Съветският съюз не умря през 1991 г., той умира сега – в Донбас

Нищо няма да върне руско-украинските отношения към онзи формат на особена братска любов, култивиран от държавата в продължение на няколко столетия 

Andrey Okara
Андрей Окара

Политологът Андрей Окара разсъждава върху настроенията на руските власти по отношение на войната в Донбас, настроенията в руското общество и бъдещето на руско-украинските отношения. С него разговаря журналистът Ян Пругло от интернет изданието „Полтавщина“.

Андрей Окара е политолог, политически философ, експерт, коментатор, кандидат на юридическите науки и директор на Центъра за източноевропейски изследвания в Москва. Етнически украинец, роден и работещ в Москва.

— Андрей, как се променя с времето отношението на руските политици и руското общество към събитията в Украйна – в контекста на конфликта с така наречения Запад?

— Украйна е една досадна грешка на историята, която всеки момент ще бъде поправена. Украйна бе измислена от враговете на Русия (немци, поляци, австрийци, католици, американци, евреи, масони, англосаксонци, „световното правителство“) с цел да се разпокъса великата руска държавност.

Украинците нямат собствена идентичност, затова цялата „украинска идея“ се базира на отричането на „руското“. Ненапразно книгата на Леонид Кучма е озаглавена „Украйна не е Русия“.

Украйна избяга от „руския свят“ и трябва незабавно да бъде върната и наказана, за да послужи за урок на останалите (Беларус, Казахстан, Армения) …

Тези и други подобни твърдения звучат в руското информационно пространство непрекъснато, гръмогласно и от дълго време.

Със самия факт на съществуването си Украйна не само дразни последователите на „руския свят“, но поставя пред Кремъл неприятни и непреодолими предизвикателства, с които е невъзможно да се живее нормално. Независима и свободна Украйна е нещо, които винаги ще дразни руския империализъм и ще го предизвиква към война.

Все пак трябва да се отбележи, че през изминалата година настъпиха колосални промени не само в украинската, но и в руската идентичност: през цялата изминала година руската пропаганда твърдеше, че „Русия не е Украйна“.

И, разбира се, приказките за „украински фашизъм“, „бендеровски нацизъм“ и прочее дебели лъжи се лееха в един безкраен поток. Естествено, телевизионните водещи от руските федерални канали не говорят за расова или културна непълноценност на украинците и Украйна, но с целия си вид, с всичките си думи, с всичките си нелепи шеги те изпращат на зрителите точно такива послания: украинците са втора ръка хора, неспособни да изградят държава и генетично склонни към предателство.

— Не преувеличавате ли?

— Мисля, че меко, нежно и обтекаемо описвам телевизионния фашизъм, който може да се види по всеки федерален канал. Руският политически елит има екзистенциален страх от Майдана и отвореното общество само по себе си.

Към руското общество текат послания, че Русия е последната крепост на истинската вяра, а Украйна – това е вероотстъпничество, отстъпление от истината и нравствените идеали. Украйна е част от „руския свят“, която е предала руското: първо под влиянието на Полша и Литва, а сега под влиянието на САЩ.

По принцип, отношението към Украйна в Русия е многопластово: на битово ниво мотивът е следният: „дядо ми, баба ми, чичо ми, леля ми, жена ми са от Украйна“, обичаме украински песни, сланина, вареники. С две думи: „Разпрягайте конете, момчета“ (известна украинска песен – б. ред.).

В този контекст Украйна е една такава палячовска, забавна имперска провинция.  Както е написал Пушкин за Гогол: „племе пеещо и танцуващо“.

Същевременно има и още едно, концептуално ниво на това отношение: Украйна е слабото звено на „руския свят“, Украйна е несамостоятелна отломка, отцепила се от някаква абсолютна същност, и тази отломка се е поддала на изкушение под влиянието първо на Полша и Ватикана, а след това на Америка. Трябва също така да се добави, че наред с всичко това Русия е заобиколена от врагове като вече споменатата последна крепост.

— Този негативизъм се отнася само за „хунтата“ или за целия украински народ?

— Хунтата я хулят и проклинат, а що се отнася до Украйна като цяло, информационната политика е малко по-сложна: по принцип, украинският народ е добър, но само до степен, до която той е „малкият брат“ на Русия, остава част от „общото политическо пространство“ и продължава да е верен на „общата история“. Мазепа, Петлюра, Бандера — това са страшни ругатни.

През последните години социолозите правят паралелни изследвания – питат руснаците: „Как се отнасяте към Украйна и украинците?“, а украинците: „Как се отнасяте към Русия и руснаците?“.  Тенденцията е ярко изразена: руснаците се отнасят към Украйна много по-лошо, отколкото украинците към Русия.

А през 2014 г. в руското информационно пространство Украйна бе представяна като някакъв полюс на абсолютното метафизично зло: там има фашисти, бандеровци, за говорене на руски език разстрелват, Украйна е почти родината на Хитлер и на дявола.

Всички тези неща имат абсолютно конкретна мотивация: злото, тоест ето тази „фашистка Украйна“ трябва да бъде унищожена без оглед на каквито и да било правни или политически ограничения.

— Трябват ли му на Кремъл „републиките“ в Донбас в качеството им на бъдещи административно-териториални единици на РФ (по подобие на Крим и Севастопол)?

— Разбира се, че не. За това много пъти са говорили или давали да се разбере всички тези хора начело с Путин.

Първоначално се разглеждаше сценарий за създаването на Новорусия — от Одеса до Харков. Това щеше да бъде един своеобразен буфер, сателит — независима държава, но изцяло под контрола на Кремъл: изпълнява поръчки на руския военно-промишлен комплекс, не влиза в НАТО (за разлика от останалата част на Украйна), всячески се противопоставя на „бендеровците“ и т.н.

Само че кремълските стратези не отчетоха един фактор, който се оказа решаващ: те смятаха, че населението на Украйна е едно покорно стадо, човешки материал, статисти, които не трябва да бъдат вземани под внимание.

Същият този „човешки материал“, обаче, се оказа едно умно, напреднало, мислещо, зряло гражданско общество, способно да се самоорганизира: никъде и никога в историята на човечеството не е имало такова доброволческо движение като това в Украйна през 2013–2015 г.

Гражданското общество замести болната, корумпирана и изключително неефективна държава. Както казват, в Украйна още няма ядрено оръжие, защото не са поръчали на доброволците да го доставят.

Относно Донбас: Кремъл вече не разглежда кримския сценарий за окупация и последваща анексия. Нещо повече – тези, които се занимаваха със самодейност в Донбас (спомнете си Бородай и Стрелков-Гиркин), са отстранени и наказани.

Например, наскоро на един от известните руски олигарси, приятел на Янукович и активен поддръжник на войната в Донбас, по пряко нареждане на властта бяха отнети големите петролни активи.

— Но Русия не се е отказала напълно от подкрепата си за Донбас?

— Не, разбира се. Тлеещият конфликт в Донбас е ефективен механизъм за влияние върху Украйна. След информационно-психологическата война идва икономическата: както е известно, икономиката на Донбас е здраво свързана с руската икономика.

През последната година Русия в максимална степен лиши Донбас от поръчки и прекъсна икономическите връзки. Мои добри познати живеят в Мариупол. Чакаха в града им да дойдат руските „освободители“ и заводът им отново да заработи. Четат сайта „Русская весна“, молят се на Путин и псуват Порошенко за това, че няма поръчки, а следователно работа и заплати.

Когато им кажеш, че конкретно с техния завод връзките бяха прекъснати заради кремълската политика, отговарят нещо от сорта на – той Путин правилно направи, че прекрати връзките с нашия завод. Защо така го клевети Порошенко?

Като цяло информационно-психологическата война ни позволи внимателно да наблюдаваме един процес, при който мислителните способности на много хора в Русия и Украйна атрофират, а мозъците им се превръщат я във вата, я в стърготини.

— Тогава какви събития, вътрешни и външни, могат поне в бъдеще да доведат до нормализиране на украинско-руските отношения?

— Няма такива. Нищо няма да върне руско-украинските отношения към онзи формат на братска любов, който бе култивиран от държавата в продължение на няколко столетия.

Анексирането на Крим и войната в Донбас, както и свирепата информационно-психологическа война от страна на руските медии доведоха до разтрогване на неформалния руско-украинския пакт, просъществувал от средата на 17-ти век.

Събитията в Украйна разделиха и руското общество — примерно 15% на 85% и това разделение се задълбочава все повече. Съветският съюз не се разпадна през 1991 г., а през 2014 г. и то в Донбас.

Принципно не виждам предпоставки за нормализиране на отношенията.

Първо, това не е етническа, а етична война – война на различни смисли, война на Доброто и Злото, ако щете. Нито етническата принадлежност, нито езикът тук играят особена роля. Вижте Захарченко или Мозговой — те са си едни украински и украинскоговорящи хора.

Второ, ако Русия и Украйна преди се допълваха взаимно, днес те взаимно се изключват.

Ако Русия не унищожи и не разчлени Украйна, то една успешна и модернизираща се Украйна ще унищожи Русия. Не в смисъл, че ще си върне Крим, а в смисъл, че една успешна Украйна ще стане такова голямо предизвикателство за Русия, че тя едва ли ще успее да го издържи.

Естествено, не става дума за агресия – било то военна, икономическа или политическа. Става дума за това, че в днешния свят откритите общества печелят, а закритите губят.

Ако Украйна успее да се превърне в успешна държава, то тя, а не Русия ще стане неформален център на Източна Европа.

А иначе в най-близко време Русия и Украйна ще се опитват да се анулират една друга, но по различен начин: Русия – активно, а Украйна – пасивно. Какъв ще бъде резултатът ще разберем през 2015 г. Това прави годината интересна.

 

Източник: http://poltava.to/news

 

Предателството на Европа

За тези, които са учили история, остана поразително усещане след срещата на Украйна, Германия, Франция и Русия в Минск. Усещането е, че Европа, водена от страха си и меркантилизма си, продаде Украйна на Путин.

Точно по същия начин Великобритания и Франция продадоха Чехословакия в Мюнхен на Хитлер, с илюзорната надежда, че ще избегнат войната. „Вие имахте да избирате между войната и позора. Вие избрахте позора. Но вие ще получите и войната!“ Тези думи на Чърчил са абсолютно верни и днес, близо 80 години след Мюнхен.

Мюнхенски сговор
Мюнхенски сговор, Wikipedia

 

Какво стана в Минск:

Путин получи де факто това, което искаше – задължение от страна на Украйна, че няма да преследва съдебно бандитите в Донбас, че ще промени така конституцията си, за да им даде федерален статут и право на вето върху външно политическите решения на Киев. Това е закрепено и с подписите на Меркел и Оланд.

Путин се съгласи на изтегляне на чуждите войски от Украйна – и още на следващия ден вкара още близо 100 бройки танкове, БТР-и и ракетни установки там. Кремъл не спира лъжата, че няма негови войски в Украйна, така че вероятно ще използва точката “изтегляне на чуждите войски” като претекст да иска изтегляне и разформироване на силите на Националната гвардия и доброволческите батальони Азов, Айдар, Десен Сектор и други, под предлог, че служат на НАТО и са обучавани от американци, немци и поляци.

Договорена е бланкетна размяна на пленници, но Путин не се задължава да освободи отвлечената Надя Савченко, която се намира в руски затвор. Договорената амнистия не обхваща исканията на Русия до Интерпол да бъде екстрадиран Дмитро Ярош за тероризъм – Кремъл ще продължи да протяга пипалата си под псевдо-законна форма към Европа и ще предявява искания за екстрадиции.

Срещата в Минск
Срещата в Минск, 77 години по-късно. www.tvc.ru

 

Путин получи негласно признание за анексията на Крим – дори един ред в декларацията не касае искането на Украйна, ЕС и САЩ да се изтегли оттам – явно това дори не се коментира вече. Положението е точно както когато Хитлер окупира Судетите, а после и цяла Чехословакия.

Този текст припомня, че всъщност реалната война в Европа започва през 1940-та, когато Хитлер напада Франция. Преди това Полша е разделена от Хитлер и Сталин под безучастния поглед на формално воюващите Франция и Англия. Техният наследник Владимир Путин си е направил точно сметката – никой няма да воюва за Украйна, а той очевидно няма да напада Западна Европа, поне засега. Неговата цел е сваляне на санкциите при негови условия и вероятно ще го постигне до края на годината, ако сраженията в Източна Украйна утихнат.

След като подчини и потопи Украйна във вътрешен хаос, което ще постигне, ако властите в Киев приемат тази срамна сделка, Путин ще може да обърне внимание и към “меката периферия на Русия”, която формално членува в ЕС. В тази мека периферия, някакви хора безнаказано веят руски знамена и колорадски банери, рашистката пропаганда е по-силна от гласа на официалните власти, а лидери на руски организации говорят от трибуната на парламента против членството на България в НАТО. Ако си представим и страни като Сърбия и Гърция в общия пъзел, региона става нестабилен и уязвим пред бъдеща атака на Русия – военна, икономическа, информационна, политическа или комбинация от горните.

Член 5 от договора на НАТО не е бил прилаган никога и не е сигурно, дали ще бъде приложен към страна, в която офицери от армията закичват профилите си във социалните мрежи с руски и колорадски знаменца, и в чието публично съзнание Русия е освободител, а НАТО агресор. Службите за сигурност са до такава степен проядени от про-руски агенти и корупция, че вероятно се използват от Брюксел като източник за сигурно получаване на сведения в Москва. Никой в НАТО няма да се бие за България, докато самата България не е готова да се бие за себе си. Докато българските власти отделят мизерния 1% за отбрана, пилеят финансов ресурс в поддръжка на остаряла руска техника и не успяват да приемат програма за превъоръжаване, армията не е способна да защити надеждно страната и разчита на договори с Русия за поддръжка на самолетите си – колко доверие заслужава подобна страна?

Тук примерът на Украйна е болезнен – отказът им да воюват за Крим, и поредица от нерешителни действия в Донецк и Луганск доведоха до там, че реално ще предадат Киев без бой на хора, които са по-големи престъпници и от изгонения Янукович.

Украйна не се осмели да направи нищо, за да се защити явно и да назове агресора в лицето на Москва – не бяха прекъснати дипломатическите отношения с Русия, влакове и самолети между Киев и Москва има и досега, не предприе явни действия веднага да спре всякакви доставки за Крим на вода и електричество, не прие явни мерки срещу терористите в Донецк и Луганск и докато те водеха пленени военни по площадите, издържаше местната вата със социални помощи. Тази нерешителност доведе Украйна до Минск и де факто обезсмисли всичките и жертви от Майдана досега. Освен ако те не скъсат този позорен договор, не скъсат дипломатически отношения с Кремълския режим и не прекъснат транзита на руски газ към Европа, като взривят газопровода.

Автор: Петър Гаврилов

УБО

 

Военна хроника – 16.03.2015 г.

тимчук

Дмитрий Тимчук, военен кореспондент
8.30 часа, 16.03.2015 г.

Оперативни данни от организацията „Информационна съпротива“:

Руско-терористичните войски в Донбас продължават грубо да нарушават примирието. Обстрелите са основно от стрелково оръжие, епизодично се използват минохвъргачки и друго тежко пехотно въоръжение, регистрирани са няколко случая с използване на бронетехника и артилерия.

15-03_eng

Терористите продължават да усъвършенстват предните си позиции от инженерна гледна точка, а също така оборудват изходните си позиции и районите си на концентрация.

Подобни действия се отбелязват и на приморското (Мариуполско) направление, в района югоизточно на Горловка, на западното направление южно на Донецк, а също и в района Счастие – Станица Луганская. При това се наблюдава широко използване както на специална армейска инженерна техника, прехвърлена от територията на РФ, така и на техника, иззета в района от различни фирми (както държавни, така и частни).

Главната особеност за цялата зона на АТО през последните 3 дни е рязкото засилване на разузнавателните мероприятия от страна на руско-терористичните войски.

Противникът използва пълния спектър на разузнавателни сили и средства: от БПЛА (безпилотни летателни апарати) и средства за радио-техническо разузнаване (РТР), до диверсионно-разузнавателни групи. Регистрирана е работата на 2 възела (центъра) за РТР в района от Телманово до Горловка, а също и разполагането на няколко командни пункта и контролни центрове за управление в района северно от Луганск и в района Стаханов – Первомайск.

Реорганизирана е Алчевско – Первомайската групировка на руско-терористичните войски: ако в началото на март значителна част от групировката включваше руски наемници и военнослужещи, днес основната част са екстремисти от „ДНР“ от местното население. За оперативното управление на дадената групировка в района на Алчевск пристигна мобилен команден пункт (7 специални автомобила – командно-щабни превозни средства и мобилни комуникационни единици).

Регистрирано е прегрупиране на отделните формирования на руско-терористичните войски в няколко района. Северно от Дебалцево се извършва ротация на формированията от състава на „армията на ДНР“: основната им част се изтегля в района Горловка – Енакиево, вместо тях от юг се прехвърлят няколко сборни тактически групи (отбелязва се прехвърлянето на минимум 2 ротни тактически групи – общо до 7 танка, около 24 ББМ, противотанкови средства).

Разгърнатата в района на Докучаевск – Старобашево батальонна тактическа група /БТГ/ на руско-терористичните войски получи подкрепление под формата на 8 единици бронирана техника (включително 2 танка). Част от въоръжението, поддържащо дадената артилерийска БТГ, е изтеглено в дълбочина от позициите на екстремистите, но около 40 % от огневите средства (8 РСЗО БМ-21, 6 гаубици Д-30 и 5 САУ 2С1 „Гвоздика“) са оставени на предните позиции. В дадения район също се отбелязва интензивна работа на станция за радио-техническо разузнаване.

Напрегната остава ситуацията на приморското (Мариуполско) направление. Концентрираната на север и североизток от Новоазовск тактическа група на руско-терористичните войски продължава да получава подкрепления с жива сила и въоръжение (през Максимово на разположение на дадената тактическа група са прехвърлени 6 единици буксирна артилерия, както и един ЗРК /зенитно-ракетен комплекс/ тип „Стрела – 10М“).

На даденото направление противникът продължава опитите да изтласка украинската армия към Мариупол, като обстрелва позициите на силите на АТО. Наблюдава се тактика с използване на „блуждаещи“ танкове и минохвъргачни разчети (в повечето случаи минохвъргачките са монтирани на преводни средства с висока проходимост, регистрирани са най-малко 6 такива разчети и 3-4 „блуждаещи“ танка от състава на предната Новоазовска БТГ на руско-терористичните войски). В района на Безименное е регистрирана бронирана група от същата БТГ (4 танка и 3 ББМ).

В Куйбишевски и Петровски райони на Донецк продължава преразпределението на оставащата в тези райони бойна техника на екстремистите. От района на Опитное са прехвърлени 5 танка в Петровски район на Донецк.

Уж „изтеглената“ от района на Первомайск артилерийска група на терористите (около 22 оръдия самоходна и стволна артилерия в състава на няколко огневи подразделения) всъщност е прехвърлена в друг район на „фронта“ и е разгърната в района на Чернухино. Подразделение на реактивна артилерия на екстремистите, което по-рано беше в района на Алчевск, е изтеглено в района западно на Луганск.

Екстремистите активно продължават да попълват запасите си от материално-технически ресурси, главно гориво и боеприпаси. През последните 2 денонощия е регистрирано пристигането от територията на РФ на 6 целеви конвоя с доставки, включително 2 влакови ешелона (всеки по 8 вагона),  които са пристигнали в Дебалцево и Иловайск.

Дмитрий Тимчук

Ръководител на Център за военно-политически изследвания

 

„Боингът“ е бил свален от „Бук“ на 53-а бригада на ПВО на Росия?

Boing

Малайзийският „Боинг“ е бил свален на 17 юли над Украйна от ЗРК „Бук“, който се намира на въоръжение в 53-а зенитно-ракетна бригада (г. Курск) на Московския военен окръг.

Такива са резултати от разследването на росийския фрилансер Игги Останин, публикувани на портала Bellingcat.

„Появи се ново свидетелство, че ракетната система „Бук“, с която на 17 юли беше свален MH17, е дошла от Росия, и най-вероятно е имала росийски екипаж. С помощта на видео, качено от жители на Белгородска област още през юни, ни се получи да опознаем ракетната система „Бук“, забелязана в Украйна на 17 юли в състава на колона с „Бук“-ове. Също ни се получи да определим росийската бригада, в състава на която, най-вероятно е влизал „Бук“, и от която, възможно е бил екипажът на „Бук“ по времето на неговото пребиваване в Украйна“ – се говори в съобщението.

Журналистът  назовава многочислени непреки доказателства и характерни особености, по които той установява принадлежността на „Бук“-а, след анализ на изображенията на фотографиите .

http://www.ukrinform.ua/ukr/news/boiing_zbili_z_buka_53_oii_brigadi_ppo_rosiii_1970940

Украйна е сред световните лидери в селското стопанство

През тази година Украйна се нарежда на второ място в света по износ на зърно и на първо място – по ръст на производителността на селското стопанство.

Това е главната тема в последния брой на списание „Новое время”.

 

зърнопроизводители

Както пише главният редактор на списанието Виталий Сич, въпреки войната през тази година Украйна е заела второ място в света по износ на зърно след САЩ.

Украйна също така е заела първо място в света по ръст на производителността на селското стопанство, като е изпреварила Бразилия.

реколтаПрогнозите сочат, че през настоящата година украинските зърнопроизводители ще съберат 64,4 млн. тона зърнени култури. Това е нов рекорд след миналогодишния, когато бяха събрани 58 млн. тона. И трябва да се има предвид, че данните за тази година не включват добивите в окупирания Крим и в онези райони на Донбас, където се водят боеве.

В момента Украйна изнася повече зърно от ЕС, но все още по-малко от САЩ. С други думи – това означава второ място в света. Всички специалисти са единодушни, че ако ефективността на селското стопанство е като тази в Германия, Украйна би трябвало без особени проблеми да събира 100 млн. тона зърнени култури.

При ефективността също се набелязва добра тенденция. През  последните 5 години ефективността на селскостопанското производства в Украйна нараства ежегодно с 4,5%. Доскоро лидер по динамиката на растежа беше Бразилия с ежегоден показател 4,28%.

Виталий Сич подчертава, че разбира се, не всичко е розово. Според него „ако в Украйна имаше по-малко корупция и повече здрав разум, цифрите биха били много по-впечатляващи”.

През тази година аграрният сектор се превърна в двигател на икономиката и на фона на спада в металургията стана главният източник на валута за страната.