Олександър Турчинов: Русия иска да унищожи Украйна като държава

Олександр Турчинов
Олександър Турчинов / снимка: интернет

Главният секретар на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана Олександър Турчинов заяви, че главната цел на руските завоеватели е да унищожат независимостта и държавността на Украйна.

Това заяви Турчинов пред журналисти в Харков, предаде кореспондент на УНИАН.

„Независимо от сценариите, които руските завоеватели могат да пробват, главната им цел безусловно е да унищожат независимостта и държавността на Украйна. Става въпрос за защитата на Украйна като държава“, каза Турчинов.

Той подчерта, че действията на украинските военни ще бъдат коригирани с оглед опасността, която става все по-голяма.

На въпроса дали воденето на мирни преговори остава на дневен ред, Турчинов отговори: „Днес на дневен ред е защитата на Украйна!“.

Източник: Униан

Путин е заявил, че би могъл да въведе войски в Рига, Вилнюс, Талин, Варшава и Букурещ

Президентът на Русия Владимир Путин е заявил в телефонен разговор с президента на Украйна Петро Порошенко, че може за два дни да окупира едновременно няколко европейски столици, съобщава немското издание „Зюддойче Цайтунг“.

Снимка: ЕРА
Снимка: ЕРА

Руският президент Владимир Путин в телефонен разговор с украинския президент Петро Порошенко е заявил, че може в рамките на два дни да въведе войски не само в Киев, но и в Рига, Вилнюс, Талин, Варшава и Букурещ. Това е станало известно в четвъртък, 18 септември от записа на разговора на двамата президенти, съобщава немският вестник Süddeutsche Zeitung.

Изданието твърди, че разполага със запис на разговора между президентите на Украйна и Европейската комисия Петро Порошенко и Жозе Мануел Барозу, в което Порошенко цитира думите на Путин: „Ако исках, щях за два дена да въведа войски не само в Киев, но и в Рига, Вилнюс, Талин, Варшава и Букурещ.“

Според изданието Путин също така е посъветвал украинския президент „да не разчита много на ЕС“, тъй като на него нищо не му струва „да окаже влияние и да блокира приемането на решения на ниво Съвет на Европа.“

На 1 септември италианският вестник La Repubblica писа, че в разговор с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, запитан за нахлуването на Русия в Украйна, Путин е заявил: „Проблемът не е в това. Проблемът е, че ако поискам, за две седмици ще превзема Киев.“

 

gordonua.com

Военна хроника – 08.03.2015

тимчук

Дмитрий Тимчук, военен кореспондент
11.30 часа, 08.03.2015 г.

Оперативни данни от организацията „Информационна съпротива“:

На фона на демонстративната активност на руско-терористичните войски край Мариупол се извършва и активно формиране на ударни групировки северно на даденото направление (Новогригоровка – Гранитное), както и в района на Горловка. Към днешна дата противникът фактически завърши прегупирането и съсредоточването на войските в изходните райони, като създаде ударни части.

08-03_eng
По-специално, в района на Горловка са съсредоточени подразделения на руско–терористичните войски с обща численост не по-малко от 3 500 души с поддръжката на 2 групи бронетехника, представляващи тактически резерв, както и артилерийски групи. Във всяка бронирана група има около 35 танка и 55 ББМ. Арилерийските групи разполагат с 24 единици стволна артилерия (гаубици Д-30) и 16 РСЗО (в това число 3 системи 9К58 „Смерч“).

Извършва се и активно прехвърляне на сили и средства в определени райони южно от Донецк – от Степное до Гранитное.  През Амвросиевка са пристигнали до 500 екстремисти и 22 танка.

Командването на руско–терористичните войски се стреми към преимущество в броя на личния състав и бойната техника в определени райони. На Донецкото направление (района Мариинка – Донецк) противникът е концентрирал групировка от 2 500 души. В района на Пески е регистрирано пристигането на 20 танка. Екстремистите успяха да създадат единна система за доставяне на „предната линия“ на материално-технически средства за даденото направление.

В района на Новоазовск (Широкино) противникът прави всичко възможно, за да пробие през фланговете към тила на отбраняващите се украински подразделения. До момента безуспешно.

На Алчевско–Первомайското направление командването на руско-терористичните войски усилва своята ударна група с минохвъргачни подразделения и артилерия – уж „изтеглена“ от буферната зона. По-специално, в дадения район е регистрирано „връщане“ на позициите най-малко на 2 артилерийски батареи.

Част от „зачистените“ в южните райони на Луганска област (Антрацит, Красний Луч, Ровенки), така наречени „казаци“ (общо около 400 души) са се съсредоточили в района на Перевалск и усилено подготвят населеното място за отразяване на евентуални атаки. Разполагат с 8 танка, 5-6 ББМ, 11 военни камиона, 7 минохвъргачки с калибър 120 мм.

На приморското направление в средите на местните екстремисти  се разгаря конфликт. В едно от подразделенията на „ДНР“ са се оказали заедно бивши затворници и бивши украински милиционери и отношенията между тях са крайно напрегнати.

Дмитрий Тимчук
Ръководител на Център за военно-политически изследвания

 

Векът – ловец на плъхове

Виталий Портников

Великият руски поет Осип Манделщам (1891–1938) нарича своето столетие „векът-вълкодав“. Това определение се появява в поетичните му тетрадки през март 1931 г., когато до триумфа на нацизма остават няколко години, но болшевизмът и фашизмът вече тържествуват и става ясно, че само един „век-вълкодав“ може да удуши това всепоглъщащо, озъбено зло. Манделщам буквално физически е усещал настъпването на този страшен, неумолим век – век, от който няма как да се скриеш.

Vitaliy Portnikov
Виталий Портников

ХХI век е векът – ловец на плъхове*. Това е времето на поваленото глобално зло, епоха, в която плъховете се преструват на вълци, но никой не им вярва. И Слободан Милошевич, и Садам Хюсейн, и Муамар Кадафи, и още много други по-дребни диктатори се изживяваха като вълци.

В нашия век злото напада като плъх, а не като вълк. Съгласете се, че има разлика между нападението над Пърл Харбър и унищожаването на кулите – близнаци, между нападението над Финландия и „вежливите човечета“ в Крим и бандитите в Донбас…

Но за да осъзнаем, че вълкът всъщност е плъх, трябва да го примамим да излезе от дупката си… Това е същността на събитията, които се случват през ХХI век.

Винаги ми е било интересно да разбера, кога в Русия ще започне този нов век. Струваше ми се, че страната е затънала безвъзвратно в едно истинско безвремие, започнало още по времето на късния Елцин, с чеченските войни, с господството на авантюристите–„олигарси“ и спирането на всякакво обществено развитие.

Путинският режим не се различаваше чак толкова много от късния Елцински – с тази разлика, че се засили упойващият мирис на „съветското“ и на фона на реките от петролни долари окончателно изчезна желанието за промяна на каквото и да е.

Никакви опозиционни митинги не можаха да върнат съвременността на Русия. Нейната съвременност стана украинският Майдан. Именно на него се падна ролята на първото руско политическо събитие на новия век – и именно той примами кремълския хищник да излази от дупката си.

Вече повече от година Русия живее по украинския дневен ред. Новините от съседната страна стават основни сюжети на информационните програми по нейните телевизии. За Украйна говорят журналисти и анализатори, актьори и депутати, свещеници и обикновените хора в градския транспорт. Дори спортните коментатори не пропускат да споменат Украйна, макар и отборът на съседната страна изобщо да го няма на полето.

Украйна е единственото доказателство, че Русия е все още жива и е способна на много неща. Ако руският президент се среща с чуждестранните си колеги, то е за да говори за Украйна. Ако руски депутати отиват на някакво заседание на поредната парламентарна асамблея, то е за да говорят за Украйна. Ако руски експерти заминават за участие в някой международен форум, то е за да говорят за Украйна.

Отворете който и да е рускоезичен сайт в която и да е страна по света и вижте кои са водещите новини там. Няма грешка. Вече цяла година никаква Русия не съществува. Ако руснаците излизат по улиците на собствените си градове, то е за да подкрепят Майдана или да организират „Антимайдан“. За да протестират срещу войната или да съберат пари за жителите на Донбас.

Какво стана с руския дневен ред? Той е ясен. Западът трябва да престане да се меси в украинските работи и да свали санкциите, наложени на Русия заради украинската криза. И освен това да повиши цените на нефта, с които Москва бе наказана най-вече заради подкрепата си за „жителите на Донбас“. И освен това …

Цялото това превръщане на Русия в гигантска територия, живееща с проблемите на другите, заместването на страната с теми за телевизионни предавания и за войници-„отпускари“, се дължи на това, че злото идва от „плъхове“. Едни вълци отдавна щяха да са влезли в открита битка и щяха да се стремят да унищожат жертвата.

Хитлер и Химлер също са правили най-различни провокации срещу Полша, но не за да обявят на територията й Познанска народна република, а за да я окупират и да я унищожат. Молотов не се е опитвал да се преструва, че Кремъл желае щастие и процъфтяване на полския народ. Той нарече унищожената от Хитлер и Сталин държава „уродливото дете на Версайския договор“ – и приключи с въпроса.

Путин вероятно има същото мнение за Украйна. Но той продължава да убеждава света – а понякога изглежда и самия себе си – че няма нищо общо с трагедиите, които започнаха да се случват в съседната страна от декември 2013 година. И не забелязва, че вече никой не му вярва.

Ако не беше Майданът, Путин щеше да продължи да се крие в дупката си още много-много дълго време. Щеше да ходи на срещите на „Осмицата“ и щеше да обсъжда с Барак Обама ситуацията в Сирия. Щеше да събира експерти на Валдайските си седенки и щеше да им дрънка за „многополюсния свят“, а те щяха да се тъпчат с палачинки с черен хайвер и да кимат потресени.

На Путин щяха да му дават заеми, когато цената на нефта пада, и отново щяха да наливат пари в продъненото ведро на икономиката му при първите признаци на енергийно стабилизиране. Той щеше да поучава, да заплашва, да подкупва и да се ежи – последният хищник от една несломена империя. И партньорите му по преговори щяха да го гледат без любов, но с уважение.

Майданът стана свирчицата в умелите ръце на века – ловец на плъхове. Путин тръгна след звуците на украинските казашки маршове като омагьосан, а след него поеха в последния си път олигарси, депутати, министри, народни артисти, журналисти, статисти от „Антимайданите“ и „народните републики“, с една дума – цялото президентско войнство.

И колкото по-надалеч отиват, толкова по-нищожни стават: козината им пада, лапичките им се подсичат, в очите им вече го няма предишният огън, а само неудържима злоба и ненавист. И става ясно – не, това не е глутница вълци. Това са съвсем други зверове.

www.svoboda.org

*Алюзия с известната немска народна приказка „Ловецът на плъхове от Хамелн“ („Свирачът от Хамелн“), който спасил град Хамелн от нашествието на плъхове, като със звука на своята свирка ги подмамил към близката река; животните го последвали и се издавили. Жителите на града не изпълнили обещанието да възнаградят щедро спасителя от страшната напаст и той ги наказал, като отново засвирил със своята свирка. Този път след него тръгнали всички деца, излезли от града и изчезнали завинаги.

 

Топли дрехи, хубава храна и… българска ракия на фронта в Донбас

Украински военни благодарят за помощта, изпратена от България
Украински военни благодарят за помощта, изпратена от България

 

Топли дрехи, шапки, термобельо, чорапи, вафли, бисквити – всичко това заедно с много любов и съпричастност за пореден път миналата седмица изпрати фондацията „Мати Украйна“ на украинските бойци в зоната на АТО. Помощта е закупена със средства, събрани в България от българи и украинци.

Сдружението сътрудничи с една от най-големите доброволчески организации в Украйна „Сестрите на победата“ („Сестри перемоги“). В Киев доброволците от организацията посрещат събраната в България помощ и я разпределят по места.

В пратката за украинските бойци, която вече е при военните в зоната на АТО, българските доброволци са скрили и една бутилка сливова ракия „за вътрешно сгряване”. Зарадвани от помощта и неочаквания подарък, бойците са се снимали с думи на благодарност на украински и български език: „Благодарим ви, братя!“.

Повече снимки може да видите във фейсбук.

При желание и възможност можете да помогнете, ако изпратите средства на сметката, посочена по-долу, или ако си купите новото издание на „Кобзар“ на Тарас Шевченко на следните адреси:

СОФИЯ – бул. Черни връх 32 (Магазин „Сладки изкушения от Украйна“)
ПЛОВДИВ – ул. Цар Калоян 8, ет. 4 (Почетно консулство на Украйна в България)

 

Сметка за събиране на средства за украинската армия:

Сдружение на украинските организации в България (СУОБ) „Мати Украйна“

IBAN: BG79UNCR70001522046600

BIC: UNCRBGSF

Банка: УНИКРЕДИТ БУЛБАНК