18 май – Ден на памет на жертвите на Депортацията на кримскотатарския народ

Депортацията на кримските татари, започнала на 18 май 1944 година, е едно от най-големите престъпления на съветския режим, извършени от него по време на Втората световна война. Над 20 години в СССР изцяло се отрича престъпният характер на тези действия.

Макар още през 1967 година Съветският съюз да признава необоснованите обвинения към всички кримски татари в сътрудничество с немците, те до самия крах на комунистическия тоталитаризъм така и не получават правото да се върнат в историческата си родина. Кримските татари са депортирани в отдалечени райони на Сибир, Урал, Средна Азия, където те се оказват без документи, в условията на комендантски режим, без правото на придвижване дори с цел търсенето на изгубени при изселването семейства.

Броят на «специалните преселници» се попълва през 1945 г., когато към края на войната войници и офицери, воювали срещу фашизма, също са обявени за «предатели» и изпратени в изгнание при своите семейства. Тежките битови условия в специалните поселения, които се усложняват от новия климат и инфекциозните заболявания, водят до смъртност при депортираните, която се увеличава фактически от липсата на медицинско обслужване.

По данни на Националното движение на кримските татари, през първите 4 години от депортацията загиват близо 90 хиляди лица. През януари 1974 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР отменя забраната за кримските татари, гърците, арменците и българите да се връщат в Крим.

На 14 ноември 1989 г. Върховният съвет на СССР приема Декларация „За признаването за незаконни и престъпни репресивните актове срещу народи, подложени на принудително преселване и гарантиране на техните права”. От 1987 г. връщането на кримските татари в Крим става масово.

В началото на 1990 г. те стават третата по численост етническа група в Крим. Възвръщенците се връщат на територия, където техните бивши поселения и жилища са заети, а възможностите за трудоустройство са ограничени или съвсем липсват. Необходими са оперативни и работещи мерки на властта за подсигуряване на пристигналите с жилище, работа, учреждения със социална инфраструктура – здравни заведения, образователни, културни, развлекателни, което изисква значителни средства. Когато бива обявена независимостта и, Украйна поема пълна отговорност за съдбата на всички свои граждани, включително за онези, които се връщат на нейна територия от местата на депортацията си.

Към началото на 2013 г. в АРК се връщат близо 266 хил. етнически кримски татари. За да се осигурят информационните потребности на населението, на кримскотатарски език се издават вестниците „Къръм”, „Маариф ишлери” и списанията „Тасил” и „Къасевет”. В Държавната телерадиокомпания „Крим” работи кримскотатарската редакция „Мейдан”.

Украйна никога не се е отказвала да признае актовете на органите на бившия СССР, касаещи възстановяване правата на депортираните, а откакто е обявена независимостта й, поема цялата отговорност за съдбата на всички свои граждани, включително онези, които се връщат на нейна територия от местата на депортацията си.

Анексирането на Крим от Руската федерация през март 2014 г. актуализира проблема с борбата на кримските татари за техните права. Окупационната администрация на Крим за пръв път в новата история забрани на 18 май да бъде проведен традиционния траурен митинг в центъра на Симферопол, затова кримските татари отбелязват 70-та годишнина от депортацията в местата на компактно местоживеене в обкръжението на полицейски отряди и под надзора на хеликоптери.

 

Снимка: zn.ua
Снимка: zn.ua

През 2014 г. над 150 кримски татари са подложени на «избирателно правосъдие», 21 са изчезнали безследно или убити, а Меджлисът е лишен както от сграда, така и от възможността да води диалог с държавните органи на т.нар. «Република Крим». В такива условия както почитането на общодържавно ниво на паметта на жертвите на депортацията на кримскотатарския народ, така и демонстрацията на солидарност в борбата за възстановяване на техните права добиват важно украинско и международно значение.

Източник: Посолство на Украйна в България

„Гласът на Украйна“ публикува окончателните резултати от парламентарните избори

УрниДнешният брой на „Гласът на Украйна“, официалният орган на Върховната рада, излезе с резултати от изборите на 26.10.2014 г. Публикуването им означава, че те са окончателни и не подлежат на обжалване.

Централната избирателна комисия установи окончателните официални резултати от извънредните избори във Верховната рада по общодържавния многомандатен окръг и призна за избрани 196 народни депутата на Украйна по едномандатните избирателни окръзи. По партийните списъци са избрани 225 депутата. Общо ЦИК призна за избрани 421 от 423 народни депутата, които бяха избрани на извънредните избори. Съответните протоколи бяха подписани от членовете на ЦИК по време на заседанието, което започна късно вечерта в последния ден, определен от закона за краен срок за обявяване на резултатите – на 10 ноември. В два окръга ще има повторно преброяване на гласовете.

Според официалните резултати от изборите в Осмата Върховна рада по партийни списъци в парламента влизат шест политически сили:

«Народен фронт» — 22,14% (64 депутата)

Блок на Петро Порошенко — 21,82% (63 депутата)

Обединение «Самопомощ» — 10,97% (32 депутата)

Опозиционен блок — 9,43% (27 депутата)

Радикална партия на Олег Ляшко — 7,44% (22 депутата)

Всеукраинско обединение «Баткившчина» — 5,68% (17 депутата).

Останалите партии, които взеха участие в извънредните избори на 26 октомври, са получили по-малко от 5% от гласовете на избирателите, колкото е долният праг за влизане в парламента.

Общото количество на гласовете на избирателите, които са подадени за кандидатите за народни депутати на Украйна, включени в избирателните списъци на политическите партии и които са преодолели 5% праг са 12 милиона 209 хиляди и 87 гласа. Така наречената избирателна квота, тоест гласовете, които са необходими за получаването на един депутатски мандат, се състои от 54 262 гласа.

Протоколът с резултатите от изборите в многомандатния окръг е подписан от всички 15 члена на ЦИК. Само Жанна Усенко-Чорна – заместник-председателят на ЦИК е заявила по време на заседанието, че ще подпише протокола на ЦИК с особено мнение, тъй като комисията е получавала заявления от партиите за фалшификации в отделни окръзи.

„Гласът на Украйна“ напомня, че заради провеждането на антитерористичната операция, извънредните парламентарни избори не се състояха във всички избирателни окръзи в Донецка и Луганска област и във временно окупирания Крим. Затова в 8-та Върховна рада ще заседават 423 депутата, а не 450, както обикновено. По партийните списъци в парламента влизат 225 депутата, а 198 – по мажоритарните окръзи. В 27 окръга, които влизат във временно окупираните територии на Донбас и Крим не са избирали депутати. Но това по никакъв начин няма да повлияе на легитимността на Радата – според украинската конституция парламентът се счита за управомощен при условие, че е избрана не по-малко от една трета от конституционния му състав. ЦИК обещава, че веднага след освобождаването на временно окупираните територии там ще бъдат проведени избори за депутати.

Вече могат да бъдат направени изводи за разпределението на местата в новия парламент. Освен победителите по партийните списъци, в 8-та Върховна рада ще бъдат представени още пет парти, чийто кандидати са получили депутатски мандати в мажоритарните окръзи, а също така 98 мажоритарници, които са се кандидатирали самостоятелно.

Най-много места в парламента ще има Блокът на Петро Порошенко — общо по партийните списъци и в мажоритарните окръзи той получава 132 места. «Народният фронт» общо е получил 82 депутатски мандата, «Самопомощ» — 33, Опозиционния блок — 29, Радикалната партия на Олег Ляшко — 22, «Баткившчина» — 19. Освен това, от мажоритарните окръзи в парламента влизат шест представители на Всеукраинското обединение «Свобода» и по един представител от партиите «Силна Украйна» на Сергий Тигипко, «Всеукраинско аграрно обединение «Заступ», «Десен сектор» и «Воля (Свобода)». Съветникът на „Десен сектор“ Борислав Береза, който победи в 213-ия окръг в Киев, се балотираше на изборите самостоятелно като безпартиен. Също така много бивши членове на „Партията на регионите“ и депутати от предишни парламенти се кандидатираха в източните области и отново получиха депутатски мандат, но вече като самостоятелни безпартийни кандидати. Например Сергий Клюев, Евгений Геллер, Игор Шкиря, Сергий Матвиенков в Донецка област.

Преди обявяването на официалните резултати ЦИК разгледа още една жалба – от кандидата за народен депутат на Украйна от „Баткившчина“ в едномандатния избирателен окръг № 182 (Херсонска област) Юрий Одарченко, в която той молеше ЦИК да признае за противоправно бездействието на окръжната комисия, която не е отчела данните от протоколите при повторното преброяване на гласовете на избирателите на две избирателни секции. ЦИК отказва да задоволи жалбата с мотива, че няма достатъчно предпоставки за това.

В два избирателни окръга — № 38 (Днипропетровска област) и № 63 (Житомирска област) ЦИК не е установила резултатите от изборите и е задължила окръжните избирателни комисии да изпълнят решението на съда — Днипропетровския окръжен административен съд и Житомирския апелационен административен съд — и да проведе повторно преброяване на гласовете в срокот 15 дни. Председателят на ЦИК Михайло Охендовский счита, че новият парламент може да започне своята работа и без депутатите от проблемните окръзи, тъй като и без тях той е легитимен.

Надежда Савченко остава в ареста

Днес Московският градски съд разгледа жалбата, подадена от адвокатите на украинския пилот Надежда Савченко срещу решението на районния съд „Басманний“ за удължаване срока на ареста й до 13 май 2015 г.

Савченко не присъстваше лично в съдебната зала, беше организирана видео връзка между съда и следствения изолатор.

Sav25023

 

По думите на адвокатите й, състоянието на Савченко, която вече 75 дни продължава протестната си гладна си стачка, е критично; тя не може да стои дълго време права или седнала.

Sav25021

Sav25022

 

Московският градски съд отклони жалбата и призна за законно решението на районния съд от 10 февруари.

Както съобщава „Новая газета“, вчера в приемната на руския президент Владимир Путин са били предадени подписите, събрани под обръщението към президента относно промяната на мярката за неотклонение на Надежда Савченко.

Подписката беше организирана на 9 февруари от известни правозащитници и интелектуалци, сред които Людмила Улицкая, Мариета Чудакова, Ирина Прохорова, Зоя Светова и др., и събра 11 508 подписа. За предаването й на Путин днес е уведомен Михаил Федотов, председател на Съвета по човешките права към президента на Русия. 

Събирането на подписи беше прекратено във връзка с влошаването на състоянието на Надежда Савченко, която няма намерение да прекрати гладната си стачка преди обявяването на справедливо, основаващо се на доказателствата, с които разполага следствието, съдебно решение.

Снимки: адвокат Марк Фейгин / Twitter

 

Иск за 900 милиона от роднините на загиналите в сваления „Боинг“

Отломки на Малайзисйкия "Боинг"
Malaysia-Boeing-777-shutdown-crash-fuselage

Роднините на загиналите пасажери от рейс МН17 подадоха колективен иск срещу Гиркин.
Роднините на 18 от пасажерите в сваления „Боинг-777“ са подали в Чикагски съд групов иск срещу руския гражданин Игор Гиркин. Пътническият самолет беше свален над Донецка област през лятото на 2014 година предава „Гласът на Америка“ 

Седемнадесет души, представляващи 18 от пасажерите на Боинга – от Малайзия, Великобритания и Нидерландия, са предявили претенции за компенсация в размер на 50 млн. долара за всеки загинал.
Искът е разделен на 3 части. В първата част командващият терористичните формирования на „ДНР“ Гиркин е обвинен в убийство. Ищците се позовават на член в американския закон, защитаващ жертвите на изтезания.
Във втората част на иска Гиркин е обвинен в унищожаването на самолета в нарушение на международното право.
В третата част на иска Гиркин е обвинен в сговор със заместника си Сергей Петровски и с други хора, причастни към атаката над Боинга. Отбелязва се, че гражданинът на РФ е действал с мними или реални пълномощия, дадени му от руското разузнаване.
Според юристи, слушанията в Чикаго могат да се разглеждат като предварителен стадий на вълна от нови искове, ответници по които могат да станат руската държава и лично президентът на РФ Владимир Путин.

Порошенко и Обама проведоха телефонен разговор – действат координирано в случай, че конфликтът ескалира

Poroshenko_ObamaПресслужбата на украинския президент съобщи, че днес в късните часове на деня Петро Порошенко е провел телефонен разговор с президента на САЩ Барак Обама.

Порошенко е благодарил на президента на Съединените щати за личната му подкрепа за Украйна и силната позиция, изразена в заявлението на „Голямата седмица” (G7).

Събеседниците са обсъдили ситуацията в Донбас и са изразили загриженост във връзка със събитията в района на Дебалцево.

Украинският президент е подчертал необходимостта от мониторинг от страна на ОССЕ за потвърдждаване на прекратяването на огъня.

Петро Порошенко и Барак Обама също така са се споразумели да продължат да координират действията си в случай, че конфликтът в Донбас ескалира.

По-рано днес президентската пресслужба съобщи, че Петро Порошенко е провел телефонен разговор с френския президент Франсоа Оланд и германския канцлер Ангела Меркел. Страните са се договорили да следят внимателно ситуацията в Донбас и да продължат тясното си сътрудничество с цел уреждане на конфликта.

 

Пресслужба на Президента на Украйна