Фотофакт от Прага

На няколко оживени места в Прага се появиха билбордове и електронен екран с лика на Мустафа Джемилев – лидерът на кримските татари.

Билборд в Прага - Мустафа Джемилев
снимка: интернет

Заедно със снимката на бившия председател на кримския Меджлис, на чешки език е изведен цитатът: „За изразено несъгласие със съветската окупация на Чехословакия през 1968 година, излежах 3 години в затвора. Днес, президентът на Чехия ме призовава да се примиря с анексията на Крим.“

Билборд в Прага - Мустафа Джемилев
снимка: Новое время
Билборд в Прага - Мустафа Джемилев
снимка: Новое время

„Украйна днес“ напомня, че през април Милош Земан публично призова ЕС да се примири с анексирането на Крим от Русия. А в едно от последните си интервюта изрази подкрепа за политиката на Владимир Путин. Заявленията на чешкия президент предизвикаха критиката на голям брой чешки политици.

„Къде се намира Украйна?“

Социален клип, който е невъзможно да се гледа без сълзи

Краткият видеоклип просто и нагледно обяснява какво означава за украинеца неговата страна.

След Украйна и Европа се готви да зимува без газ

Липсата на руски газ през зимния период  се разглежда като основен сценарий за енергетийния сектор на страните от Централна и Югоизточна Европа, съобщава украинският сайт Новое время, като цитира агенция Reuters.

Пълното прекратяване на транзита на руски газ през Украйна може да доведе до такава ситуация.

Václav BartushkaСпоред специалния представител на Чехия по въпросите на енергийната сигурност Вацлав Бартушка, в момента това е основният сценарий: „Глупаво е да се очакват стабилни доставки на газ през Украйна в сегашната ситуация… това вече не е енергийна криза, това е реална война. Основният сценарий за тази зима е липсата на транзит през Украйна и ние очакваме именно това“ – подчертава Бартушка.

Експертът е уверен, че Чехия може да презимува без украински транзит – за разлика от България, Унгария, както и Молдова и Сърбия. В същото време според него Кремъл няма да рискува да прекрати доставките за своя главен потребител в Западна Европа.

Ще припомним, че неотдавна „Газпром“ заради реверса на газ за нуждите на Украйна, съкрати доставките на енергоносители за Полша и Словакия. На свой ред Унгария под натиска на Кремъл от 25 септември прекрати реверса на газ в Украйна.  

Пропаганда, която убива

Известният украински преводач, журналист и дипломат Дмитрий Чекалкин на своята страница във Facebook предлага на читателите си таблица, в която сравнява Германия (от 1933 до 1945), Съветския съюз, Руската федерация и Украйна през 2014 г. и търси в изброените държави главните черти на фашизма.

ФАШИЗЪМ -главни черти Германия1933-1945 СССР Руска федерация Украйна2014
Култ към лидера да да да не
Еднопартийна система да да да не
Милитаризъм да да да не
Доминиращо политическо влияние на специалните служби да да да не
Поощряване от властите на антисемитизма и ксенофобията да да* да не
Медиите са подчинени на държавата и има силна държавна пропагандистка машина да да да не
Външна агресия и териториални претенции към съседите да да да не

*при Сталин и Брежнев

Дмитрий Чекалкин цитира Дмитрий Биков – руски поет, писател и журналист, който разсъждава за пропагандата в РФ и за нейните жертви: „В нашата обща родина в продължение на половин година Украйна, украинската власт я наричат фашистка. Говорят за „укробандеревци“, орки, говорят за „укри“, които убиват деца, а онези, които защитават, опитват се да защитят Украйна от обвиненията във фашизъм, ги наричат убийци на деца.

В тази страна един внушаем човек, какъвто би трябвало да бъде един артист, заминал там и с халосни патрони (експертите доказват, че не са били халосни – бел.ред.) пострелял с картечница. На фона на това, което правят Соловьов, Кисельов и много други мои бивши колеги – страшно ми е да ги наричам бивши – на този фон Пореченков е невинно дете...

Той е постъпил абсолютно в рамките на своя имидж. Нищо друго аз не научих за Пореченков. Спомням си, когато Галкин, забележителен актьор, беше стрелял с гумени патрони по бармана, просто защото се беше преуморил на снимачната площадка, в личния му живот не всичко беше наред, всички започнаха да преследват Галкин.

Той сигурно не беше се държал много добре, но хора, какво искате от човек, който се е вживял в бруталния имидж и в него съществува не една година? Така го преследваха тогава, че той умря накрая.

Аз никого не искам да плаша с възможната смърт на Пореченков – Михаил Евгениевич е много силен човек, но аз искам да кажа: вие не преследвате Пореченков. Пореченков е една от безбройните жертви на тази пропаганда. Той няма такъв интелект, че да се противопостави на пропагандата.

В Русия сега е пълно с хора, които биха искали да заминат там (в Украйна – бел.ред.), да вземат там картечница и да стрелят, но не с халосни. Тази работа със зомбирането на хората е била извършвана от съвсем конкретни хора, които няма да получат прошка – и аз искам да ги предупредя. Те знаят разбира се, затова и пият толкова много.
Но аз просто от себе си лично искам да ги предупредя: ако аз оцелея, ще направя всичко възможно те да нямат  място не само в професията, но и в страната. Те прекрасно знаят какво са направили с тази страна. Пореченков на този фон е абсолютно дете

С пълния текст на интервюто с Дмитрий Биков можете да се запознаете на сайта на „Ехо на Москва“.

 

Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна” – ІІ част

Крим - Лястовиче гнездо
Крим – Лястовиче гнездо

Първа част

Макар че е в състава на РСФСР, Кримска област остава в украинското икономическо пространство. Горивно-енергийният комплекс, металургията, машиностроенето и леката промишленост, железопътният транспорт на Украйна и Крим фактически са единни.

Украйна още преди 1954 г. е предоставяла на Кримска област голяма помощ за възстановяването на градовете, заводите и фабриките, както и за решаване на въпроси, свързани с водоснабдяването.

„Кримска правда” от 17 януари 1954 г.: „…Украинците… дейно помагат на жителите на Крим да строят прекрасни градове и курорти, да развиват промишленото производство. Към строежите в града-герой Севастопол и курортна Ялта не прекъсва потокът от мощни механизми и оборудване, идващ от Украйна. Столицата на Украйна – Киев изпраща мощни механични товарачи, устройства за автоматично дозиране за бетонови възли; Харков дава кулокранове и електрически мостови кранове, трактори; Николаев – транспортьори за бетонови възли, булдозери; Днепропетровск и Дебалцево – промивни корита за заводите за производство на флюсов варовик; Осипенко (Бердянск) – пътни машини; Кременчук – асфалто-бетонни смесители; Прилуки – механизми за зидаро-мазачески дейности; Мелитопол изпраща компресори най-ново производство”.

След проучването на наличните материали стигаме до извода, че решението за предаването на Кримска област на Украйна съзрява в средите на висшето ръководство на СССР в края на 1953 г. – началото на 1954 г. Това е период на напрегната подготвителна работа. Провеждала се е също така и интензивна идеологическа работа, която да подготви кримчани за промените.

Точно по това време страниците на кримската преса се изпъстрят с материали на украинска тема. Само през януари 1954 година в „Кримска правда” се появяват статии като „Тържество на дружбата на народите във великата ни Родина”, „Нерушимо братство”, „Навеки заедно”, „Съветският Киев” ….

За съществуването на определена програма на висшето ръководство на страната свидетелства и справка с гриф „Секретно”: „За състоянието на селското стопанство в Кримска област” от 4 януари 1954 г., изготвена за първия секретар на ЦК на Компартията на Украйна О.И. Кириченко и открита сравнително наскоро в Централния държавен архив на гражданските организации на Украйна (ЦДАГО на Украйна. Ф-1-ОПЗО. Д. 3590. Л. 109-110).

Самото наименование и още повече съдържанието на този извънредно ценен документ убедително свидетелстват за истинската причина за промяната на статуса на Крим.

Датата на изготвянето на докладната записка до първото лице в републиката е доказателство за сериозния подход на ръководството на СССР към решаването на икономическите проблеми на Крим. Затова не може да става дума за някакви спонтанни решения на една личност, дори и заемаща доста висок държавен пост.

Жалко, че този важен документ остава малко известен. Можем да зададем на сегашните заблудени кримски политически кресльовци и разпространяващите мита за „подаръка на Хрушчов” въпроса: за какво му е притрябвало на първия секретар на ЦК Хрушчовна КПУ да си пълни главата с информация за позорното състояние на селското стопанство в Кримска област, след като тя е в състава на Руската СФСР?

Защо Олексий Кириченко трябва да се занимава с чуждите проблеми, след като си има достатъчно проблеми в собствения двор? В посочената справка в концентриран вид и без идеологически локуми е отразено истинското катастрофално състояние на селското стопанство и дълбоката занемареност на социалната сфера в Крим в навечерието на предаването на областта на  Украйна.

Като цяло справката потвърждава всички формулирани по-рано кризисни проблеми на кримската икономика.

Така че въз основа на този документ имаме възможност да си изясним какво е „подарила”, а по-точно, какво е стоварила на Украйна кремълската власт…

От справката става ясно, че… реколтата на всички главни селскостопански култури в областта през 1953 г. не е достигнала нивото на предвоенните години.

Към 1 януари 1954 г. площта на овощните градини е едва 87%, а на лозята – 79% от тези през 1940 година.

Животновъдните ферми в повечето кримски колхози и совхози в началото на зима 1953/54 са осигурени само с 37% от необходимата храна за животните. Областта е изпълнила 35,6% от плана за строителство на краварници и телчарници през 1953 г., а на птицеферми –43%.

В областта има недостиг от повече от 1 100 трактора. Селското стопанство на Крим страда от остра липса на вода. Към началото на 1954 г. поливните площи в Крим възлизат едва на 40,9 хиляди хектара. През 1953 г. областта не е изпълнила плана за събиране на данъците с 6 млн. 60 хил. карбованци.

Крайно занемарени са леката и хранителната промишленост. През 1953 г. нито едно предприятие от тези отрасли не е изпълнило годишния план. Областта се оказва неспособна да усвои огромните средства, които държавата отделя за капитално строителство. Поради това през 1953 г. Министерският съвет на РСФСР само за Ялта е принуден да намали капиталовложенията с 5,2 млн. крб.

Дълбока криза преживява и социалната сфера в областта.

Днес никой не може да повярва, че в края на 1953 г. в Крим е имало само 3 магазина за хляб, 18 – за месо, 8 – за мляко, 2 – за платове, 9 – за обувки, 5 – за строителни материали и 28 книжарници.

Напълно е спряна търговията със зеленчуци и картофи в държавния сектор” (ЦДАГО: Ф-1-ОП 52. Д. 490. Л. 9). Безпокойство и отчаяние звучат дори от трибуните на партийните конференции.

„Минаха десет години от края на войната – казва от трибуната на Кримската областна партийна конференция (1954 година) секретарят на Феодосийския градски партиен комитет Мойсеев, – трудещите се ни предявяват законни искания – кога ще бъде възстановен града и ще бъдат създадени минимални битови условия? В града няма вода, няма достатъчно електроенергия, няма градска баня и пералня… През войната са разрушени 40% от жилищния фонд, а със силите на градския изпълнителен комитет е възстановен само един блок с 8 апартамента… Много от тези въпроси не веднъж сме ги поставяли пред висшите органи – Министерския съвет на РСФСР и министерствата. Но…” (ЦДАГОУ: Ф.1. – Оп. 52. – Д. 4990. – Л. 125).

„Кой ще възстанови Кировския район на Керч – централната част на града? – пита от същата трибуна секретарят на градския комитет Смородин и сам си отговаря: – Никой! Няма такава строителна организация… С такива темпове и за 100 години няма да възстановим града…”. Съответни решения (докладчикът привежда конкретни примери) са били приети от правителствата на РСФСР и СССР още през 1952-1953 г., но ето „вече е 1954 година”, а строителството на много обекти, в частност „морската гара, млекозавода и др. така и не е започнато” (Пак там, Л. 115-116)….

Предаването на Кримска област в състава на УССР „щедър подарък” ли е или нахлузен икономически ярем?

Опитните политически мошеници и интриганти, преминали многогодишна школовка в „сталинските университети”, добре са разбирали, че предаването на Крим трябва да бъде солидно обосновано идеологически. За това служи изгодния и разбираем за съветските маси юбилей – 300-годишнината от сключването на Переяславския договор, който пропагандистката машина както в царската, така и в болшевишката империя представя като акт на съединението на Украйна с Русия.

Решено е тази дата да бъде отбелязана широко и гръмко на държавно ниво. Предаването на Кримска област в състава на Украйна в навечерието на грандиозния празник на „вечната дружба на двата братски народа” чудесно се вписва в добре подготовения кремълски сценарий.

По-нататъшните събития показват, че такова гръмко пропагандистко шоу като това в Крим през втората половина на май 1954 г. по случай 300-годишнината от съединението, май не е имало в никоя друга украинска област, даже в Переяслав.

На 16 май 1954 г., съгласно постановление на изпълнителния комитет на Кримския областен съвет и Симферополския градски съвет на депутатите на трудещите се, се провежда юбилейна сесия, посветена на 300-годишнината от съединението на Украйна с Русия.

Заседанието се провежда в областния театър „М. Горки”…. На неговата сцена през май и юни с голям успех върви пиесата на О. Корнийчук „Богдан Хмелницький”. На 23 май на централния плщад на Симферопол се провежда многохиляден митинг.

След това грандиозният спектакъл се пренася на стадион „Харчовик”. За мащабите му може да се съди по това, че само сборният хор на гр. Симферопол и Таврийския военен окръг наброява 1000 души.

Не по-малко тържествено отбелязват празника и в други кримски градове и селища, в това число и в Севастопол. Несъмнено тържествата, проведени на полуострова с такъв размах, едновременно отбелязват и официалното предаване на Крим на Украйна.

Както е известно, от правна гледна точка  преминаването на Крим от състава на РСФСР в състава на УССР е осъществено ​​безупречно. Днес въз основа на наличните материали може да бъде проследена процедурата по решаването на този въпрос, който някои росийски политици, лишени от историческа памет, и досега подлагат на съмнение.

След като „кримският въпрос” по надлежния ред минава през всички инстанции в РСФСР и в УССР и след задълбочено обсъждане на заседание на Върховния съвет на СССР, на 19 февруари 1954 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР единодушно одобрява Указ „За предаването на Кримска област от състава на РСФСР в състава на Украинската ССР”. 5337424c983ff „Взимайки предвид икономическата обвързаност, териториалната близост и тесните стопански и културни връзки между Кримска област и Украинска ССР, Президиумът на Върховния съвет на Съюза на съветските социалистически републики постановява: одобрява представеното съвместно предложение на Президиума на Върховния съвет на РСФСР и Президиума на Върховния съвет на УССР за предаването на Кримска област от състава на Руската съветска федеративна социалистическа република в състава на Украинската съветска социалистическа република”.

Окончателното правно утвърждаване на Указа за предаването на Крим на Украйна става факт едва след два месеца, на 26 април 1954 г. Съгласно действащото законодателство, само Върховният съвет на СССР може да вземе решение за промяна на съществуващите граници между републиките с тяхно съгласие.

Законът е приет в следната редакция: „За предаването на Кримска област от състава на РСФСР в състава на Украинската ССР. ЗАКОН НА ВЪРХОВНИЯ СЪВЕТ НА СССР Върховният съвет на Съюза на съветските социалистически републики постановява: 1. Одобрява Указа на Президиума на Върховния съвет на СССР от 19 февруари 1954 година за предаването на Кримска област от състава на РСФСР в състава на Украинската съветска социалистическа република. 2. Внася съответните изменения в член 22 и 23 от Конституцията на СССР”.

В края на март 1954 г. в Киев се провежда XVIII конгрес на КПУ. В доклада си първият секретар на Кримския областен комитет Д. С. Полянский отбелязва:

„Днес на конгреса бих искал накратко да ви докладвам за най-младата област на Украинската република – Крим. Решението на Върховния съвет на СССР за предаването на Кримска област в състава на Украинската република е свидетелство за по-нататъшното укрепване на единството и нерушимата дружба на руския и украинския народ във великото и могъщо семейство на народите на Съветския съюз. Крим и Украйна ги сродява, освен обвързаността на икономиката, териториалната  близост, тесните стопански и културни връзки, още и общото в многовековното им историческо развитие.

Предаването на Крим в състава на Украинската република безусловно ще се отрази положително върху всестранното и по-бързо развитие на Кримска област и ще съдейства за по-нататъшното развитие на украинската икономика.

Трудещите се от Кримска област с изключително удовлетворение посрещнаха заявлението на секретаря на Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна др. Кириченко за това, че от страна на правителството на Украинската рспублика и Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна ще бъде отделено нужното внимание за по-нататъшното развитие на народното стопанство на Крим и увеличаването на материалното благосъстояние на  трудящите се от областта. Трудещите се от Кримска област са убедени в това”.

Несъмнено, Дмитрий Полянский не е сгрешил, като се е надявал на икономическа помощ за  Кримска област от страна на Украйна. Трябва да се отбележи, че тази помощ, за сметка на намаляването на финансирането на други области, както и на капиталовложения в други региони на Украйна, е огромна и всестранна.

Образно казано, през 1954 г. на разрушената от войната Украйна Кремъл нахлузва, пак повтарям, още един икономически ярем, принуждавайки я да възстановява крайно занемарения от Руската СФСР Крим.

Бързият икономически възход на всички отрасли на производството още през първите десетилетия след предаването на Крим на Украйна е най-сериозното доказателство за решаващата роля на украинския народ в следвоенното възраждане на полуострова.

Така че той става истински „орден на гърдите на планетата”, според думите на Пабло Неруда, вече в състава на Украйна.

Автор: Петро Волвач

Старши научен сътрудник на Всеукраински информационно-културен център, гр. Симферопол

Председател на Кримския филиал на Научно дружество „Тарас Шевченко”

Академик на Украинска екологична академия на науките, заслужил деятел на науката и техниката на АР Крим

 

a5d0aee-krtrol.jpg.pagespeed.ce.6f81Lbk9EZ

През октомври 1958 г. Министерският съвет на Украйна взима решение за строителството на най-дългата в света тролейбусна линия Симферопол – Алушта – Ялта. Първият етап на линията, Симферопол – Алушта, с дължина 52 км, е построен и предаден за експлоатация за рекорден срок – 11 месеца. В строителството участват специалисти от над 80 предприятия от 10 града на Украйна. На снимката – откриване на линията Симферопол – Алушта.

f04d030-kanal.jpg.pagespeed.ce.-RJDFcnD4iШлюзовете на Северокримския канал (1960-те години). Гигантско напоително съоръжение, построено през 1961-1971 г. По канала Крим получава вода от р. Днепър за степните райони и градовете Симферопол, Феодосия, Керч, Судак и др.

 

Превод от украински: Ваня Георгиева

Статията е преведена със съкращения /главно подробни статистически данни и цитати от в. „Кримска правда“/. Източник: http://www.istpravda.com.ua/articles/4d61ab91438ae/