Екс заместник-председателят на Правителството на РФ Алфред Кох, принуден да избяга от Русия в Германия, разказа защо Украйна трябва да държи курс към Европа. И каква е кардиналната разлика между украинците и руснаците.
След като Алфред Кох посъветва Украйна да се откаже от Донбас, като от „слаб и глупав приятел, който не иска да върви с вас“, го затрупват с писма и отзиви. Ето и едно от тях.
„Здравейте, Алфред Рейнхолдович. Разбирам, че сигурно получавате стотици, дори хиляди писма, и вероятността това писмо да бъде прочетено, а още повече да бъде му бъде отговорено, е минимална, но все пак ще опитам заради нашето традиционно „Ами ако…”.
Не искам да говоря дълго със заобикалки и да започвам отдалече, интересно ми е да Ви чета, в някои моменти възгледите ни съвпадат, в някои – категорично не и това е нормално. Подтикна ме да Ви пиша Вашият призив към украинските Ви приятели – да изоставят Донбас като котва на Путин, а самите те да се движат към Европа, и давате за пример сравнението с високопланински преход на група алпинисти, когато единият от тях категорично не иска да върви и предлага да го носят до края на пътя.
Въпросът ми в по-голяма степен се отнася не чак толкова за Донбас, а до това: наистина ли сте сигурен, че Украйна трябва чак толкова категорично да се напъва да влезе в ЕС? Ще поясня своите съмнения с пример, който ми е близък предвид образованието и професията ми – аз съм лекар. Имаме някакъв тежко болен – да речем, хроничен алкохолик, пушач, с куп съпътстващи заболявания, хронична сърдечно-белодробна недостатъчност, аритмия след прекаран инфаркт, холецистопанкреатит, чернодробна недостатъчност, бъбречна недостатъчност – общо взето по-лесно е да умре, отколкото да оздравее. И ето този болен изведнъж осъзнава, че той все пак е болен и трябва – ако не иска да ритне камбаната – да се лекува, да изостави лошите навици и т.н. Същевременно той вижда група здрави, румени, със здрава мускулатура съседи, които всеки ден пробягват по 10 километра по пресечена местност, играят футбол или волейбол и след всичко това ходят на танци, а после още и на баня.
И ето, този болен човек решава, че щом е приключил с алкохола и цигарите (макар че всъщност кой знае дали изобщо е вярно) – то трябва спешно да се присламчи към съседите си и заедно с тях да започне да тича, да скача и т.н. Вероятността, че този болен ще хвърли топа още на първия километър тичане – дори и да не поддържа същото бегово темпо, е 146%. Пък и вероятността, че групата съседи-атлети ще иска да има нещо общо с този хронично болен алкохолик, е нищожно малка.
В общи линии, мисля, че Вие отлично разбирате накъде клоня и какво предизвиква моите съмнения. Не претендирам за персонален отговор. Напълно възможно е да сте получил вече много подобни по съдържание и смисъл писма. Може би ще отговорите на тези съмнения във вид на някакъв разгърнат пост?”
Да… Добра аналогия. Кой би се захванал да отговори? Моят отговор е следният: болният не е чак толкова болен. Той, преди всичко, не е хроничен алкохолик.
Защото хроничният алкохолик (доколкото аз разбирам тази болест) страда от необратими промени на съзнанието. В какво се изразяват те? Преди всичко хроничният алкохолик развива т.нар. „комплекс на жертвата”. Той обвинява за всичко околните, средата, в която е израснал, за своите провали обвинява близките си, възприема всяка неприятност като повод да се напие, счита себе си за пропаднал човек, който не може да бъде спасен. Или обратното – развива един глуповат, лековат поглед към света: „нищо страшно”, „голяма работа: напил съм се, опикал съм се – на кого ли не му се е случвало…” и т.н. Такива болни нямат устойчива мотивация, бързо губят интерес към занимание, което още вчера са считали за важно и достатъчно силно, за да ги вдъхнови.
Нищо подобно не се случва с Украйна. Там пасионарността на нацията е много висока. Тя постоянно организира някакви „оранжеви революции”, с голи ръце се вре под куршумите на снайперистите, води бурен обществен живот, организира сбивания в Радата (бел.прев. – Парламента), там никнат нови и нови политически фигури, а старите (които съвсем доскоро са изглеждали „вечни”) слизат от сцената.
И зад всичко това, вече второ десетилетие, се проследява една и съща цел: нацията се стреми към Европа. Тя прави европейски избор. Тя няма илюзии за себе си, разбира, че предстоят трудности. Но упорството, с което се движи към тази цел (дори и с грешки, дори и с наивна вяра във всякакви политически шарлатани и мошеници) показва, че тя ясно осъзнава всичко, не губи мотивация и, съответно, не е никакъв хроничен алкохолик.
Нататък. По отношение на физическата форма. В нормалната пазарна икономика от човека не се изискват някакви подвизи в духа на Павка Корчагин. Та нали само при комунизма-социализма хората трябваше да опъват жили и да умират от глад. Аз тук, в Германия, съм виждал много украински строители, болногледачки, икономки и т.н. Това са абсолютно нормални конкурентоспособни хора. Напълно позитивни и по нищо не отстъпващи на средностатистическия германец.
А и в самата Украйна – погледнете как живеят по селата: градини, животинки, кокошки-патици… мазетата са пълни със зимнина, сланина, картофи, бутилки с горилка и всякакви други вкусотии. Това е една напълно здрава и нормална нация, която се различава от руснаците в положителен смисъл – по липсата на тази всепоглъщаща имперска ръжда, която изяжда душата, убива мотивацията за труд, отучва от радостта от малките успехи и локални постижения, потапя в мечтателен унес, подтиква към агресия, разпалва завист, омраза…
Абсолютният анархизъм на типичния украинец – точно той е свидетелство за здрав скептицизъм по отношение на държавата и увереност в собствените способности да изхраниш себе си и семейството си.
Нима такъв човек не е способен да тича заедно с всички? Разбира се, че е способен! Да, в началото той ще изостава. Но той самият разбира прекрасно това. И е готов. И със сигурност няма да умре по време на това състезание. А ”всичко, което не ни убива – ни прави по-силни…” Повярвайте на опита ми: украинецът е значително по-подготвен за Европа, отколкото румънеца или българина. Във всеки случай – не и по-зле.
Източник: http://inforesist.org