За Украйна не е достатъчно да се превърне в “не-Русия” – ІІ част

Изказване и отговори на Тимъти Снайдър по време на дискусията “Руско-украинската война и европейските интелектуалци: Какво казват те? И какво мислят тези, които мълчат?” по време на ежегодния Лвовски издателски форум, 10 – 14 септември.

Продължение

Началото можете да видите тук

Снайдър

За това защо Путин не само забранява на Украйна да бъде Украйна (чрез блокирането на асоциирането й с ЕС), но и на Германия да бъде Германия

Всъщност е точно обратното. Путин би бил щастлив Германия да е Германия. Това е и целта на неговата политика. Руската стратегия започва оттам, че Русия не е силна, а е слаба. Русия няма силен демографски потенциал, няма технологичен потенциал, тя дори не е Съветския Съюз. Търговският  ѝ стокообмен е като този на Италия, има среден БВП, наистина не е голяма сила. Но тя има много мощни традиции в тактическата политика. Което включва също дезинтегрирането на други. Така действаше Съветският Съюз, така действа и сега руската държавна машина и нейната пропаганда. Руската политика работи не за това да направи Русия по-силна. Това е невъзможно. Тя се състои в това да направи всички наоколо по-слаби. Да разруши всички установени връзки. А най-вече, ако е възможно – да разруши европейските връзки, ако е възможно – да разруши Европейския съюз. Затова Русия и популистите в Европа са толкова близки – защото това е техният общ интерес. Убеден съм, че между Мари льо Пен и Владимир Путин има симпатия, но много по-важно е, че те имат общ политически интерес – разрушаването на Европейския съюз.

Да се разходим отгоре надолу. Ако Европейският съюз може да бъде разрушен, Русия би могла да работи отделно с Германия, с Италия, с Франция. В такива взаимоотношения Русия е по-силна. Понеже тя има дипломати, има газ, има тирания, а значи може да бъде по-мобилна в прокарването на външната политика. Затова смятам, че точно това е целта на Путин – да работи с Германия такава, каквато е. Защото Путин и който и да е руски лидер винаги може да доминира над Шрьодер или Берлускони. Когато са един срещу един, Русия ще е по-силна.

Да слезем по-надолу, до нивото на държавите. Украинската държава (в представата на Русия) също трябва да бъде дезинтегрирана. И най-ниското ниво – гражданското общество – трябва да бъде направено невъзможно – и в Русия, и в Евросъюза.

Оставам оптимист относно Европейския съюз и неговия суверенитет. Да се върнем на въпроса, който прозвуча по-рано: Европейският съюз суверенен съюз ли е? Тази криза подтикна Евросъюза в тази посока: за първи път виждаме европейците да се опитват да мислят заедно. Мнозина европейци за първи път усещат, че имат враг – а те имат. Украйна принуди мнозина европейци да осъзнаят, че има агресор. Оказа се, че Евросъюзът не само е задружна структура, която всички обичат, оказа се, че в света има и заплаха. Има европейски лидери, които поради това се чувстват зле и искат да победят. Европейски лидери, “които искат да победят”? Това е нещо ново! И за това трябва да се благодари на Русия.

Да, истина е, че Русия се опитва да оказва натиск върху Германия, върху Европейския съюз, че Русия се опитва да ограничи външната им политика. Но не мисля, че влиянието върху суверенитета е отрицателно. Точно обратното, такива действия принуждават европейците повече да се замислят над това кои са те, а Европейския съюз – да търси стратегия.

 

За сравнението на Путин с Хитлер

Ще отговоря първо от гледна точка на социологията. За хората на Запад събитията от 30-те и 40-те години донякъде приличат на табу, когато става дума за сравнение. Причината за това е една история, която ние знаем. Няма друга история: имало е Хитлер и той няма с какво да бъде сравнен.

Моят личен отговор е: зависи какво имате предвид под “сравнение”. Аз не съм сред привържениците на тезата, че Путин е като Хитлер, а Хитлер е бил като Путин. Мисля, че всичко е много по-интересно. Опитайте се да погледнете как Путин вижда света. Путин гледа на края на 30-те г. като на източник на положителен опит. Как е унищожена Чехословакия: Чехословакия е атакувана чрез нахлуване в една измислена територия, наречена Судети. Отначало там искат федерация, после настъпва Втората световна война. Същото нещо можем да видим в Полша през 1939 г: Полша е унищожена, след като Съветският съюз обявява, че полска държава не съществува, а етническите малцинства трябва да бъдат защитени. Същото, което казват и за Украйна през 2014 г. Историческият опит е много важен, ако искаме да разберем какво прави Путин. Путин гледа на края на 30-те г. като на положителен опит. А краят на 30-те показва как отделни държави и колективната европейска система могат да бъдат унищожени.

 

За географията на подкрепата за Украйна

Ако погледнете реакцията на европейските интелектуалци, ще разберете, че географията играе важна роля. Интелектуалците на Естония, Латвия, Литва, Полша заемат ясна позиция и се организират в проукраинска сила. С други думи, това са тези страни, които пряко са се сблъсквали с руската агресия. В Чехия, Унгария и Словакия нещата стоят другояче. В тези региони гражданската дискусия е насочена предимно против украинците, въпреки че официалната външна политика е по-скоро проукраинска.

Много специфична е ситуацията в Германия и Австрия. В Германия стана възможно да се обърне общественото мнение благодарение на мощните традиции на журналистиката. Хората, които формират мнението в Германия, а това са предимно журналисти, пътуваха до Донбас, пътуваха до Киев и писаха за това, което виждат. Тази “старомодна” журналистика, простото писане на истории дори по такава сложна тема промени общественото мнение и го откъсна от “схемите”. В Австрия това го няма, там украинските дебати изглеждат много потискащо. Освен Мартин Полак няма друг, който би искал да изясни ситуацията. Това зависи също и от икономически фактори: вие търгувате с Русия, значи нямате собствено мнение.

Тимъти Снайдър

 

Ще кажа нещо интересно за Франция. Във Франция десните малко съчувстват на Русия, а понякога са проукраински; левите малко съчувстват на Украйна, а понякога са проруски. Ако четете френската преса, “Льо Фигаро” – главният десен вестник – не е ваш приятел. “Льо Монд”, “Либерасион” – главните ляв и лявоцентристки вестник – много по-добре осветяват украинските реалии. Така че украинската диаспора във Франция ще трябва да промени обичайната си ориентация: на тях им се иска да бъдат с тези отдясно, но приятелите им са отляво.

Ще добавя някои неща за САЩ. Кои средища в Щатите проявяват интерес към Украйна? Това са старите либерали, либералите от времето на “студената война”, хората, заинтересувани от спазването на правата на човека, особено гей-активистите. Много  хора никога не са се интересували от Русия, дори много влиятелни хора, докато Русия не започна да въвежда антигейско законодателство. В академичните среди руската парадигма доминира и досега. Казано накратко, много хора, изучаващи руската история, и досега са убедени, че Киевска Рус и съвременна Русия са едно и също нещо. Ако я няма Украйна, всичко останало е измислен от американците сценарий.

Ще обърна вниманието ви върху едно много интересно явление: разделянето на световното еврейство по украинския въпрос. Позициите на украинските евреи и руските евреи се разминаха. Не само в тези страни, но също в САЩ, в Канада, в самия Израел.

Надявам се моите бележки да ви направят по-силни в тези дебати.

 

Записано и реферирано от Володимир Семкив

Снимки: пресслужба на Издателския форум, Vitaliy Hrabar, Фотоагенция LUFA

Превод от украински: Албена Стаменова

Русия прехвърли към украинска територия три ракетни комплекса

В граничещата с Украйна Ростовска област е регистрирано преминаване на три ракетни комплекса в посока към границата с Украйна.  

За това пише ръководителят на групата „Информационна съпротива“ Дмитро Тимчук.

Според неговите данни „в района на населеното място Петровка в Матвеево-Кургански район, Ростовска област, на разстояние по-малко от 5 км от държавната граница на Украйна, са регистрирани три ракетни комлекса (типът на комплексите се уточнява). Позициите на ракетните комплекси се охраняват“.

Освен това, Дмитро Тимчук съобщава, че в района на град Новоазовск е регистрирано прехвърляне от територията на РФ на групи руски казаци. „Навсякъде в този район руските казаци сменят местните бунтовници на блок-постовете” – пише той.

Антон Герашченко: „Украйна днес нямаше друг избор“

Антон Герашченко, съветник на министъра на вътрешните работи на Украйна, споделя на стената си във Фейсбук:

Моята позиция по въпроса за Минските (Мюнхенските) спогодби и приемането на Законите за специалния статус на Донбас и за амнистията
Геращенко
Току-що Върховната рада гласува „За“ Закона за амнистията и Закона за специалния статус на Донбас.

Да си говорим откровено – тези закони са следствие от Минските (Мюнхенските) спогодби, сключени под натиска на откритата военна заплаха на Путин, в условия, когато Западът фактически отказа да продължи да помага на Украйна, ако тя не се съгласи с условията за примирие с Путин и на цена – предоставяне на големи права на намиращите се под контрола на терористите части от Донбас.

Това е принудена стъпка, обусловена от нашата слабост във военно и техническо отношение. Нашите Армия и Национална гвардия бяха в състояние да противостоят на наемниците-терористи, щедро снабдявани с най-новата руска бойна техника, но не бяхме в състояние да противостоим на редовната руска армия, която открито нахлу на 24 август на наша земя.

Съгласно плана на Президента на Украйна – Петро Порошенко, специалният режим се въвежда само на тези части от територията на Донбас, които към момента на Минските спогодби се намираха под фактическия контрол на Русия.

Да, в тези закони има такива моменти, от които се изправят косите на всеки украински патриот.
Но имаха ли избор Президентът и Върховната рада?!
Да се откажат от приемането на тези закони и руските танкови колони да продължат да се предвижват в посока на Мариупол, Днепропетровск, Запорожие и Харков, завземайки все по-големи части украинска територия, във време, в което нито една страна в света не даде своето съгласие да ни предостави оръжие и открито да ни подкрепи в противопоставянето ни на Русия?!

В неделя участвах в едно предаване заедно с полковника от украинската армия Евгений Сидоренко, измъкнал се от котела под Иловайск на трофеен руски танк Т-72, произведен през октомври 2013 година, докато в същото време нашите момчета воюват с 30-годишна техника, която не е в състояние да измине и 200 км, без да се счупи и без да се наложи да се ремонтира.

И като се има предвид, че в Украйна не се произвеждат нито патрони, нито снаряди, нито ракети за системите за залпов огън, а 90% от военните ни самолети са боклук, който не сме в състояние даже да ремонтираме, защото всички заводи производители са в РФ.

И колкото и да говорим за патриотизъм и за това, че дори и родната земя помага на воините ни да воюват, в едно конкретно сражение побеждава този, който притежава 100 оръдия срещу 10, 60 танка и бронетранспортьора – срещу 4-5, както се случи в Иловайския котел.

Ние бяхме слаби и не бяхме в състояние да се противопоставим на редовната руска армия, чийто военен бюджет надвишава 50 пъти нашия – ето това е истинската причина за Минските спогодби и последвалия ги план на Президента Порошенко по умиротворяването на Донбас.

Докато Путин 14 години е укрепвал и въоръжавал своята армия, нашата система за сигурност и отбрана беше разграбвана и беше отдавана на Путин под наем. Последните двама министри на отбраната при Янукович – Саламатин и Лебедев са в Москва, откъдето са получавали команди. Последните двама ръководители на СБУ – Якименко и Калинин също са в Москва. Те са предавали и предават всички наши държавни тайни, всички данни за състоянието на разграбените ни военни сили и служби за сигурност.

Докато Путин е изграждал системата на своите телевизионни канали на територията на цяла Украйна за безпрепятствена пропаганда, нашите политици, в това число и национал-демократите, се караха помежду си по второстепенни и третостепенни въпроси, които рушаха и без това хилавата ни система за сигурност и отбрана на страната.

Да, Путин и руско-фашистките му войски можеха да спечелят редица битки и сражения и да окупират повече украинска територия, но войната с украинския народ той щеше да загуби – по същия начин, по който загуби войната с народа на Афганистан. Но и повече граждани на Украйна щяха да попаднат под бомбардировките и градушката от снаряди и мини, без да са в състояние да се защитят.

Въпреки това, приемането на тези Закони не означава, че вече не ни заплашва продължение на откритата война с Путин. Това по-скоро я отлага за определено време, но въобще не я изключва.

Затова пък ще имаме време по-добре да се въоръжим, да се обучим, да се изчистим от баласта в силовите структури на системата за национална сигурност, отбраната и МВР.

При това много неща в законите, предложени от Президента на Украйна Петро Порошенко, изискват доработване и преосмисляне.

Днешните закони за статуса на Донбас и за амнистията – това е разплатата за 23-годишното разграбване и предаване на Украйна. Но те ни дават и път към изхода от този лабиринт, в който се оказа нашата Родина, захвърлена от Запада на произвола на съдбата, в двубой един на един с ядрена държава, възглавявана от душевноболен човек.

Тези принудени закони са нашата крачка назад, след която Украйна трябва да направи много и трудни крачки напред.

Сега пред нас има два пътя – всички държавни и патриотични сили да се обединят, да се сплотят и да изградят, започвайки практически от нулата, системата за национална сигурност и отбрана на държавата, за което ще са нужни години и милиарди гривни.

Или Путин и Янукович чрез послушните им олигарси с техните телевизионни канали и пари ще пробутат във Върховната рада популисти и демагози, които под прикритието на национал-патриотична риторика ще продължават да предават Украйна на врага ѝ.

П.С. Лидерите на политическите сили, които не гласуваха за законите за специалния статус на Донбас и за амнистията, сами прекрасно знаят, че Украйна днес нямаше друг избор.

Всеки път, когато лидерите на най-Свободната и най-Радикалната партия и присламчилите се към тях демагози ви заразказват, че е можело да се тръгне по друг път, да не се подписват Минско-Мюнхенските спогодби, им задайте въпрос: „Колко танка и самолета имахме при Иловайск и въобще на въоръжение и в какво техническо състояние бяха те, и колко имаше Путин?“

Ако ви кажат истината – направете си сами изводите. Ако ви излъжат – то Бог и избирателите да ги съдят!

А аз, от своя страна, утре ще направя за себе си подробен анализ на Закона за специалния статус на Донбас и ще го разпространя чрез Фейсбук.

П.П.С. Току-що Върховната Рада гласува с 355 гласа „За“ Ратифициране на споразумението с Европейския съюз и по този начин потвърди Европейския избор на Украйна.

Предстои дълъг и сложен път, но независимо от това Украйна ще стане силна и процъфтяваща европейска държава с щастливи граждани. Нямам съмнения и ще положа всички усилия за това!

Слава Украине!

„Изборите“ в Крим: на бюлетините – Слава на Украйна и тризъбци, публикуваме снимки и видео

Много жители на Крим, изразиха на „изборите“ своето отношение към руската окупация.

Избори в Крим

k2

k3

На „изборите“, организирани от руските окупационни власти в Крим, до 18:00 са се явили около 45% от избирателите – съобщават от Център за журналистически разследвания.
Най-активни са избирателите от Ленински район, където гласувалите са 42.3%, а най-слаба е активността в регион Феодосия – 26.4%.
Същевременно, местните жители съобщават за многобройни нарушения на избирателния процес, които Избирателната комисия отрича.
Заслужава си да бъде отбелязано, че в бюлетините много от избирателите изразяват своя протест към руската окупация на Крим.

 

k4

k5

k6Също така напомняме, че на жителите на полуострова е разрешено да гласуват с руски, украински и даже съветски паспорти.

Съветът за сигурност на ООН проведе извънредно заседание заради „украинския въпрос“

384578467Русия готви широкомащабно настъпление срещу Украйна

В сряда в 10 ч. вечерта българско време  започна извънредното заседание на Съвета за сигурност (СС) на ООН. То беше свикано от САЩ заради факти, предоставени от НАТО, че РФ въвежда военни сили в Източна Украйна, се говори в сюжет на ТСН.Нощ.

Обсъждането на ситуацията в Източна Украйна и на окупирания полуостров Крим е било много разгорещено. Членовете на СС единодушно осъждат действията на Русия, които са насочени към ескалация на конфликта.

За по-пълна картина по време на заседанието е било организирано пряко предаване с включвания на членове на мисията на ОССЕ, които непосредствено са докладвали за ситуацията в Луганска и Донецка област. Представителите на ОССЕ са подчертали, че Русия системно нарушава Минските споразумения.

Членовете на СС и по-специално представителите на САЩ и Великобритания са представили факти за придвижване на колони военна техника и тежко въоръжение. Информацията е била представена от мониторинговата мисия на ОССЕ.

Именно на основата на тези факти посланикът на Украйна в ООН Юрий Сергеев е заявил, че Русия готви широкомащабно настъпление срещу Украйна.

В близост до украинската граница са съсредоточени 200 танка, 1600 автомобила, 640 артилерийски установки, 191 самолета, 121 бойни хеликоптера.

Нито Украйна, нито ОССЕ не получават никакви обяснения за това.

Незаконното превозване на товари от територията на РФ през държавната граница на Украйна, което Русия нарича хуманитарна помощ за гражданите на Донецк и Луганск, също предизвиква безпокойство в Украйна.

Освен това членовете на СС единодушно са осъдили проведените от сепаратистите с подкрепата на Русия  така наречени „избори“ в Луганск и Донецк на 2 ноември. Международната общност не признава тези избори.

В ООН оценяват желанието на официален Киев да спазва Минските договорености. Руската страна традиционно обвинява останалата част от членовете на СС, че те са организирали „фарс“ и „истерика“.

Представителят на РФ Александр Панков фактически преобръща всички обвинения в адрес на Русия и обвинява Украйна, че е нарушила примирието.

Сайтът Обком разказва за най-интересните моменти от речта на руския дипломат.

Твърденията за наличието на руски войски в Украйна Александър Панков нарича „пропагандистка фалшивка“: „Сега в западните столици и по линия на НАТО отново се разтриса въздухът с гръмогласни заявления за някакво виртуално придвижване на бронирани колони и войски от руска територия. Но никой не предоставя реални факти и потвърждения: всичко това са празни думи, обикновена пропагандистка фалшивка.“

Според Панкин Киев преднамерено разпространява слухове за нахлуване на руската армия, като по този начин Украйна се опитва да  оправдае масовата мобилизация. Той съжалява, че ОССЕ игнорира предвижването и укрепването на войските на Украйна на изток.

„Принудени сме да признаем, че масло в огъня подлива фактически пълната липса на реакция от страна на мисията на ОССЕ на придвижването и укрепването на позициите на въоръжените сили на Украйна и на други нейни силови подразделения» – казва Панкин.

Той отбелязва, че в някои области на Украйна е забелязана военна техника от Киев (само какво безобразие – на територията на Украйна са забелязани войски на тази страна! –«Обком»).

Русия също така счита, че не е коректно представител на ОССЕ да бъде ангажиран за заседанията на СС на ООН по украинския въпрос .

«Привличането на заседанието на СС на международни сътрудници, които действат с мандат на ОССЕ не е съвсем коректно, да не говорим, че това ги отвлича от преките им задължения и внася ненужно политизиране на тяхната практическа дейност» – е заявил Панкин.

 Руският дипломат е отбелязал, че целта за тяхната покана е да потвърдят прозвучалите изявления на редица членове на СС и те са „използвали нашата платформа и представителите на ОССЕ не за конструктивно търсене на решения за вътрешноукраинската криза, а за поредни пропагандни трикове, но вече с нова „декорация“.“

По план това е последното заседание на Съвета за сигурност на ООН, което е било посветено на „украински въпрос“ за тази година. На заседанието не е приета никаква резолюция.