Стогодишната агония на руската империя ще приключи в Украйна

Автор: Виталий Портников 

Vitaliy Portnikov

Виталий Портников

Само преди няколко месеца, когато кримската авантюра едва започваше, малцина вярваха в икономическия крах на Русия. Икономическите санкции на Запада изглеждаха като „бълха ги ухапала руснаците“, резервите на Русия изглеждаха неизчерпаеми, а рублата беше като долар. Самите руснаци и грам не се интересуваха от последствията на войната, подпалена от страната им срещу съседна държава.

Сега, когато почти никой не се съмнява в икономическия крах на Русия, възникват нови въпроси: ето го крахът, но защо нищо не следва от това? Защо нищо в политиката на Владимир Путин не се променя? Не трябва ли руският президент да е заинтересуван от решаването на украинския конфликт поне от чувство за самосъхранение?

Защо не реагира по никакъв начин руското общество, което, свикнало на стабилност, сега е принудено да се раздели с нея? И къде е прагът на руското търпение и кремълското упорство?

Руската криза възникна не заради Крим и дори не заради падането на цените на нефта, а заради некомпетентността и неадекватността на Путин и останалите представители на управлението на страната. Ако през годините, в които цените на нефта бяха високи, Путин и компания се бяха замислили за бъдещето, щяха да развиват икономиката, а не да харчат парите от нефта като луди. Същото се отнася и за простосмъртните им съотечественици.

Лесните пари и ролята на хора, издържащи се от нефта, устройваше руснаците.

Човек не може да не забележи, че върши безполезни неща срещу висока заплата, че страната му нищо не произвежда, а самият той купува само вносни стоки и почива зад граница. Но ако го вижда и това му харесва, значи крахът на такава страна е предопределен, остава само да се направят няколко погрешни стъпки и да се дочака стечението на обстоятелствата.

Затова и Путин не се напряга — той просто не разбира какво всъщност става. А пък руснаците не роптаят, защото приемат идеята за заговор срещу великата им държава. Както и не се съмняват, че проблемите им са временни.

Това, впрочем, е още един много важен фактор на руското спокойствие — скоро всичко ще свърши. На практика нито самите руснаци, нито украинците, нито Западът са в състояние да оценят какъв е мащабът на настъпващата криза.

На много хора в Русия им се струва, че трябва да изчакат цените на нефта отново да се покачат, за да могат пак да заживеят весело и безгрижно.

В Украйна разчитат, че икономическата криза ще подтикне руската власт към умиротворяване, а народа – към Майдан.

На Запад се надяват, че новите проблеми ще заставят руските власти да погледнат на света по-реалистично и да възобновят сериозния диалог с Европейския съюз и Съединените щати.

Всички тези надежди нямат нищо общо с бъдещето.

Твърде много неща се събраха в една точка – икономическият крах, некомпетентността и реакционните позиции на властта, апатията и липсата на единство в обществото, разривът с Украйна, войната.

Който си мисли, че Русия е способна да преодолее тези проблеми, дълбоко се заблуждава. Не е способна.

Пред очите ни приключва столетната агония на руската империя. По-нататък следва само смърт.

Друг е въпросът, че тази смърт ще бъде истинска трагедия не само за жителите на последната отломка от империята, но и за съседите на Руската федерация. За Украйна наистина би било по-добре, ако в Русия просто се смени политическия режим и новата власт успее да постигне разбирателство с нашата страна.

Това е важно от гледна точка на възстановяването на политическата цялост на Украйна и онези икономически връзки, които все още имаме. За Запада действително е важен адекватният диалог с Русия, а не нейният крах. А и самите руснаци, разбира се, искат да живеят в нормална страна, а не в хаос.

Но ние с вас, колкото и разумни да са желанията ни, нямаме власт над историческите процеси: смятам, че Майданът трябва да ни е убедил в това. Историята, естествено, не е математика, но също е точна наука и никой не може да обори законите й.

Не може безнаказано да режеш клона, на който седиш, и да вярваш, че няма да паднеш от дървото, просто защото така ти се иска, или защото си най-великият. Русия за сетен път пренебрегна шанса си да излезе от задънената улица на историята и да започне да се движи напред.

Понякога изглежда, че в самия характер на империята е бил заложен синдромът на самоубиеца, който не преодоляха нито реформите на Петър I, нито освобождаването на крепостните селяни от Александър II,  нито Февруарската революция от 1917 г., нито хрушчовското размразяване, нито горбачовската перестройка, нито август 1991-ва – нищо.

Винаги се появява някой налудничав човек или мошеник — Николай I, Аракчеев, Сталин, Брежнев, Путин — и всички дружно си загубват ума.

И ако мислите, че така може да продължава вечно, дълбоко грешите.

Източник: www.ua-today.com

 


Руска следа в подготвяните за "Евро 2016" атентати.
След появилите се вчера, 5 юни, във френски медии съобщения за заловения при опит да пренесе през границата на Украйна оръжие и боеприпас...
Надежда Савченко излетя за Украйна
Пленената от руските власти украинска гражданка Надежда Савченкко излетя от Ростов-на-Дон за Украйна на борда на президентския самолет...
До часове Надежда Савченко може да е освободена
Самолетът на президента на Украйна Порошенко в момента е на път за руския Ростов-на-Дон, където е доставена и пленената украинка Надеж...
Какво ни разказва песента на Джамала „1944“
Музикалният конкурс „Евровизия-2016“ бе спечелен от представителката на Украйна – Джамала, която е украинка с кримскотатарски произх...
Украйна обстрелвана над 300 пъти от територията на Руската федерация - "ARD"
Екипът на международната група Bellingcat е установила по безспорен начин, че украинската армия е била нееднократно обстрелвана с установки ...
Украинска фирма-млекопроизводител с първата си доставка в България
Групата компании „Млечен Алианс“ е доставила на своите български партньори млечна продукция – предава Інтерфакс-Україна.