война“, изстискване на традиционния електорат. Аз смятам, че французите и германците имат достатъчно мъдрост, за да изберат разумно умерени интелигентни хора. В същото време ние трябва да работим с целия политически спектър във всички страни. След като Великобритания напусне ЕС, ролята на френско-германската „ос“ ще бъде от съществено значение. Затова съм убеден, че в резултат там ще се концентрират политически сили, които ще разбират високата цена на по-нататъшната руската агресия – и срещу Украйна и срещу Европа.

Колко приятели има Украйна в света и кои са те?

Аз не бих лепил етикети на чуждите страни от типа „приятели“, „не съвсем приятели“ или „съвсем не приятели“. Все пак нашите отношения с тях са много по-сложно. Въпреки това, към приятелите вероятно можем да включим Европа и Европейския съюз, на „Голямата седморка“ и всъщност всички, които подкрепят нашата териториална цялост. Въпросът е в това как да се задейства този потенциал.

Дори Европейски съюз се състои от отделни страни, чиито позиции и ценности, са изпитани от тези трудни времена. Пресечни теми на 2016 та година са безвизов режим и Споразумението за Асоцииране. Какви оценки на сътрудничеството на Украйна с ЕС бихте дали тази година?

За мен основната тема е помощ на ЕС в борбата срещу руската агресия. Има, разбира се, темата за ратификация на споразумението. Ние знаем как започнаха проблемите по време на референдума в Холандия, който кого подкрепи … Вярвам, че през следващите месеци ще имаме ратифициране на споразумението и ще продължим напред. Споразумението това е инструмент, ние трябва да го използваме. Каквото ще поискаме и ще можем да се постигнем в рамките на споразумението, това ще направим. Ние може да отидем много далеч в тази жива рамка, чак до момента на формалното начало на преговорите за членство. ЕС това са много страни, много менталности, много интереси. Но там има ценности и абсолютно разбиране на това, че обещания винаги трябва да се спазват. Понякога става по-трудно, отколкото с безвизов режим, тъй като има въпроси на взаимодействието на различни институции. Но аз вярвам, че това не са единствени теми. Всичко зависи от това как ще използваме предоставените възможности. Да вземем например кредитиране от страна на Европейската инвестиционна банка: по едно време на страните от Източна Европа тези кредити се отпускаха насочено за малки градове, за конкретни проекти, за конкретни дейности. При нас трябва да се случи същото. Например вече една години и половина ние се борим за споразумение за общо авиационно пространство. За нас това е един начин за либерализиране на пазара. Ние не можем безкрайно да летим за 200 евро, искаме най-накрая да летим и за 50, особено когато ще проработи безвизовия режим. Въпреки това, има въпроси за Гибралтар, който също скоро ще бъде решен.

Когато за пореден път ни отказаха безвизов режим, в Брюксел започнаха много да хвалят украинските реформи. Не да оценяват качеството на реформите, не става дума за това, става въпрос за това, че всеки трябва да изпълнява част от поетите задължения. Какви стъпки прави Украйна за да напомни на Европа за нейните задължения?

Сигурно в нито един въпрос не са инвестирани толкова много усилия, колкото в лобирането на безвизовия режим. По отношение на реформите, аз съм съгласен, и не съм съгласен. Това, което казва ЕС е важно, но изпълнението на тези реформи първо е необходимо на самите нас. Понякога ние търсим подкрепа или оправдание на своите определени своите стъпки в някои твърдения отстрани. Ние не трябва да го правим, просто трябва да извършваме ефективни реформи. А всички оценки са вторични. Ние трябва да ориентираме нашите приятели, къде по-точно ни е необходима помощ, да формираме дневен ред за двупосочно взаимноизгодно сътрудничество.

Сега в съседните страни от Източна Европа доминират консервативни, понякога радикални настроения. Какви последствия това може да има за Украйна? Няма ли да се озове демократична Украйна в обкръжението на недемократични държави?

Не споделям тези настроения. Не е възможно сега в Европа да станеш автократична държава. Абсолютно съм сигурен, че идеята за Централна Европа като един от европейските клъстери е много важна за нас. Ние го обсъждаме с хървати, поляци, някои го наричат Междуморието –терминологията е различна, но логиката е много проста. Ние имаме опит от сложни исторически изпитания, и този опит няма да ни позволи да се движим в посоката към авторитаризма. Трябва заедно да вървим в бъдещето.

Прогнозирали ли сте победата на Тръмп в САЩ тази година?

Не смятам, че резултатите от изборите в САЩ за странни. И във всеки случай във Вашингтон, ние е необходима двупартийна подкрепа. Това взаимодействие с двете партии ни позволява и да получаваме помощ и да държим политическия драйв в САЩ.

Казват, че републиканците са на власт и това е добре за Украйна …

Ние контактуваме с преходен екип. В Сената и Конгреса имаме много добри контакти. Ние разбираме политическите позиции на ключови играчи. Консултираме се с анализатори и стратези на републиканците. А официални контакти ще бъдат вече след встъпването в длъжност.

Американски политолог предлага „многостранна стратегия“ за възпиране на Русия

Известният американски политолог Робърт Каплан призовава САЩ да разработят комплексна стратегия за противодействие на „многостранния руски империализъм“, като изразява съмнение дали новото споразумение за прекратяване на огъня в Украйна ще реши стратегическия проблем, произтичащ от Русия.

Robert D. Kaplan
Робърт Каплан

 

В статия за Wall Street Journal старши научният сътрудник от Центъра за нова американска сигурност Робърт Каплан пише, че дори и срещата между президента на Украйна Петро Порошенко, президента на Русия Владимир Путин, канцлера на Германия Ангела Меркел и президента на Франция Франсоа Оланд да доведе до споразумение за прекратяване на огъня, реалността, заложена в основата на този конфликт, ще остане непроменена.

„Бунтът на подкрепяните от Русия сепаратисти в Източна Украйна е част от една по-голямата стратегия на Москва“, посочва Каплан, който е автор на множество книги за историята на Европа и проблемите на сигурността.

Според Каплан, президентът Путин иска създаване на буферна зона в Централна и Източна Европа като реакция на разпадането на Варшавския договор, с което цели гарантиране на сигурността на Русия, преживяла през бурната си история много външни набези.

„В отговор на руския многовекторен империализъм САЩ трябва да разполагат с многовекторна контрастратегия: координирано използване на достатъчно военна помощ, разузнавателни операции, електронно наблюдение, икономически санкции, информация, военни действия в киберпространството и юридически стъпки“, пише Каплан. „Не става дума за война, а за необходимостта от това да накараме Русия да спазва ограниченията.“

Авторът на статията смята, че администрацията на Барак Обама „трябва да засили икономическите санкции, които да ограничат още повече възможността на Русия да работи с американските банки“.

Вашингтон по неговото мнение също трябва „да помогне на съюзниците си да изградят терминали за втечнен газ, за да намалят зависимостта си от руските енергоносители; да предложи на съюзниците си допълнителни инструменти за защита от руските кибератаки и да започне усилена работа по укрепване на украинската армия и останалите институции“.

Други мерки могат да включват ускорени темпове на двустранните военни учения със съюзниците, граничещи с Русия, и увеличаване на обема на разузнавателните сведения за руски криминални организации, които САЩ  да предоставя на дружеските страни, отбелязва Каплан.

Но освен работата със самоуверената, макар и икономически отслабваща Русия, казва политологът, САЩ трябва да се справят и с „безгръбначната Европа“.

Каплан предлага сериозно да се разгледа стратегията, предложена някога от полския маршал и политик от времето между двете световни войни Йозеф Пилсудски. Той говори за пояс от независими държави, който се простира от Естония до България, и който би могъл да противостои на руската агресия от изток и на германската от запад.

Според Каплан, днес този пояс „трябва да се простира от Балтийските страни до Кавказ, където руският лидер не само упражнява военен натиск върху Грузия, но и практически е превърнал Армения в свой сателит, разполагайки там хиляди руски войници“.

„Това означава, че богатият на нефт Азербайджан ще придобие ключово значение, въпреки плачевната ситуация с правата на човека в тази страна; същото се отнася за Полша в Североизточна Европа и Румъния – в Югоизточна“, обобщава авторът.

 

Нов обстрел на Щастие

Бойците от ЛНР са стреляли по Дом на културата в град Щастие по време на сватбена церемония

ЩастиеНа 4 октомври около 13:00 ч. град Щастие в Луганска област е бил подложен на минометен обстрел, съобщава сайтът Информатор.

Една от мините е попаднала в местния Дом на културата по време на сватбена церемония.

Още една мина е паднала в сградата на супермаркет „Спар“. Били са ранени мъж и жена, която заради тежката травма е била откарана с Бърза помощ.

Тежки наранявания е получил местният хореограф Вадим Шухардин. В крака на мъжа са заседнали четири осколки, а една е попаднала в в областта на стомаха.

Снаряди са паднали и в района на пазара, на музикалното училище, на градинката пред Дома на културата, автогарата и училище № 46.

Предполага се, че в града има съучастник на терористите от ЛНР, който коригира техния огън.