Военна хроника – 25.02.2015

тимчук

Дмитрий Тимчук, военен кореспондент
7.00 часа, 25.02.2015 г.

Оперативни данни от организацията „Информационна съпротива“:
Руско-терористичните войски в Донбас провеждат прегрупиране фактически по цялата линията на конфликта. Най-активно прегрупиране на силите и средствата на противника се наблюдава на двете направления Брянка-Стаханов и на „приморското“ (Мариуполското).

Въпреки че интензивността и броят на обстрелите от страна на екстремистите и подразделенията на руските въоръжени сили сравнително намалява, руско-терористичните войски продължават грубо да нарушават мирните споразумения, като обстрелват позициите на украинските войски и цивилни обекти на отделни направления. Освен това, в няколко района терористите продължават да водят активни настъпателни действия (регистрирани са атаки на малки екстремистки групи срещу предните позиции на украинските войски).

24.02.2015
По-специално, на Мариуполското направление в района на населените места Октябр, Заиченко, Безимянное продължава съсредоточването на сили и средства на руско-терористичните войски. Част от тях се прехвърлят от районите северно от с. Телманово, част идват от Руската федерация.

Като цяло на даденото направление са съсредоточени сили до усилена батальонна тактическа група (БТГ) на противника с численост 500-600 души, 15 танка, около 25 ББМ, до 20 превозни средства. Дадената БТГ е поддържана от артилерийска група – не повече от 15 единици стволна артилерия и 8 „кочующие“ РЗСО (на мобилни платформи, бързо сменящи позициите си с цел да не могат да бъдат засечени и съответно ликвидирани – б. ред.). Главното направление, на което действат силите на противника, е Широкино; наблюдава се активност и по посока на Павлопол.

След неотдавнашните неуспешни опити да бъдат изтласкани украинските подразделения от техните позиции в района на Широкино, командването на руско-терористичните войски извършва прегрупиране на своята ударна тактическа група в дадения район. Северно от този район действат няколко разсредоточени тактически групи от местни екстремисти и руски наемници (всяка с численост 120-150 души, с по 2-3 танка и няколко ББМ).

Регистрирано е прехвърляне от района на Дебалцево в района на Стаханов и Первомайск на остатъците от така наречената „механизирана бригада „Призрак“ на екстремистите. След боевете на Дебалцевския плацдарм, днес „бригадата“ не е нищо повече от един усилен батальон. Значителна част от бойната техника на „бригадата“ (24 танка и около 15 ББМ) е извадена от строя в района от Троицке до Чернухино (част е унищожена напълно, подлежащата на ремонт в момента се евакуира в Перевалск и Алчевск).

На Первомайско-Алчевското направление противникът е концентрирал силите си в района край Бахмутското шосе. Подразделенията на руско-терористичните войски в дадения район активно използват минохвъргачки, стрелково оръжие, периодично позициите на украинската армия се обстрелват със стволна артилерия.

Екстремистите се опитват да организират „въртележка“: демонстративно на юг се изтеглят няколко единици бронетехника, но едновременно с това в този район тайно се прехвърлят големи сили и средства (включително артилерия). Артилерийската група на противника (4 огневи подразделения, до 20 единици стволна артилерия, 12 САУ и 12 РЗСО), която по-рано обстрелваше Дебалцево от позиции в Стаханов и Алчевск, към настоящия момент се е „преориентирала“ по посока Трехизбенка, Кримское и Новотошковка.

В района Мариинка – Авдеевка противникът продължава обстрелите и опитите за настъпателни действия в района на с. Мариинка, Пески, Опитное, Авдеевка. Действат в следната последователност: обстрел с минохвъргачки, зенитни системи и голямокалибрени картечници (понякога се включва стволна артилерия и РЗСО), след това напред се придвижват няколко мобилни групи пехота (обикновено 2-3, всяка около взвод, с поддръжка от няколко единици бронетехника – 2-3 танка, 3-4 ББМ) и се опитват да се „вклинят“ между отделните украински части и на по-слабите места на отбраната на украинската армия. Тези настъпателни действия на терористите са пресичани от заградителен огън на украинската артилерия.

Екстремистите се стремят към рязко повишаване степента на мобилност на огневите си средства, върху автомобили активно се монтират минохвъргачки, голямокалибрени картечници, гранатомети различни модификации, противотанкови ракетни комплекси. Това се прави едновременно в няколко предприятия в Донецк, Алчевск, Горловка, Снежное, Ровенки.
Дмитрий Тимчук
Ръководител на Център за военно-политически изследвания

 

Андрий Парубий: „Зимното настъпление” на Русия в Донбас се провали

Parubijj
Андрий Парубий

Първият заместник-председател на Върховната рада и бивш секретар на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана Андрий Парубий в интервю за електронното издание Главком споделя, че започнатото на 17 януари настъпление на руските войски край Дебалцево е завършило с провал.

По думите му според данните на украинското разузнаване и извършения анализ на събитията на фронта може да се говори за планирано широкомащабно настъпление.

„Беше регистрирана концентрация на вражески сили и в Донецка, и в Луганска област. През последните две седмици от Русия влязоха толкова много техника и жива сила, колкото не е имало през предходните няколко месеца.

Това настъпление е било планирано за 17 януари. Това е една от датите, за които знам със сигурност и за които мога да говоря” – казва Парубий.

Според данните, с които той разполага, настъплението е предвиждало създаването на т. нар. „котел” в Луганска област и преминаването на р. Сиверский Донец в района на 31-ви блокпост (затова в навечерието на настъплението се водиха такива ожесточени боеве за този блокпост), и отрязването от останалата територия на Украйна на целия регион на Сватово, Счастие, Станица Луганская.

DebaltsevоПланиран е „Дебалцевски котел”, който руско-терористичните войски е трябвало да затворят по линията при Артемивск. И, разбира се, установяване на пълен контрол върху територията на донецкото летище.

По повод на Мариупол Парубий съобщава, че въоръжените сили на РФ са се готвили за обкръжаване на града, което фактически е било започнато.

„Но въпреки тежките боеве, въпреки че руските военни влязоха в някои населени места, които бяха на предната фронтова линия – в т. нар. „сива зона”,  нито на едно място фронтовата линия не беше разкъсана, нито на едно направление на фронта не беше осъществен реален пробив. Украинските бойци се отбраняват героично, удържат позициите си и отразяват „зимното настъпление” на Путин.

Дори бих казал, че настъплението беше започнато, но се провали. Разбира се, това може да звучи прекалено оптимистично на фона на такива тежки сражения. Но аз имам основания да твърдя това” – подчертава Парубий.

След анализ на сраженията в района на Дебалцево редица военни експерти изказват мнението, че украинската армия е провела най-голямата успешна отбранителна операция от времето на Втората световна война.

map1

 

Съветник на Елцин: на путинския режим му остана по-малко от година и половина

Какви са плановете на Путин за Донбас? Какви фактори могат да доведат до смяната на властта в Русия и искал ли е Елцин война с Украйна? Мнението на Георгий Сатаров 

Georgiy Satarov
Георгий Сатаров

Руският политически експерт, социолог и съветник на покойния Борис Елцин Георгий Сатаров не се бои да критикува режима на Путин, да говори за перспективите на руската революция и за това, че Крим е окупиран от Русия. Сатаров живее и работи в Москва.

В интервю за ЛИГАБизнесИнформ Сатаров отбелязва, че е трудно да се прогнозира какви ще бъдат по-нататъшните действия на Путин, тъй като подпалвачът на война отдавна се намира в състояние на „висока степен на непредсказуемост“.

– Колко още ще издържи руската икономика, като се имат предвид санкциите? Съществува мнение, че Русия ще загуби войната в резултат на икономическо изтощение.

– Предполагам, че ресурсът не е много голям и това е свързано с три обстоятелства.

Първо – от много години Русия създава една доста изкривена икономика, ориентирана към въглеводородните ресурси и други източници на минерални богатства, при което страдат останалите отрасли.

Второ – финансовата криза, която връхлита страната и която се усеща особено силно, когато се изчерпват валутните резерви, може да доведе до дефолт. През 1998 г. твърде мрачните и негативни прогнози, които бяха направени след дефолта, не се оправдаха най-вече заради това, че заместването на вноса позволи на независимия руския бизнес сериозно да набере скорост, развивайки собствено производство. Сега това ще е невъзможно заради икономическите санкции.

Трето – според много икономисти за Русия изходът от икономическата криза не е в сферата на икономиката, а е в сферата на реформите на правните и политическите институции. Трудно е да си представим, че днешната руска власт ще се реши да премахне тези правни и политически бариери. Затова, наистина, прогнозата засега е доста мрачна.

А сега умножете тези три фактора по фактора война, която е разрушителна за всяка икономика, и ще разберете, че до пълния крах остана съвсем малко.

– Колко?

– Има различни прогнози, но дори най-оптимистичните от тях не предвиждат путинската икономика и, като следствие, настоящата система – при запазване на сегашния курс – да издържи по-дълго от средата на 2016 г. А аз мисля, че всичко ще се срути много по-рано. Тежестта на санкциите е твърде голяма и военните разходи са твърде изтощителни.

– Някои западни експерти смятат, че всъщност за Русия санкциите не са толкова страшни, защото фактически цялата история на Русия е история на икономическа криза и лишения с редки периоди на просперитет. Вярвате ли в ефективността на икономическите санкции?

– Не смятам, че санкциите не са страшни за Русия. Друг е въпросът, че този вид санкции нямат ефекта на незабавното действие. Те започват да работят постепенно. Но вече се появяват такива проблеми като, например, ограничаване на възможността за рефинансиране на много банки и държавни предприятия, които и без това са затънали до гуша в дългове.

Това е проблем не само за бизнеса, но и за цялата страна, която все пак иска да запази суверенитета на държавния си капитализъм. При сегашните условия това не е никак лесно, защото се появяват рискове, при които държавните активи ще започнат да се използват за погасяване на дългове. Влиянието на санкциите е много съществено.

– Много ваши колеги, с които сме разговаряли, казват, че в Русия има само аварийни сценарии за смяна на властта. Съгласни ли сте с това? Има ли тенденция да се появи истинска алтернатива на Путин? И ако има – коя е тя?

– Не съм сигурен, че има смисъл да се говори персонално, но съм сигурен, че винаги има такава алтернатива. Не ми се иска да навличам неприятности на никого, като назовавам имена. Би било неучтиво от моя страна. Алтернатива има в смисъл, че когато Путин си отиде, съвсем не е задължително някой от сегашния Кремъл да оглави Русия. Възможни са варианти. Друг е въпросът, че при сегашните обстоятелства – докато Путин е на власт – легитимната смяна на властта изглежда проблематична.

– Нека да си говорим откровено – тя е невъзможна.

– Изглежда проблематична.

– Дали икономическият блок в руската власт и руският елит, близък до властта, засилват влиянието си върху Путин във връзка със санкциите?

– Нямам представа. Може и да го засилват, защото менгемето се затяга все повече, но не разполагам с факти и не бих искал да бъда голословен. Повярвайте ми, по този въпрос знам не повече от вас. Не влизам в никакви „кръгове“, с което се гордея.

– Ако се съди по социологическите проучвания, повечето руснаци са готови да търпят и да приемат всяка инициатива на Путин. Чак до възраждане на монархията. Как си обяснявате тази особеност на националния характер и възможно ли е той да бъде променен, да стане по-съвременен?

– Тук не става дума за национален характер. Резултатите от проучванията показват само две неща – степента на конформизъм и ефективността на монополната пропаганда. Те не показват истинската структура на общественото мнение – това е съвсем очевидно.

– Значи не вярвате, че 85 % от руснаците действително сляпо вярват на Путин и ще приемат всичко, което той предложи?

– Мисля, че определена част от тези 85 % са очаровани от Путин, но те не са повече от 15 %. Останалите са просто конформисти. По същия начин те още утре ще приемат някакъв друг държавен курс. Същевременно за революция са нужни няколко процента активно и мотивирано население.

– Сериозно ли допускате вероятността за революция в съвременна путинска Русия?

– Не изключвам какъвто и да е сценарий от подобен род. Но не сега, а когато сегашната криза под напора на санкциите сериозно засегне населението. Това ще стане скоро – ще си свършат работата и дефицитът, и безработицата и, като следствие от тях, ръстът на престъпността. Още и ковчезите от Донбас. Неизбежно ще има социален протест. Когато този социален протест придобие политическа форма, тогава абсолютно всичко е възможно.

– Има ли в руската политическа среда опозиция, способна да консолидира и оглави социалния протест?

– В парламента със сигурност няма, ако това имате предвид под политическа среда. Както е известно, руският парламент не е място за дискусии. Смятам, че политическата опозиция на обозримото бъдеще ще бъде отгледана в средите на самия социален протест. А иначе опозиция на путинския курс има даже в обкръжението му, но това са доста плахи хора, които не са готови да действат. Те, обаче, с удоволствие ще се присъединят към някаква нова сила, ако им се удаде такъв случай.

– Какъв е в момента реалният процент на недоволство от путинската политика в руското общество, който, естествено, не се вижда зад екрана на тоталната пропаганда?

– Има известна пулсираща активност, която може да се разрасне максимум до 15 %. Но и това е напълно достатъчно, за да се разклатят здраво устоите на режима. Просто трябва да се почака, докато те преминат от полусънно състояние към активно недоволство. Катализаторите за това вече ги изброих.

– Как бихте характеризирали антипутинските митинги, проведени преди няколко седмици в редица руски градове? Могат ли те да прераснат в нещо подобно на киевския Майдан?

– Това е абсолютно непредсказуемо. Може само да се каже, че тези митинги са „анонс“ за близкия социален протест, за който говорих.

– Путин явно не го устройва Минския формат на мирните преговори за Донбас. Как мислите, с какъв формат би се съгласил и заради какво би прекратил военните действия?

– Този въпрос го задайте на някой друг, аз не съм добър специалист в тази сфера. Да не говорим, че е много трудно да се разсъждава върху предпочитанията на Путин, чиято степен на непредсказуемост е много висока.

– Както каза г-жа Меркел, „живее в друга реалност“?

– Естествено.

– Каква е личната роля на Путин в украинската война?

– Непосредствена и максимална. Това е негова война, той я разпали.

– Западните медии обсъждат вероятността Путин да подпали война на Балканите и да отвлече вниманието на Запада от Украйна. Как ще коментирате вероятността за такъв сценарий? Говори се даже и за такъв вариант, като коридор към Калининград и завземане на естонския град Нарва.

– Напълно го изключвам. Това е смешно. Путин няма ресурси, каквото и да говорят той и руското военно ръководство. За такива операции, даже и да му се иска, трябва да разполага с голям брой боеспособни части, а те в момента едва стигат за водене на война даже на такова малко парче земя като Донбас. От цяла Русия изпращат там всичко, което още може да воюва, а друго просто няма.

– Съответно вие не вярвате и в перспективата за пълномащабна война на европейския континент?

– Путин няма ресурси за такава война. И това е добре, защото допускам, че той може и да има подобно желание. Степента на непредсказуемост на Путин е твърде висока.

– Каква е прогнозата Ви за бъдещия статус на районите на Донбас, които сега са под контрола на екстремистите – връщане в състава на Украйна, дълъг период в състояние на някаква „нова Сомалия“ или нещо друго?

– Тук подкрепям разпространеното мнение: Путин ще се опитва по възможност да замрази сегашната ситуация с перманентно тлеещи огнища и поддържане на квази-държави като ДНР и ЛНР. Той има нужда от един постоянен неопределен конфликт и контролируем хаос.

– С каква цел?

– Това е най-удобната позиция за всякакви маневри. Не може да отстъпи, а не успя да завземе бързо Източна Украйна.

– През 90-те вие работехте в тясно сътрудничество с президента Борис Елцин, бяхте негов съветник и работихте в изборния му щаб. Вярно ли е, че Елцин също щеше да се реши да анексира част от територията на Украйна, ако разполагаше тогава с ресурсите на Путин? Сматя се, че това е идея фикс на всяка руска власт.

– Моля ви се, това са глупости. Познавах отблизо Борис Елцин, често разговарях с него в неформална обстановка и ако той имаше дори и сянка на мисъл за евентуална украинско-руска война с цел анексиране на територия или каквото и да е друго, аз щях да знам. И сега вече със сигурност бих могъл да разкажа за това. Не, война с Украйна и завладяването й – това е идея на Путин, а не стремеж на цялата руска върхушка след разпада на Съюза, както говорят понякога.

– За вас лично Крим украинска територия ли е или руска?

– Това е украинска територия. Под това заявление стои подписът на Русия в Будапещенския меморандум. Напълно съм съгласен с украинската позиция, че Крим е временно окупирана от Русия украинска територия. Но с цялото си уважение към Украйна, в близко бъдеще няма да можете да си върнете Крим.

– Сегашният режим на Путин в Русия фашизъм ли е?

– Не, разбира се. Фашисткият режим е преди всичко идеологически режим, а в путинска Русия няма идеология.

– Ами „руският свят“?

– „Руският свят“ и „суверенната демокрация“, за която говореха по-рано, са временни фалшиви идеологии за телевизионните зрители. Преди всичко елитът трябва да е носител на идеологията. Но руският путински елит не вярва в „руския свят“, това са едни твърде прагматични и меркантилни хора.

В Русия в момента няма фашизъм, а има, бих казал, плебисцитна диктатура с примес на безгранична клептокрация. Това е диктатура, прикриваща се с едни привидно демократични процедури, които не предоставят реална възможност за избор, а са само една квази-легитимация на режима. С квази-избори, квази-проучване на общественото мнение и квази-свобода на словото. Фашизмът може без срам да отхвърли всичко това, докато плебисцитния диктатор трябва да създаде привидно демократични процедури.

– Как оценявате сегашната украинска власт?

– Първо, не се съмнявам в нейната легитимност. Второ, отнасям се с огромно съчувствие, защото й се налага да решава изключително сложни проблеми на фона на войната. Надявам се, че ще се справят.

– Ясно ли ви е как ние, някога два близки народа, ще се измъкнем от състоянието на взаимна ненавист и колко време ще ни е необходимо за това?

– Сега – по никакъв начин. След смяната на властта в Русия и агресивния й курс, за двайсетина години, тоест за едно поколение,  градусът на напрежение може да бъде намален. След Втората световна война на Германия й трябваха няколко десетилетия, за да си възвърне уважението, тежестта и авторитета в света.

– Живеете в Москва и не криете възгледите си. Получавате ли заплахи, предупреждения? Какви са отношенията Ви с властта?

– Не получавам заплахи, но пък и отдавна не съм публична личност. Единственият проблем е, че непрекъснато се опитват да залепят етикета „чуждестранен агент“ на нашата фондация за политически изследвания и аналитическия център ИНДЕМ („Информатиката за демокрация“), но засега се справяме. Дай Боже това да са ни най-големите неприятности. Така че при плебисцитна диктатура малко или много може да се живее, докато при един фашистки режим дори нямаше да можете да ме интервюирате. Защото нямаше да ме има.

Роман Чернишов

Смърт от руски снаряд в донецко училище. Фото доказателства

Снарядът, причинил вчера смъртта на двама младежи на спортната площадка на училище № 63 в гр. Донецк, е бил изстрелян от територия, контролирана от екстремистите. До този извод стигат в разследването си украински журналисти и експерти от „Украйна@война“, предава Цензор.НЕТ.

Тази информация потвърждава и прессекретарят на МВнР Евгений Перебийнис в своя Туитър. „Снарядът, причинил смъртта на децата в Донецк, е изстрелян от територия, контролирана от терористите. Фото доказателства“, пише той, като предоставя снимки. 

Училище № 63 в Донецк е попаднало под обстрел, в резултат на който загиват две момчета – на 14 и 18 години. По информация на донецкия сайт „Остров“ са ранени още четирима младежи – трима 17-годишни и един 20-годишен – които са доставени в Донецката областна травматологична клиника и се намират в реанимацията.

Училището се намира на няколко километра от донецкото летище, което е подложено на непрекъснат артилерийски обстрел от територията на така наречената „Донецка народна република“.

Вчера пропагандата на РФ веднага започна да твърди, че снарядът е бил изстрелян от с. Пески, където се намират украински войски. Но анализът на фото и видео материалите на руските медии, чиито журналисти за броени минути се оказаха на мястото на трагедията,  доказват точно обратното.

Снимката показва, че оградата е огъната навътре. Това означава, че ракетата трябва да е дошла отляво.

Снаряд в донецко училище
Руските журналисти както винаги са на линия броени минути след събитието?

 

Скрийншотът също показва, че ракетата е огънала оградата навътре.

Снаряд в донецко училище 

Следващият скрийншот показва мястото, където ракетата се е взривила. 

Взрив

Очевидна е посоката на движение на ракетата. Горната червена линия свързва мястото в оградата, където попада ракетата и мястото, където тя се взривява. Долната линия определя посоката, от която е излетяла ракетата.

След съпоставяне на снимките с картата на дадения район може да се установи откъде е изстреляна ракетата. 

Откъде е изстреляна ракетата

Макеевка

Ракетата идва откъм Макеевка. Територията между Донецк и Макеевка в момента се контролира от руските наемници. От тази територия артилерийски снаряди могат да бъдат изстреляни само от руски терористи, които се опитват да обвинят за това украинската армия.

По-рано УД съобщи за придвижването на голяма колона руска военна техника през град Донецк. Жители на града потвърдиха, че колоната се движи през Донецк по посока на Макеевка.

 

Ден на национален траур в Украйна

Днес в Украйна е Ден на национален траур за жертвите на тероризма

Президентът на Украйна Петро Порошенко обяви 15 януари за ден на национален траур за всички загинали от ръцете на терористите.

Вчера по време на работна среща с областните управители той съобщи за това свое решение, като подчерта, че целият свят изразява съболезнования на Украйна по този повод.

„Беше приета съответна резолюция на Съвета за сигурност на ООН, по този повод се подготвя и решение на Европейския парламент.  Преди малко приключих конферентен разговор с канцлера на германия Ангела Меркел и президента на Франция Франсоа Оланд. Те изразиха най-дълбоки и най-искрени съболезнования на роднините на загиналите, както и подкрепа за украинския народ в неговата принципна и много важна борба с тероризма“ – каза държавният глава.

Днес в 12:00 ч. с общонационална минута мълчание беше почетена паметта на невинно убитите хора в Донбас.

В 11 часа депутатите в парламента също почетоха паметта на загиналите с минута мълчание.

Влаковете в киевското метро спряха в 12 часа за една минута в памет на загиналите мирни жители край град Волноваха, Донецка област.

Както бе съобщено по-рано, на 13 януари при обстрел от страна на терористите на автобус край град Волноваха загинаха 12 мирни жители и още 17 бяха ранени. Ранен е и един военнослужещ.

Държавното управление на МВР на Украйна в Донецка област  публикува на сайта си списък на загиналите и пострадалите.

Загинали:

1. Олга Миколаивна Шудикина, родена на 20.12.1956 г., от  гр. Донецк

2. Инна Олександривна Корнилова, 18.11.1984 г., гр. Донецк

3. Лариса Иванивна Старчак, гр. Донецк

4. Роман Анатолийович Коломоец, 16.03.1988 г., с. Калинине, Волновахски район

5. Тетяна Викторивна Моргасюк, 19.08.1960 г., гр. Донецк

6. Владислав Олександрович Поляков, 28.07.1986 г., гр. Донецк

7. Олександр Олександрович Моргасюк, 15.10.1957 г., гр. Донецк

8. Мария Михайливна Гринник, 12.01.1965 г., не са установени постоянен и настоящ адрес

9. Неустановено лице от мъжки пол

10. Дмитро Викторович Дуков, 02.09.1976 г., гр. Донецк

11. Анастасия Володимиривна Лагуткина, 13.06.1990 г., гр. Донецк

12. Анатолий Иванович Карпов, 31.03.1954 г., гр. Шахтарск.

Пострадали:

1. Тетяна Йосипивна Никитенко, 1952 г., гр. Докучаевск

2. Валерий Павлович Зубков, 30.01.1950 г., гр. Донецк

3. Катерина Василивна Литвиненко, 1985 г., с. Бугас, Волновахски район

4. Галина Василивна Коваленко, 16.12.1954 г., гр. Донецк

5. Володимир Олександрович Крепитько, 12.05.1986 г., гр. Макиивка

6. Маргарита Миколаивна Долгаш, 1964 г., с-х Оленивский

7. Володимир Анатолийович Губан, 21.10.1955 г., с. Оленивка, Волновахски район

8. Анна Михайливна Кармацка, 19.12.1957 г., гр. Донецк

9. Нина Михайливна Маляхова, 29.10.1938 г., гр. Донецк

10. Виталий Станиславович Лютий, 05.10.1966 г., с. Миколаивка, Волновахски район

11. Володимир Олександрович Хлепетко, 12.06.1986 г., гр. Макиивка

12. Таисия Олександривна Кусмарова, 13.07.1952 г., гр. Макиивка

13. Володимир Григорович Колодяжний, 03.03.1955 г., гр. Макиивка

14. Юрий Володимирович Бахал, 22.09.1962 г., с.Бугас, Волновахски район

15. Олена Сергиивна Кировобедра, 12.07.1950 г., гр. Донецк

16. Олга Анатоливна Кукуюк, 31.10.1983 г., гр. Шахтарск

17. Член на батальон със специално предназначение

18. Служител от държавната гранична служба

 

unian.ua