До часове Надежда Савченко може да е освободена

Надежда Савченко/снимка: Yuri Kochetkov, EPA
Надежда Савченко/снимка: Yuri Kochetkov, EPA

Самолетът на президента на Украйна Порошенко в момента е на път за руския Ростов-на-Дон, където е доставена и пленената украинка Надежда Савченко. Източниците на „Интерфакс“ съобщават, че целта на визитата е размяна на Савченко срещу двама бойци на руското разузнаване, арестувании в Украйна и намиращи се на борда на самолета.

„По двустранна договореност, украинката ще бъде предадена на украинската страна срещу двама руски разузнавачи Евгений Ерофеев и Александър Александров“, – предава източникът.

Очаквано, прес-секретарят на руския президент Дмитрий Песков заявява, че не разполага с информация по темата.

Гладомора: удар в аванс

Украйна отчаяно се съпротивлява – в годините, непосредствено преди Гладомора, в Украйна избухват над 5 000 стихийни въстания. Но съветската система се оказва по-силна…

Гладомора струва на украинците милиони животи. И това са не само починалите, това са и неродените. Това са онези, които пренесоха традициите през вековете. Това са творците на бъдещите шедьоври, авторите на идеи, архитектите, ръководителите. Можем да преброим броя на жертвите, но никога не ще можем да преброим броя на погубените идеи, мисли, творби.

Понякога изглежда, че чудовищността на тази трагедия е била с една единствена цел –  да се парализира способността въпроса „За какво?” да превърне в по-дълбокия „Защо?”. Всъщност, наистина защо?

Защо са убити милиони активни, разумни, творчески хора? А тези, които останаха да живеят бяха непрестанно обзети от страх.

За да опитаме да отговорим на тези въпроси, трябва да се върнем назад във времето. Преди 1917 година, украинската общественост се явява в не много оптимистична светлина. Предимно русофицирани места (градове), индустрията – с изключение на храната – в ръцете на всеки друг, само не и на украинците, тотална забрана за издаване на украински книги и особено преводни. Книгите и преводите на украински език се доставят контрабандно от Галичина, образованието – изцяло русофицирано. Украинците в рамките на Руската империя на практика не съществуват като отделна нация. В Киев само 8 семейства са общували на украински език. Когато през 1914 година делегация от украински културни дейци се появява пред министъра на образованието Сазонов с молбата поне малко да облекчи ситуацията на украинското образование, обещавайки в замяна лоялността на украинското общество, получава в отговор: „Какво искате, господа – войната е най-доброто извинение да приключим с вашето украинство!”

Ясно се вижда, че в противопоставянето „Руска империя – украинска нация” първата страна печели крайната победа. В края на февруари 1917 г. в Петроград започват масови демонстрации. Полицията е безсилна. А „придворните” полкове Волински и Преображенски отказват да стрелят по обикновените хора. Съвпадение или не – в състава на двата полка доминират украинци. Резултати – на 2 март 1917 Николай II абдикира.“Скъсахме въжетата на игото и свалихме царския трон”.

Но в контекста на нашата тема, най-важно е това, което се случва по-късно в Украйна. За един месец в Украйна възниква държава. Въпреки, че официално обявяването на независимостта е през ноември 1917, реално тя вече съществува от март 1917. Настава стихийна украинизация на всичко, което е възможно: образование, държавен апарат, армия, индустриален сектор.

След идването на власт на болшевиките веднага започва агресията в Украйна. Украинската армия – новосформирана, въоръжена с „каквото Бог изпрати“, не винаги облечена и обута, държи защитата три години – от края на 1917 до 1920 година.

На нейна сметка са: присъединяването на Крим през април 1918 за няколко дни (болшевиките изразходват за тази операция три месеца, а немците като цяло решават, че пробивът през Сиваш е нереалистична идея), разгром на десеткратно превишаващите ги болшивишки сили при Мотовилівка през есента на 1918 година, успешни боеве с превъзхождащите сили на болшевиките през зимата на 1918 и 1919 години, шестмесечното нападение на област, окупирана от чужди войски – Зимен поход през 1920 година, и най-накрая – действителното спасението на Варшава от настъплението на болшевиките през лятото на 1920 година.

Независимо от това, болшевиките печелят. Резултатът от тяхната победа е въвеждането на „военен комунизъм“, който на практика е окупационен режим, насочен към изпомпване на храни от Украйна и унищожаване на всички, които са били по някакъв начин активни в годините на независимостта. Резултатът е мощно въстаническо движение. В най-активните клетки, като в Студения Яр, партизанско движение така и не може да бъде  спряно  с военни средства – трябвало е  да се използват широкомащабни провокации.

Става ясно – още малко и Украйна наистина ще избухне. Системата отстъпва – в икономическата сфера е въведен НЕП (нова икономическа политика). Основната разлика от „военния комунизъм” е във фиксирания данък вместо „излишък” и позволението за поддържане на частни магазини и складове. В културната сфера започва украинизация, резултатът от която е формирането на цяло поколение украински поети, писатели, учени, хуманитаристи от най-висок клас.

Украинизацията е в ход и на нейните плодове се радват привидно верни „болшевик – ленинци”, сред които са достатъчно тези, които с оръжие в ръка са се борили против украинската национална държава. И ето – през 1926 година най-ярката фигура сред бъдещото „разстреляно възраждане” – Микола Хвильовий – провъзгласява „Далеч от Москва”. А през 1928 година количеството произведена селскостопанска продукция превишава добива от 1913 година.

И от този момент Гладоморът става неизбежен. Основната слабост на Украинската държава от 1917 до 1921 година е отсъствието на държавни институции и острата нужда от кадри, които да ги създадат. На практики тези, които въпреки неблагоприятните условия все пак успяват да създадат структури, трябва да се противопоставят на социалистическите фантазии на управлението за „революционна демокрация”. А също – и да създадат институциите от хора, които често имат минимално образование и много наивни представи за реалността.

Украинизацията коренно променя всичко. За няколко години Украйна вече притежава достатъчно образовани и подходящи за формирането и поддържането на институции на всички нива хора. И въпреки членството си в комунистическата партия, тези хора мислят за интересите на Украйна и в културен аспект се определят отделно от Москва. Самата комунистическа партия става причина много млади украинци да си проправят път в кариерата и при това да си останат украинци. А показателите за производстото на селскостопанска продукция ясно демонстрират – Украйна притежава достатъчно хранителни и материални ресурси.

Започва да се реализира най-голямата опасност за всяка тоталитарна система. А именно – наличието на алтернативни структури с достатъчно ресурси. Предишния път, когато Украйна е била лишена от структури и е нямала възможности за натрупване на ресурси, пълното й поваляне отнема повече от три години. Затова е трябвало да бъдат изпращани специални звена на ЧК, Червената армия, да се създават провокации и да се използват всички възможни средства за масово унищожение.

Какво е очаквало съветската тоталитарна система в случай на сблъсък с Украйна, която има и структура, и е с достатъчно високо качество на човешките ресурси?

Ето защо през 1929 започват системно да убиват Украйна. Като алтернативна система и като политически факт. Гладоморът е най-важното звено във веригата на политическите репресии, разстрели, изгнание, лишаване от материални ценности и изтребването на конкретни хора. Защото унищожава ресурс.

Баналността е в това, че човек трябва да яде. Съответно, взимайки му най-важния ресурс – хляба – на човека му връзват и ръцете и караката. Взимат го под пълен контрол. Изключват всякаква възможност за самостоятелни действия. Камо ли да става въпрос за опозиция.

Гладоморът отнема всякакъв материален ресурс. И безнадежно ранява потенциалните „градивни елементи” на бъдещата украинска система – своите жертви. Украйна отчаяно се съпротивлява – в годините непосредствено преди Гладомора се вдигат над 5000 стихийни въстания. Но съветската система се оказва по-силна.

Гладоморът – това е напълно довършване на врага. Врагът, който е толкова опасен, че по-добре да бъде повален на земята, отколкото да се рискува да стъпи на крака.

Затова унищожавали без да се съобразяват с нищо. Страхът е от две неща наведнъж: от алтернативна структура – бидейки тоталитарно общество и от освободително движение – бидейки империя.

П.С. Отдаваме памет на нашите убити. В събота, 22 ноември в 15:00 ще отида до Националния мемориал в памет на Гладомора, за да запаля свещичка.

Източник: http://uainfo.org/blognews/440338-golodomor-udar-na-viperedzhennya.html

Паметника посветен на жертвите от Гладомора в Киев
UAINFO

 

 

Представяне на реформите за развитието на Украйна „Стратегия – 2020“ от президента на Украйна Петро Порошенко (постоянно се обновява)

Пресконференцията на президента на Украйна Петро Порошенко в Twitter:

F4427D20-1467-4495-BCC4-0AB8EE611417_w308_h173„Ние отхвърлихме тиранията и мирът не е далеч.“

„Гражданите на Украйна са били, са и ще бъдат едно семейство.“

„Нашата окончателна победа ще бъде победа за цяла Европа.“

„Целта на нашите реформи е да достигнем европейските стандарти на живот и да подадем заявка за встъпване в ЕС до 2020 година.“

„Няма път назад, реформите са нужни – просто няма никакво време за губене, трябва буквално да се бяга напред.

„Ще горят в ада тези, които разделиха украинците на 3 сорта. А Европа се отпусна.“

„Хиляди украинци отдадоха живота си не само за Украйна, но и за безопасността на Европа, ние сплотихме ЕС. Вратите на ЕС за нас са отворени.“

Президентът на Украйна обяви началото на 60 реформи едновременно – „очите се страхуват, а ръцете действат“ – антикорупционна реформа (ще бъде създадено антикорупционно бюро), реформа на съдебната система, радикално обновяване на чиновническия корпус, данъчна реформа, реформа на сигурността и защитата, енергийна независимост и популяризиране на Украйна…

„Ние ще прелетим, ще пробягаме нашите реформи и през 2020 година ще подадем документи за встъпване в ЕС. Иначе ще останем един на един с РФ.“

„Правителството трябва да подготви пакета с реформи  за първото заседание на новия Парламент.“

„Същността на всички реформи е вместо всички лоши неравни правила да бъдат създадени нови честни, равни и справедливи.“

Нови хора трябва да реформират новата държава. В резултат на изборите ще бъде създадено реформаторско болшинство във Върховната рада.“

Реализирането на стратегията за реформи означава да се придържаме към ясни ключови показатели за ефективност – висока заплата, пенсия, стипендия, създаване на собствен бизнес.“

„Отговорността на властта е да проведе реформи, да служи на Украйна, да работи честно и открито. Отговорността на обществото – да контролира властта.“

„Украинци, надявам се на вашето сътрудничество. Слава на Украйна!“

„Аз представям велика държава с мощен народ. Невъзможно е някой да ме заплашва. Украйна е суверенна и независима.“

 

Мустафа Джемилев с послание към Надежда Савченко

Мустафа Джемилев
Мустафа Джемилев

Лидерът на кримскотатарския народ Мустафа Джемилев се обърна чрез изданието „ГОРДОН“ към украинката Надежда Савченко, която от юли миналата година се намира в руски затвор, с молба да спре гладната стачка, продължаваща вече 74 дни.

Мустафа Джемилев не веднъж е обявявал гладна стачка в съветски затвор. Най-дългата от всички е продължила 303 дни, когато в критичните дни лекарите в затвора принудително са го хранили през сонда.

Дисидентът, правозащитник, екс-председател на Меджлисa на кримскотатарския народ Мустафа Джемилев е прекарал 15 години в съветските затвори.  В борбата си с незаконните арести и обвинения, Мустафа-ага не веднъж е обявявал гладни стачки.

В предаването „На гости при Дмитрий Гордон“ Джемилев разказва, че да спре гладната стачка през 1976 г. го убеждава Андрей Сахаров – съветски физик, академик в Академията на науките на СССР, дисидент и правозащитник. Сахаров предава на 33-годишния кримскотатарски затворник картичка със следните думи: „Скъпи Мустафа, сине! Аз направих всичко, което можах и сега те моля за едно: спри да гладуваш – смъртта ти само ще зарадва врагове ни.“

„По време на онази гладна стачка ме осъдиха на две години и половина лишаване от свобода и разрешиха свиждане в Омския затвор“, разказва Джемилев в интервюто. „Влязоха майка ми и големият ми брат. Майка ми се разплака, стана й лошо, изведоха я, а брат ми каза: „Няма такива думи, с която да мога те разубедя, но все пак имам един аргумент – не знам дали ще ти подейства или не…“

Ние си говорихме през стъклото, той извади от джоба си картичка и я залепи на прозорчето. Това беше посланието на Сахаров. И наистина, останах жив, вероятно благодарение на Сахаров“.

И днес Мустафа Джемилев чрез изданието „ГОРДОН“ се обърна към украинката Надежда Савченко, чиято гладна стачка срещу незаконния арест продължава вече 74-ти ден.

„Надя, дъще, вече няма смисъл да продължаваш гладната стачка. Русия не е страна, която зачита хуманните принципи“, каза той.

Надежда Савченко/снимка: Yuri Kochetkov, EPA
Надежда Савченко/снимка: Yuri Kochetkov, EPA

GORDONUA.com

Обработени са 30.85% от протоколите в Украйна

урнаДо 9.15 сутринта в понеделник в украинската ЦИК са постъпили данните от 30.85% от протоколите за гласуване на извънредните парламентарни избори в страната.

Според тези данни, необходимият за влизането в парламента 5% праг засега са преодолели 6 партии – Политическата партия „Народен фронт“, водена от Арсений Яценюк, Блокът на Петро Порошенко, „Самопомощ“, „Опозиционен блок“, Радикалната партия на Олег Ляшко и Всеукраинското обединение „Баткивщина“.

Седмата партия, на която екзит-половете предричаха места в Радата – „Свобода“ – към този момент има по-нисък от необходимия резултат – 4,64%, но с увеличаването на броя на обработените протоколи с 1% нейният резултат с покачва с 0,01%, така че вероятността тя да влезе в украинския парламент остава.

При 30.85% обработени протокола партиите и блоковете показват следните резултати:

1. „Народен фронт“ – 21,67%;

2. Блок на Петро Порошенко – 21,58%;

3. „Самопомощ“ – 10,84%;

4. „Опозиционен блок“ – 9,65%;

5. „Радикална партия“ – 7,49%;

6. „Баткившчина“ – 5,8%;

7. Всеукраинско обединение „Свобода“ – 4,64%;