Военна хроника – 20.02.2015

640x427

Дмитрий Тимчук, военен кореспондент
7.30 часа, 20.02.2015 г.

Оперативни данни от организацията „Информационна съпротива“:

Ситуацията в зоната на АТО продължава да остава напрегната, руско-терористичните войски продължават да извършват активни нападения срещу позициите на украинските войски.

На основните оперативни направления се извършва прегрупиране на подразделенията на руско-терористичните войски, забелязва се активизация на ресурсното и материално осигуряване с оръжие и бойна техника с цел възстановяване боеспособността на бойните единици на противника.

През последното денонощие е регистрирано преминаването от Русия към окупираната територия на Донбас на най-малко 4 снабдителни конвоя (общо около 55 транспортни единици, както и 28 бойни единици, включително танкове, ББМ (бронирани бойни машини) и самоходна артилерия).

На 19.02.2015 г. през целия ден в района на Дебалцево противникът  се опитва да възпрепятства изтеглянето на разпръснати и остатъчни групи на украинските подразделения от Дебалцевската групировка, провеждаше се и така нареченото „прочистване“ на града и преградията. В участъка Калиновка – Логвиново – Нижнее Лозовое в посока с. Луганское и Светлодарск се наблюдаваха периодични престрелки. Екстремистите и руските военнослужещи се опитваха да изграждат укрития и стреляха безразборно по основните транспортни маршрути в тази област.

В района на Дебалцево (на юг и на изток от него) се забелязва наличие на подразделения на руските въоръжени сили. Тези подразделения са отлично екипирани, въоръжени и оборудвани (маскирани като „армията на Новорусия“). По-специално са регистрирани 3 батальонни тактически групи (БТГ) руски войски и две поддържащи ги артилерийски групи (общо 35 танка, 68 ББМ, до 50 единици стволна артилерия и 24 ракетни системи за залпов огън (РЗСО).

Тези БТГ участваха пряко в боевете за Дебалцево заедно с бандитските формирования на „ДНР“ и „ЛНР“. Командните структури, ръководещи „Дебалцевската операция“ (включително пунктът за управление на артилерийския огън), също включват кадрови офицери от РФ. В хода на „операцията“, както и в настоящия момент, в първата линия пред подразделенията на въоръжените сили на РФ се придвижват бандитски фомирования от местни екстремисти (в момента заемат позиции в самия град и на север от него), много по-зле въоръжени и екипирани.

Регистрирано е прегрупиране на основните ударни тактически групи на противника навътре към окупираните територии на Донбас. Освен това, от района на Дебалцево се прехвърлят в района на Горловка и Енакиево остатъците от тактическите групи на терористите от „Горловския гарнизон“, участвали в боевете за Углегорск (11 танка, 8 ББМ, 2 батареи – минохвъргачна и противотанкова, 4 противотанкови ракетни комплекса и 4 противотанкови оръдия М-12 „Рапира“).

Регистрирано е придвижването с автомобилен транспорт на няколко мобилни групи на „ЛНР“ (най-вече остатъци от така наречените „казашки“ сили и местни екстремисти) в района на Первомайск (до 250 човека, с няколко 120-мм минохвъргачки и 4 танка).

През последното денонощие артилерийски групи на руско-терористичните войски в района на Донецк нанасяха удари по позициите на  украинската армия в районите на Пески, Мариинка, Водяное и Опитное (3 пъти с РЗСО, но основно стволна артилерия и минохвъргачки). Украинските войски откриваха ответен огън – епизодичен и само според данните на разузнаването по предварително уточнени цели.

През Снежное и Шахтьорск към района на Донецк се придвижва с автомобилен транспорт (до 20 камиона и 3 микробуса) свежа тактическа група. В колоната също са забелязани 4 БМП-2 и 2 БТР-80, които ескортират придвижването. Тактическата група включва местни екстремисти и руски наемници, преминали подготовка на територията на РФ в тренировъчни лагери на руските специални служби.

В Снежное, Донецк, Енакиево, Горловка продължава да пристига за ремонт повредената край Дебалцево техника на терористите.

В Района на с. Безименное (в района на Новоазовск) от територията на Русия пристигна смесена група от екстремисти и руски наемници с численост на усилена рота (130 души, 4 танка, 6 камиона, 6 оръдия Д-30 и минохвъргачна батарея). Заедно с тази група пристигна и разузнавателна група, включваща военнослужещи от Главно разузнавателно управление на Генералния щаб на ВС на РФ (17 души, 3 джипа и микробус).

Дмитрий Тимчук
Ръководител на Център за военно-политически изследвания

 

 

Капка по капка

Ukraine_helpВъпреки че войната в Украйна е обхванала само един регион на страната, тя оказва влияние върху целия живот  в държавата Украйна и върху всички украинци.

Дори да не участват във войната пряко, много хора са задействани в нея, тъй като броят на убитите, ранени, пленени и изчезнали хора става все по-голям с всеки изминал ден.

Доброволци от цялата страна активно участват в събирането на помощи за армията, за пострадалите хора, за тези, които са изгубили близки, жилище, а понякога и здравето си.

Украинската диаспора в България също не остава встрани от всичко случващо се и се опитва да окаже подкрепа на родината си.

Пример за това е фондацията „Мати Украйна“, която се оглавява от Олена Коцева.

Преди месец фондацията отваря сметка в българска банка за набиране на помощи за украинската армия, купува топло облекло, медицински материали и друго необходимо за оцеляването на един войник в тази страшна война.

В този труден за страната си момент украинската диаспора в България намира много истински приятели в лицето на българи, които активно се включват в доброволческата работа, която няма край, но носи истинско удовлетворение само от мисълта, че ти също можеш да участваш в спасението на един човешки живот.

Така изглежда типичният отчет за дейността на фондацията през последните месеци. Това не са книжки, не са списания, нито народни носии – това е онова, без което един войник не може да оцелее в тази война.

 

От името на редакцията на портала „Украйна днес“ ние пожелаваме успех на фондацията и на всички доброволци!

Също така публикуваме номера на сметката на фондация „Мати Украйна“, на която всеки желаещ може да помогне с някаква, дори и символична, сума.

Сдружение на украинските организации в България (СУОБ) «Мати Украйна»

IBAN: BG79UNCR70001522046600

BIC на банката: UNCRBGSF

Банка : УНИКРЕДИТ БУЛБАНК

Отчетът за постъпилите дарения и изразходването на средствата по тази сметка ще се публикува ежемесечно (или ежеседмично) в зависимост от движението по сметката на страницата на Олена Коцева във Фейсбук и в други електронни издания.

Всеки превод или внасяне на суми кеш при наличието в „Основание за плащане“ на текст: «Дарение ….» са освободени от такси и комисионни.

Да озаптиш безумеца от Кремъл

Днес наричат Обама и Меркел лошия и добрия полицай, които с общи усилия се опитват да намерят най-добрия вариант за успокояване на международния хулиган 

Виталий Портников

Vitaliy Portnikov
Виталий Портников

Срещата на президента на Съединените щати и федералния канцлер на ФРГ в навечерието на вероятната среща в „нормандски формат“ в Минск се превърна не просто в сверяване на часовниците. Тя показа, че именно Украйна и разбойническите действия на Кремъл на наша земя се превърнаха в основния въпрос на световната политика.

И на американците, и на европейците им стана ясно, че просто така, без постоянното им внимание и усилия, този конфликт няма да се реши. И че ако в стремежа си да защити територията си и международното право Украйна претърпи поражение от наглия и лъжлив враг, голямата война става неизбежна.

В света има много други сложни проблеми, изискващи повишеното внимание на президента и федералния канцлер, като Ислямска държава или ситуацията в Близкия Изток. Въпреки това, даже въпросът за възможната реч на израелския премиер Бенямин Нетаняху пред американския Конгрес, който раздели републиканците и администрацията на президента, изглеждаше като въпрос от един „друг“, мирен живот.

Преди време въпросът за визитата на израелския премиер в навечерието на парламентарни избори в страната му и отказът на американския президент да се срещне с Нетаняху щеше вероятно да бъде най-важният въпрос на американската политика.

Но сега е ясно, че сложностите във взаимоотношенията между Съединените щати и Израел при всички случаи са преодолими, защото и двете страни се ръководят от адекватни хора, които при това са принудени да вземат предвид обществените настроения.

Затова пък на Запад фактически никой не вярва в адекватността на Путин – с изключение на тези, които получават от Москва пари, за да вярват. И в това, че руското население ще успее да се измъкне изпод развалините на пропагандните бомбардировки, също вече никой не вярва.

Днес наричат Обама и Меркел лошия и добрия полицай, които с общи усилия се опитват да намерят най-добрия вариант за успокояване на международния хулиган. Но това са много условни характеристики.

И Обама, с неговия внимателен подход към принципни външнополитически въпроси, не е чак толкова лош. И Меркел, чието отношение към Путин се промени драматично през последните месеци, не е чак толкова добра. Това всъщност не са най-точните оценки на настроенията на западните политици и ролите, които играят.

Най-главното е, че всички тези хора разбират, че трябва внимателно да доведат клиента до пълен икономически крах. Но искат да го направят така, че в процеса на озаптяване на клиента същият да не натисне, не дай боже, копчето.

А клиентът великолепно разбира, че днес това копче е единственото, с което може да шантажира Запада. И през цялото време разиграва една и съща сцена: готовност да го натисне, ако възникне проблем. Затова така много говори за войските си, за това, че ако се наложи, ще стигне до Киев, Варшава и Берлин.

Дори не става въпрос за това дали Путин всъщност е невменяем, а за това, че блестящо му се отдава да играе ролята на безумеца от Кремъл. И това е най-големият му коз на всички преговори.

В тази ситуация на Обама и Меркел им остава само да повтарят обичайните приказки за необходимостта от разрешаване на конфликта с политически средства, да намират варианти за формулиране на това какво ще последва, ако дипломатическият процес се провали, с една дума – да бъдат достатъчно внимателни и едновременно с това достатъчно сдържани.

Не са за завиждане. Още по-малко за завиждане сме ние, защото сме заложници. Всъщност, ние сме точно като онези зрители в театралния център на „Дубровка“ в Москва, взети от терористите за заложници. А Обама и Меркел са хората, които се опитват да освободят обекта така, че да не позволят на терористите да унищожат и нас, и самия обект.

В онази ситуация Путин просто пусна в театъра отровен газ, но него никога не са го интересували нито броя на жертвите, нито последствията от собствените му решения.

Обама и Меркел не могат така.

www.szona.org

 

Порошенко за „законите от 16 септември“: по-добре този малък позор, отколкото голяма война – депутат от Върховната рада

Президент на Украйна Петро ПорошенкоПрезидентът на Украйна Петро Порошенко, аргументира необходимостта от приемането на закона за специален статус на редица райони в Донецка и Луганска област, със заплаха от „голяма война“.

Това съобщи на журналистите на Върховната рада, народният представител от партия „Свобода“ Юрий Сиротюк, съобщава РБК-Украина.

„Не са ни дали текста на проектозакона, не сме го обсъждали. Президентът обясни, че може да има голяма война, че този малък позор е по-добре от голяма война“ – сподели Сиротюк.

Напомняме, че на 16 септември 2014 г. украинският парламент с проектозакон № 5081 „За специално уреждане на местното самоуправление в отделни райони на Донецка и Луганска област“ въвежда за 3 години специален статус в районите на Донбас, където местната власт е завладяна от сепаратистите.

Анри-Бернар Леви: на европейските предатели на Украйна и на путинските шпиони ще им излязат криви сметките

Украйна днес е мястото, където Европа може да се възроди или да допусне да бъде разрушена

Bernard-Henri LévyАнри-Бернар Леви – писател, философ, журналист, един от главните защитници на Украйна във Франция и личен приятел на френския президент Франсоа Оланд – обяснява защо Европа предаде Украйна и прави дисекция на митовете за Владимир Путин.

През февруари, няколко дни преди разстрела на протестиращите в Киев, той държа на сцената на Майдана реч, която на следващия ден публикуваха водещите френски медии.

След това, в началото на март, той отново застана на най-политическата сцена в украинската столица и произнесе думи, които френската преса тиражира.

Хора от Майдана! — каза Леви.— Вие накарахте Янукович да избяга. Вие нанесохте историческо поражение на тиранията. Вие сте европейци не само исторически, но и заради пролятата кръв.”

 Bernard-Henri Lévy

 

В мнението на този човек, който нарича украинците по-големи европейци от самите европейци, се вслушват най-влиятелните хора на Франция.

Нещо повече: той има достъп до първия човек в страната – президента Франсоа Оланд.

Преди поредното си пътуване до Украйна Леви предвидливо се е срещнал с Оланд. Срещата се е състояла точно в деня, в който на руските моряци е забранено да се качат на борда на френския хеликоптероносач „Мистрал“.

Президентът е уверил Леви, че хеликоптероносачът, произведен по поръчка на Русия, няма да й бъде предаден заради агресивната руска политика. Франция „няма да промени позицията си“, цитира Леви думите на Оланд.

Впрочем, резките политически завои не са нещо ново за Леви: като журналист той е отразявал конфликтите в много горещи точки на света – от Бангладеш до Югославия и Грузия.

За 40 години в професията Леви е написал около двадесет книги. Най-известната от тях – „Врагове на обществото“ – включва кореспонденцията му с известния френски писател Мишел Уелбек и е издадена в Русия.

Bernard-Henri Lévy

 

При едно от поредните си посещения в Киев през тази година писателят даде интервю за интернет изданието NovaUkraina.

— Бяхте в Украйна по времето на Майдана. Защо ви беше нужно това?

—  Причината е самата Украйна. Тук минава фронтът на новата метафизична война между Европа и тези, които искат да я разрушат. Днес Киев е центърът на Европа. Нейната столица. Не само защото платихте за това с кръвта си.

Не само защото тук младежи загиваха с европейския флаг в ръце. А защото Украйна днес е мястото, където Европа може да се възроди или да допусне да бъде разрушена.

— Наскоро казахте, че Европа предаде Украйна. Защо?

— Още от първия ден, в който въоръжени мъже започнаха да навлизат в Крим, Европа трябваше да се намеси и да спре анексията. Но това не се случи.

Една страна брутално нарушава всички правила, а Европа не прави нищо. Това аз наричам предателство.

Това, което става в Донбас и което се случи в Крим, няма прецедент. А това, че Европа го позволява, ще има трайни последствия. Като предаваме целостта на Украйна, ние предаваме собствените си ценности и принципи.

— Промени ли се отношението към Украйна в Европа?

— Промени се, но не достатъчно. Срещу Путин бяха въведени някои санкции, които несъмнено вредят на режима му, но това не е достатъчно.

Европа не е единна по този въпрос. Великобритания не иска да губи инвеститори. Германия се страхува от проблеми с доставките на газ. Франция и тя има някакви причини. Европа не излиза като единен фронт.

Bernard-Henri Lévy

 

— Каква е позицията на френските политици по отношение на ситуацията в Украйна?

— Аз разговарям с президента Франсоа Оланд. Впечатлението ми е следното: за него Украйна е много важна тема.

Оланд познава Петро Порошенко много преди той да стане президент.

Именно Оланд инициира „нормандския“ формат на преговорите [проведените през юни преговори за уреждане на конфликта в Украйна, в които освен Украйна и Русия участваха Франция и Германия], където той разговаря доста твърдо с Путин.

Говорих с президента и в деня, в който на руските моряци им беше забранено да се качат на борда на хеликоптероносача „Мистрал“.

Той каза, че Франция ще отстоява позицията си — Русия няма да получи тези кораби.

Може да ги купи Европейският съюз, като по този начин ще бъде поставен първия камък в европейската система за сигурност.

Има вариант да ги продадем на Канада.

Нещо повече, можем да ги предадем на Украйна — това би бил един красив символичен жест.

ЕС може да отпусне на Украйна дългосрочен заем или пък украинските олигарси могат да ги платят.

Bernard-Henri Lévy

 

— А какво е отношението на обикновените французи към конфликта в Украйна?

— У нас са силни традициите на „френския Майдан“, традициите на революцията. Имали сме пет революции. Затова сме склонни да ви подкрепим или поне да ви разберем.

След Майдана симпатията и интересът на Франция съм Украйна нараснаха.  Путин се ползва с подкрепата само на крайно десните националисти и фашистите, които впрочем във Франция са повече, отколкото в Украйна.

Но средностатистическият французин знае, че Путин е руската Марин Льо Пен [лидер на френската дясна националистическа партия „Национален фронт”].

Французите добре разбират  защо украинците излязоха на Майдана. И се срамуват – в Украйна се преродиха ценности, които ние вече от дълго време пренебрегваме.

Вие ни напомнихте за нашите собствени идеали. А ние сме засрамени, но и благодарни за това.

— Вие отразявахте събитията в Грузия по време на руската инвазия през 2008 г. Смятате ли, че в Украйна върви същият сценарий?

— Грузия си има своя Крим и това е Осетия, която и до днес е окупирана. Само че там Русия направи една крачка повече – танковете на Путин бяха на 60 км от Тбилиси. Представете си руски танкове на 60 км от Киев.

Bernard-Henri Lévy

 

Беше страшно време. Бях в горящия град Гори, видях руските войници с черни униформи, които бяха стигнали съвсем близо до столицата. Сега хулят Михаил Саакашвили, но всъщност тогава той се държа много смело – беше хладнокръвен и реагираше оперативно.

— Защо според вас Путин действа по този начин?

— Първият проблем е егото му. Вторият – жаждата му да вземе реванш от Европа. Той смята, че за разпадането на СССР са виновни Америка, папа Йоан Павел II и Европа. И трето – путинската идеология.

„Той е не просто авантюрист. Путин има своя доста силна идеология и това е евразийството.“ 

Теорията за историческата роля на руснаците се ражда за първи път преди 80 години в Прага в кръговете на лингвисти като Николай Трубецкой.

Днес тя се поддържа от руския професор Александър Дугин. Тоест путинското евразийство не е само геополитически, а е и философски проект.

Украйна е част от този проект, като в евразийската теория й е отредено особено място. Тя не е някакъв Таджикистан или Казахстан. Украйна е нещо като гнездо, люлка на историята.

Путин работи с митове, но ако базираш политиката на призраци, мъртвите ще изядат живите. Политиците трябва да са прозаици.

— Казвате, че днешната криза е метафизична. В такъв случай преодолим ли е по принцип разривът между европейската и руската идеологии?

— Цял живот съм се смятал за приятел на руския народ. Бях един от тези, които доведоха Александър Солженицин във Франция. Бях приятел с Андрей Сахаров и Елена Бонер. Посещавах ги, докато бяха в заточение. И през цялото време поддържах връзка с руските дисиденти.

„Русия е разделена на читатели на Пушкин и Тургенев — и читатели на Достоевски и Толстой. Това са две различни Русии и се надявам, че първата ще победи втората.“

Да, напълно е възможно да има сблъсък на ценности между Евросъюза и путинския евразийски проект.

Възможно е да ни се наложи да си съперничим много години. Добре, хайде да си съперничим. Сигурен съм, че ще победим. Ние сме по-силните.

Bernard-Henri Lévy

 

— Какъв е днес балансът на силите — ще успее ли светът да се противопостави на Путин?

— Балансът на силите не може да бъде изчислен точно. Но вие доказахте, че сте смели, имате добър президент, големи патриоти сте и разполагате със съюзници. Общественото мнение в Европа е на ваша страна. Затова се надявам, че балансът на силите ще бъде в полза на Украйна.

Путин не е толкова смел, колкото изглежда. Той е един „хартиен тигър”. Когато види икономическата ситуация, падането на рублата и цената на нефта …

Путин няма подкрепата, за която се говори. Социологическите изследвания сочат, че тези, които подкрепят една сериозна военна инвазия на Русия в Украйна, са малцинство.

Путин е слаб и не трябва да се впечатляваме от неговите изхвърляния от рода на фотосесии с гол торс в стил Бенито Мусолини. Всичко това са глупости. Всъщност, кралят е гол.

— А какво ще кажете за ядрената заплаха? Много европейци се боят, че Путин ще прибегне и до това.

— Това не е нищо повече от оправдание за европейците да не предприемат нищо. Ако хората не искат да се съпротивляват, те се оправдават с това, че съпротивата може да разяри съперника.  Нарича се мюнхенски синдром — да търсиш възможности за забавяне.

Дори в Русия всички сериозни хора знаят, че да предизвикаш ядрен взрив не е проста работа. Няма никакво ядрено копче. В нито една страна.

Дори в такива диктаторски страни като Русия в този процес участват няколко души, има няколко ключа.

Bernard-Henri Lévy

 

С Анри-Бернар Леви разговаря Елена Трибушная

Снимки: Наталия Кравчук/nvua, EPA/UPG, Bernard-Henri Lévy/Facebook, bernard-henri-levy.com, 4ubuk.blogspot.com, nikcenter.org

Източник: novaukraina.org