„За съжаление много неща зависят от играчите извън Украйна, а не от самите украинци“

Интервю на украинския журналист Мустафа Найем с Франсис Фукуяма

Франсис Фукуяма: Путин прави точно това, което е правил Хитлер

 

Снимка: Мустафа Найем
Снимка: Мустафа Найем

Тази година се навършват точно двадесет и пет години от излизането на книгата на Франсис Фукуяма „Краят на историята и последният човек“. В нея ученият фактически провъзгласява победата на либералната демокрация, която според него трябва да стане окончателната форма на обществена организация. Същевременно Фукуяма твърди, че установяването на демокрацията ще сложи край на въоръжените конфликти и икономиката ще бъде единствената форма на взаимодействие между страните.

Както виждаме, реалността доказва, че една такава прогноза е била преждевременна. Този разговор беше записан по време на поредната вълна заявления на Киев и западните страни за възможно пълномащабно нахлуване на Русия в Украйна. Независимо от това, Фукуяма прогнозира неизбежна стагнация на руската икономика и последващо падане на режима на Владимир Путин.

Франсис Фукуяма следи доста внимателно развитието на събитията в Украйна още от Оранжевата революция. През септември миналата година той беше в Киев и по време на една от своите лекции говори с дълбоко разочарование за провала на демократичните реформи в Украйна, в резултат на което Виктор Янукович стана президент. Това беше два месеца преди началото на Евромайдана.

Днес ученият говори за Украйна с голямо въодушевление, но все още се опасява, че една социална мобилизация без реални изменения и опит на активистите на гражданското общество да се превърнат в политици и да поемат отговорност за реформите, може да доведе до поредния провал.

 

– През септември миналата година в Киев Вие казахте, че от гледна точка на демократичните реформи Украйна е най-голямото Ви разочарование. Това беше два месеца преди революцията. Сега отношението Ви към Украйна промени ли се?

– Тогава се опирах на много конкретни изводи относно причините за неуспеха на Оранжевата революция и главната от тези причини според мен беше, че оранжевата коалиция не беше способна да управлява страната ефективно. Те извоюваха провеждане на трети тур на изборите, Виктор Янукович загуби, но след това коалицията използва цялото си време за борба един срещу друг.

При това в страната продължаваше да съществува високо ниво на корупция, не бяха предприети никакви усилия за реформиране на държавните служби и държавния апарат, икономиката продължаваше да е управлявана от олигарсите в сянка и нямаше никаква прозрачност в отношенията им с политическите групи. Всичко това доведе до провала на революцията и връщането на Виктор Янукович през 2010 година.

Но в тази ситуация особено трагично е това, че по онова време Владимир Путин беше достатъчно слаб и ако тогава оранжевата коалиция беше действала успешно, това съществено би изменило баланса в региона. За съжаление сега, през 2014 година Путин е много по-силен и има много по-голяма възможност да дестабилизира Украйна чрез външни фактори.

– Какво се случи в Украйна според Вас?

– Преди всичко, аз бях поразен от това, че гражданското общество в Украйна не се е предало след провала на Оранжевата революция. Вие сте запазили и увеличили своята способност за самоорганизация и оказване на натиск върху властта. Хората в страната не са загубили стремежа си да имат една по-добра власт.

Това е безкрайно важно, защото вие не можете да имате демокрация, ако хората не желаят демокрация. И това желание означава включително и готовност хората да излязат на улицата, да рискуват живота си и да изискват промени.

Украинците веднъж вече учудиха света с тяхното желание за промяна през 2004 година, а след провала те учудиха света още веднъж през 2014 година. В този смисъл това е един огромен потенциал, който сега трябва да се насочи към това да бъдат накарани чиновниците и политиците да действат като единна политическа система.

– Ако активистите на украинското гражданско общество Ви помолят за съвет как да действат след революцията, за да не се повтори провалът от 2004 година, какво бихте им отговорили?

– Мисля, че трябва да преминете от критика на властта към това да накарате отвътре правителството да управлява страната. Това е един много важен момент, защото не можете да правите всичко, като оставате само в рамките на гражданското общество. Гражданското общество може да бъде като куче пазач, може да принуди правителството да се отчита, но не може да управлява страната. Сигурен съм, че за тази цел активистите на гражданското общество трябва да направят тази крачка и да станат вътрешни хора в управлението.

– Имате предвид, че трябва да станат политици?

– Да. Вие трябва да влезете в политиката. Вие трябва да сте готови за това, че ръцете ви ще се измърсят, че ще бъдете принудени да правите компромиси и да правите много неща, които правят хората във всички правителства по целия свят.

Разбирам, че в гражданското общество съществува едно категоричното мнение: всички политици са лоши, правителството е лошо и ние сме единствените, които трябва да опазват чистотата си, за да можем да ги контролираме. Но с този подход вие никога няма да получите едно успешно правителство. И ако има хора, които искат да променят нещо, те трябва да влязат в политиката и да го направят сами.

– Но за много от хората, които искат промяна, самият път към политиката е сложен. Хората в Украйна традиционно ненавиждат политиците и за мнозина страхът от неодобрението е ключовият фактор, който стопира прехода от гражданското общество към политиката.

– Вижте, това не е уникален случай. Този път са го изминали много източноевропейски страни през 90-те години. В Чешката република съществуваше „Граждански форум”, в Полша – „Солидарност”. И те трябваше да извървят доста болезнения път от наблюдатели, които критикуват правителството, до хора, които в крайна сметка застанаха начело на правителството.

В резултат на това Вацлав Хавел и Лех Валенса станаха президенти на своите страни. Хората трябва да са готови да поемат този риск, защото това е изискването на тяхното поколение, което им има доверие. Трябва да сте наясно, че ако в политиката не се появи ново поколение, няма никакъв шанс за промяна. Това ще доведе до поредния провал.

– Ако имахте възможност да поговорите с новото украинско ръководство, какво бихте ги посъветвали?

– Не познавам всички днешни лидери на страната. Единственият, с който успях да се запозная лично по време на престоя ми в Киев, е вашият министър-председател Арсений Яценюк, с когото проведохме много интересен разговор.

Не бих ги съветвал, но бих искал да дам един прост сигнал. Главният въпрос пред новото ръководство на страната е ефективното, прозрачно и ясно управление, от една страна, и ликвидиране на корупцията – от друга.

И сега за мен е очевидно, че ако качеството на държавното управление в Украйна не отговори на изискванията и очакванията на хората, това ще доведе до поредния упадък, който вече може да бъде решаващ.

– В творчеството си използвате два термина за новите демокрации – „преходен период“ и „период на консолидация“. Определихте десетилетието между 2004 г. и 2014 г. като преходен етап в развитие на Украйна. Какви са шансовете, че сега в страната ще започне период на консолидация?

– Сега цялата ситуация придоби международно измерение и това доста променя положението. Аз вече казвах, че Путин, който винаги се е намесвал във вътрешната политика на Украйна, сега е настроен доста по-решително, за да попречи на Украйна да се превърне в едно успешно общество.

Сега това е най-важният фактор за развитието на Украйна и има голямо значение дали международната общност е готова да направи всичко възможно, за да принуди Владимир Путин да отстъпи. И за съжаление, в този смисъл много неща зависят от играчите извън Украйна, а не от самите украинци.

– Това означава ли, предвид стремежа на самите украинци да променят обществото си, че започналата война с Русия беше неизбежна? Или това е някаква грешка на новото правителство на страната?

– Мисля, че войната беше неизбежна. В смисъл, че независимо от всичко Русия е била готова да направи всичко възможно, за да не позволи на Украйна да реализира правото си на свободен избор за европейски път на развитие.

Разбира се, можем да предположим, че всичко можеше да се развие по друг начин, ако в Украйна нямаше революция – щяха да минат президентските избори и страната щеше да получи друг президент, по-добър от Янукович. Но мисля, че това няма никакво значение, защото ако новото правителство беше решило да подпише Споразумението за асоцииране с ЕС, Путин щеше да действа точно по същия начин.

– Според Вас доколко е искрено желанието на ЕС и САЩ в момента да окажат помощ на Украйна? Много хора смятат, че Западът разглежда този конфликт преди всичко като заплаха за собствените си интереси и че всъщност това е просто следствие от противопоставянето на Запада и Русия.

– Мисля, че до голяма степен това е просто въпрос на икономически интереси. Не е тайна, че британците, немците и французите – всички те имат абсолютно конкретни икономически интереси, които ги спират в прилагането на санкции срещу Русия.

Германия е в малко по-сложна ситуация, тъй като изпитва някакви проруски сантименти, което за мен е малко странно. Освен това, Западна Европа по принцип е склонна към определени антиамерикански настроения.

Но смятам, че повратна точка стана свалянето на малайзийския лайнер МН-17. Според мен тази трагедия измести чисто икономическия интерес на втори план и като главен се очерта все пак моралният аспект на тази конфронтация.

fukujama1

ДНЕС РУСИЯ ОТПРАВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ ВСИЧКИ

– Много хора са сигурни, че днешните събития са финишната права за Владимир Путин. Съгласни ли сте с това мнение или това е някакво заблуждение на западните анализатори?

– Аз съм сигурен, че въпреки всичко Путин не иска да се превърне в недосегаем владетел, към когото биха се отнасяли, както в Северна Корея или Иран. Това означава, че в известна степен поведението на Путин ще зависи от Европейския съюз и САЩ. И сега световната общност прави всичко възможно сегашното положение да не ѝ излезе скъпо. В този смисъл санкциите могат да се окажат ефективни и да го накарат, така да се каже, да се държи по-добре.

Мисля, че в дългосрочна перспектива Путин е слаб и той самият го разбира. Русия има едноизмерна икономика, зависима от нефта. Предвид революцията в добива на шистов газ, руските енергоносители ще загубят монопола си. А в страната няма икономически възможности за диверсификация на тези рискове. И вече са налице много признаци, че хората рано или късно ще осъзнаят, че страната се управлява от група корумпирани клептократи.

– Сигурно сте прав, но сега е очевидно, че Путин използва санкциите срещу Русия, за да укрепи собствената си власт пред лицето на външния враг. Много наблюдатели също така твърдят, че това укрепване е част от подготовката за едни следващи  стъпки, които вероятно водят към война.

– Ние не можем да знаем за какво се готви Владимир Путин. Но някои неща ми се струват много тревожни. Путин сеге е много динамичен и в случай че предприеме някакви стъпки, ще е невъзможно да бъде контролиран.

90-те години след разпадането на СССР демонстрираха, че Русия няма намерение да се реваншира и да разширява границите си. И международната общност вярваше в това. Като цяло, спокойствието в Европа се основаваше включително и на факта, че Русия не се държеше като Сърбия в бивша Югославия.

А днес Русия отправи предизвикателство към всички. Началото беше в Грузия, но всичко стана абсолютно очевидно след анексирането на Крим. Всъщност по този начин Русия фактически даде сигнал на етническите руснаци в Казахстан, Узбекистан, Естония, Молдова и други страни: ако нещо не ви харесва, просто се обърнете към нас, оплачете се и ние ще ви помогнем.

Но най-опасното е, че Владимир Путин вече не контролира ситуацията. Трагедията с малайзийския лайнер е красноречиво потвърждение за това. Сигурен съм, че той не е искал да сваля този самолет, това му донесе само проблеми. Но той не може да контролира по какъв начин сепаратистите ще използват оръжието, което той им е предоставил.

– Вие със сигурност сте чели много статии и мнения, които сравняват Владимир Путин с Адолф Хитлер. Според Вас доколко е оправдано едно такова сравнение?

– Голямата доза истина в едно подобно сравнение е, че Путин използва етническия въпрос във външната политика. Втората световна война започва под предлог, че Хитлер иска да защити немскоезичното население в Судетската област, в Полша и в други части на Източна Европа. Той е смятал, че това му дава правото да използва агресия срещу тези страни. И в този смисъл Путин прави точно това, което е правил Хитлер.

В същото време не мисля, че Путин има някакъв дяволски план за унищожаването на цели народи, подобно на геноцида на евреите от страна на нацистска Германия. Не мисля и че той планира да завоюва цели страни и да ги засели с руснаци. Но като се има предвид начина, по който той използва фактора на руското малцинство в тези страни, той много прилича на Хитлер.

Тази ситуация ще доведе преди всичко до промяна в политиката на страните, които граничат със самата Русия. Някои от тях са доста силно свързани с Европа. Например, в Естония има голям брой рускоезичното население и в същото време тази страна е член на НАТО и ЕС. И ако руската политика засегне директно Естония, това ще въвлече в конфликта ЕС, както и САЩ като член на НАТО. И в този смисъл външната политика на Русия вече няма само регионален характер.

– Можете ли да си представите сценарий, според който Владимир Путин ще отстъпи и това ще промени целия исторически път на развитие на Русия?

– Мога да си представя такова нещо в дългосрочна перспектива. В Русия се извършват промени, свързани със смяната на поколенията. От друга страна бих очаквал спад в руската икономика, следван от дълъг период на стагнация, загуба на работни места и т.н.

И в този смисъл анексирането на Крим няма да изглежда толкова голям успех. Аз разбирам, че веднага след завземането на полуострова много хора в Русия изпитваха въодушевление, но нали в крайна сметка това няма да създаде работни места.

– Тази година се навършват двадесет и пет години от излизането на Вашата статия „Краят на историята“. Сигурен ли сте в прогнозите си от преди четвърт век?

– Мисля, че има едно голямо неразбиране за какво именно беше тази статия. Думата „история“ беше използвана според марксисткото разбиране на еволюцията на човешкото общество, което се движи по определен път. И в продължение на 150 години най-прогресивните умове на човечеството и особено марксистите твърдяха, че историята се движи към комунизма. И комунистическото общество ще бъде краят на тази история.

През 1989 година аз казах просто, че едва ли ще има такова развитие и „светът, който се движи към комунизма“ в действителност се движи към това, което марксистите наричат „капиталистическо общество“. Това е краят на историята, след който ще последват капитализъм и демокрация.

И аз все още съм убеден, че демокрацията се стреми към пазарна икономика. И не виждам друга форма на организация на човешкото общество, която би позволила на хората да станат по-богати и по-щастливи. От тази гледна точка главният ми довод все още е коректен.

– Не Ви ли се струва, че сте стигнали до тези изводи под впечатление на обстоятелствата от онова време и че днес реалността до голяма степен противоречи на Вашата теория?

– Възможно е. 1989-та беше многообещаваща година – падна Берлинската стена, комунизмът претърпя поражение в редица страни на Източна Европа, много от тях се освободиха от руската окупация…

От тази гледна точка 2014 година изглежда доста песимистично. Защото виждаме анексирането на Крим от Русия, нестабилността в Близкия Изток, наблюдаваме как бързо се развива комунистически Китай…

Разбира се, всичко това е показател за известно отстъпление от демократичното развитие на света. И все пак, аз не виждам появата на някаква друга форма на обществена организация, която би била по-добра от демокрацията.

– Нека да погледнем това от друга гледна точка. Светът сега очевидно се движи към поляризация и много от Вашите опоненти също твърдят, че живеят в демократично общество. Например, Владимир Путин също говори за преимуществата на демокрацията, като се опира на някои от националните традиции на руското общество. Как в такъв случай може да се определи дали изобщо съществува демокрацията, за която говорите?

– Аз не мога да кажа, че всички форми на демокрация са равни и еднакво добри. В някои страни съществува президентски модел на държавата, в други – парламентарна република; едни страни са бедни, други – богати. Но съществуват базови изисквания, необходими за формирането на съвременната демокрация, които не зависят от културата, манталитета или националните традиции. За реализирането на демокрацията е необходимо да са налице три базови условия.

Първо, трябва да има държава, която да може да използва властта, да запазва мира и да гарантира прилагането на законите. Но тази власт трябва да бъде ограничена от една втора институция – върховенството на закона, който определя правилата за използването на властта. И трето – трябва да съществува механизъм за подотчетност, който да показва убедително, че властта и държавата действат в интерес на цялото общество, а не на отделни заинтересовани ръководители.

Ако се имат предвид тези стандарти е очевидно, че в Русия има само отделни признаци на демокрация. Те имат сравнително силна държава, има избори… Но мисля, че голяма част от елита на руските власти не спазва закона. Те действат без оглед на някакви ограничения на властта. И начинът, по който те контролират медиите и политическата опозиция, не дава възможност за подотчетност на властта.

– Но кой е съдникът? Всъщност оценката за недемократичните общества не я дават учените, а например – правителството на САЩ. И най-силният аргумент на Путин е: гледайте какво става в тези демократични страни – там също се нарушават човешките права, съществува корупция и т.н.

– Разбира се, може и така да се разсъждава. И в края на краищата за демокрацията наистина може да се съди по различен начин.

Но в крайна сметка все пак стигате до един прост въпрос: кое общество е по-успешно? И в дадения случай успехът не е само икономически растеж и стабилност. Всъщност, наличието на храна или жилище е само едно необходимо базово условие за съществуване.

Успехът е преди всичко дали хората имат възможност да се развиват пълноценно и да се реализират в дадено общество. Дали са свободни да избират да правят това, което смятат за важно и необходимо за тях.

И още един важен момент – стабилността. Много страни изглеждат успешни в продължение на едно десетилетие или даже повече. Но реалните проблеми на обществото, които не са видими на пръв поглед, в крайна сметка водят до упадък.

Мисля, че това се случи и с комунизма. Той изглеждаше изключително силен и стабилен, но самата система не беше способна да извърши модернизация в икономическата сфера.

И мисля също така, че същото може да се каже и за системата на господин Путин. Тя до голяма степен се крепи върху енергийните ресурси, без които Русия би излеждала далеч не толкова успешна. И е очевидно, че монополът на енергийните ресурси ще изчезне, ще се появят алтернативни източници на енергия и това ще промени цялата карта на световната икономика и търговия.

И Русия вече няма да има такива преимущества, защото не е създала разнообразна и интегрирана икономика, която да може да взаимодейства с международната икономика.

pravda.com.ua

Порошенко и Абът са обсъдили закупуването на австралийски уран и въглища

Австралия
Снимка: timesunion.com

В допълнение към енергийното сътрудничество Австралия ще предостави помощ за въоръжените сили на Украйна за повече от 2 милиона щатски долара. 

На 11 декември по време на посещението си в Австралия украинският президент Петро Порошенко е имал среща с австралийския премиер Тони Абът, съобщава ЛIГАБiзнесIнформ.

Според информация от пресслужбата на президента, Порошенко и министър-председателят на Австралия са обсъдили редица въпроси, включително в областта на енергетиката. „Ние се споразумяхме да започнем сътрудничество в енергийния сектор. Обсъдихме възможността за използване на австралийски уран за нашите атомни електроцентрали “ – съобщава президентът на Украйна.

Страните също така са се споразумели в най-близко време да оценят възможностите за доставка на австралийски въглища в Украйна. „Що се отнася до потенциала за износ на уран и въглища за Украйна. Австралия е енергийна суперсила, а енергийната сигурност е от голямо значение за Украйна. Това е една добра възможност за Австралия и Украйна “ – отбелязва Абът.

Освен това, по време на срещата страните са обсъдили координацията на действията на многостранно равнище, по-специално в рамките на ООН. Порошенко е благодарил за финансовата помощ от страна на Австралия в размер на 100 милиона щатски долара, която ще бъде предоставена на Украйна в рамките на МВФ, както и за помощта за украинската армия.

Тони Абът е съобщил за решението на Австралия да предостави на въоръжените сили на Украйна помощ за повече от 2 милиона щатски долара. Също така по време на срещата страните са обсъдили възможността Австралия да участва в конференцията на донорите, която трябва да се проведе в началото на 2015 г.

Преговорите са включвали и обсъждане на въпроса за активизиране на сътрудничеството в областта на селското стопанство.

Тони Абът е дал висока оценка на визитата на Порошенко, която е първо посещение на президент на Украйна в Австралия за цялата история на двустранните им отношения. Той е потвърдил намерението на австралийските власти да продължат активно да подкрепят Украйна. „Австралия е солидарна с украинския народ. През последните месеци Австралия оказва морална подкрепа и икономическа помощ на Украйна“ – отбелязва Абът.

Порошенко е благодарил на държавното ръководство на Австралия за активната подкрепа на суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

Президентът е отбелязал, че украинците съчувстват на австралийския народ във връзка с катастрофата на самолета на Малайзийските авиолинии, в който е имало 38 австралийски граждани. „Украйна прави всичко възможно разследването на тази трагедия да бъде независимо, прозрачно и ефективно “ – казва Порошенко, като добавя, че виновните за катастрофата трябва да понесат отговорност за деянията си.

Порошенко е отправил покана към австралийския премиер да посети Украйна в началото на следващата година. Абът е съобщил, че е планирано през февруари в Киев да бъде открито посолство на Австралия. „Сигурен съм, че откриването на посолството ще засили сътрудничеството между нашите страни „, е заявил президентът на Украйна.

Покров Богородичен – празник на украинските казаци и на УПА

Традициите на празника Покров Богородичен

На 14 октомври църквите от източния обряд (православни и гръко-католици) отбелязват празника Покров на Пресвета Богородица. Произходът на празника се свързва с легендата, че Богородица е защитила Константинопол със своя покров.

В украинската традиция този празник е тясно свързан с идеите на защита от всякакви врагове. В «Летопис руски» се споменава, че княз Ярослав Мудрий е отдал Киев и цялата Земя Руска под покрова на Божията Майка. Голям брой православни църкви, построени в епохата на князе и казаци, са посветени на почитта към Богородица.

Празникът Покров на Пресвета Богородица е един от главните празници на запорожките казаци. Известният изследовател на Запорожката сеч Дмитрий Яворницкий пише: «… под покрова на Богородица запорожците на са се страхували ни от вражески огън, ни от страшна стихия, ни от морска буря».

За запорожките казаци това е и храмов празник. В центъра на всяка от казашките крепости (наричани „сеч”)  винаги са изграждали Покровска църква, която е била светиня за всички казаци – от нейния праг са тръгвали да защитават родната земя и при нея са се връщали след поход с благодарност за спасението си.

Запорожка сеч
Запорожката сеч с Покровската църква в центъра. Макет от експозицията на Днепропетровския исторически музей „Д. И. Яворницкий“

 

Именно на празника Покров Богородичен казаците са провеждали своите съвети, на които са избирали нов хетман или кошевой атаман.

В резултат на почитта на украинските казаци към празника той получава и второ название – Казашки Покров, а в съзнанието на народа започва да се свързва с понятията за воинска чест, доблест, мъжество и рицарство.

През ХХ век казашките традици са наследени от новите борци за независимост на Украйна  – Армията на Украинската народна република (съществувала на част от територията на днешна Украйна от 1917 г. до 1921 г.) и от УПА (Українська Повстанська Армія – Украинска въстаническа армия).

През 1999 година с президентски указ 14 октомври е обявен официално за Ден на украинските казаци.

 

Украинската въстаническа армия

Украинската въстаническа армия е военно-политическа формация на украинското освободително движение. За символична дата на създаването на УПА се смята 14 октомври 1942 г. УПА действа до септември 1949 г., след което е реорганизирана във въоръжено нелегално движение, чиято дейност продължава до началото на 1960 г.

УПА е единствената военна сила през Втората световна война, която определя като стратегическа цел на борбата си създаването на независима Украинска държава. Съответно борбата се разгръща срещу всички държави, които се стремят да попречат на това.

От самото начало УПА се създава като реакция на населението срещу немския окупационен терор, затова през целия период на германската окупация води активна антигерманска борба. Цели региони са освободени от окупационно присъствие, създават се т.нар. “въстанически републики” и за най-висша власт в тях се провъзгласява УПА.

През 1943–44 г. съществува остра конфронтация с полските сили, които се опитват да възстановят довоенните граници на Полша.

Същевременно през цялото съществуване на УПА за главен враг се смята СССР като държава, причинила на украинския народ най-ужасни загуби в резултат на масовите политически репресии, Гладомора и депортирането на населението.

През 1944 г. като орган на политическото ръководство на УПА и цялото освободително движение е създаден Украинският главен освободителен съвет – протопарламент, който се състои от представители на различни политически сили.

Връхната точка на активността на УПА е през втората половина на 1944 г., когато тя контролира територии на днешните Волинска, Ривненска, Житомирска, Хмелницка, Винницка, Тернопилска, Ивано-Франкивска, Лвивска и Задкарпатска област, източните части на Подкарпатското и Люблинското воеводства в Полша, южните части на Брестка и Пинска област в Беларус.

Общата площ на територията, обхваната от въстаническото движение през 1944 г., е приблизително 150 000 кв. км  с население около 15 мил. души. Това е приблизително една четвърт от площта на съвременната украинска държава, територия, по-голяма от днешна Гърция и с население, равно на населението на Нидерландия. Същевременно нелегалните членове на ОУН (Организацията на украинските националисти), свързани с УПА, действат на територията на цяла Украйна, включително в Крим и Донбас.

УПА е изградена на принципите на редовна армия: има Главен войскови щаб и щабове на военно-териториалните подразделения, офицерски школи, военно-полева жандармерия, собствена система от звания и награди.

UPA
Отряд на УПА, 1944 г. / vijsko.milua.org/

 

За времето на съществуването ѝ през редиците на УПА преминават над сто хиляди души. Заради участие във въстаническото движение или за оказване на подкрепа наказателните органи на СССР са репресирани повече от половин милион души.

Дейността на УПА е логично продължение на предишните периоди от развитието на украинското освободително движение, тоест на националната революция от 1917 – 1920 г., нелегалната бойна дейност на Украинската военна организация и Организацията на украинските националисти през 1920 – 1930 г. От друга страна, борбата на УПА продължава под формата на ненасилствена съпротива – дисидентското движение и национално-демократичното възраждане в края на 80-те – началото на 90-те години на ХХ в.

Борбата на украинските въстаници е едно от антитоталитарните движения на народите от Централна и Източна Европа. Аналози на УПА са полските и балтийските нелегални формации. Дейността на УПА отговаря на правото на всяка нация на самоопределение и суверенитет.

Според международните конвенции признаци на въоръжена сила на едно освободително движение има при наличие на строга командна йерархия, специални армейски знаци, открито носене на оръжие, спазване на международните правила на войната. Всички тези признаци са присъщи на Украинската въстаническа армия.

Дейността на УПА попада под определението за украинско освободително движение с разнообразните форми на дейността на организацията и отделни лица, насочени към възраждането на държавната независимост на украинския народ. Затова нейните ветерани, както и участниците в аналогични формации в Полша и в Балтийските страни, би трябвало да получат от украинската държава специален статус на участници в освободителното движение.

Ветерани от УПА
Ветерани от УПА. Снимка: Роман Балук/ZIK

 

Исторически митове, свързани с Украинската въстаническа армия

Мит 1

УПА, «СС Нахтигал», «СС Галичина», в които са влизали предатели на родината, са създадени от германците.

Опровержение

Слагането в един куп на различни по природата си военни и политически формации, объркването на техните имена и организационна принадлежност – всичко това е следствие от продължителната съветска пропаганда. За да се даде обективна оценка на антисъветските военни формации, е важно да се познават всички нюанси. Голословните обвинения са предназначени да скрият фактите.

Батальон «Нахтигал» не е бил включен в структурата на СС, затова неговият украински командир Роман Шухевич не би могъл да носи званието хауптщурмфюрер, както пишат понякога. Батальонът е създадена от Абвера – немското военно разузнаване. Повечето бойци на «Нахтигал» никога не са били граждани на СССР, затова не е вярно твърдението, че те «са предавали» съветската държава. Много от тях, в това число и Роман Шухевич, след разпускането на батальона минават в нелегалност и започват активна борба срещу немците.

УПА е партизанска формация, възникнала в дълбокия тил на германските войски през есента на 1942 година като съпротивление срещу терора на немските окупационни власти. Първите боеве на УПА са срещу подразделения на окупационната полиция.

Командването на УПА разглежда съветско-германската конфронтация като благоприятен фактор за създаването по революционен път на независима Украйна. Една пълна победа на Германия или Съветския съюз не отговаря на интересите на украинските въстаници, затова не трябва да предизвикват учудване отделните случаи на споразумяване за неутралитет и тактическо сътрудничество – както с немската, така и със съветската страна (което също се е случвало).

На политическо равнище нацистка Германия, която е била окупатор, е била смятана за враг. Боевете на отряди на УПА с немската армия продължават до лятото на 1944 г., когато нацистите напускат украинските територии, на които действат въстаниците. Като цяло УПА нанася на немската администрация и армия щети, съпоставими с нанесените от съветските партизани.

Дивизия «СС Галичина» е създадена по инициатива на немската окупационна власт. Украинските нелегални националисти провеждат агитация сред младежите да не встъпват в тази дивизия, за да не стават германско «пушечно месо». Впоследствие много бойци от дивизията дезертират и се присъединяват към УПА.

 

Мит 2

Шухевич е награден от Хитлер с ордени «Железен кръст».

Опровержение

Твърдението за хитлеристките ордени на Роман Шухевич е абсолютна измислица. Съществуват официални регистри на лицата, награждавани с този германски орден, и Роман Шухевич не е сред тях. Също така не съществуват никакви потвърждения за някаква среща на Шухевич с Адолф Хитлер. През Втората световна война с „Железен кръст” са наградени няколко украинци – всички от дивизия «Галичина», в която Шухевич никога не е служил.

 

Мит 3

Ръководителят на ОУН Степан Бандера е бил съюзник на хитлеристка Германия.

Опровержение

Ръководителят на ОУН Степан Бандера е арестуван от немската полиция в началото на юли 1941 година заради категоричния му отказ да отзове Акта за възстановяване на Украинската държава, провъзгласен от украинските националисти на 30 юни в Лвов. През по-голямата част от ареста Бандера се намира в специална зона за политици и ценни пленници в концлагера Заксенхаузен. Двама негови братя загиват в Освиенцим. Ръководителят на ОУН заедно с други известни дейци е освободен от Заксенхаузен през есента на 1944 година в рамките на новата политика да бъдат привличани на страната на Германия лидерите на антисъветските движения на съветските народи. Бандера се отказва от политическо сътрудничество, а през 1945 година преминава в нелегалност.

 

Мит 4

УПА не е воювала с германците и за разлика от Червената армия не е освободила нито едно населено място в Украйна.

Опровержение

Първите боеве на УПА не са със съветските или полските партизани, а именно с немската полиция и подразделенията на окупационната администрация. От зимата на 1943 г. до есента на 1944 г. УПА влиза в редовни стълкновения с германците.

В отчетите на германските органи за сигурност украинските въстаници фигурират като украински или националистични «банди». Много от пленените от немците въстаници и нелегални са екзекутирани.

През пролетта на 1943 година окупаторите отбелязват, че във Волинска област не контролират 75% от обработваемите земи и са загубили 52% от доставките на добитък. Генералният комисар на Волинска област и Подолския регион Шене заявява в началото на май 1943 г., че в районите на градовете Горохив, Любомл, Дубно, Луцк, Кременец абсолютно «господстват националистичните банди» и че «това, което става тук, трябва да се разглежда като въстание». Както и съветските партизани, УПА е била под ударите на антипартизанските операции на хитлеристите. С цел  дискредитиране на украинското националистично движение немската пропаганда нарича лидерите на въстаниците «агенти на Москва».

Въпросът за това кои населени места е освободила УПА е спекулативен. През периода на немската окупация УПА също както и съветските партизани създава т.нар. «партизански краища» – временно контролирани райони и населени места. Една от най-известните «въстанически републики» е районът на градчето Колки във Волинска област.

Населените места са били освобождавани единствено от настъпващата редовна армия и от партизаните, действащи заедно с нея. Тъй като УПА не е била заинтересувана от победата на Червената армия и не е могла самостоятелно да сдържа настъплението ѝ, просто не е имало смисъл да се съсредоточават сили на завземане на градове, които в крайна сметка ще се окажат под съветски контрол. Опитите на полските партизани да освободят Лвов, Вилнюс, Варшава са завършвали или с победа на германците, или със съветска окупация.

 

По материали на Украинския институт за национална памет

 

http://www.youtube.com/watch?v=iFJhl7lhe_A

Кримското столетие

Виталий Портников Крым. Реалии

Само преди една година Крим бе един тих провинциален украински регион, който живееше в очакване на туристическия сезон. Регион, в който с години не се случваше нищо забележително, освен убийствата на кметовете на курортните градове и „Казантип“ /най-големият украински рок фестивал – б. ред./. Регион, в който политическият живот се изчерпваше с противоборството на „местните“, чиито смешни имена произлизаха от имената на местните банди, с „макеевските“ /от Макеевка – град в Донецка област – б. ред./, стъпили на полуострова с благоволението на „енакиевския“ /Янукович – роден в гр. Енакиево, Донецка област – б. ред./.

Vitaliy Portnikov
Виталий Портников

Дори двете украински революции фактически не засегнаха Крим – полуостровът категорично не искаше не просто да разбере какво става в неспокойния Киев, а дори и да се поинтересува каква е същността на конфликта.

Сега, благодарение на Путин и неговите невероятно любезни „зелени човечета“, Крим се превърна от един заспал полуостров в главния символ на безумието.

Ако зададете въпроса може ли Путин да изпрати войските си към Киев, Нарва, Вилнюс, или защо не направо към Варшава или Берлин – а в отговор ви погледнат замислено и се почудят дали нещо не сте прегрели, само попитайте събеседника си дали преди година е предполагал, че Крим ще бъде окупиран и включен в състава на Руската федерация – и всичко си идва на мястото. Няма нужда от никакви други доказателства. Оказва се, че в един свят, в който съществуват Путин и Крим, всичко е възможно – чак до радиоактивна пепел.

Преди година всички свято вярваха, че най-голямата геополитическа грешка, допусната от Кремъл – и то по времето, когато не Владимир Путин, а Дмитрий Медведев заемаше президентското кресло – е признаването на „независимостта“ на контролираните от Москва грузински автономии Южна Осетия и Абхазия.

Изглеждаше, че Москва си е направила изводите от тази фактически провалила се авантюра – към признаването й така и не се присъедини никой, освен Венецуела и Никарагуа, и се наложи буквално да бъдат купувани дипломатически ноти от някакви далечни острови, за да бъде впечатлена поне собствената телевизионна аудитория.

Но направените изводи бяха абсолютно противоположни: не бяхме достатъчно решителни. И в новата ситуация, когато Майданът буквално изтръгна Украйна от вкопчилите се в нея ръце на Владимир Путин, вече не можеше да става въпрос за никакви граници на позволеното, никакво международно право, никакво пресмятане на рисковете.

Крим се превърна в онази пушка, която висеше на стената на съвременния световен ред – и в един момент трябваше да гръмне по него. По ирония на съдбата този световен ред бе изграждан според резултатите от Втората световна война точно в Крим по време на срещата на „Голямата тройка“ в Ялта – и точно в Крим, но вече без всякакви срещи, бе разрушен. Въпросът е само – напълно ли?

От отговора на този въпрос зависи и съдбата на самия Крим, и съдбата на нашата цивилизация. Ако Крим остане част от Руската федерация, ще има още много войни и конфликти. Мнозина още ще бъдат вдъхновени от примера на Русия – мога да взема със сила каквото си поискам, защото мисля, че е мое и това няма да има за мен никакви последици. Съдбата на Украйна също ще се окаже поучителна – мога да се откажа от ядреното си оръжие и никакви гаранции няма да спрат някого да къса парчета от територията ми.

Ще има още много войни, локални конфликти и сблъсъци; броят на ядрените държави ще започне да се увеличава в геометрична прогресия и никакъв клуб на избраните вече няма да може да ги спре. Новото столетие може да стане епоха на постоянна конфронтация, в която ще загинат милиони и много територии ще се превърнат в пепелища – в това число и превърнатия в руска военна база Крим. И няма да се учудя, ако след години оцелелите нарекат този печален век „кримското столетие“.

Но има и друг вариант – международната общност с общи усилия показва на агресора къде му е мястото, световният ред е възстановен, руският режим рухва под тежестта на вътрешните противоречия и външните санкции и Крим се връща в състава на една нова Украйна, за да продължи да си бъде тихият регион, който живее в очакване на туристическия сезон.

Тогава, надявам се, за него ще си спомнят само при откриването на поредния аквапарк, музей, модерен хотел или железопътен терминал до летището. И тогава в Крим ще идват не „зелени човечета“, а курортисти и гости на многобройните културни фестивали. Тогава, разбира се, няма да има никакво „кримско столетие“ – но може би така е по-добре?

 

 

Очаква се официалните резултати от преговорите в Минск да бъдат обявени в 12.00 ч.

По предварителна информация от журналисти, присъстващи на преговорите, се очаква заключителното комюнике да бъде обявено в 12.00 ч. българско време, като същевременно никой не се ангажира с точен час за финала на тези извънредно сложни преговори.

Мinsk4

 

Журналистката Ирина Герасимова съобщава в своя Туитър, че предвиденото официално подписване на заключителния документ за уреждането на конфликта в Донбас няма да се състои в присъствието на журналисти.

След първия етап на преговорите, продължил повече от 14 часа, украинският президент Петро Порошенко заяви, че условията, които поставя Русия, са неприемливи.

French President Hollande and Russian President Putin walk after a meeting in MinskСлед преговорите на лидерите на Германия, Франция, Украйна и Русия в така наречения „нормандски формат” канцлерът на ФРГ Ангела Меркел и президентът на Франция Франсоа Оланд са се оттеглили заедно с руския президент Владимир Путин за  разговор при закрити врати.

Около  9.45 ч. българско време този разговор е приключил и преговорите са продължили отново с участието на четирите преговарящи страни.

Въпреки че около 9.00 ч. медиите съобщиха, че преговорите са приключили, час по-късно външният министър на Украйна Павел Климкин заяви пред журналисти, че работата продължава „без прекъсване във всички възможни формати”. (Освен „нормандската четворка”, в Минск заседават и външните министри на Германия, Франция, Украйна и Русия, както и т. нар. „контактна група” по уреждането на конфликта в Източна Украйна.)

Дмитрий Кулеба, посланик за специални поръчения към МВнР на Украйна, съобщи, че на преговорите Русия „се пазари” за Дебалцево. Това той съобщи в своя Туитър, като цитира Денис Пушилин, един от лидерите на проруските екстремисти, които продължават да твърдят, че Дебалцево е обкръжено и е в „котел” – което не отговаря на истината.

Дебалцево е много въжен транспортен възел и без него, по думите на Кулеба, „ДНР“ и „ЛНР“ са транспортно зависими от Украйна.

Междувременно медиите съобщиха, че подготвяният за подпис заключителен документ за преговорите предвижда прекратяване на огъня в Донбас в близките два дни.

По съобщения на УНИАН

Снимки: REUTERS