Ако се съгласим с отделянето на Донбас, руските войски ще влязат в Днепропетровск

На Путин тези територии не му трябват. И Крим не му трябва. На Путин му трябва територия, на която да може да въвежда войски без особени проблеми и да концентрира жива сила за по-нататъшна агресия.

Виталий Портников 

Vitaliy Portnikov
Виталий Портников

Виктор Балога (депутат от украинската Върховна рада – бел. прев.) говори за необходимостта от провеждане на референдум, за да може „да пуснем Югоизтока“, ако повечето украинци не гласуват за продължаване на военните действия.

Генадий Корбан (заместник областен управител на Днепропетровска област – бел. прев.) съветва украинските власти да преговарят за мир с когото и да е, „щом блицкригът се е провалил“.

Руските медии с охота подхващат тези настроения, твърдейки, че позициите на митичната „партия на войната“ в украинското ръководство отслабват – в нея вече не са нито Балога, нито Коломойски (управителят на Днепропетровска област – бел. прев.).

И най-важното – тези настроения намират подкрепа сред самите украинци, които не разбират за какво воюва страната им и за какво загиват хора. За териториалната цялост? За Донбас? Но ако повечето жители на окупираните територии наистина не искат заедно с останалата част от страната да изградят една нова Украйна, ако дори след няколко месеца война те продължават да не смятат Русия за агресор, то какъв е смисълът от тази конфронтация?

В тази логика, въпреки цялото й здравомислие, има един очевиден недостатък. Мога да напиша цял реферат за това как са били определяни границите на Украинската ССР, които Украйна е наследила.

Не е тайна, че Ленин и Сталин са смятали присъединяването на „пролетарския Донбас“ към борещата се за отделянето си от империята „селска Украйна“ за капан. Но оттогава е изминало цяло столетие. И нашата държавност – от териториална гледна точка – е наследница не на УНР, а на УССР.

Можем ли да се откажем от това? Вероятно всичко е възможно само и само войната да спре. Но какво ще стане с жителите на окупираните територии? Ще повярваме ли, че могат свободно да изказват мнението си в присъствието на войските на един от най-отвратителните режими в съвременния свят?

Или може би мислим, че самите руснаци – жители на държава-агресор – гласуват свободно? Тогава защо стотици хиляди от тях излязоха на площада Болотни в Москва, когато Путин и останалите мошеници за пореден път нагласиха резултатите от парламентарните избори? Или може би ние с вас вярваме в достоверността на резултатите от „референдума” в окупирания Крим?

Не, подобни гласувания могат да се провеждат само при условие, че няма окупационни войски, има конкуриращи се позиции, свободни медии и период на преход. Ако Путин бъде оставен да прави каквото си иска, утре Финландия ще гласува за присъединяване към Ленинградска област. Защо не? Нали Виборг е наш.

Ако смятаме, че ние самите тук можем да гласуваме, а жителите на окупираните територии нека гласуват (или въобще да не гласуват) под строгия надзор на Захарченко, Плотницки и прочие бандити – това не е никакъв референдум. Това е предателство на собствените ни граждани.

Може би Виктор Балога или Генадий Корбан смятат, че в бизнеса или даже в политиката са възможни предателства, стига те да спасят човешки животи? Само че в изграждането на една държава предателството винаги – винаги – води до крах. Това не е бизнес. Това даже не е и политика.

Искам хората, които се изказват за разграничаване от окупираните територии, да разберат едно просто нещо: на Путин тези територии не му трябват. И Крим не му трябва. На Путин му трябва територия, на която да може да въвежда войски без особени проблеми и да концентрира жива сила за по-нататъшна агресия.

Тоест – плацдарм. Да, и при това той не иска да финансира плацдарм в Донбас и цели да ни застави да издържаме населението на окупираната територия. Да, той иска Украйна да не остави окупирания Крим да умре от глад и студ. Той наистина няма пари да храни излишни гърла. За армията – засега има. За него приоритет е убийството. Просто призванието на Путин е да убива, а не да храни.

Затова не можем да се оградим от югоизточните области и дори от Крим. Пред плацдарм не се слага ограда. Ако се престорим, че сме повярвали във версията за отделянето на Донбас, защото така са пожелали жителите му, че на границата ни има „народни републики“, които просто не желаят да бъдат с Украйна, ако се съгласим с това, че Крим се отдели от страната ни в резултат на „честен референдум“, както твърдят Путин, Лавров и прочие военни престъпници – то утре руските войски ще влязат в Днепропетровск при Корбан, след още няколко дни – в Ужгород при Балога, а оттам до Будапеща и Братислава има една ръка разстояние.

Тогава референдум ще трябва да правим не ние, а немците: искат ли те да се запази Европейския съюз с Унгария и Словакия в него, или са съгласни те да се присъединят към Евразийския икономически съюз? Защо не – нали са суверенни държави!

Разбира се, всичко това звучи фантасмагорично. Но и поведението на Путин през последните месеци е истинска фантасмагория. И самият план на Путин за възстановяване на империята също е фантасмагория.

Затова нямаме никакъв друг изход, освен да се противопоставим на тази фантасмагория – ако, разбира се, не искаме Украйна да загине. Цяла Украйна, не само Югоизточна. Да се противопоставиш означава не само да настъпваш и да се отбраняваш. Да се противопоставиш означава да не позволиш на врага да ти натрапва своите политически правила.

Може и да нямаме военна възможност да си върнем Югоизточна Украйна и Крим, но това не означава, че сме длъжни да признаем отделянето им. Това означава, че сме длъжни да евакуираме украинците от окупираната територия, да се борим на всички фронтове – военен, дипломатически, юридически, икономически – и да спомагаме за краха на държавата-агресор дори с цената на собствените си лишения.

Защото нашата сигурност – сигурността на Донецк, сигурността на Симферопол, сигурността на Днепропетровск, сигурността на Киев, сигурността на Ужгород, сигурността на цяла Украйна – ще бъде гарантирана само след един такъв крах, а не след референдум за отделянето на Югоизтока.

Този извод сигурно няма да се хареса на Виктор Балога, Генадий Корбан и огромния брой украинци, които споделят позициите им.

Но друг изход, за съжаление, просто не съществува.

www.szona.org

 

map-ukraine

Порошенко с предложение за миротворчески контингент на ООН в Донбас

Днес около 21.50 ч. българско време украинският президент откри заседанието на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна (СНСО).

Порошенко
Снимка: УНИАН

При откриването на заседанието той съобщи, че ще предложи на СНСО да разгледа предложението за въвеждане в Украйна на миротворческа мисия на ООН, предава РБК-Украина.

„Днес ще ви бъде предложено за обсъждане въвеждането на миротворческа мисия на ООН, която ще действа според мандат, предоставен от Съвета за сигурност на ООН“, каза Порошенко.

„Според нас най-подходящият формат е полицейска мисия на Европейския съюз. Сигурни сме, че това ще бъде най-ефективната и най-оптимална гаранция за сигурност в създалата се ситуация, когато обещанията за мир не се спазват нито от Русия, нито от тези, които я подкрепят.

Мога да кажа, че по време на преговорите в Минск ние проведохме предварително обсъждане на този въпрос с френския президент, с канцлера на Германия и с президента на Русия, предвиждайки варианта, че Минските споразумения няма да бъдат изпълнени.

След приемането на днешното решение – а аз се надявам, че днес то ще бъде прието –  ще започнем изготвянето на официални обръщения към нашите партньори и официални консултации, които да гарантират мира“, заяви украинският президент.

 

 

В Добрич се открива паметен знак на трагичната съдба на таврийските българи

Пред сградата на Община Добричка срещу барелефа на цар Борис III бе открит мемориалният знак „В памет на таврийските българи“.Паметник на депортираните таврийски българи

Както съобщава Добрич Онлайн, с паметника се отбелязват доброволното преселване на около 2000 таврийски българи в България (1943 – 1944 г.), трагичното самоубийство на предводителя им Мишо Хаджийски (7-12-1944г.) и 70-та годишнина от трагедията на депортирането на вече заселилите се в България таврийски българи обратно в СССР (1945 г.). Надписът на паметника гласи: „В памет на таврийските българи, преселили се през 1943 – 1944 г. в прародината си България с благословията на цар Борис III – Обединител. През пролетта на 1945 г. в условията на фактическа окупация на България от Червената армия, стават жертва на Сталин и отечественофронтовската власт при депортирането им обратно в СССР”.

Домакин на събитието е Община град Добрич, организатори – Инициативен комитет за построяване на мемориалния знак „В памет на таврийските българи“ и Общобългарски съюз „Истина“. Гости на тържеството бяха новоизбраният кмет на града Йордан Йорданов, председателят на общински съвет – Добрич Иво Пенчев, д-р Маргарита Новоселска – областен управител, Негово Превъзходителство Микола Балтажи – посланик на Република Украйна в България, дипломатът Иван Станчов, както и потомци на таврийските българи. Сред присъстващите бяха българи от днешна Таврия, както и жители на град Добрич. Паметният знак бе открит от Йордан Йорданов – кмет на община Добрич и Георги Чунчуков – член на инициативния комитет и зам. председател на Общобългарски съюз „Истина”. Освещаването на паметника бе направено от отец Иван Дойчев.

Георги Чунчучков произнесе трогателно слово, което запозна присъстващите с историята на таврийските българи и идеята за издигане на мемориален знак в тяхна памет. А кои са таврийските българи? Те са потомци на българите от ямболския, сливенския и одринския край, преселили се в началото в Бесарабия, по време на руско-турските войни, а после установили се в Таврия (географска област в днешна Украйна). През април 1942 година Украйна е окупирана от немски и румънски войски. Таврийските българи пишат писмо до Цар Борис III, с молба да им помогне в тези тежки времена и да ги приеме на територията на България. През 1943 г. започва преселването им от Украйна в Добруджа и Лудогорието. Активни участници в процеса са таврийският писател и журналист Мишо Хаджийски, пълномощникът на българското правителство Любомир Кузупов, както и българският генерален консул в Галац Иван Д. Станчов. В пределите на България таврийските българи получават земи, безлихвени заеми и храна. През 1945 г. България е окупирана от Червената армия и таврийските българи се преследват, смятани за изменниици на отечеството. Сталин иска от българското правителство да ги предаде, следват гонения и убийства. Малцина имат късмет да оцелеят.
В края на церемонията всички присъстващи поднесоха венци и цветя пред новооткрития паметник.     

Кои са мажоритарните депутати в бъдещата Върховна рада? Част 2

УД продължава да ви запознава с победителите в мажоритарните окръзи в Украйна. В тази част ще ви разкажем за депутатите, които ще заседават в Радата заедно със своите братя, братовчеди, синове, съпрузи. И за тези, които няма да имат такъв късмет.

В предишната част ви разказахме за сина на президента на Украйна Олексий Порошенко, който победи в един от окръзите във Виницка област. Но на друг кандидат-депутат, син на не по-малко известен баща, не му провървя.

Иван Литвин
Иван Литвин

25-годишният Иван Литвин си опита късмета в съседен на своя баща избирателен окръг, в който Володимир Литвин се радва на народната любов от памти века.

За Литвин-старши едва ли има друга по-подходяща професия от депутат след такава наситена биография като неговата: ръководител на администрацията на президента Леонид Кучма, 3 депутатски мандата, два пъти председател на парламента – през 2002 г.- 2006 г. и 2008 г. – 2012 г., известен също и като един от основните заподозрени за убийството на украинския журналист Георгий Гонгадзе…

В страна, където синът на миньора става също миньор, а на милионера – милионер, наследникът на един депутат просто е задължен отрано да се учи да работи с електората. Включително и да знае как да се подкупват избиратели, без да те хванат органите на реда.

На Литвин-младши и в това не му провървя. Сайтът „Избори 2014“, създаден специално за регистриране на нарушения по времето на избирателния процес, сухо информира, че на 13 октомври в г. Радомишл, Житомирска област в районното отделение на милицията е получен рапорт от служител на същото отделение с информация, че неизвестни са подкупвали избиратели в полза на кандидата за народен депутат И.В. Литвин.

По дадения факт е открито наказателно производство по реда на чл. 157, ал. 1 от Криминалния кодекс на Украйна, която предполага наказание с ограничаване на свобода за срок до три години или лишаване от свобода за същия срок.

На самия връх на скалата на успеха е кланът Балога. Той може да се похвали с абсолютен рекорд по брой роднини в един парламент. В бъдещата Рада ще има трима братя Балога – Виктор, Иван и Павло и един техен братовчед – Васил Петьовка. Те побеждават в 4 окръга – № 69, 71, 72, 73 ЕИО – от общо 6 избирателни окръга в Закарпатска област.

Виктор Балога
Виктор Балога

Най-големият от братята – Виктор е и най- известният от четиримата. Бил е кмет на най-големия град в Закарпатска област – Мукачево, губернатор на Закарпатска област, министър, шеф на администрацията на президента по времето на Виктор Юшченко и вече за трети път става депутат в украинския парламент. 

На възмутените, че цял семеен квартет ще заседава в парламента той отговаря в своя Фейсбук: „Всички желаещи могат да иронизират колкото искат, но закарпатците решиха, че в парламента все пак ще има трима Балога и Петьовка. Ако някой има съмнения, че изборите са преминали честно – моля, имате възможност да го докажете. Но аз не съм чул оплаквания нито от страна на обществеността, нито от органите на реда, нито от наблюдателите. 

Резултатът с над 50% подкрепа говори сам за себе си. Това е оценка за нашата работа. Както и победата в Закарпатието на „Блока на Петро Порошенко“, за която работи целият ни екип, въпреки че ние отидохме на изборите като независими кандидати. А на всички „приятели“, които обичат темата за „клана Балога“, им пожелавам  също така да се кандидатират в мажоритарен окръг и да получат без агитация повече от 50% от гласовете. А също така като използват своя авторитет да осигурят убедителна победа на пропрезидентската партия.“

Една от тайните на Виктор Балога за това как винаги да бъдеш на върха на вълната е винаги да си с партията, която в момента е на власт. Ако роднинската четворка стане част от пропрезидентската парламентарна група, в конкретния случай – „Блока на Петро Порошенко“, за който са работили по времето на избирателната кампания, то на най-големия сред Балогите такова „сливане“ ще е (какво съвпадение!) за четвърти път.

Юрий Солод и Наталия Королевска
Юрий Солод и Наталия Королевска

За разлика от тях семейната двойка Наталия Королевска и Юрий Солод е поела по трънливия път на  опозицията. Съпругата – като № 8 в „Опозиционния блок“, а съпругът – като мажоритарен депутат по ЕИО № 47 от същата формация.

Интересното е, че избирателният окръг, в който побеждава Солод, включва и печално известния Славянск, опорния пункт на кървавия „министър на отбраната“ на ДНР Игор Гиркин-Стрелков.

Странната любов на избирателите от този град към кандидат, който се асоциира със сина на министър-председателя от времето на Янукович Николай Азаров – Олексий, се обяснява много просто. По информация на обществената организация „Опора“, която монитори изборите в Украйна, благотворителният фонд, който Юрий Солод оглавява – „Път на живота“ щедро раздава „материална помощ“ на „граждани, организации и учреждения“.

Като се прибави и пълният контрол в комисиите на избирателните секции от страна на звездното семейство, предпоставките за победата стават повече от ясни.

Между другото, ако някой ден бъде издадена книга с рекорди, свързани  с изборите в Украйна, съпругата на Солод – Наталия Королевска ще влезе като абсолютен рекордьор по разходи за избирателна кампания.

На миналите парламентарни избори през октомври 2012 г. по оценка на специалистите партията на Королевска „Украйна – напред“ е изразходвала повече от 100 милиона долара (председателят на Асоциацията за външна реклама Артем Биденко твърди, че сумата е още по-голяма – от 150 до 200 милиона), но дори включването на известния украински футболист Андрей Шевченко в избирателния списък не спасява партията от позорна загуба.

Тя получава само 1,58% от гласовете на избирателите. Украинците не прощават предателството на Королевска, която след осъждането и изпращането в затвора на Юлия Тимошенко прави рязък завой в политическата си кариера.

Ако през периода от 2006 г. до началото на 2012 г. тя е любимка на Желязната лейди на украинската политика, член на политическия съвет на „Баткившчина“ и депутат в едноименната парламентарна група, то след ареста и отиването в затвора на лидерката на партията Королевска започва да играе собствени политически игри. Според слуховете колосалната сума за нейния проект – партията „Украйна – напред“ на изборите през 2012 г. тя получава от Ринат Ахметов – „играч“ от противниковия отбор и до войната на РФ с Украйна – най-богатият мъж в страната според рейтинга на списание „Форбс“ .

Милионите, които се харчат за „подхранване“ на избирателните окръзи, след влизането на кандидата в парламента се възвръщат в многократен размер на „инвеститора“ и даряват мечтаната депутатска неприкосновеност.

Президентът Петро Порошенко обеща, че още на първото заседание на новата Рада ще внесе предложение за отмяната на този „бонус“. Проблемът е, че  въпросът за отмяната на депутатската неприкосновеност не веднъж е поставян в парламентарната зала, но нито веднъж не се е стигало до успешно гласуване.

Ако все пак бъдещият  украински парламент събере необходимите гласове за предложението на президента, то Радата вече няма да бъде уютен оазис за корупционери и криминални елементи, на които депутатският мандат дава защита срещу криминално разследване, както и гаранция, че могат необезпокоявано да водят бизнеса си в Украйна.

Тогава ефектното семейство Солод-Королевска няма да се стреми на всяка цена да попадне във Върховната рада, а ще емигрира далеко на изток, както и една друга одиозна двойка – братята Добкини.

Михайло Добкин

Михайло Добкин – № 3 в списъка на „Опозиционния блок“ и брат му Дмитро – победител в ЕИО № 178 в Харковска област – също търсят защита от закона под купола на парламента.

Михайло Добкин е бил губернатор на Харковска област в продължение на четири години до арестуването си през март тази година. Обвиненията са опит за нарушаване на териториалната цялост на Украйна ( чл. 110 ал. 2 от Криминалния Кодекс).

Въпреки че интернет изобилства с достатъчно доказателства, например личният Twitter на депутата https://twitter.com/mdobkin, на 20 август всички обвинения са снети с обосновката, че лингвистичната експертиза не е открила призиви за смяна на държавния строй и нарушаване на суверенитета.

Това решение е явно конюнктурно и или при смяната на президента и неговото протеже – генералния прокурор Виталий Ярема, или при освобождаването на Донбас и Крим от руска окупация и успокояването на ситуацията в страната, нищо чудно разследването пак да бъде възобновено.

Както и делото за незаконен оборот на наркотични средства в Харковска област, в което братята Добкини са също централни фигури. Следствието установява, че роднините са кокаинови наркомани, а на видео, заснето от 5 канал на украинската телевизия, може да се види неадекватното поведение на по-малкия брат Дмитро в залата на парламента. 

Богдан Дубневич

В украинския парламент ще заседават и братята Дубневичи: Богдан е лидер в ЕИО № 118 (Лвов), а Ярослав – в ЕИО № 120. За Ярослав това ще е втори мандат като депутат на Верховната рада, докато по-големият от братята е трупал опит на регионално ниво като депутат в Лвовския областен съвет.

В биографията на Богдан Дубневич има и други „университети“ – през 1989 година той е осъден на 8 години лишаване от свобода за разграбване на държавна собственост в особено големи размери, но през 1992 година е освободен предсрочно.

Следва продължение…

Настанените в Република Якутия украински бежанци бягат поради екстремалния студ

 

Бежанци от Украйна
Снимка: www.egorborisov.ru

Украинските бежанци напускат Якутия*.

Почти седемдесет бежанци от Донбас, които били настанени в Якутия, са подали заявления за преместване в Новосибирск и Омска област.

За това съобщава началникът на Отдела по въпросите на гражданството, обезпечаване на паспортна и регистрационна работа – Сергей Букин, предава „Интерфакс“. Той отбеляза, че украинците бързат да напуснат републиката поради екстремално студения климат на републиката.

„Основната маса граждани на Украйна в пункта на временно настаняване село Хатасси до град Якутск постепенно напускат границите на републиката, в това число се завръщат и до постоянното място на пребиваване, т. е. на територията на Украйна „, – отбеляза Букин.

По думите му, заявления за преместване в Централна Русия са подали 68 преселници. В същото време, на сайта на главата на републиката Егор Борисов се сочи, че на бежанците, които са поискали да се преместят в Централна Русия, ще бъде предоставена помощ само „в случай на гарантиране на наличие на жилище и работа в новото място на пребиваване“.

*Якутия (Република Саха) е разположена е в североизточната част на Сибир и е най-големият регион в състава на Руската Федерация. Ако Якутия беше самостоятелна държава, тя би била на 8 място в света по територия. Обаче населението на Якутия е под един милион души.