За каква военна техника за Украйна, минаваща през България, говори „Атака“?

атакаПреди няколко дни техниката на украинския контингент в KFOR беше върната в Украйна. Украинското подразделение изпълняваше задачи в състава на полицейските миротворчески сили в Косово.

Маршрутът за връщане преминава през България – до Варна и оттам с ферибот до Иличовск. Украинската техника минава по този маршрут вече десети път. Въпреки това, в началото на седмицата от партия „Атака“ откриха заговор в колоната с техника с украински флагове.

„Алфа ТВ“ излъчи видео-репортаж за движението на украинската техника, а печатното издание „Атака“ публикува статия по случая. Цитираните две медии са информационните инструменти на националистическата партия.

Лично лидерът на „Атака“ Волен Сидеров коментира видео-репортажа, заявявайки, че записът от 9.01.2015 г. е ясно доказателство, че България участва в доставките на оръжие за „фашистката хунта в Украйна“. Нещо повече, той заяви, че има намерение да зададе въпрос на министър-председателя Борисов, за да стане ясно дали доставката на оръжие за Украйна е официална или е контрабандна.

Без даже да се опита да разбере логическата свързаност и последователност на събитията, Волен Сидеров моделира ситуацията по своя си начин: „България участва в мръсната игра на ЦРУ!“, „България доставяше оръжие в Сирия и Ирак, а сега и в Украйна.“, „България помага на украинците, а това означава, че е на страната на Вашингтон в борбата му срещу Русия!“

За хората, познаващи Сидеров, е ясно, че той е многословен и избухлив с проруски и антисемитски възгледи, открит и отявлен поддръжник на Путин.

Според френското издание state.fr, което се позовава на WikiLeaks, „ксенофобската партия „Атака“ получава значителни средства от Русия. А партийният орган – в. „Атака“ е инструмент на проруската пропаганда и редовно хвърля кал по САЩ.“

The Financial Times публикува материал, в който се казва, че историята на протестите, организирани от партия „Атака“ през 2012 г. срещу проектите на „Chevron“ за проучване и добив на шистов газ, насочва към руска финансова подкрепа. В потвърждение на това, бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов заявява, че протестите са преминали по сценарий, разработен от свързани с Русия компании и бизнесмени.

И други български чиновници са заявили пред изданието, че зад протестите стои Русия. На свой ред представители на българската преса са били сигурни, че медийната кампания в подкрепа на протестите е струвала около $20 млн. И е била провеждана от медии и рекламни компании, имащи връзка с Русия. За всичко това в началото на миналата година съобщаваше и руската агенция РБК.

The Financial Times предоставя още едно доказателство за твърдата проруска ориентация на Сидеров и „Атака“, а именно факта, че партията обяви началото на предизборната си кампания за Европарламент не в София, а в Москва.

Източници от правителствените среди в България считат, че „Атака“ и Сидеров получават финансирането си чрез софийското подразделение на „Русский мир“ – православен културен център, създаден от президента Путин като инструмент за прилагане на мека сила извън пределите на РФ.

От всичко изложено дотук се налага извода, че Волен Сидеров и ръководената от него политическа сила „Атака“ се опитват да създадат буря в чаша вода. И, отчитайки огромния опит в създаването на информационни резонанси, може и да успеят.алфа

Освен това, ако се изгледа внимателно видео-сюжета, то веднага може да се види автомобил с маркировка KFOR (6 сек.), който Волен Сидеров не пожела да забележи. Иначе как щеше да спретне този скандал…

Впрочем, подобни „пропуски“ Сидеров прави не за първи път, но нали Кремъл плаща щедро за всеки от тях. Какво да се прави, бизнесът си е бизнес…

Вячеслав Гусаров, експерт в Центъра за военни и политически изследвания

Източник: Sprotyv.info

 

 

Илиян Василев: „Южен поток е въплъщение на кремълската стратегия за разделяне и торпилиране на Европейския съюз чрез манипулиране на отделни негови членове едни срещу други“

Южен поток
Снимка: www.gazprom.com

Вчерашното заявление на Владимир Путин за спирането на проекта „Южен поток“, както и изказването му, че България е лишена от възможността да действа като суверенна държава, предизвика море от реакции. От една страна, правитеството е обвинявано, че губи толкова важен стратегически партньор като Русия, други се чувстват засегнати от изказването на президента на Русия, което освен всичко останало, допълнително настройва България срещу ЕС.

Илиян Василев, български дипломат и посланик в Русия от 2000 до 2006 г., пише в блога си: “Обичайното клише е, че това е руски проект, който цели да заобиколи „нестабилната“, „опърничава“ и напоследък „фашистка“ Украйна за да даде топлина и сигурност на европейските домове. С това не може да не се съгласим – това мнение е най-популярно в България.

Авторът твърди, че за да бъде реализиран подобен проект се изисква предварително да бъде направен анализ на рисковете – икономически, социални, екологични, геополитически и външнополитически.

900-километровия газопровод е трябвало да започне в руския град Анапа, да премине по дъното на Черно море до Варна и да свърши в Австрия. По този начин той заобикаля не само Украйна, но и Словакия и други страни от ЕС, които в момента обслужват транзита на газ. Авторът пише: „Ръководителите на тези страни съвсем няма да са радостни от загубата на близо милиард долара от транзитни такси. Просто казано – Москва се опита и успя да ни настрои един срещу друг – ние да спечелим, Украйна и Словакия да загубят. Келепирът на първо място, солидарност – след това.“

В блога се споменава корупционната сделка на ПИБ с имота за над 100 милиона евро – по над 660 евро на кв.м. за горски масив, която е осъществена не чрез „Южен поток България“, а чрез „Южен поток Транспорт“.

Освен това, авторът напомня, че в последно време е намаляло налягането на газ в тръбите, минаващи през Украйна и Беларус, което се обяснява от Русия като технически проблем. Авторът дава две обяснения за това: 1) Газпром съзнателно не спазва договорения график, за да подкопае способността на европейските страни да се запасят с природен газ преди сезона; и 2) „желанието на Кремъл да изолира „новите членове“ на ЕС от Централна и Източна Европа от съвместни акции в помощ на Украйна / реверсни доставки на природен газ“.

Русия грубо нарушава нормите на международното морско право.

Платформата, открадната в Крим, поставят на мястото на двете самоподемни сондажни съоръжения „Петр Годованец“ и „Украйна“

На територията на Одеското газово месторождение в Черно море Русия поставя откраднатата след незаконната анексия на Крим сондажна платформа „Таврида“. Това е установила украинската държавна погранична служба, която на 15 декември, при участието на група кораби и катери на Морската брегова охрана и с използването на радиолокационни и други средства за наблюдение е провела мониторинг на надводната обстановка в териториалните черноморски води, принадлежащи изключително към морската икономическа зона на Украйна.

„В резултат от проведените мероприятия е открито и документирано, че двете самоподемни сондажни платформи „Петр Годованец“ и „Украйна“, които бяха незаконно присвоени от РФ по време на анексирането на Крим, са преместени от зоната на Одеското газово находище по-близо до полуостров Крим (точното им местонахождение се уточнява)“ – се казва в съобщението на държавната погранична служба на Украйна.

„На тяхно място, РФ поставя преместената от АР Крим нефтодобиваща платформа „Таврида“ (координати: Ш-45º12′, Д-30º59′), която също така беше незаконно отнета миналата година. Близо до нея се намира буксира „Центавър“ (незаконно отнет помощен плавателен съд, принадлежащ на „Черноморнефтегаз“), който осъществява монтажните работи. Наред с блок-кондуктора, който се използваше по-рано, се поставя и нов.“ – подчертават от държавната погранична служба.

По-нататък в съобщението се отбелязва, че с тези си действия РФ нарушава нормите на международното морско право и в заключение се допълва: „За нарушаването на международното морско право и на законодателството на Украйна са информирани заинтересованите министерства и ведомства. В настоящия момент Министерството на външните работи на Украйна подготвя нота, която ще бъде връчена официално на руската страна“

Източник: Цензор.нет

Украйна като сексапилен проект – Олег Илницки и Наталия Пилипюк

 

Олег Илницки и Наталия Пилипюк:Опит от курса по украинска революция на Университета в Албърта

Тази година в университета в Албърта (град Едмънтън, Канада) започна уникален курс, посветен на събитията от украинската еврореволюция от края на 2013 и началото на 2014 г. За опита от обучението Олександър Панкеев разговаря с Наталия Пилипюк и Олег Илницки – професори по украинска литература и култура в университета в Албърта, основали и преподаващи този курс.

Мина точно една година от началото на Евромайдана. Как оценявате събитията от дистанцията на времето? Има ли преосмисляне на тези събития?

Олег Илницки: Мисля, че никой не можеше да каже какво всъщност представляваха събитията от ноември миналата година. Дори когато някъде в края на декември – началото на януари за първи път започнахме да мислим за курса, не беше още ясно дали това не е само искра от политически емоции, които е възможно скоро да утихнат.

Мисля, че от гледна точка на времето е ясно, че това действително може да се нарече революция, а не само Евромайдан. Най-много ни впечатли осезаемата промяна, която настъпи в психологията на украинския народ. Изведнъж видяхме как Украйна се превърна в истинска нация, не само етническа, но и гражданска.

Много ми харесва, че украинците не са някакви ксенофоби и етноцентрици, а че всички етнически групи в Украйна създават истинска политическа нация. Това е най-ясната следа от Евромайдана и Еврореволюцията. Ние в нашия курс изрично подчертаваме именно това – че Украйна не е моноетническа държава.

Извърши се еволюция в политическите възгледи и разбирания, че Украйна е полиетническа държава и че се гордее с това.

Наталия Пилипюк: Да, съгласна съм с Олег, че наблюдаваме много голяма трансформация в украинското общество. Общувам с колеги във Фейсбук и забелязвам и индивидуални трансформации.

Ако трябва да говоря за себе си не само като за индивид, но и учен, то за мен голямо откритие е фактът, че сега концептуализирам историята на украинската литература изцяло по друг начин.

Очевидно е, че за това има основание, защото вече започнахме да говорим за полилингвизъм през 17-ти век, а не сме стигнали до 20-ти и 21-ви век.

Олег, например, повдига въпроса за билингвизма на Гогол през 19-ти век и го определя като украински, постколониален писател. Миналата зима, когато водих курс по съвременна украинска литература, реших да експериментирам.

Има ужасно много писатели, които са рускоезични. Четохме със студентите например Андрий Курков. Четохме и други, по-специално харковски писатели. Разбрах, че за един литературен теоретик е много важно да преосмисли целия организъм на украинската литература и да включи рускоезичните писатели към историята ѝ.

Тогава започнах да пиша на колеги от Киев и Харков. Питах ги дали съществуват награди, с които да признават постиженията на рускоезичните си колеги.

Тогава разбрах, че това почти не се случва. Което означава, че руснаците канят рускоезичните писатели от Украйна и там ги награждават, а украинците още не са стигнали до това да организират събития, където украинската литература да се концептуализира като полилингвистично явление.

За това до голяма степен ми помогна Андрий Курков. Чела съм статиите му в литературната критика и смятам, че пред нас стои задължението да преосмислим начина, по който пишем за историята на украинската литература, как я преподаваме и как се отнасяме към този полилингвизъм.

Имаме добри модели в канадската литература. Говорим за англофони и франкофони, но всичко това е все канадска литература. Така че има теоретичен модел, който може да ни вдъхнови за тази промяна на концепцията.

Какво ви подтикна да направите курса за Евромайдана в университета в Албърта? Как се зароди идеята?

Олег Илницки: В началото ни се струваше, че ще бъде прекалено рано да водим курс за събития, които се случват пред очите ни. Но колкото по-дълго се случваха те и колкото по-дълго наблюдавахме как Западът и Северна Америка реагират, разбрахме, че Евромайданът и Еврореволюцията не са само съвременно събитие, а трябва да се осмислят в исторически и културен контекст.

Започнахме да мислим за студентите си, които също имат много ограничени познания по история и особено по украинска култура. Решихме, че бихме искали да покажем тези събития и новите елементи от украинското общество в исторически и културен контекст.

Ние лично започнахме с това, че говорим не само за най-новите събития в Украйна, свързани с Евромайдана, но използваме Cultural studies, културологичен подход, за да се контекстуализира всичко.

За нашите студенти са неразбираеми не само отделни явления, но те нямат никакъв контекст и перспектива: например, защо именно Украйна преживява тези събития, а не Русия. Ние наблягаме именно на тази разлика и я свързваме с културата и историята на Украйна.

Наталия Пилипюк: Имаше и много практическа нужда, като например да запалим студентите по славистиката и по-специално по украинистиката. За последните години славистиката в Канада, а и като цяло у нас на Запад, много пострада. Малко студенти се записват на курсовете по украинистика. Оттук и практическия въпрос – как да запалите студентите по тази дисциплина.

Очевидно е, че Украйна е феноменално явление, но учените рядко се опитват да я представят по такъв начин, че да заинтересуват студентите. Ние се ръководим от принципа, че искаме да имаме не само студенти от украински произход, но и такива от други култури.

Колко са вашите студенти и много от тях ли са от украински произход?

Имаме 24 студенти. От тях 14 са с украински произход – първо, второ, дори трето и четвърто поколение. Останалите нямат никакво отношение към украинската култура. Двама от нашите студенти са русисти. Една студентка е фармаколог, петима са биолози. Един студент е от точните науки, още не се е ориентирал. Една студентка учи украинистика. Друг учи германистика. Трети – история. Имаме студентка, която едновременно учи драма и френска култура. Имаме двама политолози. Така че имаме много широк спектър, но това е така, защото създадохме курс за начално ниво.

Олег Илницки: Имаме една индийка в групата, китаец, полякиня, италианец и от други етноси.

Наталия Пилипюк: Да, 10 от студентите не са от украински произход. Ние се опитахме да представим Украйна като сексапилен продукт, така да се каже. И тя е! Отдали сме живота си на изучаването на тази култура и по някакъв начин трябва да предадем този интерес на други хора, особено неукраинци. Това е един от принципите, от които се ръководим.

Олег Илницки: Мога да добавя, че един от проблемите ни като преподаватели е да предвидим какво знаят студентите ни и какво не.

Променя ли се структурата на курса ви в процеса на преподаване?

Олег Илницки: Да, постоянно се променя. Изключително динамично водим курса. Ако събитията го изискват, променяме курса или акцента. Отдавна знаем, че днешните студентите не са наясно с фактите нито за Украйна, нито за Европа. Например, ако говорим за Европейския съюз, то трябва да обясним какво е това.

Трябва да обясняваме и много други исторически факти. Също така се сблъскваме с проблема, че аудиторията ни е свикнала с митовете. На първо място с руските митове. Тоест, когато говорим за Украйна ни се налага също да преодоляваме стереотипите и митовете.

Например, този за Киевска Рус като първата руска държава. Това трябва да го направим доста бързо и умело, ако искаме да се фокусираме върху Евромайдана.

Наталия Пилипюк: Има митове, които царуват сред студентите от украински произход. Те са запознати с украинската култура единствено чрез танците, кухнята, знаят няколко украински думи и познават фолклора, но нямат понятие от украинските интелектуални традиции, литература и философия. Опитваме се да преодолеем вътрешните и външните митологични концепции.

Като основа на литературата за курса избрахме две книги. Първата е „История на Украйна“ на Сергий Йекелчик, която концептуализира историята според съвременните теоретични модели.

Втората е дневникът на Андрий Курков, който е преведен на английски език. За съжаление още не е излязъл в Канада и имаме само британската версия. Имахме проблем с това, защото канадските книжарници не купуват британски издания. Което е смешно! Но студентите успяха да купят електронен вариант от Аmazon.com.

Това са двата ни основни текста. В допълнение използваме публицистика на сериозни автори. Например статиите на професор Тимъти Снайдър или да речем редакторски статии в „New York Times“, „Forbes“ или „Bloomberg“.

Олег Илницки: Поставихме въпроси за различните дискурси: за руския, за украинския, за западния дискурс. Анализираме как различните медии се отнасят към Украйна и как отразяват събитията.

Сравняваме какво ще кажат медиите, да речем руските, какво ще кажат северноамериканските, европейските и т.н. Така че се опитваме да представим този курс възможно най-обективно. Ясно е, че и ние самите преживяваме събитията, но…

Наталия Пилипюк: Няма да крием позицията си!

Как успявате да комбинирате студената логика на учен и преподавател с гражданската си позиция? Има ли емоционално напрежение в аудиторията по време на обсъждането на събитията в Украйна?

Наталия Пилипюк: За разлика от Олег аз съм по-емоционален човек и не крия емоциите си. Балансираме се взаимно. Между студентите също има емоционални реакции, но те са емоционални по-скоро затова, че искат да проверят това, което са чули вкъщи.

Тогава им даваме апарат, който им е нужен, за да анализират. Но в никакъв случай не крием гражданската си позиция. Смятам, че би било нечестно. Предварително казваме, че нашето мнение е такова и такова и то е базирано на такива факти или такива модели.

Олег Илницки: Не крием факта, че сме били на Майдана по време на Оранжевата революция, че сме били на встъпването в длъжност на Юшченко. Знаехме от самото начало, че ще има такъв момент в курса.

Културологията казва, че ученият трябва ясно да дефинира позицията си.

Наталия Пилипюк: Той трябва да е с ясна позиция. С ясна позиция!

Олег Илницки: Не се крийте зад някакви риторични конструкции. Ясно е, че се стараем да бъдем обективни. Показваме моменти, които да речем са неблагоприятни за Украйна. Например, неофашизмът, елементите на супернационализъм, с които не сме съгласни.

Наталия Пилипюк: Или хомофобията… Говорим и за това.

Изглежда, че вашият курс излиза далече извън границите на събитията от Евромайдана.

Наталия Пилипюк: Революцията започна с това, че трябва да се преустрои обществото, защото е нездраво на икономическо, социално и междукултурно ниво. Засягаме всички теми и ги обсъждаме критично.

Например, вчера говорих за реформата в милицията, защото миналата седмица една студентка попита как може „Беркут“ да се държат толкова брутално. Дали не са руснаци?

Отговорих, че революцията започва с това, че трябва да промениш първо себе си. Тези хора са престъпници, защото са се съгласили да изпълняват незаконни нареждания, дошли от по-горе.

Започнахме да говорим за традицията на бруталност сред украинската милиция. Вчера се появи статия за реформирането на милицията, напечатана от харковска правозащитна група. В нея Олег Мартиненко и Евген Захаров предлагат сериозни промени. Изглежда, че правителството е приело тези предложения.

Така че ние нагледно показваме как по време на революцията се протестира против злоупотреби на различните нива и как сега, след революцията, постепенно под влиянието на обществото реформите започват.

Така че ние сме представили и обсъдили този документ за реформа на студентите, защото за нас е много важно студентите да разберат, че това не е външно създаден проблем. Има вътрешни проблеми, които трябва да бъдат преодолени.

Олег Илницки: Също така наблягаме много на живота на Майдана. Говорим за неговия художествен аспект: за плакатите, концертите, музиката на Майдана. Говорим и за ролята на жените на Майдана. Следователно, стараем се да представим явлението много широко, като не се ограничаваме само с политиката и историята.

Наталия Пилипюк: Иначе казано, Майданът не само като революция, а и като творческо място.

Олег Илницки: Например, планираме да говорим също за хумора и сатирата.

В описанието на курса ви е посочено, че при обсъждането на отделни теми планирате да каните специалисти от тези сфери. Били ли са при вас вече някои от поканените лектори и кого още планирате да поканите?

Наталия Пилипюк: При нас вече беше Сергий Йекелчик. Скоро Хедър Колман ще говори за църквата. Тя се интересува от въпроса за религията в Украйна. Надяваме се, че ще имаме гост, с когото ще говорим за историята на Крим. Лично аз ще говоря за кримските татари. Ще говоря също и за украинските евреи. Ще говорим и за отношението на Виталий Портников, Евген Захаров, Борислав Береза по тези въпроси.

И това, как да кажа, са много интересни, но и нелеки моменти за представяне, но историята на украинско-еврейските отношения, както знаем, не е проста. Именно затова искаме да покажем, че независимо от тежките моменти, Украйна претендира, че е привлекателна за своите еврейски граждани, които стават украински патриоти.

Наблюдаваме социална трансформация в различните етнически групи. Например, татарите помогнаха на украинските войски в Крим. Този патриотизъм на кримските татари също свидетелства за това, че Украйна престава да бъде етнически ексклузивна, а става политически инклузивна.

Олег Илницки: Наблягаме на такива моменти като интернет, социалните мрежи, за да обясним как именно революцията успя да се осъществи. И че благодарение на тези нови технологии в Украйна се случва нещо изцяло ново.

Правите ли сравнение между украинската революция и други революции и движения? Тези в Грузия, Египет?

Наталия Пилипюк: Не сме стигнали до там, но го сравнихме с това, което междувременно се случваше във Венецуела и с това, което се случва в Хонконг.

Олег Илницки: Една група студенти избраха именно тази тема за своите презентации, за да сравнят революциите в Египет и Украйна. Така че, точно такъв урок ще има в бъдеще.

Наталия Пилипюк: Бих искала само да добавя, че в курса наблягаме на обществения договор. Това е, което украинците изискват – да се спазва този договор.

Обществен договор?

Наталия Пилипюк: Това е връзката между държавата, властта и гражданите. Защо акцентирам върху това ли? Защото за мене парадигмата на украинската култура е именно борбата за равни права и спазването на обществения договор.

Може много негативно да се говори за казаците, но ключов елемент в тяхната митология е идеята за златната свобода, а именно правата и привилегиите в замяна на служба. Разглеждам идеята и разкривам връзката ѝ с идеите на Жан-Жак Русо.

Днес продължението на идеята за златната свобода е как съвременните украинци също изискват уважение към себе си, към културата, в замяна на своята лоялност като граждани. Може би това е малко по-широко, но тези детайли са главната идея на нашия курс.

Превод от украински: Габриела Джоглева

 

СБУ задържа офицер от украинския Генерален щаб, работил в полза на Русия

Украинската Служба за сигурност СБУ е задържала подполковник от украинския Генерален щаб, който е бил един от организаторите на безредиците пред Президентството в Киев тази седмица. Това съобщи ръководителят на СБУ Валентин Наливайченко на брифинг в Киев.

SBU4

 

Задържаният в сряда подполковник Чорнобай е създал в Киев своя диверсионна мрежа за организиране на безредици и провокации. Наливайченко съобщава, че същият ден СБУ е задържала в Киев автомобил с оръжие, който принадлежи на тази група.

Чорнобай известно време е бил инструктор в един от доброволческите батальони и там, използвайки служебното си положение, е разпространявал сред доброволците „достоверна информация” във вреда на украинската армия и държава.

Благодарение на заеманата авторитетна длъжност, в Киев също е разпространявал недостоверна информация за грандиозните загуби на украинската армия и безнадеждната ситуация в зоната на АТО.

По думите на Наливайченко задържаният също така е извършвал шпионска дейност в полза на екстремистите от „ДНР”. В частност той е предавал информация за насочване на огъня на екстремистите към позициите на доброволческите батальони в зоната на АТО, предавал е секретни сведения относно дислокацията и придвижването на украинските военни подразделения.

SBU1

 

Незаконно придобитите секретни сведения на украинското разузнаване, чието разгласяване представлява заплаха за националната сигурност, Чорнобай е предавал на един от ръководителите на терористичната артилерийска бригада „Калмиус”.

SBU2

 

При поредното предаване на секретна информация двамата са били задържани от служители на СБУ.

SBU3

 

Установено е, че тази група е съобщавала предварително на руските медии, намиращи се под контрола на руските специални служби, за готвените атентати и диверсии, благодарение на което представители на руски телевизионни канали винаги са се оказвали първи на мястото на събитието и са го представяли по недостоверен начин.

По думите на Наливайченко същата диверсионна група е организирала провокацията в Киев на 3 февруари, когато група „недоволни граждани” се опита да проникне в Президентството.

Същите предатели-провокатори в координация с руските специални служби са планирали за четвъртък, 5 февруари, въоръжени провокации пред сградата на парламента, но СБУ е успяла да осуети тези планове.

Пресцентър на СБУ