Генерал-лейтeнант Ленцов – „бивш тракторист“ според Путин

В Дебалцево е забелязан действащият заместник-командващ на Сухопътните войски на РФ Ленцов
В Дебалцево е забелязан действащият заместник-командващ Сухопътните войски на РФ Ленцов

 

Сред лидерите на сепаратистите в района на Дебалцево е забелязан действащият заместник-командващ на Сухопътните войски на РФ генерал-лейтенант Александър Ленцов.

На снимката горе е генерал-лейтенант Ленцов (отляво) с един от бунтовниците.

Руските медии и журналистите на бунтовниците са заснели видео на наемниците в района на Дебалцево.

Сред тях в кадрите попада и руският генерал-лейтенант Ленцов.

На видеото на интернет ресурса на бунтовниците той е наречен „командир на подразделение на народната милиция на ЛНР“.

На видеото Ленцов разказва на руските журналисти, че украинските военни се предават на бунтовниците, защото са попаднали в обкръжение. При това, на военната униформа на Ленцов няма никави отличителни знаци на руската армия, той е облечен в обикновен камуфлаж и шапка-ушанка като и останалите бунтовници.

На видеото Ленцов се появява след 10-та минута.

Генерал-лейтенант на РФ Александър Ленцов / сайт на Министерството на отбраната на РФ
Генерал-лейтенант на РФ Александър Ленцов / сайт на Министерството на отбраната на РФ

Следва да се отбележи, че на 31 юли 2013 г. Александър Ленцов е назначен за заместник-командващ Сухопътните войски на ВС на РФ. До назначението си той е бил заместник-командващ на Въздушно-десантните войски на РФ.

Вчера президентът на РФ, коментирайки украинската армия в Донбас, каза: „Разбира се, да губиш винаги е лошо, особено ако губиш от вчерашни миньори и трактористи…“, съобщава Russia Today.

Източник: УНИАН

Пътешествията като още един начин да помогнеш на Родината си

foto4Често се случва така, че есента става вдъхновителка на нови идеи. Така и тази есен в Украйна стартира нов мащабен проект „Отвореното сърце на Украйна“. На 12 септември семейна двойка от град Днепропетровск тръгна на околосветско пътешествие, за да разкаже на целия свят за Украйна, за нейните жители и техните традиции. С украинските активисти Виталий Танцюра и Марианна Гавриленко в осемнадесетата страна, която те посетиха – България лично разговаря Ирина Островска.

foto2

 – Каква е целта на този проект (тази мисия)?

 Виталий Танцюра: Първо, да пътуваме по целия свят, да направим околосветска експедиция, в която да разкажем за Украйна, да се срещнем с възможно най-голям брой хора. Второ, да се запознаем с диаспорите, които ще срещнем по пътя си, да се срещнем и с представители на властта, да им разкажем нашето виждане за това, какво се случва в Украйна.

 Марианна Гавриленко: Много ни е интересно какви отношения има Украйна с държавите, през които ще пътуваме. Тоест, как работят посолствата, как се градят отношенията и как работят представителите на нашите посолства със структурите на управлението в тези страни.

 Виталий Танцюра: Идеята ни е за една година да пропътуваме 90 000 км. Планираме да минем през почтивсичкиевропейски столици. България е осемнадесетатастрана, през която преминаваме, имаме вече около 10 000 км. зад гърба си. Европейският ни маршрут преминава през скандинавските и балтийските страни, Германия, Полша, Чехия и целия Балкански полуостров и Гърция, от там по вода до Италия, след това – Швейцария, Белгия, Холандия, Франция, Испания, Португалия. В Португалия щепристигнемнякъде към 15 декември, след това ще прекосим Атлантическия океан ище отидем в Аржентина. След това започва американския ни тримесечен етап, по време на който ще пропътуваме още близо 30 000 км.

foto3

 – Сблъскахте ли се с липса на разбиране от страна на обществото към целесъобразността на тази идея?

 Марианна Гавриленко: Познавам много хора, които мечтаят да направят околосветско пътешествие. Това е и мечта на много хора. Разбирате ли, сега е такова време, когато всеки трябва да направи  нещо в името на Украйна. Капка по капка вир става. Ако всеки направи по нещичко, то Украйна ще бъде богата и щастлива. Ето, ние можем да направим това, можем да заминем и да разкажем на всички по пътя си за нашата страна и нашия народ, да чуем мечтите на хората, да споделим нови мисли, да научим за нови технологии. Ето аз, например, пътувам, за да измисля нов бизнес или, евентуално, нов проект, за да го реализирам после в Украйна. И не ме е срам от това, съвсем не ме е срам. Защото съм гражданин на една велика и много красива страна, в която живеят много хубави хора. В някои страни, през които минахме, украинците не обръщат особено внимание на това, че са украинци, а в някои дори се срамуват. Мисля, че това не е много хубаво.

Виталий Танцюра: Изобщо не разбирам защо трябва да се срамуваме от това? Ние можехме да пътуваме със сивата си кола, но направихме колата такава, каквато я направихме. Сега на нея са нарисувани слънчогледи. И в действителност ние се гордеем, че сме украинци. Да, при нас е неспокойно, но ние ще успеем във всичко!

 – С какви средства се осъществява това околосветско пътуване?

 Марианна Гавриленко: С наши собствени.

 – Обръщахте ли се към някакви организации за помощ?

 Марианна Гавриленко: Не. Разбирате ли, за нас е много важно да казваме това, което наистина мислим. Ако се бяхме обявили за някаква политическа сила или за някой депутат, то бихме били принудени да говорим онова, което ни се казва. Който плаща, той поръчва музиката. А за нас най-важен е независимият и неангажиран поглед… Спестихме пари, част от които беше предназначена за изграждането на дома ни, но през пролетта решихме, че за нас е по-важно да направим това пътуване и да разгледаме света и, евентуално, да разширим своя светоглед.Можехме просто да заминем в ролята на туристи,но не…Никога не съм мислила,че е толкова тежко да се срещаш с хора. Всяка среща не е просто разказ, а усещане, трябва да изживееш тази среща. На срещата с посланика ни в Румъния разбрах доколко в действителност е тежка работата на посланиците. Работният им ден започва в осем часа, свършва някъде към седем, а след това започва, така да се каже, неофициалната част. Ето, докато бяхме там, посланикът имаше планирано тържествено празнуване на независимостта на Австрия.Тоест, той трябва да работи от осем сутринта до към десет вечерта, защото ако не отиде на този официален празничен прием, то това ще бъде възприето като неуважение от негова страна. А работата на посланика е свързана с осъществяването и поддържането на контакти. Ако си проявил неуважение към колегите си, например, от Австрия, то и те впоследствие ще проявят неуважение към теб. А това не са отношения между хора, а отношения между държави. Да се върнем към нашия проект… много е тежко! Но смятаме, че правим добро дело! Харчим свои средства, пътуваме с патриотична кола…

– Интересуват ли се обикновените местни жители от вас?

 Виталий Танцюра: Това е цяло приключение! В Копенхаген станахме свидетели на ПТП… по наша вина. На един светофар минаваха велосипедисти, през това време ние бяхме спрели и една от велосипедистките се загледа в нас и закачи малко друг велосипедист. То може и да е любовна история, но причината за тази мини-авария бяхме ние.

 Марианна Гавриленко: В действителност имахме страшно много такива срещи. Например, между Швеция и Норвегия, на паркинга към нас се приближи мъж и започна да ни разпитва. След това ни подари традиционна кърпа (рушник).

 Виталий Танцюра: Когато минавахме полската граница към нас се приближи един германец и се заинтересува от нас и нашата мисия. Покани ни на гости у тях, но така и не си разменихме адресите. И след пет дни отново се срещнахме с него, случайно, в Юрмала. Той много се зарадва като ни видя, тогава вече си записахме неговия адрес. И дори успяхме да му отидем на гости!

 – Провеждате ли някакви срещи-обучения за представителите на диаспората?

 Марианна Гавриленко: Когато разказваме за нашата идея, сме абсолютно отворени за всякакви въпроси. Същото се отнася и за срещи-обучения. Ако общността е заинтересована от това, то ние, естествено,можем да организираме и проведем нещо такова.Но има такива диаспори, които могат нас да научат на нещо, а не ние тях.

 Виталий Танцюра: Преди да тръгнем да пътуваме, направихме общоукраински флашмоб, благодарение на който направихме 130 ръчно изработени кукли, които с огромно удоволствие подаряваме на представителите на диаспората. След това задължително правим фото-отчет за тези пътешестващи кукли.

 – Какви открития направихте за себе си?

 Виталий Танцюра: За мен е откритие, че украинските посланици в различните страни са отворени към нас, помагат ни и общуват с охота. Също така бях изненадан, че украинците, живеещи в чужбина, лелеят родния език. В някои страни родителите не ги мързи да возят децата си 50 км. до училище, за да учат те украински език.

 Марианна Гавриленко: Относно хората. Имах щастието да си пообщувам с една жена, която живее на територията на друга страна вече повече от 15 години. И тя каза нещо много интересно. Пристигайки в друга държава, украинците се стремят да се интегрират в обществото, т.е. да научат езика на новата страна, законите и традициите й. Това е особеност на украинците, за разлика от представителите на други нации, които активно пропагандират своите страни. А един посланик ми разказа, че в света има едва три диаспори, които са организирани. Това са еврейската, китайската и украинската диаспора. Представете си!

На Украйна сега са й нужни две неща: реална информационна подкрепа и цялостно преустройство на светогледа на украинците. Защото, за съжаление, няма да ни се удаде да изградим нова страна по старите правила.

 Виталий Танцюра:Много ни е приятно, че идеята ни се възприема доста приветливо от представителите на диаспората. Разбираме, че вършим важно дело!

Пожелаваме на украинския екипаж на международната околосветска експедиция вдъхновение и лек път!

По-подробно с проекта можете да се запознаете на сайта: http://kozaktravel.com.ua/ru

Изявление на МВнР на Украйна по случай 20-та годишнина от подписването на Будапещенския меморандум

MZS
Министерство на външните работи на Украйна

Днес Посолството на Украйна в България разпространи следното изявление на Министерството на външните работи на Украйна:

Изявление на МВнР по случай 20-та годишнина от подписването на Будапещенския меморандум

На 5 декември 1994 г. Великобритания, Руската федерация и Съединените американски щати подписаха в Будапеща Меморандум за обещание за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО).

Страните, подписали Будапещенския меморандум, се задължиха да се въздържат от заплахи със сила или нейното използване срещу териториалната цялост или политическата независимост на Украйна.

В продължение на 20 години участие в ДНЯО Украйна прилежно изпълняваше всички клаузи на Будапещенския меморандум, а също така заемаше активна позиция относно предимствата в областта на ядреното неразпространение. В частност, пример за последователната позиция на нашата държава в тази сфера стана обявеното на Вашингтонската ядрена среща на върха през април 2010 г. решение за отказ от използване на високообогатен уран.

Заедно с това, през 2014 г. Руската федерация наруши поетите задължения като окупира част от суверенната територия на Украйна (Автономна Република Крим и град Севастопол) и разгърна въоръжена агресия в Източна Украйна.

По такъв начин, под съмнение бяха поставени не само гаранциите за сигурност на ядрените държави относно отделно взета страна, но и беше създаден опасен прецедент, когато държава, гарантирала сигурността на Украйна в отговор на отказа от ядрено оръжие, безочливо наруши нейния суверенитет и териториална цялост.

Подобни действия са не само открита агресия срещу Украйна – те са заплаха за цялата международна система за ядрена сигурност и подкоповат режима за неразпространение на оръжие за масово унищожение като цяло.

В деня на 20-та годишнина от Будапещенския меморандум призоваваме държавите-гаранти на сигурността на Украйна да направят неотложни крачки заради възобновяването на териториалната цялост, суверенитета и мира в Украйна, а също така да започнат практическо обсъждане на въпроси за юридически задължаващите гаранции за сигурност за страните, одобрили или планиращи да одобрят историческото решение за отказ от ядрено оръжие.

MEMORANDUM

Разстрелът до град Волноваха: как бяха убити цивилни граждани

Превод от руски

Руски артилеристи повториха сценария със сваления Боинг – атакуваха, съобщиха за успешно проведена операция, а когато разбраха какво са направили, започнаха да обвиняват Украйна.

Вчера руските войски нанесоха удар откъм гр. Докучаевск по блокпоста на украинските военни край село Бугас в района на гр. Волноваха. В резултат на обстрела повече от 10 мирни жители загинаха, а близо 20 бяха ранени.

Във връзка с престъплението украинската Главна прокуратура възбуди наказателно дело по чл. 258, ал. 3 от НК на Украйна (терористичен акт).

Веднага след престъплението многобройните новинарски източници на терористичните войски съобщиха за унищожаването на блокпоста на украинските военни.

По-късно обаче, когато стана ясно, че няма пострадали военни, а са загинали цивилни граждани, терористите започнаха да обвиняват за всичко украинската страна, а съобщенията в интернет за унищожаването на блокпоста започнаха да изчезват.

Инфографика
Инфографика: slovoidilo.ua / ukrainadnes.com

 

Анализатори подчертават, че операцията на руските военни е планирана предварително. В Докучаевск, откъдето руските артилеристи нанасят удара, вече е чакала група руски журналисти, които са се подготвяли да снимат обстрела на центъра на града.

Руската страна се е надявала, че веднага след атаката на блокпоста украинската армия ще нанесе ответен удар по центъра на града, където е разположена руската артилерия, след което това да бъде представено като атака срещу мирното население.

Видеозапис на престъплението на руските военни край град Волноваха (16+)

http://www.youtube.com/watch?v=gUrE2IL5BWo#t=84

Източник: Лига. Новости