На 9 април украинският парламент прие закон, с който се осигурява публичен достъп до архивите на съветските органи на държавната сигурност до 1991 година.
За законопроекта „Относно достъпа до архивите на репресивните органи на комунистическия тоталитарен режим 1917–1991 г.”, внесен от Министерския съвет, гласуваха 261 депутати при минимално необходими 226 гласа.
Законът преразглежда кардинално правилата за публичен достъп до архивите на силовите органи на бившия СССР в Украйна: КГБ, Генерална прокуратура, Главно разузнавателно управление (ГРУ) на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР, военните подразделения и съдилища.
Всички документи на тези институции, които в момента се съхраняват в архивите на различни ведомства с различен режим на допуск, трябва да бъдат предадени в специализирания държавен архив на Украинския институт за националната памет. Той трябва да бъде създаден в тримесечен срок, а всички документи трябва да бъдат прехвърлени в него в рамките на две години от датата на влизане в сила на закона.
Искане за ограничаване на достъпа до отделни документи се допуска само от страна на жертвите на съветските репресии, а членовете на техните семейства могат да поискат само скриване на информацията за тяхната етническа и религиозна принадлежност, политически възгледи и данни за здравословното им състояние. Заинтересованите лица могат да поискат закриване или ограничаване на достъпа до подобна информация максимум за 25-годишен срок.
В закона отделно се подчертава, че по никакъв начин и при никакви обстоятелства не може да бъде ограничен достъпа до архивна информация относно щатните и извънщатни служители на репресивните органи.
Разрешава се копиране на архивните документи (при използване на собствени материали – безплатно), ще се извърши дигитализация на всички данни.
Авторът на мотивите към законопроекта, историкът и директор на Украинския институт за националната памет Володимир Вятрович обосновава необходимостта от разсекретяване на архивите на съветските специални служби, като се позовава в частност на препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 2000 година, в които се посочва, че „нито една страна не може да бъде демократична, без да осигури на собствените си граждани правото да знаят истината за своето минало“.
Законът за разсекретяване на архивите е една от четирите инициативи, които вчера бяха гласувани от украинския парламент.
Върховната рада също така призна официално Украинската въстаническа армия (УПА) и всички други организации, които са се борили против комунистическия режим през 1917–1991 г., за борци за независимостта на Украйна. Публичното отричане на заслугите им в борбата за независима украинска държава се определя като противоправно.
Освен това, беше приет закон за осъждането на комунистическия и нацисткия тоталитарни режими и забрана на тяхната символика. Законът предвижда в Украйна да бъдат демонтирани паметниците на всички лидери на Комунистическата партия и да бъдат променени всички географски названия, включително имена на улици, площади и т.н., свързани с комунистически и съветски дейци.
С четвъртия закон парламентът официално замени термина „Велика отечествена война” с термина „Втора световна война”.
В подготвения от правителството законопроект се посочва, че Втората световна война „е започнала в резултат на договореностите между националсоциалистическия (нацисткия) режим в Германия и комунистическия тоталитарен режим в СССР”. В изказването си от парламентарната трибуна Володимир Вятрович подчерта, че Украйна трябва да се освобождава от „съветските клишета”. Терминът „Велика отечествена война” е въведен в съветската история, за да се подчертае, че през 1941-1945 г. съветските граждани са защитавали СССР като тяхно общо Отечество. При почитане паметта на загиналите във войната вече няма да се използва съветска символика.